Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград, 26.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 22.11.2019
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 247/ 2019г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Н.Н.Н.
с ЕГН- **********, с адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба
серия К № 2766706, издаден от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189
ал.4 вр.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, на жалбоподателят е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 400 лева, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата, подадена от жалбоподателят, чрез пълномощник, се изразява недоволство
от процесният електронен фиш, с който е била наложена
горната глоба, като се посочва, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването
му. Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., той бил се
възползвал от правата си по чл.189 ал.5 от ЗДвП, и срок е депозирал съответната
декларация и е посочил, лицето, което е управлявало автомобила му на посочената
дата- заявява, че не той е управлявал автомобила и е поискал да бъде анулиран
издаденият електронен фиш. Посочва, че автомобилът му е бил оставен на ремонт и
майсторът е управлявал същият, поради и което иска отменяване на наложената със
ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и се
представлява от адв. М.С. ***, която поддържа
жалбата, по изложените съображения
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, РУ-Момчилград, е постъпило писмено становище, в което се
развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и
законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваното
постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № 2766706, издаден
от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за това, че на 27.04.2019г. в 17,30ч. в път 1-5, км
349+850 разклон с.Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП „Маказа“, при въведено ограничение
на скоростта 60 км/ч. с пътен знак В 26 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч; с МПС- л.а. „****“ с рег.№ ****, е извършено нарушение
за скорост, което е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1- M615.
В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 102 км/ч, а превишението е било с 42 км/ч, което представлявало нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е
приложил клип № 8358 от радар № 615, който съдържа 4 броя снимки от дата 27.04.2019г. в 17,30
часа, и в които се вижда МПС с рег.№ ****, като измерената скорост е 105 км/ч., при ограничение от 60км/ч., и превишение на скоростта с 45
км в час, и е прието като ст-ст
на наказуемата скорост 102 км в час, като наказуемо превишение на скоростта е от 42 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият
толеранс от минус 3 км/ч. В този снимков
материал е посочено и мястото на нарушението, но само с координати /приложена е
карта с географските координати на мястото, където е разположена АТСС/. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който
съвпада с посоченият номер във ел.фиш, в който точно и ясно е посочено мястото
на нарушението.
С копие на протокол с рег. № 303-р- 5401/ 02.05.2019г. на РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, се
установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе с №615/,
на 27.04.2019г. за времето от 16,40ч. до 18,30 часа е било разположено в
разклона за с.Балабаново, общ.Момчилград /на път 1-5 км 349+850, в посока от
Кърджали към ГКПП- Маказа, където е имало пътен знак за ограничение на
скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало на 120 метра. От
този протокол е видно, че за това време са били направени 26 клипа /с
нарушения/ с посочени номера, т.е. в това число и процесният,
упоменат по-горе /със съответният номер/. Приложена е и схема/скица на
разположението на самата мобилна система за видеоконтрол.
От Протокол № 2-19-18 от 20.11.2018г., както и Протокол от проверка №
144- ФМИ/ 06.06.2013г. на Българският институт по
метрология, приложени по делото, се установява, че използваната по време на
установяване на процесното нарушение мобилна система
е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка. От
писмо № 1037/09.12.2015г. на ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 5 /Е-85/
„Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа“, в които са въведени ограничения
на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване
на нарушението по настоящото производство /в пункт 2 от писмото.
От
справка, извършена в системата на КАТ, е видно, че описаното по-горе МПС в процесният ел.фиш е собственост на жалбоподателят по
делото.
