Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI
Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.с.
ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в.гр. дело № 12624 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
144333/18.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17235/2018 г. по описа на СРС, 128
- ми състав е отхвърлен предявеният от И.В.И. срещу „К.Б.“ ЕООД иск за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 350 лева, заплатена от ищеца
без правно основание – за несъществуващ към ответника дълг. С решението И.И. е
осъдена да заплати на „К.Б.“ ЕООД сумата от 558 лева сторени по делото
разноски.
Срещу
постановеният съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ищцата
чрез адв. С., в която са изложени оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано, както и че е постановено при допуснати процесуални
нарушение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че със
сумите по споразумението е намалена главницата от 2202,25 лева на 1005,43 лева.
Сочи, че дори и да се приеме този извод, то отново са надвнесени суми в размер
на 1197 лева по изпълнителното дело. С оглед изложеното се моли
обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което
предявеният иск да бъде уважен. Направено е искане и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд
след извършена преценка на представените по делото доказателства и изложените
във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното:
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми –
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният
съд счита постановеното от Софийски районен съд, 128-ми състав, решение за
валидно и допустимо, а по същество частично неправилно. Във връзка с доводите
във въззивната жалба настоящият състав
намира следното:
По
делото е представено споразумение за уреждане на парично задължение от
03.12.2013 г. между „К.Б.“ ЕООД и И.В.И., съгласно което: чл. 1 Съгласно
сключен на 27.05.2013 г. договор за цесия между „Уникредит К.Ф.“ АД – цедент и
„К.Б.“ ЕООД – цесионер, последният е придобил вземане срещу ищцата,
представляващо неплатени суми по договор № 686357 от 12.08.2011 г.. В чл. 2 от
споразумението е посочено, че към 27.05.2013 г. размерът на задължението е
3501,10 лева, а съгласно чл. 3, длъжникът е уведомен за цесията. В чл. 4 от
споразумението страните са уговорили, че длъжникът се задължава да заплати на „К.Б.“
ЕООД сумата от 3501,10 лева на вноски, като първата вноска е в размер на 100
лева и е внесена на 31.07.2013 г., а остатъкът от 3401,10 лева ще се погасява
чрез 18 ежемесечни вноски, всяка с минимален размер от 100 лева и платими в
периода 03.12.2013 г. - 31.05.2015 г.. В чл. 5 е уговорено, че плащането на
всяка една вноска следва да бъде до последното число/крайна дата/ на съответния
месец. В чл. 8 от споразумението е предвидена и отговорност на длъжника при
неспазване на споразумението, а именно, че при условие, че не бъдат спазени
условията за срок и/или размер, то цялото задължение става предсрочно
изискуемо. Предвидено е и, че длъжникът ще дължи и лихва за забава в размер на
ОЛП + 10 пункта, от момента на цедирането на задълженията на „К.Б.“ ЕООД до
окончателното изплащане върху целия непогасен остатък. Споразумението носи
подписите на двете страни и същото не е оспорено.
Представени
са и извлечения от банкова сметка *** „К.Б.“ ЕООД със следните преводи: от
31.07.2013 г. за сумата от 100 лева; от 03.02.2014 г. за сумата от 200 лева; от
28.05.2014 г. за сумата от 200 лева; от 23.01.2015 г. за сумата от 200 лева; от
27.02.2015 г. за сумата от 200 лева; от 30.03.3015 г. за сумата от 200 лева; от
30.04.2015 г. за сумата от 200 лева; за 29.05.2015 г. сумата от 200 лева; за
30.06.2015 г. за сумата от 200 лева; от 31.07.2015 г. за сумата от 200 лева; от
31.08.2015 г. за сумата от 200 лева; от 30.09.2015 г. за сумата от 200 лева; от
18.08.2016 г. за сумата от 300 лева; от 04.10.2016 г. за сумата от 100 лева; от
22.02.2017 г. за сумата от 150 лева; от 31.08.2017 г. за сумата от 94,78 лева –
превод от ЧСИ Я.Б.по изпълнително дело № 459/2017 г. или общо сума в размер на
2944,78 лева.
Представено
е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №
17483/17.12.2014 г. от „К.Б.“ ЕООД срещу И.И. за сумата от 3 355, 03 лева
– главница по Споразумение за уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г.,
заедно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното му изплащане; сумата от 185,05 лева – мораторна лихва от
29.05.2014 г. до 12.12.2014 г., както и разноски в размер на 424,80 лева.
Представен е и изпълнителен лист от
03.02.2015 издаден в полза на „К.Б.“ ЕООД, по силата на който И.И. следва да
заплати на дружеството сумата от 3355,03 лева – главница по неизпълнение по Споразумение
за уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г., сумата от 185,05 лева –
мораторна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 12.12.2014 г., законната лихва
от 17.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и 424,80 лева разноски
по делото.
Представена е покана за доброволно
изпълнение от 03.08.2017 г. на ЧСИ Я.Б.по изпълнително делото № 459/2017 г.,
съгласно която И.И. дължи на „К.Б.“ ЕООД сумата от 88, 70 лева – неолихвяема
сума, 8 890, 52 лева – главница, 34,59 лева – лихви, 156,20 лева –
допълнителни разноски, 384 лева разноски по изпълнително дело. Посочено е, че държавата
е присъединен взискател за сумата от 6688,27 лева.
Представено е предложение от И.В. Л.
/предишно И./ с вх. № 05133/05.10.2018 г. по изпълнително дело № 459/2018 г. по
описа на ЧСИЯ.Б., съгласно което предлага да изплати дълга си по изпълнителното
дело, общо в размер на 5894,79 лева на две вноски – първа в размер на 2000
лева, които ще бъдат платени до 05.10.2018 г. и втора вноска в размер на
3894,79 лева, които ще бъдат заплатени на 30.10.2018 г., като е приложено и
платежно нареждане за сумата от 2000 лева до „К.Б.“ ЕООД.
Представено е и дневно извлечение №
212 за дата 05.11.2018 г. с титуляр „К.Б.“ ЕООД, съгласно което на 05.11.2018
г. е постъпила сумата от 1 610,75 лева с наредител И.В. Л. /предишна И./.
Представена
е и молба на „К.Б.“ ЕООД от 23.11.2018 г. по изпълнително дело 459/201 г. по
описа на ЧСИЯ.Б. за прекратяване на изпълнителното делото на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
С оглед
приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
За
да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено
наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на
правната норма, а именно – ищцата да е заплатила на „К.Б.“ ЕООД сума
в размер на 2350 лева, а ответното дружество да е нямало основание да я получи.
Между страните не се спори, че ищцата е заплатила процесната сума по сметка на
ответното дружество, като това обстоятелство се доказва и от представените по
делото разписки за извършено плащане. Предвид това, съобразно правилата за разпределение
на казателствената тежест по чл. 154 от ГПК, ответникът следва да установи при
условие напълно и главно доказване, че в негова в полза е възникнало правото да
задържи процесната сума.
Безспорно
е между страните, че между същите е действало Споразумение за уреждане на
парично задължение от 03.12.2013 г., съгласно което въззивницата е поела
ангажимент да погаси задължението си към ответника в размер на 3501,10 лева на
18 месечни вноски, всяка с минимален размер от 100 лева и платими в периода
03.12.2013 г. - 31.05.2015 г.. Категорично се установява, че ищцата е направила
три вноски – на 31.07.2013 г. – 100 лева и на 03.02.2014 г. и 28.05.2014 г. от
по 200 лева, с които кредиторът е погасил уговорената и начислена лихва за
забава, както и част от главницата, след което И. е преустановила изпълнението
на задълженията си. Установи се и, че „К.Б.“ ЕООД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 17483/17.12.2014 г.
срещу И.И. за сумата от 3 355, 03 лева – главница по Споразумение за
уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г., заедно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението – 17.12.2014 г. до окончателното му
изплащане; сумата от 185,05 лева – мораторна лихва от 29.05.2014 г. до
12.12.2014 г., както и разноски. Установи се, че ответникът се е сдобил с изпълнителен
лист от 03.02.2015, по силата на който И.И. следва да заплати на дружеството
сумата от 3355,03 лева – главница по неизпълнение по Споразумение за уреждане
на парично задължение от 03.12.2013 г., с 185,05 лева – мораторна лихва за
периода от 29.05.2014 г. до 12.12.2014 г., законната лихва от 17.12.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането и 424,80 лева разноски по делото. Установи
се, че в периода от 23.01.2015 г. до 22.02.2017 г. ищцата е внесла сумата от
2350 лева, с която частично е погасило задължението си към ответника. В тази
връзка настоящата инстанция намира за неправилен изводът на първоинстанционният
съд, че след преводите в периода 23.01.2015 г. до 22.02.2017 г. в общ размер на
2350 лева е бил налице дължим остатък от главницата в размер на 1005,03 лева.
Видно от изпълнителния лист И.И. следва да заплати на дружеството сумата от
3355,03 лева – главница по неизпълнение по Споразумение за уреждане на парично
задължение от 03.12.2013 г., с 185,05 лева – мораторна лихва за периода от
29.05.2014 г. до 12.12.2014 г., законната лихва от 17.12.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането и 424,80 лева разноски по делото, тоест с превежданите
от И. суми в периода 23.01.2015 г. до 22.02.2017 г. не се е погасявала
единствено главница, а и останалите суми и то съобразно разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 от ГПК. При така изложеното към момента на образуване на изпълнително
дело № 459/2017 г. по описа на ЧСИ Я.Б.и изпращане на покана за доброволно
изпълнение от 03.08.2017 г. до ищцата, задължението ѝ към „К.Б.“ ЕООД се
е състояло от главница в размер на 2202,25 лева, законна лихва – в размер на
34,59 лева, а останалите суми 88,70 лева – неолихвяема сума, 156,20 лева –
допълнителни разноски, разноски по изпълнително дело в размер на 384 лева са с
неясен произход. На 31.08.2017 г. по сметка на ответника от ЧСИ Я.Б.е постъпила
сума в размер на 94,78 лева, при което размерът на дълга към „К.Б.“ ЕООД е
намален съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД до главница в размер на
2159,80 лева, като от 01.09.2017 г. е започнала да тече нова законна лихва.
Видно от материалните по дело ищцата е превела директно по сметка на ответника
на 30.10.2018 г. сумата от 2000 лева за погасяване на вземането. Към тази дата
вземането на ответника се е състояло от главница в размер на 2159,80 лева и
законна лихва в размер на 254,97 лева, изчислена на основание чл. 162 от ГПК
чрез използване на лихвен калкулатор
/https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/. След погасяване с
постъпилата сума задължението към „К.Б.“ ЕООД е било в размер на 414,77 лева –
главница. Видно от материалите по делото ищцата е превела директно по сметка на
ответника на 05.11.2018 г. сумата от 1610,75 лева за погасяване на задължението
си. Към тази дата вземането на ответника се е състояло от главница в размер на
414,77 лева и законна лихва в размер на 0,69 лева, изчислена на основание чл.
162 от ГПК чрез използване на лихвен калкулатор /https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/.
След погасяване на задължението е надвнесена сума към „К.Б.“ ЕООД в размер на
1195,29 лева, като същата е заплатена без основание от ищцата, доколкото
задължението към ответника е било погасено.
При така изложеното настоящата
инстанция намира, че исковата претенция на въззивницата е частично основателна,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено – до
сумата от 1195,29 лева и да бъде постановено ново, с което ответникът „К.Б.“
ЕООД да бъде осъден да заплати на ищцата посочената сума на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като платена без основание. В останалата част, в която
искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 2350 лева първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът
дължи на ищцата сумата от 211,16 лева разноски пред СРС /по компенсация/, като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частта, в която ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата от 558 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение. Пред СГС разноски в размер на 318,91 лева се дължат на
въззивника, доколкото въззиваемият не е направил искане за присъждане на
разноски.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 144333/18.06.2019 г., постановено по гр.д. №
17235/2018 г. по описа на СРС, 128 -ми състав, в частта, с
която е отхвърлен
искът на И.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** да се осъди „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да
заплати ѝ сумата до 1195,29 лева, заплатена от ищцата без правно
основание, както и в частта, в която ищцата е осъдена на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК да заплати на ответника сума в размер на 558.75 лева
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на И.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата до 1195,29 лева, представляваща заплатена от ищцата
на ответника сума без правно основание.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
144333/18.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17235/2018 г. по описа на СРС, 128
-ми състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******,
да заплати на И.В.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сума в размер на 211.16
лева –
разноски, сторени пред първоинстанционния съд /по компенсация/ и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 318.91 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.