№ 37
гр. София , 13.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мина Г. Дочева Мумджиева
Членове:Костадинка С. Костадинова
Ирина С. Стоева
като разгледа докладваното от Ирина С. Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 270,
ал. 4 от НПК.
Постъпила е частна жалба от 16.04.2021 г., подадена от служебния
защитник на подсъдимия Л. Д. Б. – адвокат Д.Д.К., срещу протоколно
определение от 13.04.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 3047/2020 г. на
Софийския районен съд, НО, 116-ти състав, с което по отношение на
подсъдимия е взета мярката за неотклонение „задържане под стража“.
В жалбата се излагат съображения, че в проведеното на 13.04.2021 г.
открито съдебно заседание, за което подсъдимият е бил редовно призован от
предходното заседание, не е било установено по какви причини същият не се
е явил. Поддържа се, че взетата най-тежка по интензитет мярка за
неотклонение не способства за постигането на целите, формулирани в чл. 57
от НПК. Посочва се, че от доказателствата по делото не може да се направи
обосновано предположение, че подсъдимият е извършител на
инкриминираното деяние. Възразява се, че на заседанието от 13.04.2021 г.
освен подсъдимия не са се явили и призованите свидетели, поради което не
само отсъствието на подсъдимия е била причината за отлагане на съдебното
заседание. Моли се за изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека.
Прокуратурата не е взела становище по постъпилата жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи, както и
материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л. Д. Б. е бил привлечен към наказателна отговорност за
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което се
предвиждат наказания „лишаване от свобода“ от една до шест години и глоба
1
от две хиляди до десет хиляди лева.
Подсъдимият е привлечен в процесуалното качество на обвиняем по
воденото досъдебно производство първоначално с постановление от
04.06.2018 г. След промяна в позицията на обвинението е извършено ново
привличане на обвиняем от 15.10.2019 г., предявено му на 24.11.2019 г.
Спрямо подсъдимия не е била вземана мярка за неотклонение в хода на
досъдебното производство.
Съдебното производство е било образувано на 02.03.2020 г. с внасянето
на изготвения обвинителен акт в СРС.
От материалите по делото се установява, че постоянният адрес на
подсъдимия е в гр. София, ж.к. *******. По данни от собственика на
жилището подсъдимият му е продал имота преди 9 години, като последният
не живее вече там. Няма данни за регистрация на подсъдимия по настоящ
адрес.
По делото са проведени 4 открити съдебни заседание. Първото от тях -
на 07.07.2020 г., е било отложено поради нередовна процедура по
призоваване на подсъдимия и неявяването му. За второто открито заседание
на 16.02.2021 г. подсъдимият е бил редовно уведомен по телефона, като
преписи от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик са му
били връчени чрез единия от свидетелите – В.Г.. В същото заседание
подсъдимият е посочил нов адрес за призоваване – гр. София, ул. „*******,
от лявата страна, както и телефона на хазяина му, на който да може да бъде
призоваван. При опит за призоваване за следващото открито съдебно
заседание на посочения адрес, призовкарят не е намерил достъп до жилището,
а на посочения телефон лицето не се е отзовало. Въпреки това подсъдимият
се е явил в зала, като самоличността му е била установена чрез свидетели, тъй
като същият е посочил, че не разполага с лична карта.
На последното открито съдебно заседание на 13.04.2021 г., на което е
постановено и обжалваното определение, подсъдимият не се е явил, като
съдът е положил всички усилия да извърши проверка дали подсъдимият не се
намира на входа на съда (поради обстоятелството, че не разполага с лична
карта) и се е опитал безуспешно да осъществи телефонна връзка с него на
посочения от подсъдимия телефонен номер за призоваване, както и на номер,
посочен от един от свидетелите по делото. Предвид тези обстоятелства
прокурорът на основание чл. 66 от НПК е поискал вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия, което искане
съдът е уважил с аргумента, че е налице реална опасност подсъдимият да се
укрие и по този начин да осуети производството спрямо него.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
2
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е
допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от
страна по делото, която има интерес да обжалва първоинстанционното
определение, и в преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на
НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд счита изводите на първата съдебна инстанция за
правилни и законосъобразни. Предвид предмета на производството по чл. 270
от НПК и във връзка с направените от защитата възражения в жалбата,
настоящият състав намира, че не се релевират съображения, обуславящи
различен от формирания от СРС извод.
Съгласно чл. 66 от НПК мярката за неотклонение може да бъде взета,
когато обвиняемият (в случая подсъдимият) не се яви пред съответния орган
без уважителни причини. Подсъдимият Л. Д. Б. не се е явил в открито съдебно
заседание, насрочено за 13.04.2021 г., макар да е бил редовно призован за
същото от предходното заседание. Липсват уважителни причини, или каквито
и да е посочени причини, за неявяването му.
Към настоящия момент не е оборено наличието на предпоставките,
послужили като основание за вземане на мярката за неотклонение „задържане
под стража“ по отношение на подсъдимия. На същия е повдигнато обвинение
в извършване на престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода“. Не са налице данни, разколебаващи приетото от СРС обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимия към престъплението, в чието
извършване е обвинен.
Що се отнася до опасността подсъдимият да се укрие или да извърши
престъпление, въззивният съд счита, че е налице именно опасност
подсъдимият да се укрие. Видно от материалите по делото, същият не
разполага с трайно или временно установено местонахождение, на което да
може да бъде открит във връзка с провеждащото се наказателно
производство. От данните по делото се установява, че същият не пребивава на
посочените от него адреси. По данни от новия собственик на жилището,
посочено като постоянен адрес на подсъдимия, последният не живее вече там.
Подсъдимият няма регистриран настоящ адрес. Същевременно лицето не е
било успешно призовавано и на посочения от него в открито съдебно
заседание адрес, на който пребивава. На заседанието от 13.04.2021 г. съдът е
направил опити за призоваване на подсъдимия по телефон на няколко номера,
но това е останало безрезултатно. Видно от материалите по делото, опити за
призоваване и връчване на подсъдимия на съдебни актове е било извършвано
чрез свидетелката В.Г.. Това обаче не обезпечава сигурното ритмично
движение на производството, като призоваване или връчване на актове чрез
свидетел не е сред регламентираните способи за връчване на призовки,
съобщения и книжа в гл. XV от НПК. Нещо повече, по сведения на
свидетелката подсъдимият няма жилище, а живее по строежите.
3
Предвид изложеното, не може да се приеме, че е налице уседналост на
лицето на конкретно място, на което да бъде намирано и призовавано по
делото или на което да изтърпява някоя от другите мерки за неотклонение с
по-лек интензитет. Не е известен и телефон номер, на който подсъдимият да
може да бъде открит. По делото не са налице данни подсъдимият да е в
трудово правоотношение , за да е налице някаква индиция за установеност на
лицето. Нещо повече, видно от справката от НАП (л. 41 от
първоинстанционното производство) последното трудово правоотношение на
подсъдимия е било прекратено на 18.03.2020 г. В допълнение към това, следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че подсъдимият няма валиден
документ за самоличност, което допълнително би забавило хода на
производството при евентуалното му издирване.
По делото няма данни дали подсъдимият е бил преведен в СЦЗ след
постановяване на обжалваното определение и в този смисъл - дали е
започнало изпълнението на взетата мярка, поради което се явява
безпредметно коментирането на изтеклия период от време от задържането на
подсъдимия с най-тежката мярка до настоящия момент като основание за
изменение на взетата мярка.
В жалбата не се посочват нови обстоятелства, обуславящи изменение на
мярката, от хуманитарно, социално или друго значимо за личността естество,
което да дерогира реалността на опасността от укриване на подсъдимия.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че на заседанието от
13.04.2021 г. освен подсъдимия не са се явили и призованите свидетели,
поради което не само отсъствието на подсъдимия е била причина за отлагане
на съдебното заседание, и че взетата мярка не обезпечавала целите по чл. 57
от НПК. Съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК по дела с обвинение за тежко
престъпление, какъвто е настоящият случай, присъствието на подсъдимия в
съдебно заседание е задължително, като процесуалното поведение на
останалите участници в процеса е без значение. Задържането на подсъдимия
към настоящия етап обезпечава нуждите на съдебното производство да се
движи ритмично. Поради това не може да се приеме, че задържането на
подсъдимия е самоцелно и не изпълнява функциите, които законът свързва с
него. Доколкото целите на мерките за неотклонение се свеждат до
обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното
производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на делата,
както и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да
извърши престъпление, отнесена към настоящия случай, взетата мярка за
неотклонение се явява съразмерна и пропорционална на преследваните цели.
С оглед на изложеното първоинстанционното определение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.04.2021 г.,
постановено по н.о.х.д. № 3047/2020 г. на Софийския районен съд, НО, 116-ти
състав, с което по отношение на подсъдимия Л. Д. Б. е взета мярката за
неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5