Решение по дело №247/2019 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20195150200247
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                             Гр.Момчилград, 26.11.2019г.

                                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 22.11.2019 година в състав;

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 247/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Н.Н.Н. с ЕГН- **********, с адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2766706, издаден от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

          В жалбата, подадена от жалбоподателят, чрез пълномощник, се изразява недоволство от процесният електронен фиш, с който е била наложена горната глоба, като се посочва, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., той бил се възползвал от правата си по чл.189 ал.5 от ЗДвП, и срок е депозирал съответната декларация и е посочил, лицето, което е управлявало автомобила му на посочената дата- заявява, че не той е управлявал автомобила и е поискал да бъде анулиран издаденият електронен фиш. Посочва, че автомобилът му е бил оставен на ремонт и майсторът е управлявал същият, поради и което иска отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.

В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и се представлява от адв. М.С. ***, която поддържа жалбата, по изложените съображения

          Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР- Кърджали, РУ-Момчилград, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваното постановление.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С електронен фиш серия К № 2766706, издаден от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено  административно наказание  Глоба в размер на 500 лева, за това, че на 27.04.2019г. в 17,30ч. в път 1-5, км 349+850 разклон с.Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП „Маказа“, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. с пътен знак В 26 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч; с МПС- л.а. „****“ с рег.№ ****, е  извършено нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство  TFR1- M615.

В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км, установената скорост е била 102 км, а превишението е било с 42 км/ч, което представлявало нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.

     Като доказателство по делото АНО е приложил клип   8358 от радар  615, който съдържа 4 броя снимки от дата 27.04.2019г. в 17,30 часа, и в които се вижда МПС с рег.№ ****, като измерената скорост е 105 км/ч., при ограничение от 60км/ч., и превишение на скоростта с 45 км в час, и е прието като ст-ст на наказуемата скорост 102 км в час, като наказуемо превишение на скоростта е от 42 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият толеранс от минус 3 км/ч. В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с координати /приложена е карта с географските координати на мястото, където е разположена АТСС/. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посоченият номер във ел.фиш, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.

С копие на протокол с рег. № 303-р- 5401/ 02.05.2019г.  на РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе с №615/, на 27.04.2019г. за времето от 16,40ч. до 18,30 часа е било разположено в разклона за с.Балабаново, общ.Момчилград /на път 1-5 км 349+850, в посока от Кърджали към ГКПП- Маказа, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало на 120 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 26 клипа /с нарушения/ с посочени номера, т.е. в това число и процесният, упоменат по-горе /със съответният номер/. Приложена е и схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол.

От Протокол № 2-19-18 от 20.11.2018г., както и Протокол от проверка № 144- ФМИ/ 06.06.2013г. на Българският институт по метрология, приложени по делото, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка.  От писмо № 1037/09.12.2015г. на ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа“, в които са въведени ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване на нарушението по настоящото производство /в пункт 2 от писмото.

   От справка, извършена в системата на КАТ, е видно, че описаното по-горе МПС в процесният ел.фиш е собственост на жалбоподателят по делото.

   По делото са изискани и допълнителни доказателства- 1/декларация от 03.07.2019г., подадена на осн.чл.189 ал.5 от ЗДвП от жалбоподателят, в която същият е посочил, че за времето от 18- 29.04.2019г. е предоставил своето МПс /описано по-горе/ в неизправно състояние на ремонт на лицето С.А.Пот с.****, и че на 27.04.2019г. /датата на нарушението/ автомобилът му е в бил в владение на това лице, както и че превозното средство му е било върнато на 29.04.2019г. 2/ писмени сведения от жалбоподателят Н. по подадената декларация е видно, че същият е посочил, че е собственик на описаното по-горе МПС, както и че на 28.06.2019г. му е бил връчен процесният ел.фиш за нарушение на скорост с този автомобил, и че последният е бил оставен на ремонт от 18.04.2019г. до краят на месец април- а той самият е бил извън страната. В тази декларация отново е посочил имената на лицето ,в чието владение е бил автомобилът, с отбелязването, че не разполага с данни за свидетелството му за управление на МПС; 3/ уведомително писмо до жалбоподателят във връзка с подадената от него декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП- в което е посочено, че същата не е попълнена съобразно изискванията на чл.189 ал.5 от ЗДвП, и ако желае преиздаване на ел.фиш, следва да попълни декларацията съгласно изискванията на закона /няма данни, кога писмото е получено от адресата/.

При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът съобрази следното:

    Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и въпреки, липсата на яснота за датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателя, съдът приема, че е същата е подадена в срок. За последното обстоятелство не са ангажирани доказателства от АНО, поради и което не следва да се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакуваният акт, поради и което съда приема, че подадената жалба е в срок.

Жалбата, разгледана по същество, се явява основателна.

Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият действително съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му.  Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.

   Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.

От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.

При така посоченото място на територията на Община Момчилград, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора. От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;  и 2/ мобилни– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.

Трябва да се упомене, че с  последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или казано иначе,  отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.

Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и  в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова нормативно изискване към настоящият момент липсва, поради обстоятелството, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.

В същото време, предвид подадената от жалбоподателят по настоящото производство декларация по смисъла на чл.189 ал.5 предл.2-ро ЗДвП, съдът приема, че обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.5 вр.4 от ЗДвП. Действително, установеното и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, за което свидетелства приложеният клип 8358 на радар № 615 от 27.04.2019г., който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателният процес, но той не установява по един категоричен начин авторството на административното деяние.

И това е така защото съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от ЗДвПсобственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, и само в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, същият се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е регистрирано на името на жалбоподателят, но последният с декларация по смисъла на чл.189 ал.5 предл.2-ро от ЗДвП е посочил лицето, на която автомобилът е бил предоставен- в чието владение се е намирал към датата на извършване на нарушението- същият се е възползвал от правото си по чл.188 ал.2 предл.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради което съдът намира, че неправилно жалбоподателят  е привлечен към административно-наказателна отговорност, доколкото не е доказано авторството на деянието. Както и по-горе се упомена, в нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП е установено положението, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, само ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съобразно и това регламентираният способ в нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, посредством който нарушението, трябва да бъде „установено и заснето“, изключва възможността в този, същият момент да бъде персонифицирано, конкретното лице, което е осъществило изпълнителното деяние. Поради и тази причина, в изречение второ от цитираният нормативен текст е установена оборимата презумпция, при липсата на данни относно лицето на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство и съответно  на него да бъде наложено следващото се наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на МПС в Р.България /вкл.и тези от регистрационните талони/. Тази оборима презумпция трябва да бъде тълкувана преди всичко в рамките на самият текст на чл.188 ал.1 от ЗДвП в който се съдържа. В този смисъл, след като в първото изречение на текста е установена отговорност за собственика на превозното средство, с което е извършено нарушението, или за всяко трето лице, на което това превозно средство е било предоставено за ползване, то възможността за собственика да се освободи от отговорност е да посочи, лицето на което е предоставил превозното си средство, а съответно, възможността за лицето на което е предоставено ползването на превозното средство да се освободи от отговорността за извършеното с него нарушение е да посочи лицето на което той от своя страна е предоставил същото.

Предвид и това съдът приема за неправилна и правната квалификация на нарушението, тъй като не е безспорно обстоятелството, че  жалбоподателяткачеството си на собственик на МПС/ е извършил визираното административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Т.е. съдът приема, че административно-наказващият орган, въпреки представената Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, че на процесната дата- 27.04.2019г. МПС – "****", рег.**** , е било предоставено и е било във владение на С.А.Пот с.****, с ЕГН- **********, е издал процесният ел.фиш.

Съгласно писмо, рег. 30300001822/ 23.07.2019г. на РУ- Момчилград при ОД на МВР - Кърджали, жалбоподателят е уведомен, че няма да се преиздаде електронен фиш серия, тъй като към представената Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП не е била попълнена съобразно изискването на закона /вероятно защото не е приложено копие на свидетелството за управление на МПС на посоченото в нея лице- но това не е упоменато/.

Във връзка с декларираните обстоятелства жалбоподателят е дал допълнителни сведения, както и разпитан в качеството на свидетел и бащата на същият, на чиито показания съдът дава вяра, тъй като същите са последователни, непротиворечиви на останалият доказателствен материал къде е било процесното МПС на датата на нарушението, в чие владение и кой го е управлявал.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Независимо от безспорната установеност от обективна страна на нарушението по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП,  доколкото е установено превишение на въведеното със пътен знак ограничение на максимално допустимата скорост на движение в извъннаселено място- при ограничение от 60 км/ч. е установена скорост на движение от 102 км/ч. /с приспадане на грешката от - 3 км/ч./, т. е.  налице е превишение от 42 км/ч. и факта, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, по делото не се съдържат доказателства, от които да се направи безспорен извод, че автор на нарушението е жалбоподателят Н.. Напротив, от събраните и приети като доказателства по делото писмени документи и свидетелски показания, се установява, че извършител на нарушението не е собственикът на автомобила- а друго лице, упоменатото в декларацията. Видно от подадената до наказващия орган Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят е посочил лицето, на което е предоставила собствения си лек автомобил на процесната дата- колата е била оставена на ремонт, както и е вписвал обстоятелството, че не разполага с неговото копие на свидетелството за управление на МПС и обяснения, че именно посоченото лице е управлявал въпросния лек автомобил на тази дата.  Или, електронният фиш е издаден без да се държи сметка за автора на самото нарушение- този, който е управлявал автомобила на посочената дата. Админстративно наказващият орган, вместо да анулира издаденият ел.фиш и да издаде друг, срещу посоченото лице се е задоволил само да укаже на жалбоподателят, че неговата декларация не отговаря на изискванията на чл.189 ал.5 от ЗДвП и затова следва да подаде друга.  

Предвид изложените съображения, електронният фиш е незаконосъобразно издаден, доколкото не се доказа по делото с една категоричност, че на процесната дата, описаният в него лек автомобил е ползван от жалбоподателят, и не се доказа той го е управлявал, т. е., не е доказано, че същият е автор на деянието и като такъв този ел.фиш подлежи на отмяна.

          Мотивиран от гореизложеното, съдът

  

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К № 2766706  на ОДМВР– Кърджали, с който на Н.Н.Н. с ЕГН- **********, с адрес-***, за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 400 лева.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: