Решение по дело №367/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Председателя на Комисия за защита на потребителите – гр. Русе, пл. „С.“ № 6, ет. 5, чрез юрисконсулт Р. М. срещу решение № 150 от 26.02.2025 г., постановено по АНД № 2422/2024 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че неправилно въззивният съд е счел, че административно нарушение не е извършено.

Посочва се, че „Адессо Кредит България” ЕООД с ЕИК ********* използва в своята дейност нелоялна търговска практика, тъй като извършените от кредитора действия противоречат на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени. Навеждат се доводи, че кредиторът прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност с предварително подписаната запис на заповед, преди изтичане на срока за осигуряване на обезпечение, кредиторът предопределя предварително начина на обезпечаване на кредита и по този начин влияе върху търговското/икономическото поведение на потребителя да осигури друг начин на обезпечаване на кредита, въпреки че съгласно договора има възможност да избира различни начини на обезпечаването му. Сочи се още, че в деня на подписване на договора дружеството изисква от потребителите да издават /подписват/ запис на заповед, която включва размера на неустойката с дата, която още не е настъпила, и в деня, в който те още имат време да осигурят обезпечение, т.е. преди да е изтекъл определения срок за осигуряване на обезпечение. Прави се извод, че на основание тези обстоятелства и приложените доказателства се потвърждава по несъмнен начин, че при извършване на дейността си „Адессо Кредит България” ЕООД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите. Също така се посочва, че нарушението не е маловажен случай и наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. Иска се отмяна на решението, а по същество – да бъде потвърдено НП. Претендира се присъждане на разноски в размер на 150 лева и се прави възражение за прекомерност на предявения размер на адвокатски хонорар поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касаторът – Председател на Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът – „Адессо кредит България“ ЕООД не е подал отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като необосновано, неправилно и недобре мотивирано по основанията изложени в касационната жалба.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № Р-006484 от 14.11.2024г., издадено от председател на Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на „Адессо кредит България“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, Софийска област, [улица], представлявано от управителя Л. В. Л., е наложено административно нарушение „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение по 68в, вр. c чл.68г, ал.4 и чл. 68г, ал.1 Закона за защита на потребителите, затова че на 29.05.2024 г. в офис за кредити на „Адессо кредит България“ ЕООД в гр. Плевен, [улица]са сключени договори № 15036288 и № 15036297, в които дружеството определя предварително начина на обезпечаване на кредита, като в деня на подписване на договора за кредит издава и запис на заповед, която включва размера на неустойката с дата, която още не е настъпила и преди да е изтекъл определеният срок за осигуряване на обезпечение, като по този начин търговецът влияе на търговското/икономическото поведение на потребителите.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.

Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, като е достигнал до извода, че „Адессо кредит България“ ЕООД не е извършил нарушението за което му е издадено обжалваното пред Районния съд НП и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Неоснователен е доводът на касатора, че РС неправилно е приел, че не е осъществен съставът на нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, напротив от доказателствата, които са кретидирани от РС, се потвърждава по категоричен начин установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

За да постанови съдебното решение РС- Плевен е оценил всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни и с оглед на така събраните доказателства е постановил обжалваното решение, въз основа категорични и безспорни доказателства относно липсата на извършено нарушение, за което е издадено процесното НП, като РС е изложил подробни мотиви.

От събраните по делото доказателства не става ясно от къде АНО е стигнал до извода, че кредиторът „Адессо кредит България“ ЕООД е използвал нелоялна търговска практика, като е задължил потребителя да подпише запис на заповед, тъй като той е бил подписан доброволно с всички последици произтичащи от това.

Следва да се има предвид, че още в преддоговорната информация на СЕФ, в част втора, т. 8 /л.49 на гърба, л. 70, л. 96, л. 118 на гърба от делото на РС/, е поставено ясно и недвусмислено условие за предоставяне на обезпечение по договора за кредит посредством запис на заповед, като кредитополучателят е предоставил запис на заповед от същата дата, на която е сключен и договорът за потребителски кредит.

С подписването на записа на заповед, потребителят формално е обективирал собствено си съгласие за издаването му, като то е било изразено в условията на задължителност /без алтернатива/ - в изпълнение на условие по Стандартния европейски формуляр, без което сключването на договора за потребителски кредит е било невъзможно, но не е ангажирана отговорност на кредитора по чл. 34 от Закона за потребителския кредит, която предвижда че кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.

Правилно РС е приел, че незаконосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника по касация за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като в случая не е налице нелоялна търговска практика.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 от 26.02.2025 г., постановено по АНД № 2422/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.