Р Е Ш Е Н И
Е № 529
гр. Пловдив, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7873 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от Е.Й.Я.
против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцата
сумата от 733,54 лв., представляваща недължимо заплатена сума, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за период 15.11.2015 г. – 15.04.2016 г., начислена с
фактура № ******/ 19.02.2018 г. за обект за потребление с ИТН ******– къща в
село ******, общ. ******, обл. ******, ул. ******, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2697/ 01.04.2019 г. по ч.гр.д. № 4616 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав.
Ищцата твърди, че е клиент на
ответното дружество, в качеството му на „краен снабдител”, като е регистрирана
с клиентски № ******и получава доставки на ел. енергия в обект за потребление в
село ******, общ. ******, област ******, ул. ******, регистриран като обект с
ИТН ******. Посочва, че на 29.03.2018 г. заплатила на каса в „Български пощи”
сумата от 733,54 лв. по издадена от ответника корекционна фактура № ****** от
19.02.2018 г. на името на наследодателя й Н. А. Я. за дължима сума, вследствие
на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.
енергия за периода от 15.11.2015 г. до 15.04.2016 г. (152 дни) за процесния
имот в село ******. Поддържа, че процесната сума била платена от ищцата и
получена от ответника при начална липса на основание, като посочва, че въпреки
извършеното плащане, не признавала съществуването на вземането на ответното дружество.
Счита, че не били налице предпоставките на ПИКЕЕ за извършване на едностранна
корекция на сметката. Твърди, че върху средството за техническо измерване не
била извършвана никаква нерегламентирана човешка намеса за промяна на
техническите и метрологичните му характеристики, а ако е имало несъответствие
на електромера, то се дължало на неговата изначална негодност – производствен
дефект, за който ищцата нямало как да отговаря. Ответното дружество следвало да
следи за техническата изправност на СТИ и да носи отговорност за последиците от
неизправността им. Твърди, че електромерът в имота не бил от одобрен тип и не
отговарял на изискванията на ЗИ. Сочи, че липсвало правно основание за корекция
на сметката, поради отмяната на ПИКЕЕ, както и поради несъответствие на ОУ на
ответника със ЗЕ. Поддържа, че клаузите в ОУ за едностранна корекция на
фактурата били неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП, поради което
и били нищожни. Сочи нарушение на ПИКЕЕ, изразяващо се в това, че корекционният
период бил по-голям от предвидения възможен от 90 дни. Твърди, че за връщане на
процесната сума било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение №
2697/ 01.04.2019 г. по ч.гр.д. № 4616 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, I брачен състав, срещу която длъжникът възразил, поради което
предявява настоящия иск. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответното дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, със становище за неоснователност на
предявения иск. Посочва, че на 15.04.2016 г. била извършена проверка на
електромер № ******, отчитащ доставената електроенергия в обекта на ищцата.
Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, като поради
възникнали съмнения за нерегламентирана намеса в СТИ, служителите демонтирали
електромера и го поставили в безшевна торба за експертиза, а на място монтирали
нов електромер, за който било извършено контролно замерване. За извършените
действия бил съставен констативен протокол № ******/ 15.04.2016 г. Ответникът
твърди, че при осъществяване на проверката присъствала лично ищцата и подписала
протокола. Процесният електромер бил предаден на БИМ за извършване на
метрологична експертиза, която дала заключение, че е променена тарифната
таблица по часови зони, вследствие на което електромерът отчитал по-малко
количество електрическа енергия. Предвид изложените факти, операторът на
разпределителната електрическа мрежа извършил едностранна корекция на
електрическата енергия, а именно – 5511 kWh, за което била издадена и
процесната фактура. Поддържа, че съществувало законово основание за начисляване
на процесната сума, че ответното дружество нямало задължение да доказва виновно
поведение от страна на ищеца, както и че в ОУ на ЕВН Електроснабдяване бил
предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. Моли
за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
предявения установителен иск за признаване за установено, че ответното
дружество дължи на ищеца процесната сума, като платена при начална липса на
основание, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на
ответника, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание
за плащането, а именно - че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение по доставка и консумация
на ел. енергия, че процесната сума е начислена по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред,
както и да докаже наличието на всички законови предпоставки за валидно
упражняване на правото да осъществи едностранна корекция на сметката на
потребителя на електрическа енергия за минал период.
