Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 258 до чл.273 ГПК. С Решение № 882 от 23.12.2009 год., постановено по гражданско дело № 1661/09 год., ВТРС е отхвърлил предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.24, ал.2 ЗЗД , чл.327, ал.1 вр. чл.318 ТЗ от името на „ Д.” О. , със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „П.С.” №..., представлявано от управителя М. В. П. против „С.- Й.” гр. В. Т., ул.”Е. С.” №... със собственик И. С. Й.. Отхвърленият осъдителен иск има за предмет претендирано право да бъде осъдено ответното дружество да заплати на „ Д.” О.- гр. К., сумата от 11 000 лева – вземане за остатъчна цена на продадена и предадена с множество доставки стока, търговско взаимно отношение, възникнало от договор за доставка, сключен на 06.02.2008г. Доставката по договора се изразявала в покривни сандвич- панели и окомплектовка към тях по приложение №1 към договора /на обща стойност 128 130, 68 лв./ за обект в с. М. Претендираното остатъчно парично вземане, произхожда от доставка на обща стойност от 50 000 лв. с ДДС, предмет на отразяване по данъчна фактура №169/11.09.2008г. В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Д.” О., гр.К., с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано по подробно изложени съображения. Навеждат се доводи, че исковия процес пред първа инстанция се е развил на основание чл.415 ГПК и в мотивите си първоинстанционният съд, не е взел предвид, че се касае за производство по установителен иск, доколкото прозиводството по чл.415 ГПК е особено и следва да се развива като установително. По отношение на фактическата обстановка жалбоподателят твърди, че представената фактура пред първа инстанция е съдържала подпис на получател. Твърди още, че неправилно съдът е приел, че частичните плащания били авансови плащания, доколкото в самия договор е предвидено, че плащане може да има само след направена доставка. Заема се становище, че доставката по процесната фактура е изпълнена. Към въззивната жалба се прилага фактура №... Въз основа на изложеното, жалбоподателят моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да приеме за установено, че „С.- Й.- гр.В. Т. му дължи сумата от 11 000 лв.- вземане вследствие на множество доставки, съгласно Договор за доставка от 06.02.2008г., Приложение№1 и фактура №169/11.09.2008г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба и всички направени разноски. Постъпил е отговор от ответник жалбата „С.- Й.”- гр.В. Т., чрез процесуалният си представител адв.А. Ч.- ВТАК. Заема се становище, че не се касае за множество доставки, доколкото фактурата е само една. Твърди се още, че във фактурата няма брой на сандвич панелите и стойност. Излага се довод, че по процесната фактура, жалбоподателят не е доставял нищо, доколкото за това обстоятелство не са събрани писмени и гласни доказателства, не е извършена и експертиза. Твърди се, че сумата от 39 000 лв. е заплатена авансово, но не е доставен нито един сандвич панел. Към въззивната жалба е приложена отново фактура №169/11.09.2008г, Въззивният съд е оставил без уважение, направеното доказателствено искане- да се приеме представената с жалбата фактура като писмено доказателство, доколкото не са налице предпоставките на чл. 266, ал.2 и 3 ГПК. ВТОС намира от фактическа страна следното: На 06.02.2008 г между „Д.Г” О. , гр. К. и „С.- Й.”- гр. В. Т. е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 ГПК. Видно от представеното заверено копие от Приложение № 1 към договор за доставка от 06.02.2008г.- предмет на договора са общо 4284 кв.м. сандвич панели на единична цена от 27, 50 лв.; подбило RAL – 306 мл. на единична цена 4, 16 лв., било RAL – 306 мл. на ед. цена 4, 70. Покривните сандвич- панели и необходимата окомплектовка към тях е следвало да бъдат доставени на обект в с. М., гр. В. Т.. В договора е предвиден срок за изпълнение – от датата на превеждане на аванса по него.Срока за доставка е 25 работни дни. Уговорено е възнаграждение и начин на плащане/ изпълнителят се задължава да заплати сума в размер на 128 130, 68 лева без ДДС, начин на плащане- 40 000 лв. без ДДС, авансово в еднодневен срок от сключване на договора, всяко следващо плащане при реализиране на доставката /. Извършени са много доставки по договора. По една от фактурите с №169/11.09.2008г за сумата от 50 000 лв. с ДДС ответникът е превел за периода от 12.09.2008г.до 19.09.2008г по банков път общо 39 000 лв./видно от приложените по делото заверени копия от извлечение по сметка/, като останал неразплатен остатък от 11 000 лв. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена от легитимиран от закона правен субект, в законноустановения срок. Разгледана по същество, въззивната жалба, за дължима остатъчна цена по фактура с №169/11.09.2008г., е неоснователена. Съображенията за това са следните: По отношение на наведените с въззивната жалба твърдения, че първоинстанционният съд не е съобразил вида на търсената защита, настоящата инстанция счита същите за неоснователни. От депозираната пред първа инстанция искова молба става ясно, че се касае за осъдителна искова претенция, по която се е произнесъл и първоинстанционният съд. По отношение на предявения нов установителен иск пред въззивна инстанция, настоящият съдебен състав счита същия за недопустим. Пред въззивен съд не могат да се предявяват нови искове. Това принципно положение е доразвито с Тълкователно решение №1/2000г. на ВКС. Според същото пред въззивен съд е допустимо промяна на размера на петитума, промяна на вида, но не и предмета на търсената защита/ преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно/. Представената по делото фактура №169/11.09.2008г не е достатъчно доказателство да обоснове наличието на извършена достÓвка, доколкото в същата липсват съществени реквизити, не е посочено какъв е вида на доставката, количество и стойност. Видно от процесната фактура е, че липсват подписи на съставител и получател. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционният съд, че представеното по делото заверено копие от фактурата, която по своята същност е частен документ, е негодно да послужи като доказателство за извършена доставка. Този документ няма материална доказателствена сила, за твърдените от жалбоподателя /ищец/ факти, тъй като липсва подпис от страна на получател. Видно от самата фактура е липсата на подпис от страна на получателя, а така също и на издателя й. Тоест липсата на подписи под частния документ, накърнява доказазателствената роля на документа, чрез който се материализира изявлението на издателя и получателя. Сама по себе си обаче фактурата не е основание за плащане цената на стоката. Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи плащане на цената при предадена стока. Предаването на стоката, тоест доставката удостоверява прехвърлянето на собствеността, което обстоятелство се доказва с транспортни, спедиторски или пощенски документи. Такива по делото не са представени. Представената по делото фактура №169/11.09.2008г, поради липсата на подпис на получател, оспорването на извършената доставка от страна на ответника и липсата на други релевантни доказателства за доставка, не е основание за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на претендираната сума, доколкото не е доказано наличие на осъществена доставка. Именно ищецът е имал доказателствената тежест да установи какво количество е доставено и получено по процесната фактура. Ищецът, в чиято тежест е било доказването на извършена доставка, не е ангажирал други доказателства в тази насока досежно претенцията си за заплащане на цена по фактура №169/11.09.2008г за остатъчна сумата от 11 000 лв. В аспекта на изложеното, ищецът е представил единствено цитираната вече и неподписана фактура, която като частен документ не може да бъде възприет като достатъчно доказателство, което да обоснове основателност на претенцията. При липсата дори само на подпис за получател фактурата не може да бъде годно доказателство за извършени фактически действия по приемане на стоките. Ето защо претенцията за заплащане на остатъчна сума от 10 000 лв. по данъчна фактура №169/11.09.2008г се явява неоснователна. Неоснователността на претенцията води до неоснователност на акцесорното искане за заплащане на законна лихва върху сумата по иска, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С оглед изхода на делото и представените доказателства, за направени от „С.- Й.- гр.В. Т. разноски пред въззивната инстанция в размер на 550 лева - адвокатско възнаграждение, такива следва да му се дължат. Водим от изложеното, Великотърновски окръжен съд, Водим от изложеното, Великотърновски окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 882/ 23.12.2009г., постановено по гр. дело № 1661 по описа за 2009 г. на Районен съд- гр.Велико Т.. ОСЪЖДА „Д.” О. , със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „П.С.” №..., представлявано от управителя М. В. П., рег.по ф.д.№...г.,с ЕФН * да заплати в полза на „С.- Й.” гр. В. Т., ул.”Е. С.” №...с ЕИК ...със собственик С. Й. с ЕГН:* сумата от 550 /петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |