№ 66
гр. Елин Пелин, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100976 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с.....,
Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 3 чрез пълномощника си
адв..... със съдебен адрес: гр....., ул. “...“ № 3 е предявила срещу ответника
„Макроадванс“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„....“ № 147, ап.14 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да
постанови решение, с което да приеме, че клаузата на чл.10 от Договор за
кредит № ..... г. сключен между ищеца и ответника предвиждаща заплащане на
неустойка е нищожна поради противоречие с принципа на добрите нрави и
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, накърняващи договорното равноправие между
страните и в нарушение предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от Закона за
потребителския кредит относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
Излага твърдения, че въз основа на процесния Договор за кредит №
...... ищцата е получила заемна сума от 1050.00 лева при фиксиран лихвен
процент по заема 41,00 % и годишен процент на разходите – 49,65 %.
1
Ищцата е усвоила изцяло предоставения й кредитен ресурс.
В чл.20 от договора за кредит е предвидено, че същият следва да бъде
обезпечен в тридневен срок с поръчителство на едно физическо лице, което да
отговаря на заложените изисквания в Общите условия.
При неизпълнение от страна на кредитополучателя на посоченото
условие, същият съгласно чл.10 дължи неустойка в размер на 7,25 лева плюс
0,230 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230 % от
усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е
обезпечен, като с визираната неустойка падежното вземане нараства
значително.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпяните вреди от
неизпълнението при спазване критериите заложени в т.3 от ТР на ОСТК на
ВКС по т.д. № 1/2009 г., с което е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения.
Неустойката за неизпълнение задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата й
обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. В случая
предвидената неустойка е в размер почти равен на заетата сума и се кумулира
към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
По този начин неустойката по процесния договор е в разрез с
добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната
лихва за търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника „Макроадванс“ АД, който в срока по
2
чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си юрисконсулт
Ж.Т., с който изразява становище за допустимост на предявения иск, като но
го намира за основателен и прави признание на иска.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представения по делото Договор за потребителски кредит № ..... г.
се установява, че на 25.03.2024 г. между ищеца С. Д. Н. и ответника
„Макроадванс“ АД е сключен договор за потребителски кредит в размер на
1050,00 лева със срок на погасяване 20 месеца. Договорът предвижда
фиксиран годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите
(ГПР) – 49,65%.
Съгласно чл.10 от договора, при неизпълнение на условията по
договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 7,25 лева на ден,
както и допълнителна санкция от 0,230% върху усвоената сума за всеки ден на
забава.
Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като:
1.Противоречи на добрите нрави, налагайки прекомерно обременително
задължение на кредитополучателя, което води до неоснователно обогатяване
на ответника.
2.Води до скрито оскъпяване на кредита, което не е включено в ГПР и е
в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
3.Липсва реална икономическа обосновка за размера на неустойката, тъй
като кредиторът не претърпява реални вреди, оправдаващи този размер.
Ответникът „Макроадванс“ АД в хода на съдебния процес признава
иска и не оспорва твърденията на ищцата, че е налице нищожност на клаузата
за неустойка на твърдените основания. Ответникът оспорва единствено
присъждането на разноски в полза на ищеца.
Съгласно чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите нищожни
са договорите, които противоречат на закона или добрите нрави.
Законът за защита на потребителите (ЗПК) съдържа редица разпоредби,
които уреждат защита срещу неравноправни клаузи в потребителските
договори. В чл.143 и сл. от ЗПК са изброени примери за клаузи, които се
считат за неравноправни, като прекомерни санкции при неизпълнение от
3
страна на длъжника.
В чл.19, ал.4 от ЗПК е регламентирана забрана за скрито оскъпяване на
кредитите чрез допълнителни такси и санкции, които не са включени в
годишния процент на разходите (ГПР).
В случая процесният договорът за кредит предвижда две отделни
санкции при забавено плащане: неустойка в размер на 7,25 лева за всеки ден
забава и допълнителна санкция в размер на 0,230% върху усвоената сума за
всеки ден забава.
Очевидно е, а и това не е спорно между страните по делото, предвид
направеното признание на иска от ответника, че тези санкции значително
оскъпяват кредита и водят до неоснователно обогатяване на кредитора.
Основният проблем при тези клаузи е, че те създават прекомерно задължение
за потребителя без реална обосновка за размера на санкциите. Кредиторът не
доказва наличието на претърпени вреди, които да оправдават начислените
неустойки, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските
правоотношения.
Съдебната практика на съдилищата е единодушна, че клаузи за
неустойки, които не съответстват на реално претърпяните вреди от страна на
кредитора и не изпълняват компенсаторна функция, трябва да бъдат обявени
за нищожни. Такава е и оспорена от ищцата клауза, тъй като поради своята
прекомерност и липса на икономическа обосновка надвишава вредите за
кредитора и се счита за нищожна.
По разноските:
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. ....,
поради което на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди минималния размер
адвокатско възнаграждение от 400.00 лева или 480.00 лева с включен ДДС.
Доколкото ищцата С. Д. Н. е освободена от съда от дължимите
държавни такси и разноски, то с оглед изхода на спора, ответното дружество и
„Макроадванс“ АД следва да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин
дължимата държавна такса по иска в размер на 50.00 лева
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.10 от Договора
за потребителски кредит № ...... г. сключен между С. Д. Н., ЕГН **********
от с....., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 3 чрез
4
пълномощника си адв..... със съдебен адрес: гр....., ул. “...“ № 3 и
„Макроадванс“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„....“ № 147, ап.14 на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК,
вр. чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „....“ № 147, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ на адв..... със
съдебен адрес: гр....., ул. “...“ № 3 разноски в размер на 480.00 лева
/четиристотин и осемдесет лева/ представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „....“ № 147, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Елин Пелин дължимата държавна такса в размер на 50.00 лева
/петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5