По делото
са изискани и допълнителни доказателства- 1/декларация от 03.07.2019г.,
подадена на осн.чл.189 ал.5 от ЗДвП от
жалбоподателят, в която същият е посочил, че за времето от 18- 29.04.2019г. е
предоставил своето МПс /описано по-горе/ в неизправно
състояние на ремонт на лицето С.А.Пот с.****, и че на 27.04.2019г. /датата на
нарушението/ автомобилът му е в бил в владение на това лице, както и че
превозното средство му е било върнато на 29.04.2019г. 2/ писмени сведения от
жалбоподателят Н. по подадената декларация е видно, че същият е посочил, че е
собственик на описаното по-горе МПС, както и че на 28.06.2019г. му е бил връчен
процесният ел.фиш за нарушение на скорост с този
автомобил, и че последният е бил оставен на ремонт от 18.04.2019г. до краят на
месец април- а той самият е бил извън страната. В тази декларация отново е
посочил имената на лицето ,в чието владение е бил автомобилът, с отбелязването,
че не разполага с данни за свидетелството му за управление на МПС; 3/
уведомително писмо до жалбоподателят във връзка с подадената от него декларация
по чл.189 ал.5 от ЗДвП- в което е посочено, че същата не е попълнена съобразно
изискванията на чл.189 ал.5 от ЗДвП, и ако желае преиздаване на ел.фиш, следва
да попълни декларацията съгласно изискванията на закона /няма данни, кога
писмото е получено от адресата/.
При така приетата
фактическа обстановка от права страна
съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от
легитимирана страна, и въпреки, липсата на яснота за датата на
връчване на електронният фиш на жалбоподателя, съдът приема, че е същата е подадена в срок. За
последното обстоятелство не са ангажирани доказателства от АНО, поради и което не следва да
се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакуваният акт, поради и което съда приема, че подадената жалба е в срок.
Жалбата, разгледана по същество, се явява основателна.
Съдът, като се запозна със
съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че
същият действително съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и
това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно
кой е неговия издател, а така също и по какъв
ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата
на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да
се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане
не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден
образец на ЕФ от Министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което
е установено нарушението, което е задължителен реквизит
на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно
с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване
на нарушението.
От приложените
веществени доказателствени средства също се
установява точното място, на което
е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата
и точният час, както и регистрационният номер на
автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на Община Момчилград, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да
се произнесе по спора. От събраните
по делото доказателства се стига до
извода, че извършването
на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената
скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето
с автоматизирано техническо
средство № TFR1-М със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш
е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/.,
електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства
или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е
настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно §
65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни–
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният
процес.
Трябва да се упомене, че с последното
изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в
сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението
да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни
точки“. Или казано иначе, отсъствието
на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ,
а не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената
система следва да е поставен предупредителният знак. Такова нормативно изискване
към настоящият момент липсва, поради обстоятелството, че чл.7 от Наредбата е
отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше,
че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
В същото време, предвид подадената от
жалбоподателят по настоящото производство декларация по смисъла на чл.189 ал.5 предл.2-ро ЗДвП, съдът приема, че обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие
с разпоредбата на чл.189 ал.5 вр.4 от ЗДвП. Действително, установеното и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, за което свидетелства приложеният клип № 8358 на радар № 615 от 27.04.2019г., който
съгласно разпоредбата на чл.189
ал.15 от ЗДвП, е веществено доказателствено
средство в административнонаказателният процес, но той не установява по един
категоричен начин авторството на административното деяние.
И
това е така защото съгласно съдържанието
на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на
когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното
с него нарушение, и само в случай, че собственикът
не посочи на кого е предоставил
МПС, същият се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява
от електронният фиш, че МПС е регистрирано
на името на жалбоподателят, но последният с декларация по смисъла на чл.189
ал.5 предл.2-ро от ЗДвП е посочил лицето, на която
автомобилът е бил предоставен- в чието владение се е намирал към датата на
извършване на нарушението- същият се е възползвал от правото
си по чл.188 ал.2 предл.2 от ЗДвП да посочи името на
лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради което съдът
намира, че неправилно жалбоподателят е привлечен
към административно-наказателна отговорност,
доколкото не е доказано авторството на деянието. Както и по-горе се упомена, в нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП е установено
положението, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, само ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Съобразно и това
регламентираният способ в нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, посредством който
нарушението, трябва да бъде „установено и заснето“, изключва възможността в
този, същият момент да бъде персонифицирано, конкретното лице, което е
осъществило изпълнителното деяние. Поради и тази причина, в изречение второ от
цитираният нормативен текст е установена оборимата
презумпция, при липсата на данни относно лицето на което е предоставено
превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да
се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство и
съответно на него да бъде наложено
следващото се наказание. Това е така, защото към момента на извършване на
нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система
на МВР за регистрация на МПС в Р.България /вкл.и тези от регистрационните
талони/. Тази оборима презумпция трябва да бъде
тълкувана преди всичко в рамките на самият текст на чл.188 ал.1 от ЗДвП в който
се съдържа. В този смисъл, след като в първото изречение на текста е установена
отговорност за собственика на превозното средство, с което е извършено
нарушението, или за всяко трето лице, на което това превозно
средство е било предоставено за ползване, то възможността за собственика да се
освободи от отговорност е да посочи, лицето на което е предоставил превозното
си средство, а съответно, възможността за лицето на което е предоставено
ползването на превозното средство да се освободи от отговорността за
извършеното с него нарушение е да посочи лицето на което той от своя страна е
предоставил същото.
