№ 482 / 30.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
30.07.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 3121 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е., седалище г. ж. М. 4. Б. п. С. с. представляван от зам. управителя Д. Д., чрез пълномощник юрисконсулт Н. А. М. против Ц.Й.Г. xxx.
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. с чл.240 ЗЗД във връзка с чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че с договор за потребителски заем от 24.11.2015г. е отпуснал паричен кредит на ответника в размер на 383.64 лева. Усвояването на посочената сума поддържа, че ответникът е удостоверил с полагането на подписа си. Съгласно договора за ответника възникнало задължение да погаси заема на 16 месечни вноски, всяка по 28.24 лева. Ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.09.2016г., като към тази дата били погасени 8 месечни вноски. Горното обстоятелство го принудило да изпрати до ответника покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането за изискуемо в пълния му размер и го е поканил да го погаси. Поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора. Поддържа, че кредитополучателя дължи и обезщетение за забава за периода от настъпване изискуемостта на кредита до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 33.79 лева.
Ищецът твърди, че въпреки договореното между тях, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погасява вноските, което обстоятелство принудило кредитора да депозира заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Монтана, където е образувано гражданско дело № 1269/2018г. и е издадена Заповед за изпълнение за посочените по-горе суми. Заявява, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява и настоящия установителен иск.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на „Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е. към Ц.Й.Г. в размер на следните суми: главница размер на 207.80 лева, възнаградителна лихва в размер на 18.12 лева, законна лихва за забава в размер на 33.79 лева, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени в заповедното производство, както и направените в настоящото производство разноски. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане за изискване на ч.гр.д.№ 1269 по описа на МРС за 2018 година.
От ответникът Ц.Й.Г., чрез назначения особен представител адв.З.А., извън срока по чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който е взето становище по предявения иск. Оспорва същия по размер, като неоснователен и недоказан. На следващо място твърди, че подписа, положен от ответника в приложените документи към исковата молба, се различава от подписа на получател в известието за доставяне, което пораждало съмнение, че това не е лицето Ц.Г.. Моли за отхвърляне на предявения иск, като недоказан и поради това, че „исковата молба се основава на процесуални нарушения и пороци”.
По същество поддържа подадения писмен отговор и моли за отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани. Заявява, с оглед заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита от ищеца не е достигнало до ответника, поради което и на това основание предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици.
Доказателствата по делото са писмени. Приети са и заключения на съдебни експертизи – съдебно-икономическа и съдебно-почеркова.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№1269/2018 година. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 703/ 01.06.2018г., която е връчена на длъжника Ц.Й.Г. на основание чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което ищецът предявява и настоящия установителен иск.
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че с Договор за потребителски заем с номер CREX-11867507 от 24.11.2015 година ищецът е отпуснал паричен кредит в размер на 383.64 лева. Сумата, предмет на горепосочения договор, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което Б. П. П. Ф. ЕАД е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл.1 от договора, за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 16 месечни вноски - всяка по 28.24 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите от 25,32 % и годишния лихвен процент от 22,78 %, посочени в параметрите по договора.
Видно е също така, че длъжникът Ц.Й.Г. е преустановил плащането на вноските по кредит номер CREX-11867507 от 24.11.2015 година на 26.07.2016 година, като към тази дата са погасени 8 месечни вноски в общ размер от 249.92 лева. Установено е също така, че вземането на Б. П. П. Ф. ЕАД е станало изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 225.92 лева, представляващ оставащите 8 погасителни вноски към 05.10.2016 година, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Това обстоятелство принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за предсрочно изискуемо и го е поканил да го погаси. Поканата е получена от кредитополучателя на посочения от него адрес, на 22.11.2017г. лично от лицето, видно от приложената товарителница на л.34 от делото.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства.
От заключението на вещото лице Л.З. по изпълнената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, 30.05.2018г., ответникът дължи 8 броя погасителни вноски в общ размер от 225.92 лева, от които 207.80 лева главница по кредита и сумата от 18.12 лева договорна лихва. Заключението е прието, не е оспорено от страните.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да установи съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответникът в настоящото производство.
