Р Е Ш Е Н И
Е №2
гр.Силистра, 19.01.2021
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова
и с участието на Окръжния прокурор при ОП-Силистра Теодор Желев, като разгледа
докладваното от съдия М.Славова КАНД №109
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №153/17.08.2020г.,постановено по АНД №149/20г.,Силистренският районен
съд е изменил Наказателно постановление №491948-F516316/24.01.2020г.,из дадено от Началник Отдел
„Оперативни дейности“ гр.Варна в Централно управление на Националната агенция
за приходите /НАП/, с което на „Стефко Великов-2013“ ЕООД с.Светослав,Община
с.Кайнарджа,Силистренска област, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл.изм.ДВ,бр.80/18г.,посл.изм.ДВ,бр.68/20г.),е наложено административно наказание,по вид „имуществена
санкция“ в размер на 600 лева, като е намалил същата до законоустановения
минимум от 500 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на “Стефко Великов-2013“ ЕООД,обективираща
искане за отмяна на съдебния акт, въпреки редуцираното наказание,като е заявена
претенция за пълната отмяна на процесното пред СРС наказателно
постановление. В съдебното производство касаторът се
представлява от адв.В.М. ***,която поддържа изцяло
жалбата.Оплакванията в същата сочат на довод за неправилно приложение на материалния
закон,като акцентът е поставен върху твърдение,че оспорващият е изпълнил
задължението си от чл.7 ал.1 Наредба №Н-18/06г.- да въведе в експлоатация
регистрирано в НАП фискално устройство, но поради установената в процеса липса
на постоянна дистанционна връзка от мобилния оператор „Теленор
България“ЕАД, попадал в изключенията от чл.4 т.11 от с.н., което ирелевирало изцяло административното обвинение, щом
нормативно бил освободен от задължението по чл.25 ал.1 и съответно, по чл.33
ал.1 от Наредба №Н-18/ 2006г. Поради обективна невъзможност да бъдат извършвани
каквито и да е операции с фискалния апарат по същата причина - неосигуреност на
обхват от мобилния оператор,вкл. да се генерира информацията за която и да е
продажба,след което да бъде издаден фискален бон за нея,твърди, че не могат да
бъдат въведени и промените в касовата наличност на ФУ посредством операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.Релевирано
е и оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила,допуснати във фазата на оценка на доказателствата,тъй като съдът не бил
обсъдил изобщо обясненията на св.Р.,както и приетите писмени доказателства,
издадени от „Вебо комерс“ЕООД
- лицензиран сервиз на ЕКАФП, което дружество е монтирало касовия апарат в
проверявания хранителен магазин, полагайки усилия да засили сигнала на
мобилната GSM/GPRS клетка в с.Светослав, поставяйки външна многоелементна антена,но връзката не се е подобрила; както
и изричното писмено изявление от страна на мобилния оператор, че в с.Светослав
липсва покритие вътре в сградите и не се планира подобрението му през
следващите 12 месеца. Вметнато е и възражение за явна несправедливост в контекста
на чл.348 ал.1 т.3 НПК,което не кореспондира с главната теза за липса на
нарушение на чл.33 ал.1 Наредба №Н-18/06г. В същия ракурс е поставено и искане
за преценка на случая като „маловажен“ съгласно чл.28 ЗАНН, което не е заявено
като алтернативно и се намира в неразрешим конфликт с главното оплакване на касатора.Твърди се липса на вина, която е ирелевирана от нормотвореца,щом
става въпрос за юридическата отговорност на ЕООД,последната по хипотеза е
обективна, безвиновна.С оглед на тези възражения се
моли за отмяна на решението на СРС и за произнасяне от настоящата инстанция по
съществото на спора,с отмяна на първоначално оспорения юрисдикционен
акт.Претендира се присъждане на съдебни разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касация- Централно управление на НАП гр.София, чрез представител по
пълномощие ст.юрисконсулт Н.О. (л.40 АНД/СРС),в писмени бележки по делото,поддържа неоснователност
на касационната жалба и настоява за отхвърлянето ѝ.Излага аргументи в
подкрепа на решаващите изводи на съда и моли за оставяне в сила на оспорения
акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че атакуваното решение на СРС
е неправилно по своя резултат, а жалбата основателна.Дава заключение за отмяната
му. Алтернативно поддържа становище, че при евентуална преценка от касационния
състав за наличие на нарушение, същото да бъде преценено като „маловажно“ и
отменено съдебното решение, при условията на чл.28 ЗАНН.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото,прие следното:Касационните основания, от кръга на нормативно регламентираните с
чл.348 ал.1 НПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН,които са заявени с жалбата и
поддържани пред настоящия състав, са за неправилно
приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до санкциониране на деятелност,изрично изключена от закона от кръга на
наказуемата.Настоящият касационен контрол ще се извърши на терена на така релевираните отменителни
основания и в пределите на служебната проверка от чл.218 ал.2 АПК.
Процесът пред районния съд е иницииран от касатора против НП №491948-F516 316/24.01.20г.,с главно възражение за несъответствие
между фактическото положение и приложената юридическа санкция по отношение на факти,
изрично нормативно изключени (арг.чл.4 т.11 Наредба
№Н-18/06г.) от кръга на безусловните задължения на лицата по чл.3
с.н. и следователно, несъставомерни по релевирания чл.33 ал.1 с.н. Останалите факти с правно
значение не са били оспорвани,т.е. на посочената дата и място,съответните инспектори
по приходите,са установили несъответствие между касовата наличност и дневния
оборот съгласно междинен отчет от фискалната памет на ЕКАФП, в размер на
101.15лв.(плюс), за което е издаден АУАН №F516316/15.10.19г. Със същия е повдигнато фактическо обвинение,че
търговецът не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби,да отбележи
всяка промяна на касовата наличност (начална
сума; въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“,съгласно чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
Независимо от оплакванията в жалбата пред СРС, спорът е бил съсредоточен
върху въпроса за наличието, липсата или непостоянния характер на осигурения обхват
в с.Светослав от мобилния оператор „Теленор
България“ЕАД,видно от Протокола от съдебното заседание, проведено на
27.05.2020г. по делото.Освен показанията на св.М.Р.,с които се установява,че
такъв практически липсва в населеното място, поради което и обективно не може
да се работи с касовия апарат,за същото свидетелства и актосъставителят,
който изрично е заявил, че е направил опит да маркира предмета на „контролната
покупка“ на ФУ в магазина, но не е успял, както и че е нямал покритие на
мобилния си телефон. Въпреки това св.К. е считал, че не може да се извършва
търговска дейност без да се издаде касова бележка, като е поддържал, че дори и
в тази хипотеза, било налице нарушение - неиздаване на касова бележка от кочан,без
да уточни в коя точно от лимитативно изброените хипотези с чл.36 ал.1 т.1- т.7
от Наредба №Н-18/06г., е следвало да бъде издадена такава в случая.Последното е
без правно значение за настоящия процес,тъй като релевираното
нарушение е на чл. 33 ал.1, а не на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г.
При горните установявания (съдът е приел доказателствените
източници за тези факти за относими и ги е събрал
съобразно НПК), СРС е бил длъжен със своя акт
да даде отговор на повдигнатия пред него главен въпрос - за наличието или
липсата на постоянна дистанционна връзка от страна на мобилния оператор и
неговото значение за изпълнение на операциите от чл.33 ал.1 Наредба
№Н-18/06г.-„служебно въвежда- не“ и „служебно извеждане“ на пари от касата на
ФУ.Той не само не е обсъдил горните гласни доказателства,намиращи се в
логическо единство с представените писмени такива от фирмата,осъществяваща
сервиза на ЕКАФП (л.7 АНД/СРС) и писмо изх.№ 31116/20.11.19г.
на „Теленор България“ЕАД (л.10 АНД/СРС), но изобщо не е формирал извод по част от въведения в
процеса пред него предмет, както основателно възразява касаторът.Съдът
изцяло е ирелевирал горния факт, приемайки, че щом
има несъответствие между фактическата касова наличност и разчетената такава с
ФУ, то е налице нарушение на чл.33 ал.1 Наредба №Н-18/06г., поради което с
лаконични мотиви, е потвърдил процесното пред него
НП.
Нещо повече, приел е за правилна
юридическата квалификация на фактите по чл.185 ал.2 ЗДДС въпреки липсата на
установяване изобщо в процеса (нито с АУАН е
въведен; нито е споменат в НП) на правнозначимото
обстоятелство от чл.185 ал.2 изр. 2 ЗДДС, само чрез което, поради използваната
законодателна техника на препращане, е приложимо наказанието от чл.185 ал.1 ЗДДС.Потвърдил е практически обжалвания юрисдикционен
акт и в санкционната му част (намаляването на
наказанието до нормативния му минимум не променя този извод), в противоречие с материалния закон.
При
липсата на фактически установявания от въззивната
инстанция,която е последна такава и по фактите, и по правото, относно релевираните с касационната жалба доводи, настоящият състав
не може да с произнесе по същество, с оглед регламентацията от чл.220 АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.Независимо от процесуалното
задължение на съда за разкриване на обективната истина (т.е. и без искане от страните да събира доказателства
за релевантните факти по делото,съгласно базовите принципи от чл.13 и чл.14 НПК), макар и да е събрал относими
за конфликтните факти доказателства, като не ги е обсъдил, а още по-малко е
извършил преценка за тяхното значение за спорните правоотношения, е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
СРС е бил длъжен да изследва всестранно повдигнатият пред него въпрос -„намира ли се провереният търговски обект на
място с постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен
оператор поради липса на покритие“,съгласно регулацията от чл.4 т.11
Наредба №Н-18/06г. и ако отговорът е положителен - как този факт се е отразил
на възможността за изпълнение на задълженията на лицето по чл.3 ал.1 с.н., да
регистрира извършваните от него продажби чрез ФУ, както и да регистрира всяка
промяна на касовата наличност във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми.
Отделно
от това,съдът следва да установи обективното обстоятелство,иманентно свързано с
правилото от чл.185 ал.2 изр.2 ЗДДС-„Когато
нарушението не води до не- отразяване на приходи […]“, предявено ли е по надлежния ред на санкционирания
субект и било ли е гарантирано правото му на защита по отношение на този факт. Очевидно
приходният орган е приел (щом е субсумирал процесните факти под
втората алинея на чл.185 ЗДДС), че
нарушението не води до неотразяване на продажби, респ. на приходи, макар че в
контекста на цялата проверка и констатираното нарушение на чл.25 ал.1 ЗДДС с друг
АУАН, е недопустимо без изрично установяване и предявяване на този главен
факт,да бъде приложен правилно материалният закон при индивидуализиране на
санкцията на касатора.Това е така, защото за основния
състав на нарушение по чл.185 ал.2 ЗДДС е предвидена значително по-тежка
имуществена санкция (от 3000 до 10 000 лева). Съдът следва да установи налице ли е непълнота на административнонаказателното обвинение, свързана с липса на
обективен елемент на нарушението,за което е санкционирано ЕООД. Законосъобразното
реализиране на отговорността по чл.185 ал.2, във връзка с чл.185 ал.1 ЗДДС,
предполага задължително установяване на допълнителното обстоятелство,съгласно
изречение „второ“ на санкционната разпоредба на чл.185 ал.2 ЗДДС- води или не
до неотразяване на приходи въпросното нарушение.
Преценена
в горния контекст касационната жалба е основателна, тъй като е до-пуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Съдът
е бил длъжен,вкл. по свой почин, да изследва посочените по-горе конфликтни
моменти и да им даде законосъобразен отговор.В настоящия случай, дори е бил
сезиран с нарочни доказателствени искания, които макар
и да не е отклонил,не е обсъдил в крайния си акт; нито е формирал изводи
относно установените посредством тях факти с правно значение за делото. Обобщавайки
изложеното,настоящият състав намира оспореното решение за незаконосъобразно, поради
наличие на касационното основание от чл.348 ал.1 т.2 НПК, което налага в
хипотезата на чл.222 ал.2 т.1 АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. При
условията на чл.226 ал.3 АПК, съдът следва да се произнесе и по въпроса за
разноските, воден от което и на основание чл. 222 ал.2 АПК,във връзка с чл.63
ал.1 ЗАНН,Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №153/17.08.2020г., постановено
по АНД №149/2020г. на Силистренския районен съд, с което е изменено в частта на
размера на имуществената санкция, Наказателно постановление №491948-F516316/24.01.20г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна при ЦУ НАП гр.София,налагащо административно наказание на
основание чл.185 ал.2,във връзка с ал.1 ЗДДС, на „Стефко Великов-2013“ ЕООД, с
ЕИК:********* и адрес на управление в с.Светослав, за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.