РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Етрополе, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100555 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба, с която е предявен установителен иск с правно
основание 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 86 ЗЗД, от страна на
„АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Триадица“, бул.“България“ № 81В – чрез
юрисконсулт Б. Д. Т. против А. И. Л., с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес в гр. ****** с искане да бъде установено по отношение на
последната, че дължи на ищцовото дружество паричната сума в общ размер
1456,34 лева, представляваща неизпълнени задължения, произтичащи от
договор за кредит, сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК
********* и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, съгласно Заповед за
изпълнение № 221/22.08.2024 г., издадено по ч.гр.д. 20141830100375 по описа
на РС – Етрополе за 2024 г., както следва: главница в размер на 574,33 лв.,
ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на подаването на
заявлението до окончателното й изплащане; възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 359,70 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението до
1
окончателното й изплащане; възнаградителна лихва в размер на 31,50 лева,
дължима за периода от 13.11.2018 г. до 10.09.2019 г.; лихва за забава в размер
на 310,65 лева, дължима за периода от 10.09.2019 г. до 28.06.2024 г.; законна
лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство в
размер на 179,97 лв., дължима за периода от 10.09.2019 г. до 28.06.2024 г.
В молбата се твърди, че на 13.11.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица“ , бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“
и отв. А. И. Л., е сключен договор за кредит с № 1165050 /по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/, по силата на който на
последната е предоставена в заем паричната сума в размер на 800,00 лева,
която тя е следвало да върне, ведно с начислената върху нея договорна
/възнаградителна/ лихва, във вид на 10 броя погасителни вноски – всяка в
размер на 87,99 лева. Твърди се, че уговореният в договора фиксиран годишен
лихвен процент бил в размер на 21,24 %, а Годишният процент на разходите –
50 %.
Твърди се, че на същата дата ответницата е подписала и договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица“, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“,
по силата на който последното се е задължило да сключи договор с кредитора
„Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него за всички задължения на
ответницата по договора за кредит. Посочва се също така, че 13.11.20185 г.
между двете горепосочени дружества е сключен договор за поръчителство, по
силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД
за всички задължения по процесния договор за кредит.
В исковата молба се посочва, че ответницата не е изпълнила в цялост
задълженията си по договора, с оглед на което, на 23.02.2021 г., „Ай Тръст“
ЕООД е погасило дължимите от нея суми по процесния договор, с оглед на
което и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, се е суброгирало в правата на
удовлетворения кредитор, като за това обстоятелство е уведомена
ответницата чрез посочения от него имейл – адрес.
Твърди се, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземанията /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
2
/като цеденти/ са прехвърлили своите вземания към длъжника - ответник по
посочения договор за кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“, № 81В, ап. 3. Твърди се, че ответникът – длъжник е уведомен за
извършената цесия чрез изпращане на съобщение на посочения от него имейл
– адрес.
Твърди, че във връзка с неизпълнените договорни задължения на
ответника към цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, посоченото дружество
е депозирало заявление до РС – Етрополе по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с
което е образувано ч.гр. дело № 375/2024 г. по описа на съда и по което е
издадена съответна заповед за изпълнение срещу отв. А. Л. за суми в общ
размер 1456,34 лева.
Твърди се, че с оглед горното, за ищцовото дружество е налице правен
интерес от предявяването на настоящия иск с описаните основание и размер.
С исковата молба се претендира присъждането на разноски, включително и на
тези – сторени в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор – чрез
назначения й особен представител адв. Г.Ц. от САК. В него същата оспорва,
като неоснователни предявените искови претенции, излагайки становище, че
договорът за цесия не е породил правни последици, тъй като ответникът не е
уведомен за извършването й по надлежния ред; че производството следва да е
по друг законов текст и с друго правно основание, поради което настоящото
дело следва да бъде прекратено; че в договора за кредит са налице
неравноправни клаузи относно задължението за поръчителство и сумите,
претендирани във връзка с него.
В съдебно заседание дружеството – ищец, редовно призовано не се
представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника му – юрк. Б.Т.,
в която същият изразява становище за даване ход на делото в негово
отсъствие; поддържа исковите претенции и претендира разноски, за което
прилага списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована се представлява
от особен представител – адв. Г. Ц. от САК, която оспорва исковете с
аргументите, изложени в отговора и ги доразвива, като посочва, че процесната
по делото цесия не е породила правни последици спрямо ответницата, тъй
3
като последната не е била надлежно уведомена за нея, както и че клаузата за
сключване на договор за поръчителство е неравноправна такава, тъй като по
силата на същата договорът се е оскъпил неправомерно.