По
делото е отделено за безспорно между страните (с определение от 24.07.2019 г.),
че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект за потребление в село ******,
общ. ******, област ******, ул. ******, регистриран като обект с ИТН ******; че
е издадена корекционна фактура № ****** от 19.02.2018 г. на стойност 733,54
лв., за периода от 15.11.2015 г. до 15.04.2016 г., която сума е заплатена от
ищцата на дата 29.03.2018 г. За тези обстоятелства свидетелстват и
представените по делото писмени документи – системен бон от 29.03.2018 г.,
процесната фактура. Затова от значение за разрешаването на правния спор е дали
ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на сметката на
потребителя за процесния минал период.
В трайната практика на ВКС, постановена по отношение на казуси, касаещи
едностранни корекции, извършени за периоди от време, последващи влизането в
сила на измененията на чл. 98а от Закон за енергетиката (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) се приема, че следва
да бъде изоставена като неотговаряща на актуалната нормативна уредба
предходната практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, но касаеща
предшестващи времеви периоди, с която се поддържаше, че 1) липсва законово
основание за извършване от доставчика на електрическа енергия на едностранна
корекция на сметките на потребителите за минал период от време, без да е
доказано виновно и противоправно въздействие от самия потребител върху
средството за измерване; 2) клаузи от общите условия на електроснабдителните
дружества, предвиждащи обективна отговорност за потребителя за констатирано
неправилно функциониране на средството за измерване поради неравноправния им
характер са нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД и не
обвързват потребителите; 3) коригирането на сметките само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия
от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на
ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципът за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установеният в
чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012 г. в
сила от 17.07.2012 г. е създадена нова т.6 на ал.2 на чл.98а ЗЕ, според която
общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Предвиденото задължение за крайния
снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред
за уведомяване на клиента при извършване на едностранна корекция на сметка по
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да
извършва едностранна корекция на сметките за предоставената електрическа
енергия.
С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като
следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/2012
г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, без да трябва да доказва виновно поведение на абоната.
В този изричен смисъл решение № 111/17.07.2015
г., по т.д.№ 1650 по описа за 2014 г. на ВКС,
Търговска колегия, І отделение, решение № 173/ 16.12.2015 г., по
търговско дело №3262/2014 г., второ търговско отделение на ВКС, решение № 203
от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/2014 г. на 1 т.о., ВКС, решение № 104 от
16.08.2016 г. по т. д. 1671/2015 г. на 1 т.о., ВКС, решение № 118 от 18.09.2017
г. по т. д. № 961/2016 г. на II т.о., ВКС, решение № 115
от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на II
т.о., ВКС.
В цитираната практика на ВКС се приема,
обаче че доколкото се касае за едно законово предвидено изключение от общите
правила на договорната отговорност, то съществуващото след измененията на ЗЕ с
ДВ бр.54/2012 г. право на едностранна корекция от крайния снабдител ще бъде
валидно упражнено, само ако са спазени всички кумулативно предвидени законови
изисквания, както следва:
- Да е изпълнено изискването на чл. 83,
ал.1, т.6 ЗЕ да бъдат приети Правила, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Тази законова делегация е изпълнена с приемането
на Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени
от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в ДВ. бр.98 от 12.11.2013
г. Действително с ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г. ПИКЕЕ са отменени. Отмяната,
обаче няма обратно действие, поради което и за едностранни корекции обхващащи
период на доставяне на електроенергия от 12.11.2013 г. до 14.02.2017 г. това
законово изискване е изпълнено. В този изричен смисъл решение № 118 от
18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на II
т.о., ВКС и решение
№ 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на II
т.о. на ВКС. Също така,
следва да се отбележи, че макар с решение на ВАС № 13691/ 08.11.2018 г. по адм.
