Решение по дело №2149/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 5
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Анелия Драганова Цанова
Дело: 20201001002149
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров

Николай Метанов
Секретар:Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20201001002149 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 455 от 06.03.202г., постановено по т.д. № 802/19г., СГС, ТО, VІ- 18
състав е отхвърлил предявения от „МОУШЪН КЕТЪРИНГ* ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул.“***“ № 7 и съдебен адрес: ул. “***“ № 19, ет. 3 - адв. К.,
срещу „МАДЖИКЛЕНД“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № 7, представлявано от управителя М. К. И., и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №
12 - адв. С., иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за възстановяване на авансово
платени суми в общ размер на 32 076,89 лв. /тридесет хиляди и седемдесет и шест лева и
осемдесет и девет стотинки/, заплатени по описаните 21 квитанции към ПКО, издадени в
периода от 04.12.2013г. до 04.02.2016г., като неоснователен и недоказан и е осъдил
„МОУШЪН КЕТЪРИНГ“ ООД да заплати на „МАДЖИКЛЕНД“ ЕООД на основание чл. 78
от ГПК сумата от 2540,40лв.- разноски.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Моушън
Кетъринг“ ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно.
Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е допуснал до
разпит искания свидетел и не е уважил искането за представяне на данъчните декларации на
М.И., чрез която да установи антидатирането на протокола от ОС от 10.09.13г. и на
разписките. Неправилно съдът бил приел и че дружеството не е водило надлежно
1
счетоводството си, както и че обясненията на М.И. по прокурорската преписка не следва да
бъдат ценени като доказателство по делото и безкритично е кредитирал твърдението на
ответника за наличието на устна уговорка сумите по договора за наем на оборудване да се
предават на ответното дружество, което впоследствие да ги предава на М.И. Иска се съдът
да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи
предявените искове, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор „Маджикленд“ ЕООД Д оспорва въззивната жалба и иска
съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба на „Моушън кетъринг“ ООД се излага, че на 10.09.2013г. с
ответното дружество сключили договор за наем със срок пет години за недвижим имот,
представляващ къща в гр.***, ул. “***“ № 7, с двор 200 кв.м., която къща е с РЗП 240 кв.м.,
на 3 етажа и с ползване на 2 броя паркоместа пред къщата. Твърди, че плащало наем за
целия период на действие на договора до 10.09.2018г., включително и авансово, като
управителят на ответното дружество- М. И., получавала сумите срещу приходни касови
ордери, така както са описани в т. 1- 21 от исковата молба за периода от 04.12.2013г. до
04.02.2016г., като общо авансово заплатените суми са в размер на 32 076,89 лв. Тези
авансово заплатени суми следвало да му бъдат върнати от ответника след заплащане в пълен
размер на наемната цена за съответния месец по банков път, каквото възстановяване на
авансово заплатените суми не било извършено. Иска се съдът да постанови решение, с което
да осъди ответникът „Маджикленд“ ЕООД да му заплати сумата от 32 076,89лв., ведно със
законната лихва и разноски.
С допълнителната си искова молба ищцовото дружество заявява, че действително е
сключило договор за наем на оборудване с М. И., който договор обаче никога не бил
изпълняван и плащания по него не били извършвани, за което се позовава на обясненията,
дадени по пр. преписка, както и че оборудването не било индивидуализирано в достатъчна
степен. Оспорва и че получаваните от И. суми били по този договор, като твърди, че тя
получавала процесиите суми от салонния управител, но като наем за имота, като на
управителя обяснявала, че после ще ги възстанови в касата на дружеството - ресторант
„Кохинор“. Оспорва протокола от ОС на „Маджикленд“ ЕООД и разписките като
антидатирани и изготвени специално за делото. Поддържа, че г-жа И. е получавала сумите
не в лично качество, а като представител на ответното дружество, като същите са
недължимо платени и подлежат на възстановяване.
2
Ответникът „Маджикленд“ ЕООД оспорва иска. Не оспорва сключването на договора
за наем на къщата, като излага, че твърдените като извършени от ищеца плащания не
представляват авансово плащане на наемната цена по този договор за наем, а са по друго
правоотношение, а именно по представеният с отговора договор за наем на оборудване от
10.09.2013г., сключен между ищеца, като наемател и физическото лице М. К. И., като
наемодател. Именно 700 евро била и уговорената по този договор цена и тя била заплащана,
поради което и не се явява недължимо получена. Твърди и че видно от съпоставяне на
датите по извлечението от банката, част от плащанията, които се твърди, че са авансови за
наема на къщата, в действителност са извършени след датата на плащане на наема по банков
път. Подробно излага как всички квитанции кореспондират с договора за наем на
оборудване и нямат връзка с договора за наем на къщата. Освен това твърди, че въпреки че
като издател на квитанциите е посочено дружеството, а не М. И., то дружеството не е
получавало сумите. Излага и че не е отпаднало основанието с обратна сила, тъй като няма
нито разваляне на договора, нито обявяването му за нищожен. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Иска съдът да отхвърли предявените искове, с
присъждане на разноски.
САС, ТО ,13 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори, че на 10.09.2013г. между „Моушън Кетъринг“ ООД, като наемател, и
„Маджикленд“ ООД, като наемодател, е сключен договор за наем, с предмет: къща в гр.
***, ул. “***“ №7, с двор от 200 кв.м., с РЗП 240 кв.м., състояща се от три етажа, заедно с
ползване на два броя паркоместа пред къщата, с уговорен в чл. 2 наем в размер на 1200 евро
месечно, в левова равностойност, с включено ДДС, който наем се заплаща от 01-во до 05-то
число на месеца, а ако денят е неработен- в последния работен ден през периода. Съгласно т.
2.3, наемът се заплаща по банков път, по сметка, посочена от наемодателя. В т.2.4 е
уговорена депозитна сума в размер на 3000 евро, която се предава на наемодателя срещу
разписка. Договорът е със срок на действие 5 години от подписването му- т.3.
С допълнително споразумение към договора за наем страните са уговорили, че
наемателят влиза в частично владение на имота при налични документи за промяна на
предназначение с подписване на приемо- предавателен протокол, заедно със снимков
материал и заплащане на първия наем на 01.11.2013г., като периода от подписване на
договора до тази дата се счита за гратисен и не се дължи наем. Посочено е, че имотът ще се
ползва като ресторант.
По делото са приложени приходни касови ордери, подробно описани по дати и суми
в приетото по делото заключение, като първият е от 04.12.2013г., за сумата от 700 евро, с
основание: наем имущество за месец декември 2013г. С основание наем имущество са и
ордерите под № 4/04.02.2014г. за 700 евро, № 5/05.03.2014г. за 700 евро, № 7/ 01.05.2014г. за
700 евро, от август 2014г. без номер, също за наем имущество за 700 евро, № 13 и №14 за
октомври и ноември 2014г. също за по 700 евро. Квитанциите към ПКО от 05.03.2015г. и
3
02.04.2015г. за 700 евро в лева или 1370 лв. с основание наем оборудване. Наем имущество
е вписаното основание и за ордери № 146, 147, 148 и 149 съответно от май, юни, юли и
октомври 2015г., както и този за наем за 02.2016г. В квитанция към ПКО № 3 от 06.01. е
посочено основание - наем по договор за януари 2014г. В квитанция без номер към ПКО от
01.08.2014г. за сумата от 2347лв. е посочено: наем на къща за м.август и „чака фактура“.
Само наем и месеца е записано в ордери № 150 и 151 съответно от 05.11.2015г. за месец
ноември 2015г. и от 04.12.2015г., като и двата са за сума 1760 лв. Наем и месеца е и
основанието по квитанции към ПКО № 152, 153 и 154 съответно от 04.12.2015г.,
04.01.2016г. и 04.02.2016г. всички за по 1760 лв.
Видно от издаденото от „ПИБ“ АД удостоверение изх. № 132-29/25.04.19г., в периода от
01.01.2013г. до 31.12.2017г. са излъчени преводи от посочената сметка към сметка с
получател „Маджикленд“ ЕООД на описаните суми, като са посочени само датите и сумите,
повечето възлизащи на 2347 лв., но не и основанието за заплащане.
Представени са и фактури с издател „Маджикленд“ ЕООД и получател „“Моушън
кетъринг“ ООД, които са за наем и консумативи. Във фактурите, чието основание е наем по
договор от 10.09.2013г. сумата за наем с включен ДДС възлиза на 2347 лв.
На 10.09.29013г. между „Моушън Кетъринг“ ООД, като наемател, и М. К. И., като
наемател, е сключен договор за наем оборудване, описаното в т. 1.1, а именно: охранителна
система с предавател, окабеляване, датчици, клавиатура; видеосистема за наблюдение;
климатизация на къщата, вентилационна система на градината, оборудване бар, оборудване
в перално помещение - по протокол и снимков материал. С чл. 2.1 от договора страните са
уговорили заплащане на наем от 700 евро месечно от 01-во до 05- то число на текущия
месец в брой или по банкова сметка. Уговорен е и депозит в размер на 400 евро, както и
срока на договора- пет години с възможност за продължаване. Изрично е посочено, че този
договор може да се прекрати едностранно и от двете страни с тримесечно писмено
предизвестие, в зависимост от действието на договора за наем на къща.
С анекс към договора за наем на оборудване от 02.09.2015г. наемната цена е
увеличена на 900 евро месечно.
Видно от приложения протокол от 10.09.2013г. от общото събрание на
„Маджикленд“ ЕООД в лицето на едноличния собственик на капитала и управител - М. К.
И., е взето решение в касата на дружеството да се инкасират ежемесечно суми, собственост
на М. И., след устна уговорка с представител на „Моушън кетъринг“ ООД, като се издава
приходен ордер от „Маджикленд“ ООД за наемателя, съхраняват се в касата на дружеството,
до предаването им на М. И., не по-късно от 30-то число на месеца, за който се отнасят.
Представени са ПКО, към които са издадени процесните квитанции, 28 бр. разписки
за получените от М. И. от касата на „Меджикленд“ ЕООД суми, инкасирани по договора за
наем на оборудване от 10.09.2013г., извлечение от движението по сметките в „Юробанк
4
България“ АД, както и извлечение само за преводите от „Моушън Кетъринг“ ООД за
периода от 10.09.2013г. до 10.09.2018г.
По делото са приложени и счетоводните отчети за периода 2013-2015г. на „Моушън
Кетъринг“ ООД в съставните им части.
Видно от приетото от първоинстанционният съд първоначално заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л. Т. при липсата на представена от
ответника част от необходимата й счетоводна информация, са направени плащания към
"Маджикленд“ ЕООД за периода от 10.09.2013г. до 28.02.2016 г. в общ размер на 121 036,52
лв., като датите на плащанията, основанията за плащане, размерът и начинът на плащанията
са отразени в табличен вид- таблица №1. Не са установени счетоводни записи за извършени
от дружеството плащания на М. К. И.. В справка „Издадени документи“ (Приложение 2)
има отразени разходни касови ордери за твърдените от „Моушън Кетъринг“ ООД авансови
плащания (с изключение на плащането по квитанция към ПКО, издаден от „Маджикленд“
ЕООД на 01.08.2014г. в размер на 2 347,00 лв.). Плащането по квитанция, издадена от
„Маджикленд“ ЕООД към ПКО от 01.08.2014г. с основание: „наем къща за м.август чака
фактура“ в размер на 2 347,00лв. липсва в справка „Издадени документи“, но в справка
„Хронологична ведомост аналитична“ е заведено като документ +ФЕ с № ********** и
коментар "Маджикленд“ ЕООД. Следователно това плащане е отразено като счетоводен
разход с фактура № ********** от 04.08.2014г., тъй като не се установява друго плащане по
тази фактура или за този период (м.август 2014г.) по банков път. Вещото лице сочи, че само
в справката „Хронологична ведомост аналитична“ (Приложение 1) е посочена счетоводна
сметка 401 Доставчици, в кореспонденция с разплащателна сметка и разходна сметка.
Данъчната основа на включените в тази справка фактури за наем и консумативи - ел.енергия
(колона 7 на Таблица 1) са отразени като счетоводен разход и съответно включени в
разходите, декларирани в подадените данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за процесния
период (10.09.2013г. - 02.2016г.). Експертът заявява, че до срока за предаване на
заключението ищецът не му предоставил допълнителните справки, поискани на
07.10.2019г., поради което е възпрепятстван да даде обоснован извод как са отразени в
счетоводството на ищеца посочените в Таблица 2 плащания. От предоставените от ищеца
справки не се установяват счетоводни записи за извършвани периодични плащания по
договор за наем на оборудване от 10.09.2013., сключен между "Моушън Кетъринг“ ООД и
М. И., поради което не би следвало да има налична информация за този договор в
счетоводния архив. Експертът сочи, че от предоставените от ищеца справки не се
установяват данни договорът за наем на оборудване от 10.09.13г., сключен между "Моушън
Кетъринг“ ООД и М. И., да е деклариран пред органите по приходите. Съгласно чл.73 от
ЗДДФЛ, предприятията, платци на доходи предоставят информация по образец за
изплатените за годината доходи и удържаните данък и задължителни осигурителни вноски
по лица, а от предоставените от ищеца справки не се установяват доходи, изплатени на
физическото лице М. К. И., облагаеми, по чл.31 от ЗДДФЛ. В балансите за 2014 и 2015г. не
са осчетоводени авансови плащания.
5
В допълнителното си заключение, вещото лице заявява, че са му предоставени 19 бр.
разходни касови ордера, съдържащи информация за заплащане на част от претендираните
суми, от които е видно, че сумите по тези ордери са осчетоводени задбалансово, а именно:
Дебит сметка 989 Кореспондираща сметка за условни активи, партида Доставчици
Маджикленд; Кредит сметка 992 Собствени финансови активи, предоставени като
обезпечение. Задбалансовите сметки не се отразяват в баланса на дружеството, а имат за цел
дружеството да разполага с информация за собствени активи, предоставени за ползване на
трети лица, или като обезпечение или като потенциални задължения, които нямат балансово
изражение на този етап. В този смисъл би следвало в баланса, като част от ГФО, тези суми
да стоят като налични парични средства в каса, а в Приложението на същия ГФО за 2013,
2014 и 2015 години да има оповестяване на тези суми. От депозираните в търговския
регистър ГФО за 2013, 2014 и 2015 години е видно, че ищецът е оповестил в Приложението
само счетоводната си политика. Независимо, че няма такова оповестяване би следвало,
сумите по тези РКО да са включени в раздел IV Парични средства, група Касови наличности
и сметки в страната, статия Касови наличности в лева в актива на баланса. РКО са на обща
стойност 27969,88 лв., в т.ч. за 2013г. - 1369,08лв., за 2014г. - 9583,56лв., за 2015г.-
13498,24лв. и за 2016г.- 3520,00лв. По оборотна ведомост за съответните години, салдото на
сметка 501 Каса в левове, което се отразява в баланса за 2013г. е 3553,56лв., за 2014г.-
807,63лв., за 2015г.- 562,03лв. и за 2016г.- 523,26лв. Следователно претендираните авансови
плащания, за които са издадени предоставените РКО не са отбелязани в ГФО, респ. в
баланса за съответната година. За сумата от 2347,00 лв., платена на 01.08.2014г., не е
представен РКО. За това плащане е издадена фактура № ********** на 04.08.2014г., която е
платена в брой, по твърдение на ищеца. Следователно това плащане е отразено като
счетоводен разход и е включено в Отчета за приходи и разходи за 2014г. За сумата от
1760,00 лв. по квитанция към ПКО 151 от 04.12.2015г. „Моушън Кетъринг“ ООД не е
представил РКО. Посоченото плащане не може да бъде установено дали е отразено и къде в
ГФО за съответния период. На вещото лице са предоставени хронологични ведомости на
сметки 601 Разходи за материали и 602 Разходи за външни услуги, само по партидата на
"Маджиленд“ ЕООД, като вещото лице сочи, че претендираните авансови плащания не са
осчетоводени по партидата на "Маджиленд“ ЕООД по сметка 601. Сумата от 2347,00 лв.,
платена с квитанция към ПКО от 01.08.2014г., е отразена по сметка 602 с дата 04.08.2014г и
основание ф.№ **********. Другите претендирани авансови плащания не са осчетоводени
по партидата на "Маджиленд“ ЕООД по сметка 602. Хронологична ведомост по сметка 402
Доставчици по аванси не е предоставена. В оборотните ведомости за периода от
10.09.2013г.-28.02.2016г. липсва сметка 402, което води до извода, че претендираните
авансови плащания не са осчетоводени по тази сметка. Хронологична ведомост по сметка
501 Каса в левове не е предоставена на вещото лице и поради това не може да се отговори
дали процесиите суми са отразени по сметка 501. На вещото лице са предоставени заверени
копия на 19 броя РКО, информация за заплатени от ищеца към ответника суми на обща
стойност 27 969,88 лв. За всеки РКО данните за датата, към която е направено записването,
6
стойността на РКО и основанието за плащане са посочени в Таблица 1 въз основа на
предоставената от ищеца справка: "Издадени документи, Партньор Доставчици:
„Маджикленд“ ЕООД за периода 01.01.13г.-31.12.16 г., на обща стойност 27 969,88лв. в
които има информация за заплатени от ищеца към ответника суми на обща стойност 27
969,88 лв. За всеки РКО данните за датата, към която е направено записването, стойността
на РКО и основанието за плащане са посочени в Таблица 1 въз основа на предоставената от
ищеца справка: "Издадени документи, Партньор Доставчици: „Маджикленд“ ЕООД
за периода 01.01.13г.-31.12.16г., на обща стойност 27 969,88лв.
По делото е приложена и преписка от СРП №180/2019г., образувана по докладна
записка за извършена проверка във връзка с твърдения за самоуправни действия на
28.01.2019г. в процесната къща- предмет на наемния договор, по която са снемани
обяснения и извършвани съответните действия по предупреждаване на страните, като в
материалите по преписката се съдържа и нотариална покана, с която, поради непостигнато
продължаване на срока на договора, се иска предаване владението на обекта, както и
телеграми за освобождаването на имота.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269
ГПК, САС, ТО, 13 състав намира от правна страна следното:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. И при трите фактически
състава на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а на ответника- да установи, че е налице основание за получаването, съответно
за задържане на полученото от него. Дължимата престация поради неоснователно
обогатяване се изразява в реституция на неоснователно получените имуществени ценности.
За успешното провеждане на този иск не е необходимо установяването наличието на вина у
получателя или някакво знание у него за началната или посредващата липса на основание,
като в случай, че той не установи по безспорен начин, че има основание да задържи
даденото, то се дължи неговото връщане.
Не се спори по делото, че на 10.09.2013г. между „Моушън Кетъринг“ ООД-
наемател, и „Маджикленд“ ЕООД- наемодател, е сключен договор за наем за срок от 5
години на недвижим имот: къща, находяща се в гр. ***, на ул.“***“ №7, който договор за
наем е действал до м. септември 2018г., с уговорена наемна цена в размер на 1200 евро,
платима по банков път от 01-во до 05-то число на месеца.
Предмет на спора е връщане на твърдяна авансово заплатена наемна сума по
договора за наем в размер на общо 32 076,89лв. по издадени 21 бр. квитанции, което
плащане било извършено на управителя на „Маджикленд“ ЕООД- М.И., от салонния
управител на ресторант „Кохинор“- А. К., което възстановяване било дължимо след
7
заплащането изцяло и по банков път на наемната цена.
Ответното дружество твърди, че не дължи връщане на исканите суми, поради
наличие на основание за това плащане: извършените плащания, за които са представени 21
бр. квитанции, не представляват авансово плащане на наемната цена по договора за наем от
10.09.13г., сключен между страните по спора, а удостоверяват заплащане на наемна цена по
друго наемно правоотношение: договор за наем на оборудване от 10.09.13г., сключен
между М. К. И.- наемодател, и „Моушън Кетъринг“ ООД- наемател, което му твърдение по
отношение на 14 от процесните квитанции, а именно тези с № 2, № 4, № 5, без № - наем за
м.август имущество, №7, №13, № 14, № 143, № 144, № 146, № 147, № 148, № 149 № 154, се
потвърждава от самото съдържание на процесните квитанции, в който като основание за
плащането изрично е записано „наем оборудване“, съответно „наем имущество“.
Ищецът „Моушън кетъринг“ ЕООД не оспорва, че на 10.09.2013г., в качеството си на
наемател, е сключило с М. К. И., като наемодател, договор за наем оборудване, с месечна
наемна цена от 700 евро, платима по банков път от 01-во до 05-то число на месеца, която
наемна цена с анекс от 02.09.2015г. е променена на 900 евро, но твърди, че този договор не е
изпълняван, извънсъдебно признаване на който факт се съдържало в обясненията на М. И.
по приложена прокурорска преписка. Както правилно обаче е приел и първоинстанционният
съд, дадените в производството пред 04 РУ- СДВР обяснения от М. И. не могат да бъдат
ценени като доказателство в настоящото производство, тъй като по своя характер
представляват свидетелски показания, събрани не по установения от ГПК ред, като от тях не
се и установява твърдяното признание.
Противно на доводите на жалбоподателят, изпълнението на договора за наем
оборудване се установява от сключения две години по- късно, на 02.09.2015г. между М.И. и
„Моушън Кетъринг“ ЕООД анекс към договора за оборудване от 10.09.13г., с който
дружеството като наемодател е потвърдило, че му е предоставено оборудването и с който е
изменена наемната цена в размер на 900 евро- т.2.1. от анекса. Изпълнението на договора се
доказва и от приложените по делото: протокол от 10.09.2013г. от общото събрание на
„Маджикленд“ ЕООД, в лицето на едноличния собственик и управител М. К. И., в който е
обективирано взето решение в касата на „Маджикленд“ ЕООД да се инкасират ежемесечно
до 5- то число суми, собственост на М. И., след устна уговорка с представител на „Моушън
кетъринг“ ООД, за което се издава приходен ордер от „Маджикленд“ ЕООД за наемателя,
които се съхраняват се в касата на дружеството до предаването им на М. И., не по-късно от
30-то число на месеца, за който се отнасят; съответните ПКО, както и общо 28 разписки за
предаване на инкасираните суми от касата на „Меджикленд“ ЕООД на М. И.,
достоверността на датата, на които документи е оспорена от ищцовото дружество, което
дружество обаче не е "трето лице" по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на
липсата на достоверна дата на тези документи.
Наред с това, видно и от самите квитанции към приходни ордери /с изключение на
8
квитанцията от 01.08.2014г., която изрично е посочено, че е за наем къща и чака фактура/
всичките квитанции са за сумата от 700 евро или левовата им равностойност от 1370 лв.,
съответно за левовата равностойност на 900 евро - 1760 лв., които суми съвпадат изцяло с
уговорения наем за оборудването, а не с този за къщата по договора за наем в размер на
1200 евро.
Следва да се има предвид и че за месеци, за които са издадени процесните квитанции,
дължимият по договора за наем за къщата наем е бил вече преведен по банков път или преди
твърдяното авансово плащане или на същия ден или непосредствено след „авансовото“
плащане.
Без значение за спора е че „Моушън Кетъринг“ ООД не е осчетоводявал плащания по
договора за наем на оборудване с М. И., изпълнението на което задължение за плащане на
наемната цена следва от самия договор. Противно на изложеното от въззивника,
първоинстанционният съд не е приел, че счетоводството му е нередовно водено, а само е
изложил, че по принцип ненадлежното водене на счетоводството /с оглед твърдяното
неосчетоводяване на плащания по договора за наем на оборудване/ не може да опровергае
извода, че такава плащане е налице.
Без правно значение е дали М. И. е декларирала и заплатила данък върху доходите за
получения наем, поради което и оставяйки без уважение доказателственото искане на
Моушън Кетъринг“ ЕООД за снабдяване с данъчните декларации на М.И.,
първоинстанционнитя съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение. Само по себе
си недекларирането на суми не налага извод, че такива не са получени.
В случая, ответникът не оспорва предаването на сумите по процесните квитанции, а
твърдяното от ищеца основание за това, поради което и без значение за спора е дали всяка
от исковите суми е предавана лично от А. К. на М.И. /получаването на които и суми именно
от М.И. ответното дружество твърди/, за установяването на който факт правилно
първоинстанционинят съд е отказал допускането на свидетели. Направеното едва с
въззивната жалба искане за допускане на свидетели за установяване на др. факти, различни
от посочените пред първата инстанция, е преклудирано.
С оглед на изложеното и съдът счита, че сумите по процесните квитанции са
дължимо платени на основание договор за наем на оборудване от 10.09.13г., поради което и
предявените на основание чл.55, ал.1 иска са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, чието решение следва да
бъде потвърдено.
По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, „Моушън Кетъринг“ ООД следва да
бъде осъдено да заплати на „Маджикленд“ ЕООД направените и в настоящото производство
разноски в размер на 1790,40лв.- заплатен адв. хонорар.
9
Воден от горното, САС, ТО 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 455 от 06.03.202г. на СГС, ТО, VІ- 18 състав, постановено по
т.д. № 802/19г.

ОСЪЖДА „МОУШЪН КЕТЪРИНГ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул.“***“ № 7, съдебен адрес: ул. “***“ № 19, ет. 3 - адв. К., да заплати
на „МАДЖИКЛЕНД“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № 7, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 12 - адв. В.С., направените и във
въззивното производство разноски в размер на 1790,40лв.- адв. хонорар.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10