Като писмени доказателства по делото са приобщени следните
документи: договор - разпечатка за потребителски кредит с №
1165050/13.11.2018 г, сключен между „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“ ,
бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“ и А. И. Л., с
ЕГН ********, с постоянен адрес в гр. ********, ведно с общи условия към
него, погасителен план и Стандартен европейски формуляр /СЕФ/; договор -
разпечатка за предоставяне на поръчителство от дата 13.11.2018 г., сключен
между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.
4, Бизнес център „България“ и А. И. Л., с ЕГН *********, с постоянен адрес в
гр. **********, ведно с приложение към него, представляващо погасителен
план; договор-разпечтака за поръчителство от дата 13.11.2018 г., сключен
между „ Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Триадица“ , бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/,
ет. 4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“
№ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“; заверено копие на договор
за продажба и прехвърлян на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., сключен между
Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Триадица“ , бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 146
/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“ /от една страна – в качеството им
на цеденти/ и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр. София, общ. Столична, район „Триадица“, бул.
„България“ № 81В / от друга страна – в качеството му на цесионер/, ведно с
пълномощни към него и приложение за задълженията на ответницата;
заверено копие на уведомление за цесия;заверен копие на разписка за
извършено плащане с № 2000000164857155/13.11.2018 г.; материалите по
ч.гр.д. № 375/2024 г.по описа на РС – Етрополе; пълномощно; списък на
разноските и квитанция за платена държавна такса за образуване на делото.
4
Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.11.2018 г., по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, между „Кредисимо“ ЕАД и отв. А. И. Л., бил сключен договор за
потребителски кредит с № 1165050/13.11.2018 г. Съгласно същия, на
ответницата била предоставена в заем паричната сума в размер на 800,00 лева,
която тя е следвало да върне на кредитора, ведно с начислената върху нея
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 21,24 % на месечна основа, на
10 броя погасителни вноски – всяка в размер на 87,99 лева. При това
положение, общата дължима сума по договора била посочена в размер на
879,90 лева, а визираният в договора годишен процент на разходите /ГПР/ бил
в размер 50 %.
В чл.4, ал.1 в посочения договор била договорена клауза, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускането на кредит, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения вид обезпечение: да предостави на кредитора банкова гаранция,
съгласно Общите условия в срок до десет дни от подаване на заявлението или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице /в срок до 48 чака/ от подаването на заявлението. Съгласно
същата клауза на договора, срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателят, е в рамките на 24 часа, при предоставянето на
съответното обезпечение. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, при
непредоставянето на такова обезпечение срокът за одобрение е 14 дни от
подаването на заявлението.
На 13.11.2018 г., между ответницата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, бил
подписан договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
посоченото дружество се задължило да сключи договор с кредитора
„Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него за всички задължения на
ответницата по договора за кредит. В чл. 4, ал. 2 от този договор било
посочено, че в случай, че поръчителят изпълни задълженията на потребителя
по договора за потребителски кредит, поръчителят има право да поиска
потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя
задължения на потребителя.
Отпусната в заем сума по горепосочения договор за потребителски
5
кредит била усвоена от отв. А. И. Л. още същия ден – 13.11.2018 г. Тя не
изпълнила всичките си задължения по договора, като платила само част от
дължимите месечни вноски, след което преустановила плащанията си. С оглед
на това задълженията й били изпълнени от дружеството – поръчител.
На 02.03.2021 г. между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „КРЕДИСИМО“ ЕАД /от
една страна – като цеденти/ и ищцовото дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД /от друга страна – като цесионер/ бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който на последното посочено
дружество били прехвърлени вземанията по съответните договори за кредит и
договори за предоставяне на поръчителство, в това число и вземанията спрямо
ответницата А. Л..
На 25.07.2024 г. дружеството – ищец подало заявление по реда на чл. 410
ГПК, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за
сума в общ размер 1456,34 лева, представляваща неизпълнени задължения,
произтичащи от договор за кредит, сключен между ответника и „Кредисимо“
ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ответника и
„Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, както следва: главница в размер на
574,33 лв., ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на
подаването на заявлението до окончателното й изплащане; възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 359,70 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на
заявлението до окончателното й изплащане; възнаградителна лихва в размер
на 31,50 лева, дължима за периода от 13.11.2018 г. до 10.09.2019 г.; лихва за
забава в размер на 310,65 лева, дължима за периода от 10.09.2019 г. до
28.06.2024 г.; законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за
поръчителство в размер на 179,97 лв., дължима за периода от 10.09.2019 г. до
28.06.2024 г. Във връзка с това било образувано ч.гр.д. № 375/2024 г. по описа
на РС – Етрополе,по което била издадена Заповед за изпълнение №
249/25.09.2024 г. в полза на дружеството – заявител срещу ответника –
длъжник, за горепосочените вземания. Препис от посочената заповед, обаче,
не бил връчен лично на ответницата, а при условията на 47, ал. 5 ГПК, като
било установено, че същата не живее на адреса и не били установен друг
такъв за връчването на съдебните книжа. С оглед на това на заявителя – ищец
било указано, че следва да предяви иск за установяване на вземанията си по
посочената заповед за изпълнение, което той сторил.
6
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно
описани по горе.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземания,
представляващи неизпълнени задължения, произтичащи от договор за кредит,
сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК ********* и договор
за предоставяне на поръчителство, сключен между ответника и „Ай Тръст“
ЕООД, с ЕИК *********, съгласно Заповед за изпълнение № 221/22.08.2024
г., издадено по ч.гр.д. 20141830100375 по описа на РС – Етрополе за 2024 г. С
оглед на това, в тежест на ищеца, е да установи твърдените от него факти и
обстоятелства, а именно наличие на вземанията му спрямо ответника на
претендираното от него договорно основание /договор за цесия/ в
претендирания размер; изправността на цедента - наличието на сключен
договор за кредит между ответника и „Кредисимо“ ЕАД; наличието на
сключен договор за предоставяне на поръчителство между ответника и „Ай
Тръст“ ЕООД; факта на предоставянето и усвояването на твърдяната парична
сума; настъпилия падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира,
както и това, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия по реда и
условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
В тежест на ответника, при условията на обратно доказване, е да
установи релевираните от него, с отговора му, възражения относно
неоснователността на исковите претенции; относно това, че договорът за
цесия не е породил правни последици, тъй като ответникът не е уведомен за
извършването й по надлежния ред; че производството следва да е по друг
законов текст и с друго правно основание, поради което настоящото дело
следва да бъде прекратено; че в договора за кредит са налице неравноправни
клаузи относно задължението за поръчителство и сумите, претендирани във
връзка с него.
С доклада по делото, срещу който страните не са възразили, съдът е
обявил за безспорни следните факти по делото: че на 13.11.2018 г. между
„Кредисимо“ ЕАД и отв. А. И. Л., е сключил договор за кредит с № 1165050 /
7
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/, по
силата на който на последната е предоставена в заем паричната сума в размер
на 800,00 лева, която тя се е задължила да върне, ведно с начислената върху
нея договорна /възнаградителна/ лихва, във вид на 10 броя погасителни
вноски – всяка в размер на 87,99 лева. В договора били посочени лихвен
процент в размер на 21,24 % и ГПР – в размер на 50,00 %, както и това, че
всички плащания по кредите са в общ размер на 879,90 лева; че на същата
дата ответницата е подписала и договор за предоставяне на поръчителство с
дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който
последното се е задължило да сключи договор с кредитора „Кредисимо“ ЕАД
и да отговаря пред него за всички задължения на ответницата по договора за
кредит; че 13.11.20185 г. между двете горепосочени дружества е сключен
договор за поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се е
задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения по процесния
договор за кредит; че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземанията /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
/като цеденти/ са прехвърлили своите вземания към длъжника - ответник по
посочения договор за кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“, № 81В, ап. 3.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита за безспорно
установено, че е налице, сключен договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Договора за потребителския кредит, поради което за него са
приложими правилата на този закон, както по отношение основателността на
исковите претенции по предявения иск за установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, така и по отношение възраженията за
неравноправни клаузи, релевирани с отговора по него.
Предвид естеството на производството по исковете по чл. 422 ГПК,
същото е неразривно свързано със заповедното такова и служебното
задължение на съда да изследва дали не са налице основанията, визирани в чл.
411, ал. 2 ГПК. В този смисъл съдът е задължен да изследва тези
обстоятелства и при разглеждането на иска по чл. 422 ГПК относно
установяване основателността му. Както вече беше посочено по – горе,
предвид обстоятелството, че в настоящия случай се касае за вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит, за който са приложими
8
правилата по ЗПК, съдът е задължен да изследва обстоятелствата по чл. 411,
ал.1, т. 3 ГПК, респ. дали искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен потребител. При констатирането на неравноправни клаузи
(или дори само при обосновано предположение за такива), т.е. на
противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти претенциите на заявителя, както и на ищеца по делото, образувано
във връзка с установяване на вземането. Относно понятието „неравноправна
клауза“ съдът е обвързан с разпоредбите на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. Съгласно ал. 1 на посочения законов текст
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал. 2 са посочени, неизчерпателно, възможните
видове неравноправни клаузи, като в т. 3 е предвидено, че такава клауза е тази,
която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата
воля. Видно от съдържанието на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за
потребителски кредит, във връзка с който е сключен и договора за
поръчителство, вземанията по който се претендират, същата съдържа именно
такова условие за изпълнение на задълженията на търговеца – кредитор. С нея
потребителят се задължава да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице, за да може
заявлението му за отпускане на заема да бъде разгледано в рамките на 24 часа.
С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че посочената клауза от
договора за потребителския кредит се явява неравноправна такава, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по този договор
/кредитор и кредитополучател – потребител/. Наред с това и с оглед правно-
техническия способ, който е използван при изготвянето на процесния договор
/и най – вече от конструкцията на чл. 4, ал. 1 от него, че съответното
обезпечение на договора следва да е посочено от кредитополучателя в
заявлението за отпускането на кредит/, съдът счита за нужно да уточни, че от
страна на ищеца по делото изобщо не бяха представени доказателства, че
ответницата е поела задължение да представи обезпечение по договора, респ.
че е посочила точно това обезпечение, като предпочетено от нея, при
9
подаването на заявлението за отпускането на процесния кредит. Това
заявление /или негово копие/ изобщо не е представено като доказателство по
делото.
С всички горепосочени аргументи настоящият съдебен състав счита, че
предявения иск за установяването на вземането на ищеца – цесионер на
вземанията по процесния договор за предоставяне на поръчителство се явява
неоснователен и недоказан, тъй като тези вземания произтичат от договор,
сключен на основание неравноправна клауза, посочена в договор, сключен с
потребител. В този смисъл се явяват основателни възраженията на
ответницата /направени чрез особения й представител/ относно наличната
неравноправна клауза.
За пълнота на изложението съдът следва да се произнесе и относно
възражението, релевирано с отговора на особения представител на
ответницата относно това, че извършената цесия не е породила правни
последици, тъй като длъжникът по вземанията, които са прехвърлени с нея, не
е надлежно уведомен. В правната теория, а и в практиката, договорът за цесия
се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната
връзка, чрез промяна на активната страна в нея. С този договор се отстъпва
едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка
лице. Предмет на договора е прехвърлянето на вземане, което следва да
съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. От
тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по
нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с
постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към
същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Последният
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права /по арг. от чл. 99, ал. 2 ЗЗД/. Безспорно
е, че от представеното като приложение към исковата молба и приложено като
доказателство по делото уведомление за цесия /л. 76/ не се установява
безспорно, че същото е получено от ответницата, респ. че същата е била
надлежно уведомена за извършването на й. С оглед на това настоящият
съдебен състав приема за недоказани твърденията на ищеца относно това, че
ответницата е била уведомена за посочената цесия по имейл.
Наред с горното, обаче, предвид изричното пояснение на ищеца в
10
исковата молба съдът приема, е на ответницата е съобщено за настъпилата
цесия с връчването на исковата молба и приложенията към нея, едно от които
е процесния договор за цесия и приложението към него. Безспорно е, в
теорията и в практиката, че по отношение на длъжника, цесионният договор
няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента или от
цесионера, който е упълномощен за това /по арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. В
трайната практика на ВКС се приема, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане /решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г.
на ВКС, II т.о./. Съдебната практика приема изнично и това, че уведомяването
на цесията може да стане и по отношение на особения представител на
ответника /определение № 271/31.05.2018 г.по т.д. № 193/2018 г.на ВКС,I т.д./
В настоящия случай, с подадената искова молба ищецът изрично е посочил,
че към исковата молба прилага и договор да цесия, приложение към него и
уведомление за настъпилата цесия. Видно от съобщение за връчване /л.122/,
на 29.04.2025 г. на ответника – чрез особения му представител, е връчен
препис от исковата молба с приложенията към същата. Нито върху
съобщението, нито в подадения отговор на исковата молба ответникът е
релевирал възражение, че не е получил преписа от молбата с приложенията
към нея.
Поради гореизложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че е налице надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Предвид всичко гореизложено и предвид изхода на спора, съдът счита,
че сторените по делото разноски от страна на ищцовото дружество следва да
останат за негова сметка, така както са сторени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
НЕ УВАЖАВА и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,
предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и
чл. 86 ЗЗД, от страна на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“,
бул.“България“ № 81В против А. И. Л., с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес в гр. ******** с искане да бъде установено по отношение на
последната, че дължи на ищцовото дружество паричната сума в общ размер
1456,34 лева, представляваща неизпълнени задължения, произтичащи от
договор за кредит, сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК
********* и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, съгласно Заповед за
изпълнение № 221/22.08.2024 г., издадено по ч.гр.д. 20141830100375 по описа
на РС – Етрополе за 2024 г., както следва: главница в размер на 574,33 лв.,
ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на подаването на
заявлението до окончателното й изплащане; възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 359,70 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението до
окончателното й изплащане; възнаградителна лихва в размер на 31,50 лева,
дължима за периода от 13.11.2018 г. до 10.09.2019 г.; лихва за забава в размер
на 310,65 лева, дължима за периода от 10.09.2019 г. до 28.06.2024 г.; законна
лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство в
размер на 179,97 лв., дължима за периода от 10.09.2019 г. до 28.06.2024 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
съобщение от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
12