дело № 4785/2018 г. да са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ – от чл.48
до чл.51, то действието на тази отмяна е за в бъдеще, като релевантен за
преценката е периодът на доставяне на електроенергията, който подлежи на
корекция, а не датата на издаване на фактурата за дължимата сума. Процесният
период – 15.11.2015 г. – 15.04.2016 г. е преди посочената отмяна, поради което
е налице обсъжданото законово основание за начисляване на електроенергията.
- Да е изпълнено изискването на чл. 98а,
ал.2, т.6 ЗЕ крайният снабдител с електроенергия да приеме в общите си условия
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. В трайната
практика на ВКС се приема, че за да е спазено това изискване, клаузата в ОУ
следва да е приета след измененията в ЗЕ,
като не е достатъчно да съдържа общ ред за обмяна на кореспонденция с
потребителя, а изрично да урежда нарочен
ред за уведомяване на потребителя, специално за случаите на едностранна
корекция. Неспазването на това условие е самостоятелно основание да се
счете, че правото на едностранна корекция е ненадлежно упражнено и начислената
сума е недължима. Така изрично решение №173/16.12.2015 г., по търговско дело № 3262/2014
г., II т.о., ВКС, решение № 203 от 15.01.2016 г. по т.
д. № 2605/2014 г. на I т.о., ВКС, определение №
338 от 28.04.2016 г. по т. д. № 2463/ 2015 г. на ВКС, II
т.о., определение
№ 443 от 26.05.2016 г. по т. д. № 2103 / 2015 г. на I
т.о. на ВКС,
определение № 232 от 12.03.2016 г. по т. д. № 1713/2015 г. на I т.о.
на ВКС.
- Да е спазено всяко едно от специалните
правила, предвидени в ПИКЕЕ за осъществяване на едностранна корекция, както
следва:
·
Чл. 47 ПИКЕЕ - При извършване на проверка за изправност на
техническото средство операторът на съответната мрежа съставя констативен
протокол. Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента при
съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го
подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не
са служители на оператора на съответната мрежа.
·
Чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ -
При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
·
Чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ - Когато при проверка на измервателната
система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1
се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в
измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях
·
Чл. 49 - 51 ПИКЕЕ - да бъде приложена предвидената методика
за преизчисление, съответстваща на конкретната причина за неточно измерване или
липса на измерване.
Както вече се спомена, безвиновната отговорност е изключение в гражданското
право и за да се гарантира балансът на интересите в облигационното отношение и
за да не се допуска неравноправно третиране на потребителите от страна на
доставчика на услуги, който заема господстващо положение на пазара, ПИКЕЕ предвижда
спазването на строго формална процедура при извършването на едностранна
корекция на сметките. Всяко нарушение на процедурата злепоставя интересите на
по-слабата страна в облигационното правоотношение и следва да се счита, че
опорочава правото на доставчика на едностранна корекция на сметките за минал
период и прави начислените суми недължими.
В
конкретния случай не е спорно между страните, че с фактура № ******/19.02.2018 г.
на ищеца била начислена едностранно от ответника допълнителна сума за заплащане
в размер на 733,54 лв., представляваща дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за електромер № ****** за период 15.11.2015 г. – 15.04.2016 г.
Периодът, за който е извършена
едностранната корекция е след влизане в сила на измененията, извършени с ДВ бр.54/2012 г. в чл.98а, ал.6, т.2 от
ЗЕ, поради което и следва да се приеме по гореизложените съображения, че
ответникът е имал законово основание
да извърши едностранна корекция на сметката на ищеца, поради установено
неточно измерване на електромера, без да е необходимо да доказва виновно и
противоправно вмешателство на потребителя върху средството за измерване.
Правото на едностранна корекция обаче не е надлежно упражнено, доколкото не са
изпълнени всички посочени по-горе кумулативно изискуеми законови предпоставки.
