Р Е
Ш Е Н
И Е № 115
гр.Стара Загора, 18.06.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива
Атанасова
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 38 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Х.Р.К. от гр.Стара
Загора, против
Решение № 413/06.12.2019г., постановено по АНД № 1051/2019г. на Районен съд
Казанлък, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2274207 на ОД на МВР Стара Загора, с
оплакване за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено процесуално нарушение - касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК.
Оспорват се изводите на съда за формална законосъобразност на издадения електронен фиш. Сочи се, че в приложения към
материалите на административнонаказателната преписка протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г., издадена от Министъра на вътрешните работи, не
е видно с какво АТСС е заснето нарушението, като в несъответствие с
разпоредбата на чл.10, ал.3 от същата Наредба няма приложена снимка на АТСС.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
процесуалния си представител – адвокат Ж.Д.. В допълнение на касационната жалба
сочи, че в конкретния случай в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата е
посочено, че началото на работа на АТСС е 10:00 часа, а края – 11:30 часа, като
в оспорения електронен фиш се сочи, че нарушението е извършено в 13:25 часа,
т.е. извън времето на работа на техническото средство. Моли съда да отмени
решението на Районен съд Казанлък, както и потвърдения с него електронен фиш.
Претендира разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответникът по
касация ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Х.Р.К. ***, против Електронен фиш серия К, №2274207, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 10.09.2018г.,
в 13:25 часа, в обл.Стара Загора, по път II-55,
км.47+177, с.Пчелиново, в посока към гр.Гурково, К. е управлявал МПС „Волво С 60“,
рег. №***, негова собственост, със скорост 96 км/ч., при ограничение на скоростта
50км/ч. в населено място, заснето с мобилна радарна система TFR1-M 572 и отчетен километров толеранс
от 3 км/ч.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд – Казанлък е потвърдил оспорения електронен фиш. В
решението е посочено, че с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на
ВР са регламентирани условията и редът за ползване на автоматизираните
технически средства и системи за контрол, с което е отстранена празнината в
закона, довела до липса на регламентация на реда за установяване на нарушенията
на движението по пътищата с автоматизирани технически средства и системи.
Прието е, че санкционираното превишаване на
скоростта на 10.09.2018г. е осъществено след приемането на Наредбата и
не е установено използването на системата да е в нарушение на утвърдените с
тази Наредба правила. Обосновано е, че не са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, с оглед на това, че съдържанието на
електронния фиш, уредено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е електронно изявление, което
има безспорно авторство и не е необходимо посочването на конкретното лице,
издало този фиш. От събраните по делото доказателства е прието за безспорно
установено, че е извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, чрез неспазване на
забраната скоростта на превозното средство да превишава установените в тази норма
стойности. Районният съд не е приел възраженията на жалбоподателя относно
данните за авторството на деянието. Констатирано е, че в представената като
доказателство декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП до АНО е отразено, че жалбоподателят
е предоставил за ползване автомобила си на друго лице, но датата на извършване
на нарушението не попада в периода, за който е бил предоставен лекият автомобил,
поради което съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не е налице никоя
от хипотезите на чл.188, ал.2 от ЗДвП. По тези съображения районният съд е
потвърдил обжалвания електронен фиш,
Решението
на Районен съд Казанлък е неправилно, но по различни от посочените в жалбата
съображения.
Настоящият
касационен състав не споделя доводите в касационната жалба за
незаконосъобразност на санкционния акт, поради липса на снимка в материалите на
административнонаказателната преписка на разположението на АТСС, поради
непосочване на АТСС в протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, както и поради установяване на
нарушението във времеви интервал, който е извън посочения в този протокол
период от време, поради следните съображения:
В представения в хода на
въззивното производство протокол рег.№3879, противно на твърденията на
касатора, ясно са посочени вида и номера на АТСС, а именно – TFR1-M №572. Точно това АТСС е
отразено и в оспорения санкционен акт. Действително разпоредбата на чл.10, ал.3
от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда,
но това изискване касае само единия подвид мобилни автоматизирани технически средства
и системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са временно разположени
на участък от пътя. Легалната дефиниция на понятието „автоматизирани технически
средства и системи” и посочване на видовете такива се съдържа в §6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган,
които могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган: б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В разглеждания случай нарушението е установено с техническо средство – мобилна
радарна система TFR1-M №572, която видно от
Протокола за използване на АТСС рег.№3879 е била прикрепена към превозно
средство/служебен автомобил ***, а не е с такова, което е било временно
разположено на пътя. При тези данни се налага извод, че в случая не е било
необходимо изготвянето на снимка на мястото, на което е била поставено АТСС.
По принцип, когато посочения в електронния фиш час
на извършване на нарушението е извън посочения в Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. интервал от време на функционирането на
АТСС, би могло да се приеме, че е налице необоснованост на санкционния акт, тъй
като протоколът представлява доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението,
вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се
осъществява контролът, както и въведеното ограничение на скоростта. Но това би
могло да стане само в случаите, когато този протокол се явява единственото
доказателство за времето на установяване на нарушението. Съгласно разпоредбата
на чл.2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал, с данни за установените нарушения на
правилата за движение. Според текста на чл.16, ал.1 от същата наредба, данните
за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната
преписка във формата и вида, изготвен от АТСС, като при необходимост същите
могат да се отпечатват, а информацията по ал.1 се предоставя като отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен
номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в
административния процес (ал.3).
В
случая, освен протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, по
административнонаказателната преписка е представен и снимков материал (л.6 от
въззивното производство), който кореспондира с отразения в електронния фиш час
на извършване на нарушението, тъй като от неговото съдържание се установява, че
на 10.09.2018г. в 13:25ч., е заснето движението на л.а. с рег.№ВТ 4560 КН, като
заснемането е извършено именно с посоченото в електронния фиш АТСС TFR1-M №572.
Посочения снимков материал представлява веществено доказателствено средство и
следва да се цени наред с всички събрани по делото доказателства, включително и
по отношение на времето на извършване на нарушението.
Но при внимателен прочит на оспорения електронен фиш
се установява, че касаторът в настоящото производство е санкциониран за нарушение,
извършено в с.Пчелиново, като е управлявал автомобила в посока гр.Гурково.
Същевременно, в протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
е отразено, че мястото на контрол на АТСС е в гр.Гурково. Други
доказателства и доказателствени средства, които да обосновават, че посоченото в
електронния фиш място на нарушението е именно в с.Пчелиново липсват. В
снимковия материал се съдържат единствено данни за GPS координатите на АТСС, но не е посочено, че същото е разположено в с.Пчелиново.
Не са налице и други доказателства, че нарушението е извършено на посоченото в
електронния фиш място – с.Пчелиново. Така констатираните противоречия между обстоятелствата,
посочени в електронния фиш относно мястото на извършване на нарушението от една
страна и събраните доказателства – от друга,
налагат извод за незаконосъобразност на издадения санкционен акт, поради
недоказаност на мястото на извършване на вмененото със санкционния акт административно
нарушение. Като не е констатирал тази
незаконосъобразност районният съд е постановил решение в нарушение на
материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Поради това решението на районния съд следва да бъде отменено, наред с потвърдения с него електронен
фиш.
При този изход на спора на касатора се дължат разноски само за настоящата инстанция в размер
на 300 лева за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено, видно от
представеното по касационното дело пълномощно. Нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
с която се предвиди, че и в производствата по обжалване на наказателни
постановления и електронни фишове се присъждат разноски,
е нова и е в сила от 03.12.2019г.
Съдебното дирене в производството по АНД № 1051/2019г. по описа на Районен съд
– Казанлък е приключило на 13.11.2019г., т.е. преди
изменението на чл.63 от ЗАНН и създаването на новата алинея трета. Редът на
възстановяване на разноските преди тази законодателна промяна е друг, поради
което искането за присъждането им в настоящото производство се явява недопустимо.
По тези съображения, претенцията на Х.Р.К., чрез пълномощника му адвокат Ж.Д.
за присъждане и на разноските, направени
от него в производството пред въззивния съд, следва да бъде оставена без
уважение.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №413/06.12.2019г. по АНД №1051/2019 г. по
описа на Районен съд – Казанлък и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2274207, издаден от ОД на МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009 952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, да заплати
на Х.Р.К., ЕГН **********, сумата от 300
(триста) лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Р.К. за присъждане на разноски
в производството по АНД № 1051/2019г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.