РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Карлово, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101886 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 143 от ЗЗД.
Ищецът - Р. Н. ТР. твърди, че със Заповед № 326/23.06.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 636/2016г. по описа на КрлРС, било разпоредено
длъжникът АЛ. АС. К., в качеството на кредитополучател, ищеца в
качеството на поръчител и М.А.Т.-Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. К., ул. „Ю.“ бл. *****, също в качеството на поръчител, да заплатят
солидарно на кредитора - „*****“ ЕАД, ЕИК ****** сумите, както следва:
17333.29 лв. - главница по договор за кредит, сключен на 05.06.2013г., ведно
със законната лихва, считано от 16.06.2016г. до окончателното й изплащане;
1448.45 лв. - редовна лихва; 13.11 лв. - наказателна лихва; 120 лв. - заемни
такси; 378.30 лв. - разноски в заповедното производство за платена ДТ;
803.00 лв. - разноски в заповедното производство за платено адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от сключен между „*****“ ЕАД и
ответника АЛ. АС. К. - Договор за кредит от 05.06.2013г., по който ищецът
бил поръчител. За събиране на вземането банката - кредитор образувала изп.д.
№ 20169080400061/2016г. по описа на ЧСИ Б.А. гр. П.. По същото дело било
1
наложен запор върху банковата му сметка, открита в „******“ АД. На
10.01.2020г. от сметката му била преведена по банковата сметка на частния
съдебен изпълнител сумата от 757.69 лв. за погасяване на задължението на
длъжника АЛ. АС. К. към кредитора „*****“ ЕАД, което се установявало от
Удостоверение с изх. № 994/30.01.2020г. и Протокол за извършено
погасяване на ЧСИ Б.А., гр. П.. Поради изпълнение на чуждо задължение на
длъжника към банката-кредитор, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД
обосновава правото на регрес за платените от него суми за главница, лихви и
разноски. На основание чл. 143, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, длъжникът
му дължи и законна лихва върху заплатените от него суми от деня на
плащането на всяка една. Твърди, че многократно е отправял покани до
длъжника да му възстанови изплатената сума в размер на 757.69 лв. за
погасяване на задължението му към банката, но и до момента нямало
плащане. По подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК със Заповед №
543/09.07.2021г., постановена по ч.гр.д. № 1056/2021г. по описа на КрлРС,
били разпоредено ответникът да му заплати дължимите суми за главница в
размер на 757.69 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
плащането на задължението - 10.01.2020г. до окончателното изплащане, както
и разноските в заповедното производство в размер на 225 лв. Със съобщение
от 21.09.2021г. по същото дело, получено на 05.10.2021г., бил уведомен, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което имал право да предяви иск относно вземането си,
предмет на заявлението, в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Поради финансови затруднения пропуснал срока да предяви вземането си. С
Разпореждане № 1673/17.11.2021г., постановено по ч.гр.дело №
20215320101056/2021г. по описа на КрлРС, била обезсилена Заповед №
543/09.07.2021г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК и производството по
делото било прекратено. Поради изложеното мотивира правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 757.69 лв.,
представляваща заплатено от него задължение на ответника към „*****“
ЕАД, гр. С., по Договор за кредит от 05.06.2013г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира за направените по делото разноски, като плащането
2
на дължимите суми може да се извърши на открита на името на ищеца
банкова сметка в „******“ АД с IBAN: *********, BIC: ******.
Ответникът - Р. Н. ТР., представляван от назначения му по реда на чл.
47 от ГПК особен представител – адв. Н.Б., намира исковата молба за
допустима, но за неоснователна. Счита, че предявения иск е погасен по
давност.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от изисканото и приложено ч.гр.д. № 636/2016г. по описа на
КрлРС, съдът е издал Заповед № 326/23.06.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е разпоредил -
АЛ. АС. К., М.А.Т.-Д. и Р. Н. ТР. да заплатят солидарно на кредитора -
„*****“ ЕАД следните суми: 17 333.29 лв. - главница по договор за кредит,
сключен на 05.06.2013г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2016г.
до окончателното й изплащане; 1448.45 лв. - редовна лихва; 13.11 лв. -
наказателна лихва; 120 лв. - заемни такси; 378.30 лв. - разноски в заповедното
производство за платена ДТ; 803.00 лв. - разноски в заповедното
производство за платено адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от
Договор за кредит и договор за поръчителство, двата от 05.06.2013г., по
силата на които - АЛ. АС. К. е кредитополучател, а останалите двама –
поръчители.
Видно от изисканото и приложено ч.гр.д. № 1056/2021г. по описа на
КрлРС, съдът е издал Заповед № 543/09.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, като е разпоредил - АЛ. АС. К. да заплати на
кредитора - Р. Н. ТР. сумата от 757.69 лв., представляваща регресно вземане,
като поръчител за изпълнение на чуждо задължение по Договор за кредит от
05.06.2013г., сключен с „*****“ ЕАД. В хода на делото, поради осъществения
състав на нормата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, съдът с разпореждане №
1673/17.11.2021г. е обезсилил Заповед № 543/09.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по
ч.гр.д. № 1056/2021г. по описа на КрлРС.
Съгласно представените по делото копия от Удостоверение с изх. №
994/30.01.2020г. и Протокол за извършено погасяване на ЧСИ Б.А., гр. П.,
3
Частен съдебен изпълнител на Б.А., с район на действие ОС- П. удостоверява,
че лицето - Р. Н. ТР., ЕГН ********** (ищец по настоящото дело) е длъжник
по изпълнително дело № 20169080400061, което дело е образувано с
разпореждане на ЧСИ от 08.09.2016г., въз основа на изпълнителен лист № 574
издаден на 24.06.2016г. от РС - К. по ч.гр.д. № 636/2016г., на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Страни по
изпълнителното дело са: „*******” ЕАД, ЕИК ******* гр. С., конституиран
на 16.02.2017г. на основание чл. 429, ал.1 от ГПК, като частен правоприемник
на „*****“ ЕАД - взискател по делото, а солидарни длъжници са - АЛ. АС. К.
с ЕГН **********, М.А.Т.-Д. с ЕГН ********** и Р. Н. ТР. с ЕГН
**********. Предмет на изпълнение е парично вземане, обективирано в
изпълнителен лист № 574 издаден на 24.06.2016г. от РС - К. по ч.гр.д. №
636/2016г., включващ следните суми: 17 333.29 лева - главница, ведно със
законната лихва върху същата, считано от 16.06.2016г. до окончателното й
изплащане; 1448.45 лева - редовна лихва; 13.11 лева - наказателна лихва; 120
лева - заемни такси; 378.30 лева - разноски в заповедното производство за
платена ДТ и 803 лева - разноски в заповедното производство за платено
адвокатско възнаграждение; такси и разноски в изпълнителното
производство.
Съгласно данните в удостоверението, по изпълнително дело №
20169080400061 е постъпило едно плащане от длъжника - Р. Н. ТР. на
10.01.2020г., в размер на 757.69 лева, с която сума, след извършено
разпределение, са погасени следните задължения по делото: 545.82 лева -
редовна лихва по ИЛ; 13.11 лева - наказателна лихва по ИЛ; 28.21 лева -
заемни такси по ИЛ; 36 лева - обикновени такси по т.4 от ТТРЗЧСИ; 90 лева -
обикновени такси по т.9 от ТТРЗЧСИ; 36 лева - обикновени такси по т.3 от
ТТРЗЧСИ и 8.55 лева - обикновени такси по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже,
че в качеството си на поръчител е изпълнил задълженията на
кредитополучателя или част от тях, произтичащи от Договор за кредит от
05.06.2013г. по воденото срещу него изпълнително дело, като му е наложен
4
запор върху банковата сметка, съответно че е уведомил ответника за
принудителното събиране на сумите от неговите възнаграждения.
По делото безспорно е установено, че между ответника АЛ. АС. К. и
„*****“ ЕАД на 05.06.2013г. е сключен договор за потребителски кредит,
както и договор за поръчителсто, като един от двамата поръчители е ищецът-
Р. Н. ТР.. Кредитът е обявен за изискуем от банката, за което са уведомени
поръчителите, че е образувано изпълнително дело № 20169080400061 по
описа на ЧСИ Б.А. гр. П. срещу страните, в хода на което са наложени
съответни запори на поръчителите. По изпълнителното дело е постъпило едно
плащане от длъжника - Р. Н. ТР. на 10.01.2020г., в размер на 757.69 лева,
което безспорно се установи от доказателствата по делото, неоспорени от
ответната страна.
При правна квалификация на иска по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД и при липса
на възражения от страна на ответника, предвидени в ал. 2 на чл. 143 от ЗЗД,
че длъжникът е извършил плащане по кредита, което да дублира сума, която е
платил и ищецът или че има възражения, каквито би могъл да направи пред
кредитора, съдът намира, че уведомяването от поръчителя на длъжника за
отправено искане от страна на банката за плащане, както и за самото плащане
не са подлежащи на установяване от поръчителя предпоставки за
уважаването на иска (така Решение № 114 от 21.03.2011г. на ВКС по гр.д. №
1143/2010г., IV г.о., ГК). Още повече, че в случая става въпрос за съдебно
присъдено вземане на банка (издаден е изпълнителен лист от 24.06.2016г. по
образуваното срещу страните ч.гр.д. № 636/2016г. по описа на Районен съд –
К.), като е била ангажирана отговорността на длъжника-ответник и
поръчителя-ищец солидарно, тоест длъжникът-ответник следва да се счита
уведомен за предявения срещу поръчителя иск, а освен това ищецът-
поръчител е погасил част от съществуващото задължение на ответника към
банката, в резултат на проведено принудително изпълнение по изпълнително
дело № 20169080400061, без да ги е внесъл доброволно на свой риск, поради
което въпросът за последиците от неуведомяване на длъжника не стои в
настоящия случай.
От всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че в случая
категорично се установява наличието на предпоставките на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗД за ангажиране отговорността на кредитополучателя-ответник за
5
платената от поръчителя-ищец сума по сключения от ответника договор за
кредит, поради което искът е доказани в своето основание.
От страна на процесуалния представител на ответника е направено
възражението за погасителна давност. Същото съдът приема за
неоснователно. Плащанията на погасителни вноски по договор за кредит не са
периодични плащания, тъй като в случая е налице предварително разсрочване
на изпълнението на едно задължение - задължение за връщане на кредита,
ведно с уговорените лихви. С оглед изложеното приложимата давност за
погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност. Съгласно
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като задължението за връщане на погасеното от поръчителя
задължение е изискуемо от деня на плащането - чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД (в
случая това е денят на постъпилото плащане по изпълнителното дело -
10.01.2020г. ). Никъде в закона не е предвидено изключение от общото
правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
В тази връзка следва да се посочи, че наложеният по цитираното
изпълнително дело запор върху банковата сметка на длъжникът-поръчител
макар и да представлява същинско изпълнително действие, което прекъсва
давността, то това касае вземането на взискателя – банка, но платилия
длъжник-поръчител не може да се полза от това „прекъсване“ по регресното
му вземане срещу ответника - главен длъжник, защото то по правило има
действие между срещупоставените страни по изпълнителното дело, а не и
между страните, които съвместно приемат положението на една от тези
страни - доколкото вътрешните отношения между поръчителя и главния
длъжник не са били предмет на изпълнително дело – арг. от чл. 429, ал. 1 от
ГПК. Направените в този смисъл възражение в пледоарията на процесуалния
представител на ищеца, че давността е прекъсната за времето от образуването
на изпълнителното дело до изплащане на сумата, съдът намира за
неоснователно. В съответствие с чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, погасителната давност
следва да се счита прекъсната едва на 30.11.2021г., когато е депозирана
настоящата искова молба в съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че вземането от ищеца не е
погасено по давност, доколкото задължението за връщане на погасеното от
поръчителя задължение е изискуемо от деня на плащането - в случая
6
10.01.2020г. и към датата на подаване на исковата молба -30.11.2021г. не е
изтекла законовата петгодишна давност.
По изложените съображения, съдът намира, че не е погасено по давност
вземането в полза на ищеца за платената от него сума за погасяване на
процесния кредит в размер на 757.69 лева. В посочения размер предявения
иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021г.
до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 500.00 лева, от които – 50.00 лева за заплатена държавна
такса, 300.00 лева – адвокатско възнаграждение и 150.00 лева – адвокатско
възнаграждение по допуснатата правна помощ на ответника и назначения му
особен представител на разноски, внесени предварително от ищеца. По
отношение на назначения особен представител, следва да се разпореди да се
издаде РКО за определеното му възнаграждение за представителство на
ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в размер на 150.00
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, АЛ. АС. К. от гр. К., ул.
„В.К.“ № **** 1 с ЕГН ********** да заплати на Р. Н. ТР. от гр. С., ул. „И.В.“
№ 81, ет. 3 с ЕГН **********, сумата от 757.69 (седемстотин петдесет и
седем лева и шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща заплатена
сума за погасяване на кредит от 05.06.2013г., сключен между ответника АЛ.
АС. К. с ЕГН ********** и „*****“ ЕАД, гр. С., обезпечен от ищеца Р. Н. ТР.
с ЕГН ********** чрез договор за поръчителство от 05.06.2013г., по
образуваното изпълнително дело № 20169080400061 по описа на ЧСИ Б.А. гр.
П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.11.2021г. до окончателното й изплащане.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, АЛ. АС. К. от гр. К., ул.
„В.К.“ № **** 1 с ЕГН ********** да заплати на Р. Н. ТР. от гр. С., ул. „И.В.“
№ 81, ет. 3 с ЕГН **********, сумата 500.00 лева, представляваща направени
в производство съдебно-деловодни разноски.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Н.Т. Б. да се издаде РКО за сумата от 150.00
лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8