Не е
изпълнено изискването на чл. 98а,
ал.2, т.6 ЗЕ крайният снабдител да
приеме в общите си условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка. Не е спорно между страните, че последните действащи Общи условия на
ответното дружество са от 2008 г. В разпоредбите от тях, касаещи едностранната
корекция на сметки и уведомяването на потребителите не са внасяни последващи
промени. Тоест, те не отговарят на изискването да са приети след промяната в
чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В съдържателен план в действащите към момента ОУ не се
съдържат и изискуемите изрични и нарочни правила за реда за уведомяване на
потребителите, специално в хипотезата на извършена едностранна корекция. В
смисъл, че действащите ОУ на „ЕВН Електроснабдяване” ЕАД не отговарят на
законовите изисквания на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ е и трайната практика на ВКС - определение
№ 338 от 28.04.2016 г. по т. д. № 2463/2015 г. на ВКС, II т.о., определение № 443 от 26.05.2016 г. по т. д. № 2103/2015 г. на ВКС,
I т.о. и цитираната в тях практика.
В случая, ответното дружество поддържа, че процесната
корекция на сметката е направена на основание чл.50 ПИКЕЕ. Съгласно цитираната
разпоредба в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът
на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година. От заключението на СТЕ, прието по
делото, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява датата на нерегламентираното програмиране на процесния електромер, а
именно – 15.11.2015 г. Именно от тази дата до момента на установяването й –
15.04.2016 г., е процесният период, който не е повече от една година, както
изисква правната норма.
За да се
приложи цитираната разпоредба следва да са спазени и общите изисквания на чл.47
ПИКЕЕ. Установи се, че по време на проверката ищцата е присъствала, като това
обстоятелство е удостоверено с полагането на подпис на констативния протокол № ******/
15.04.2016 г. Видно от протокола, средството за техническо измерване с № ******
е демонтирано по време на проверката за експертна проверка, като е поставено в
специална безшевна торба. Не е спазено изискването на чл.47, ал.5 ПИКЕЕ за
изпращане на демонтираното средство на компетентния орган за метрологичен
надзор в срок до седем дни от датата
на проверката. В констативния протокол от метрологичната експертиза на средството
за измерване № ****/ 09.11.2017 г. е записано, че експертизата се извършва въз
основа на заявление № ****/ 16.05.2016
г., входирано от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД. Датата на входиране
на заявлението за извършване на експертизата е един месец след извършване на
проверката, т.е. не е спазено изискването за срочност съгласно чл.47, ал.5
ПИКЕЕ.
Предвид
констатираното ненадлежно упражняване на правото на едностранна корекция от
страна на електроснабдителното дружество, следва да се приеме, че начислената
сума е неправомерно начислена и като такава не се дължи. Доколкото ищецът е
заплатил тази сума на ответника, то тя подлежи на връщане като недължимо
платена. Затова следва да се приеме за установявано в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцата процесната сума. Като законна последица
от уважаване на предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
съда, до окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е доказал заплащане на 25 лв. за държавна
такса и 350 лева за адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и
съдействие от 15.05.2019 г., като същите следва да му бъдат присъдени. Дължат
се и разноски в заповедното производство, като за тях съдът дължи изричен
осъдителен диспозитив съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът
претендира заплащане на сумата от 25 лв. за ДТ и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за основателно, но само в заповедното
производство. Затова следва да се присъди сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 4616/2019 г. на Районен съд Пловдив, I бр. състав. Общата сума за разноски, възлиза на 700
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от Е.Й.Я., ЕГН: **********,
адрес: *** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество
дължи на ищцата сумата от 733,54 лв.
(седемстотин тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща недължимо
заплатена сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за период 15.11.2015 г. –
15.04.2016 г., начислена с фактура № ******/ 19.02.2018 г. за обект за
потребление с ИТН ******– къща в село ******, общ. ******, обл. ******, ул. ******,
ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 2697/ 01.04.2019 г. по ч.гр.д. № 4616 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, I брачен състав.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на Е.Й.Я., ЕГН: ********** сумата от 700 лв. (седемстотин лева) – разноски в настоящото производство и
по ч.гр.д. 4616 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.