Предвид и това съдът приема за неправилна и правната квалификация на
нарушението, тъй като не е безспорно обстоятелството, че жалбоподателят
/в качеството си на собственик на МПС/ е извършил визираното административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Т.е. съдът приема, че
административно-наказващият орган, въпреки представената Декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДвП, че на процесната
дата- 27.04.2019г. МПС
– "****", рег. № **** , е било предоставено и е било във владение на С.А.Пот с.****, с ЕГН- **********, е издал процесният ел.фиш.
Съгласно писмо, рег. № 30300001822/
23.07.2019г. на РУ- Момчилград при ОД на МВР - Кърджали, жалбоподателят е
уведомен, че няма да се преиздаде електронен фиш серия, тъй като
към представената Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП не
е била попълнена съобразно изискването
на закона /вероятно защото не е приложено копие на свидетелството
за управление на МПС на посоченото
в нея лице- но това не е упоменато/.
Във връзка с декларираните
обстоятелства жалбоподателят е дал допълнителни сведения, както и разпитан в качеството на
свидетел и бащата на същият, на чиито показания
съдът дава вяра, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви на останалият доказателствен материал къде е било процесното МПС на датата на
нарушението, в чие владение и кой го е управлявал.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи: Независимо от безспорната установеност от обективна
страна на нарушението по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, доколкото е установено превишение на въведеното със пътен знак ограничение на
максимално допустимата скорост на движение в извъннаселено
място- при ограничение от 60 км/ч. е установена скорост на движение от 102
км/ч. /с приспадане на грешката от - 3 км/ч./, т. е. налице е превишение
от 42 км/ч. и факта, че
електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, по делото не се съдържат доказателства, от които да се
направи безспорен извод, че автор на нарушението е жалбоподателят Н.. Напротив,
от събраните и приети като доказателства по делото писмени документи и
свидетелски показания, се установява, че извършител на нарушението не е
собственикът на автомобила- а друго лице, упоменатото в декларацията. Видно от
подадената до наказващия орган Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят
е посочил лицето, на което е предоставила собствения си лек автомобил на процесната дата- колата е била оставена на ремонт, както и е
вписвал обстоятелството, че не разполага с неговото копие на свидетелството за
управление на МПС и обяснения, че именно посоченото лице е управлявал въпросния
лек автомобил на тази дата. Или, електронният
фиш е издаден без да се държи сметка за автора на самото нарушение- този, който
е управлявал автомобила на посочената дата. Админстративно
наказващият орган, вместо да анулира издаденият ел.фиш и да издаде друг, срещу
посоченото лице се е задоволил само да укаже на жалбоподателят, че неговата
декларация не отговаря на изискванията на чл.189 ал.5 от ЗДвП и затова следва
да подаде друга.
Предвид изложените съображения, електронният
фиш е незаконосъобразно издаден, доколкото не се доказа по делото с една
категоричност, че на процесната дата, описаният в
него лек автомобил е ползван от жалбоподателят, и не се доказа той го е
управлявал, т. е., не е доказано, че същият е автор на деянието и като такъв
този ел.фиш подлежи на отмяна.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К № 2766706
на ОДМВР– Кърджали, с който на Н.Н.Н. с ЕГН- **********,
с адрес-***, за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.189 ал.4 във връзка с
чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание- „глоба“ в
размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: