№ 54
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000734 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „МАН ФУУД“-
ЕООД чрез пълномощниците му адв.С. П. и адв.И. И. – ответник в първата
инстанция против решение №735 от 16.06.2022 год. на СГС, ТО, VI-16
състав, постановено по т.д.№2836/2021 год., с което е уважен иска по
чл.55,ал.1, предл.3, във вр. с чл.87 ЗЗД и ответника е осъден да заплати на
„ХАРАЦИС СТЕФАНОС“-ЕООД – гръцко дружество, сумата 80 835 евро с
левова равностойност 158 100 лева, представляваща авансово заплатена цена
за доставка на слънчогледово олио по неформален договор за продажба,
сключен на 24.04.2017г., който ищецът развалил поради неизпълнение с
връчване на препис от исковата молба, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от предявяването на иска – 23.12.2021г. до окончателното
изплащане, както и 11 674 лева разноски по делото.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и
нарушение на материалния закон.Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че
между страните не е имало сключен договор за покупко-продажба на олио.
Проформа фактурите и направеното плащане по сметка на ищеца не
обвързват правно ответника, тъй като липсва уговорен срок за изпълнение на
доставката, покана за изпълнение, количество и място на доставката. Твърди,
че липсват доказателства ищецът да е поканил ответното дружество да
изпълни задължението си в пълен обем към предявяването на иска, което е
повече от 4 години след извършеното плащане. Твърди, че през тези 4 години
1
дружеството нямало обратна връзка с ищеца.Твърди, че иска е останал
недоказан, тъй като ищецът не е представил доказателства за негово виновно
неизпълнение на договор за покупко-продажба.Поради това същият не може
да развали договора. Твърди, че не му е даден подходящ срок за изпълнение.
Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В отговора си ищецът „ХАРАЦИС СТЕФАНОС“-ЕООД чрез
пълномощниците му адв. Л. Т. и адв.С. К. се излагат подробни съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на
решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и
правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон,
без да са допуснати твърдените от въззивника процесуални нарушения.
Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда
съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което
въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272
ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да
добави и следното:
Ищецът е предявил иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД
във връзка с чл.87, ал.1 от ЗЗД, с твърдение, че между страните по делото е
имало сключен договор за доставка на олио, ищецът като купувач изпълнил
задължението си по този договор, плащайки авансово цялата цена на
договореното количество олио в деня на сключване на договора – 24.04.2017г.
Твърди, че ответникът продавач /гръцкото дружество/ не е изпълнил
насрещното си задължение по договора, тъй като не доставил цялото
договорено количество, а само част от него на стойност 20 685 евро /420
бутилки по 5 литра и 2 250 бутилки по 10 литра/. Поради това ищецът е
направил в ИМ изрично изявление, че разваля договора поради виновно
неизпълнение на задължението на ответника и претендира сума в размер на
158 100 лв., съставляваща заплатена продажна цена на договореното
количество олио, преведени в един ден, по проформа фактури, с
твърдението, че с тази сума ответникът се е обогатил неоснователно, на
отпаднало основание.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл.55, ал.1,
предл. 3, във вр. с чл.87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: 1/валидно възникнало между страните правоотношение от
сключен договор за продажба, по който авансово е заплатена цялата
2
договорена цена; 2/разваляне на договора поради неизпълнение на
задължението на продавача да достави и предаде на ищеца закупеното
слънчогледово олио; 3/неизпълнение на възникналото за ответника
задължение за връщане на получената цена на недоставеното по договор
количество олио.
За да уважи иска в заявения размер, съдът е приел, че страните са
били обвързани от неформален договор за продажба на слънчогледово олио –
14 400 бутилки по 5 литра и 4 800 бутилки по 10 литра на обща стойност 101
520 евро, която сума чрез 3 банкови превода е преведена в полза на продавача
„МАН ФУУД“ ООД на датата на сключване на договора -24.04.2017 г. Факта
на плащането на посочената сума не е спорен между страните. Наличието на
договор за покупко-продажба съдът е извел от представените 5 броя
проформа фактури, издадени от продавача-ответник до ищеца и от факта на
плащането на стоките по тези фактури.
Съдът е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е
доказал да е изпълнил задължението си в цялост – да достави цялото
договорено количество олио. Недоставеното е на обща стойност 80 835 евро,
равняващи се на 158 100 лева. Позовал се е на разпоредбата на чл.319 ТЗ –
когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да
поиска предаването й в разумен срок. Съдът е приел, че че престирането на
цената следва да се цени като покана за извършване на доставката на
закупените стоки, което продавачът да стори в разумен, с оглед предмета на
договора и обстоятелствата, срок. При липсата на уговорен срок за
изпълнение, престацията е дължима веднага - от възникване на
задължението. С оглед тези изводи съдът е заключил, че ответникът е
неизправна страна по договора за покупко-продажба. Затова ищецът е имал
основание да развали договора, което е и направил с исковата молба. Това
негово изявление е достигнало до ответника с получаването на препис от
исковата молба. При тази последователност от правни действия, предприети
от ищеца, съдът е заключил, че при развален договор ищецът има основание
да иска дадената на отпаднало основание сума от 158 100 лева – заплатена
цена на договорено, но недоставено количество олио.При тези разсъждения е
уважил иска изцяло, ведно със законните последици.
Въззивният съд напълно споделя изложените от
първоинстанционният съд съображения за уважаване на иска и както бе
отбелязано по-горе, при дадената му процесуална възможност съобразно
чл.272 ГПК препраща към тези мотиви, като не намира за нужно да ги
повтаря отново. Изводите, които съдът е направил, са убедителни, логични,
последователни и се подкрепят от сбраните доказателства.
По възраженията на жалбоподателя:
Неоснователно е възражението на въззивника, че между страните
нямало сключен договор за покупко-продажба. Както правилно е приел и
3
първоинстанционният съд, договорът за продажба е неформален – същият не
се нуждае от някаква особена форма, в която волеизявленията на страните да
са облечени, за да е действителен, т.е. същият е неформален и поражда
правни последици от постигане на съгласие между страните - ответникът
„МАН ФУУД“ ООД да достави стоките, описани в издадени от него
проформа фактури, а ищецът да ги придобие срещу заплащане на уговорената
цена, което задължение е изпълнено чрез извършени на 24.04.2017 г. 3
превода на суми по платежна сметка на продавача. Фактът на плащането
всъщност не се оспорва между страните. Проформа фактурите са
подписани от представител на продавача „МАН ФУУД“ ООД и
представляват извънсъдебно признание на поетото задължение описаните в
същите количества слънчогледово олио да бъдат доставени на търговеца, на
който проформа фактурите са издадени - „ХАРАЦИС СТЕФАНОС“ ЕООД.
Все в подкрепа на извода, че страните са били в облигационна
обвързаност по силата на сключен между тях договор за покупко-продажба е
и фактът, че ответникът продавач е изпълнил частично задължението си,
като е доставил на купувача част от договореното слънчогледово олио - 2250
бутилки по 10 литра и 420 бутилки по 5 литра на обща стойност 20 685 евро,
равняваща се на 40 456,34 лева. Това се установява от представената
международна товарителница и писмено потвърждение. Доказателство за
наличието на договорни отношения съставляват и записванията в
счетоводните книги на „МАН ФУУД“ ООД, в които авансово получената
цена на стоките е надлежно отразена, съответно е отразено и частичното
изпълнение на сключения неформален договор.Това се установява от
заключението на ССЕ.
Продавачът-ответник не твърди и не доказва да е предал пълното
количество от закупените и заплатени стоки. Това задължение на продавача
обаче не е възникнало като срочно (с уговорен падеж), поради което
приложима е разпоредбата на чл.319 ТЗ - когато не е уговорен срок за
предаване на стоката, купувачът може да иска предаването и в разумен срок.
Заплащането на цената следва да се цени като покана за извършване на
доставката на закупените стоки, което продавачът да стори в разумен, с
оглед предмета на договора и обстоятелствата, срок. Според разпоредбата на
чл.69, ал.1 ЗЗД, кредитор на безсрочно задължение може да иска
изпълнението му веднага. Аналогична на чл.69 ЗЗД е разпоредбата на чл.303
ТЗ, регулираща търговските сделки. При липсата на уговорен срок за
изпълнение, престацията е дължима веднага - от възникване на
задължението. При липсата на твърдения и доказателства ответникът да е
изпълнил задължението си в пълен обем към предявяването на исковата
молба на 23.12.2021 г. - повече от четири години след извършеното от ищеца
„ХАРАЦИС СТЕФАНОС“ ЕООД плащане, е ясно че всякакъв разумен срок
за изпълнение е изтекъл и ответникът е в неизпълнение на задължението
да достави заплатените стоки. Неизпълнението на задължението е виновно
и дава право на купувача като изправна страна да развали договора при
4
условията на чл.87 ЗЗД. В ИМ ищецът е заявил, че поради значителната
забавата на ответника /4 години и половина/, изпълнението е станало
безполезно за него и поради това разваля договора без да му даде срок за
изпълнение.
Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен
при договорите за продължително или периодично изпълнение - чл.88, ал.1,
изр.1 ЗЗД, какъвто договора за продажба не е. С упражняване на
потестативното право на кредитора по чл.87 ЗЗД се заличават с обратна сила,
към момента на сключване на договора, всички породени от него права и
задължения, включително за страната, извършила престация по него,
възниква правото за нейното връщане. В този смисъл е решение №102 от
23.07.2015 г. по т.д. № 1680/2014 г. на II т.о. на ВКС.
Когато развалянето на договора се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на достигане на
уведомлението до длъжника. В настоящия случай уведомлението е
обективирано в исковата молба и е достигнало до продавача на
18.04.2022 г., с връчването на препис от същата. В решение №178 от
12.11.2010 г. по т.д. №60/2010 г., II т.о. на ВКС изрично е разяснено, че
исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за разваляне на
договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са
налице останалите предпоставки по чл.87 ЗЗД, може да се претендират
последиците, настъпили в патримониума на страните след развалянето на
договора. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може да
обоснове извод, че същата не се отнася до ответника. С получаване на препис
от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за
разваляне на договора. От този момент настъпва преобразуващият ефект на
развалянето.
Ако кредиторът е престирал, както е в настоящият случай, то
получилият престацията неизправен длъжник дължи връщането й. В случая
кредиторът е превел по банков път сума в общ размер на 101 520 евро, срещу
част от която в размер на 80 835 евро (101 520 евро – 20 685 евро - стойност
на доставено олио) не е налице доставка на пълния размер договорено
количество олио. Договорът е развален именно поради това неизпълнение.
Затова, „МАН ФУУД“ ООД следва да върне на купувача авансово
заплатената цена от 80 835 евро, равняваща се на 158 100 лева /според
заключението на ВЛ/, в какъвто размер е и исковата претенция, включително
със законната лихва за забава от предявяване на исковата молба - 23.12.2021
г. до окончателното погасяване на задължението. Изложеното сочи на извод,
че предявения иск е основателен и доказан, до какъвто извод е стигнал и
първоинстанционният съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ищецът не е
отправил до него изявление за разваляне на договора. В мотивите на
обжалваното решение подробно и в съответствие е ТР № 76/13.07.2017 г. по
5
т.д. 1037/2016 г. е разгледано наличието на предпоставките за ищцовото
дружество да развали договора, както и надлежното му упражняване, като
уведомлението е направено в исковата молба и е достигнало до продавача на
18.04.2022 г. с връчването на препис от същата.
Неоснователно е и оплакването, че ищецът не е дал на въззивника
подходящ срок за изпълнение на договора с предупреждение, че след
изтичането на срока ще счита договора за развален. В исковата молба изрично
е посочено, че от сключването на договора са минали повече от 4,5 години и
ищецът вече няма интерес от реално изпълнение на договора, поради което на
основание чл.87, ал.2 от ЗЗД не дава на длъжника срок за изпълнение.
Неоснователни са оплакванията и във връзка с разпределението на
доказателствената тежест. Недоставянето на договореното количество олио е
отрицателен факт, който ищецът твърди. Логично е ако въззивникът –
ответник твърдеше, че е доставил цялото количество, то негова би била
доказателствената тежест да установи това обстоятелство.
Обосновани и законосъобразни са изводите на СГС и във връзка с
представените от въззивника в съдебното заседание финансови отчети на
дружеството-ищец, каквито оплаквания в тази връзка се правят във
въззивната жалба. Правилно съдът е приел, че представените от ответника
счетоводни отчети за предприятието на „ХАРАЦИС СТЕФАНОС“ ЕООД не
опровергават формирания извод за съществуване на вземането от „МАН
ФУУД“ ООД в размер на 80 835 евро, тъй като не е доказано какви са
установените от гръцкото законодателство счетоводни стандарти и при
спорни вземания дължимо ли е тяхното отразяване в търговските книги. От
факта на неотразяване на вземането, което е спорно, в счетоводните книги на
ищеца, не може да се прави извод в посока на неговото несъществуване, тъй
като вземанията престават да са част от правната сфера на съответния правен
субект при осъществяване на съответните правопогасяващи ги факти, като
липсата на счетоводно отразяване не е сред тях.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено
със закона. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Разноски на въззиваемата страна за тази инстанция съдът не
присъжда, макар да са поискани такива с отговора на въззивната жалба, тъй
като липсват доказателства за реализирани такива.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №735 от 16.06.2022 год. на СГС, ТО,
VI-16 състав, постановено по т.д.№2836/2021 год.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7