От данните по делото е видно, че вземането на ищеца е изискуемо. Това е така, тъй като то е с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Установено е също, че заявлението по чл.410 от ГПК е подадено след изтичане на последната падежна дата по договора, когато задължението е станало ликвидно и изискуемо.
Процесният договор е сключен между потребител - заемополучател и кредитор - заемодател, който не е банка, поради което се налага следния извод:
С договора за заем по чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) заемодателят предава в собственост на заемателя пари срещу задължението на заемателя да върне заетата сума, като заемателят дължи лихва, ако това е уговорено писмено. При уговорен срок за връщане на заетата сума и при уговорена лихва, на падежа на задължението заемателят следва да върне на заемодателя заетата сума и възнаградителната лихва. Клаузата, включена в договор за заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. С уговорката за предсрочна изискуемост длъжникът изгубва преимуществото на срока, като последиците са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.
В тази връзка направеното възражение от особения представител на ответника, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита не е достигнало до последния, съдът намира, че е неоснователно. Действително по делото е допусната и изпълнена съдебно-почеркова експертиза за установяване на това дали подписът, намиращ се на копие от известие за доставяне на л.34 от делото, на мястото на получател, е изпълнен от лицето Ц.Й.Г.. Вещото лице установява, че подписът срещу името Ц.Й.Г. не е копие на подпис изпълнен от лицето.
Съдът приема, че не следва да бъдат кредитирани изводите от заключението на съдебната експертиза, тъй като направените възражения и оспорвания от ответника са извън срока по чл.131, ал.1 ГПК. Видно от приложената разписка, надлежно оформена, на л.55 от делото, ответника, чрез назначения особен представител, е получил препис от ИМ и приложенията на 07.02.2019г. Срокът по чл.131, ал.1 ГПК, който е преклузивен, изтича на 07.03.2019г. Писмения отговор на особения представител на ответника е постъпил на 08.03.2019г., след изтичане на срока. Последиците от това процесуално действие, след изтичане на срока, е законодателно уреден в чл.133 от ГПК, т.е. налице е настъпила преклузия, ответникът губи възможността да извърши съответните възражения и оспорвания по предявения иск по-късно.
Именно поради непогасяването на заема за ищеца е възникнал правен интерес да предяви вземането си по реда на заповедното производство, чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Приложените по настоящото дело документи отразяват вярно и коректно подлежащо на изпълнение вземане по отпуснатия заем.
Поради неизпълнение от страна на ответника на своите задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд – Монтана, по което е образувано ч.гр.д.№ 1269/2018 година. В хода на исковото производство ответникът не представи доказателства, от които да е видно, че извършвал плащания по договора за потребителски заем, извън извършените такива преди датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК.
Съдът приема за установено вземане на ищеца в размер на сумата от 207.80 лева главница и сумата от 18.12 лева договорна лихва по кредита начислена за периода от 05.09.2016г. до 05.04.2017г., както и законна лихва за забава в размер на 33.79 лева, начислена за периода от настъпване на изискуемостта на кредита, 05.10.2016г. до 11.05.2018г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло така, както са заявени.
Съобразно този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 75,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 875.00 лева разноски в настоящето исково производство, съгласно и приложен списък по чл.80 от ГПК на л.79 от делото.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Б. П. П. Ф. С. к. Б. Е., седалище г. ж. М. 4. Б. п. С. с. представляван от зам. управителя Д. Д., чрез пълномощник юрисконсулт Н. А. М. към Ц.Й.Г. x. ЕГН xxxxxxxx. възлизащо на сумата от 207.80 лева – главница по Договор за кредит от 24.11.2015г., сумата от 18.12 лева възнаградителна лихва за периода от 05.09.2016г. до 05.04.2017г., сумата от 33.79 лева мораторна лихва за периода от 05.10.2016г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 30.05.2018 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 703/01.06.2018г. по ч.гр.д.№ 1269/2018 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Ц.Й.Г. x. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Б. П. П. Ф. С.” к. Б. XXXX , с посочени по–горе седалище и адрес на управление сумата от 75,00 лева - реализирани в заповедното производство разноски и сумата от 875.00 лева разноски в исковото производство.
Банкова сметка, xxx: IBAN: x. С. Е. АД, к. България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: