РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.
С Решение № 260037/22.01.2021г. постановено по гр.д.№686 по описа за 2020 г.
на Районен съд Асеновград, IV гр.с., се ЗАДЪЛЖАВА Б. Н. А., ЕГН : **********, с
постоянен адрес: ***, да се въздържа от домашно насилие върху Д. Н. С., ЕГН:
**********, с адрес: ***. ЗАБРАНЯВА Б. Н. А. да приближава пострадалото лице Д.
Н. С., както и жилището в ***, местоработата и местата за социални контакти.
ОПРЕДЕЛЯ срок на наложените мерки за защита – 18(осемнадесет)месеца.
Постановено е да се издаде заповед за защита. НАЛАГА, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН,
на Б. Н. А. глоба в размер на 600 лева за това, че е извършил на 16.05.2020г. спрямо
Д. Н. С. акт на домашно насилие. ОСЪЖДА Б. Н. А. да заплати по сметка на
Районен съд - Асеновград сумата от 25 лева държавна такса. ОСЪЖДА Б. Н. А. да
заплати на Д. Н. С. разноски по производството в размер на 600 лв. заплатен
адвокатско хонорар. ОСЪЖДА Б. Н. А. да заплати на Е. С. С. разноски по
производството в размер на 200 лв. заплатен адвокатско хонорар, след изменение на
решението в частта за разноски с определение от 28.05.2021 г. по същото дело.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Б. Н. А., ЕГН: **********, чрез адв.Р.И., с
1
която обжалва решението на Районен съд – Асеновград като незаконосъобразно,
необосновано, неправилно, постановено при съществено нарушаване на процесуалните
правила и материалния закон. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд
не е обсъдил всички доказателства и релевантни факти, както и за едностранчивото
обсъждане на същите, с което районният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила. Възразява се за разместване на доказателствената тежест в
процеса и се излагат подробни доводи за недоказаност на акта на домашно насилие.
Оспорва се доказателствената стойност на кредитираните от районния съд
доказателства, както и се обсъждат доказателствата по делото. Възразява се, че
районният съд е подменил предмета на спора. Излагат се доводи срещу срока, за който
са наложени мерките. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
молбата за защита. Представя договор за правна защита и съдействие за разноските по
делото.
С постъпилия отговор от Е. С. С., ЕГН: ********** и Д. Н. С., ЕГН: **********,
чрез адвокат М.К., жалбата се оспорва като неоснователна с искане да се остави без
уважение. Излагат се подробни съображения срещу доводите в жалбата и такива за
правилността на решението, както и се прави анализ на събраните доказателствата, от
които се намира за доказан акта на домашно насилие. Представен е договор за правна
защита и съдействие за направените разноски по делото от Е. С. С..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да
бъде разгледана по същество.
Първостепенният съд е сезиран с молба за защита по смисъла на чл. 8, т. 2 ЗЗДН,
с която Е. С. С. е потърсила защита на дъщеря си Д. Н. С. срещу извършено от Б. Н. А.
физическо насилие на 16.05.2020 г. Твърденията в молбата са, че пострадалото лице и
ответникът живеят на семейни начала от 16-17 години, като от 10-11 години Б.А.
подлагал Д.С. на системен физически и психически торзмоз. Молителката сочи, че на
16.05.2020г. другата й дъщеря М.А. е получила няколко СМС - а от Д.С., че й е
необходима нейната помощ. М.А. и съпругът й пристигнали на адреса, на който
живеят пострадалата и ответникът. След като С. излязла от къщата на двора, сестра й
не могла да я познае, цялото й лице било подуто, очите хлътнали. Ответникът, след
като разбрал, че Д. е извън къщата, изскочил на двора, хванал я за косата и я съборил
на земята, опитал се да я влачи към къщата. М.А. застанала на пътя му , за да му
попречи, ответникът се опитал и нея да удари, но съпругът й В. му попречил, тогава
той започнал да ги заплашва и обижда, след това извикал трите им деца и започнал да
2
ги насъсква да обиждат Д.. М.А. и съпругът й се обадили на Спешна медицинска
помощ, тъй като състоянието на Д. било ужасно. Ответникът като разбрал, че Спешна
помощ ще пристигне на адреса ,на който живеят, я качил в колата си и я закарал в
кабинета на спешна медицинска помощ в гр.Пловдив, като на место в кабинета
всячески се стремял да не остане пострадалата сама с медицинските лица. След това
закарал Д. в с.***. В молбата е изложено твърдение и за осъществен акт за домашно
насилие от Б.А. спрямо молителката Е.С. на 10.08.2019 г., който не е предмет на
производството, доколкото се твърди да е извършен извън месечния срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН и с молбата не се търси защита на Е.С., а само на дъщеря й Д.С..
На осн.чл.9, ал.2 от ЗЗДН в производството е конституирано пострадалото лице
Д. Н. С., която подробно излага обстоятелства относно съвместният си живот с Б.А., с
който живеела на семейни начала от преди 17 години и от съвместното си съжителство
имат родени три деца.Излага подробни данни за осъществявано от съжителя й
системно физическо, психическо, емоционално и сексуално насилие, продължило по
време на цялото им съвместно съжителство, изразяващо се в непрекъснати упреци,
обиди, скандали, побои, тормоз, вменяване на чувство за вина, унижение и подронване
на родителския й авторитет като децата им били свидетели на осъщественото спрямо
нея насилие във всичките му форми. Посочва за ситуации, в които осъществявано
насилие прераствало до степен, в която ответникът й спукал тъпанчето, счупил очилата
й и се наложило да ходи в болница за залепяне на тъпанчето през 2018 г., както и че е
била затворена в стая в дома им в с.***, където ответникът я е пребил с чук и поради
това е згубила обонянието и вкуса си. Вследствие на осъщественото насилие Д.С.
започнала да получава нервни кризи, паник атаки. Ответникът я заплашил, че ако си
тръгне никога повече няма да види децата си и тя останала в къщата при тях. В
продължение на девет месеца ответникът влизал в профилите на пострадалата в
социалните мрежи, пишел непрекъснато с мъже от нейно име, отчуждил децата от нея,
а преди да тръгне на работа я биел и плюел в лицето й, след което оставял алкохол и
хапчета на видими места. Пострадалата понякога си позволявала чаша алкохол,
защото не издържала. По отношение на процесното домашно насилие на 16.05.2020г.
Д.С. сочи, че преди това е изпратила съобщение на сестра си, която отговорила че ще
дойде след работа със съпруга си да я прибере. Привечер дошли, но ответникът видял,
че възнамерява да си тръгне и влачейки я за косата по земята не позволил това да се
случи, крещял на улицата, не давал на сестра й да я докосне. След този скандал Д.
изпаднала в нервна криза и била закарана в бърза помощ, след няколко дни в дома й
пристигнала полиция, но близките на ответника не позволили да слезе и да говори с
полицаите, докато не се прибере ответникът. Когато той пристигнал, говорил с тях и
подписал ограничителната заповед да не се доближава до нея, след което той и децата
тръгнали с колата, заминали за Пловдив. След няколко часа близките й дошли в селото
да я приберат и тя си тръгнала.
3
Ответникът Б.А. напълно оспорва изложената фактическа обстановка в молбата
за защита, като твърди, че е невярна, неточна и непълна. Твърди, че Д.С. е майка на
общите им деца, но от дълго време не живее при ответника и децата в ***, през май
2020г се изнесла от този адрес и изоставила децата, започнала да живее с майка си на
квартира и да се „самоунищожава“. Твърди, че Д.С. страда от психично раздвоение на
личността, биполярно разстройство, но не полага медицински грижи, за да се лекува.
Редовно злоупотребявала с алхокол и постоянно била в нетрезво състояние,
поддържала множество и най-различни връзки с чужди мъже, които били описани в
неин дневник и бележник. От същото заболяване страдала и сестра й М.А., която към
май 2020г и към момента е в такова критично раздовоение на личността и неадекватна.
Майка им Е.С. знаела тези обстоятелства и злоупотребявала със състоянието на децата
си и най-вече на Д.С.. Двете живеели на квартира в гр. ***и ответникът хващал
молителката много пъти да манипулира дъщеря си Д., като я настройвала срещу
ответника и трите им деца, и се опитвала да уязви ответника, като по този начин
накърни правата му на родител пред трите деца. Оспорва твърдяното домашно
насилие на 16.05.2020г. като сочи, е измислица. Според ответника, на посочената дата
Д.С. била неадекватна, пияна и целяла да предизвика скандали и да тормози ответника
и децата. На този ден била в бившето им общо жилище в с.***във видимо нетрезво
състояние, като не можела да говори нормално. Развикала се от вратата, започнала да
обижда ответника и да се опитвала да вдига скандали и да се заяжда. Ответникът
излязъл пред къщата, която е двуетажна и в нея живеят трите деца, сестрата на
ответника родителите му и баба му по майчина линия. Бил нападнат от Д. словесно с
обидни думи, тя пелтечела, залитала и налитала на бой. Ответникът се опитал да се
разбере с нея доброволно, но тя налитала на бой, наложило се ответникът да й хване
ръцете, защото тя го удряла и драскала с тях, опитал се да се защити. Твърди, че не той,
а Д.С. е извършила над него насилие. И всички домашни роднини станали свидетели
на това, както и съседите на къщата и присъствали на улицата по това време.
Вследствие на прекаляването с алкохол, на Д. й прилошало и извикали бърза помощ,
но тъй като линейката се бавела, ответникът качил Д. в собствената си кола и я закарал
в Спешно отделение на УМБАЛ „Св Георги“ гр. Пловдив, където стояли повече от два
часа, за да бъдат извършени нужните прегледи и манипулации. Позовава се на
анамнезата, констатациите и предписанията в издадения лист за преглед от лекар Т.К..
Ответникът оспорва становището на Д.С. и по същество излага твърдения за помощта
и опората, която й е оказал за нейното професионално и социално израстване, както и
че й е предоставил всичко необходимо на нея и на майката й - почивки на море,
преглед при очен лекар, стоматолог. Д. имала желание и възможност да подмени
изцяло гардероба си, да изкара шофьорска книжка, да научи английски. Твърди, че Д.
непрекъснато давала семейни пари на приятелки и бившото си семейство и на чужди
мъже, както и че същата му изневерявала. Оспорва да е упражнявал тормоз по
4
отношение на Д.С..
С обжалваното решение РС е приел за безспорно, че ответникът и пострадалата
са живели на семейни начала, както и че молбата е депозирана в рамките на
предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок. За да уважи молбата за защита
от домашно насилие РС е приел, че от доказателствената съвкупност се установява
твърденият акт на домашно насилие от Б.А. по отношение на Д.С. на 16.05.2020г,
изразяващ се в извършване на физическо насилие – събаряне на земята, влачене за
косата. РС се е позовал на показанията на св. Д., като кореспондиращи с останалите
ангажирани доказателства по делото, включително и писмените - жалбата на М.А.
/сестра на пострадалата/ до РП Асеновград за извършения акт на насилие, както и на
показанията на св. А. /чичо на ответника/ за кавга на процесната дата. Същевременно
РС е приел за недостоверни защитните твърдения на ответника, че на процесната дата
Д.С. е била пияна, тъй като според представения лист за амбулаторен преглед на
16.05.2020 г. е била адекватна. Според РС, доколкото ответникът е закарал
пострадалата в Спешната помощ и е останал по време на прегледа й, то записаните в
анамнезата данни за злоупотреба с алкохол и оплаквания от болки в душата на Д.С. са
изнесени от ответника. Твърденията на ответника за заболяването на пострадалата –
биполярно разстройство, както и алкохолна зависимост са приети от РС за недоказани
с позоваването на заключението на изслушаната в производството комплексна
съдебно- психиатрична и психологична експертиза и изводите на съдебните експерти,
че не се установява наличието на психично заболяване у пострадалата, нито пък са
налице данни за синдром на алкохолна зависимост към изготвяне на експертизата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението,
съобразно оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по
правния спор между страните.
Оплакванията във въззивната жалба са за постановяване на
първоинстанционното решение при нарушение на съдопроизводствените правила с
довода за необсъждането от районния съд на всички събрани по делото доказателства,
едностранчивото им коментиране и игнорирането на представените от ответника
такива. Навежда се възражение за разместването от районния съд на доказателствената
тежест в процеса, както и за недоказаност на твърдения акт на домашно насилие.
Доводите на ответника са, че в производството не е представена декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, а възприетите от районният съд показания на св.Д. са опосредени и че
същата не притежава медицинско образование за констатирането на стресовото
5
разстройство на Д.С.. Възразява се, че показанията на св.А. не водили до извод за
осъществяването на акта на домашно насилие. Оспорва се доказателствената стойност
на представеното писмено доказателство - жалба на М.А. до РП Асеновград за
извършения акт на насилие. Позовава се на приетото в производството заключение на
комплексната съдебно психологическата - психиатрическа експертиза, както и
записванията в листа за амбулаторен преглед от 16.05.2021. Поддържа се, че районният
съд е подменил правни спор като е приел акт на домашно насилие „събаряне на
земята“. Оспорва се и определеният от районния съд срок на мерките за защита.
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ обект на
защита е физическия и психическия интегритет на личността. В тази насока законът
очертава формите, под които би могъл да бъде засегнат - физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие или опит за такова, упражнено от
лице, с което пострадалото лице се намира в родствена връзка, семейна връзка -
съществуващ или прекратен брак или приравненото на тази връзка съществуващо,
респ. прекратено фактическо съпружеско съжителство.
По делото не се спори, че Д.С. и Б.А. са били във фактическо съжителство повече
от шестнадесет години, както и че от съвместното си съжителство имат родени три
деца. С оглед на това Д.С. е от кръга на лицата, попадащи в обхвата на чл.3, т.2 от
ЗЗДН, като молителката Е.С. е нейна майка и поради това на осн.чл.8, т.2 от ЗЗДН е
процесуално легитимирана да подаде молбата за защитата й. Същата е подадена в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което е
допустима.
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя (пострадал
или субституент), като са допустими всички доказателствени средства по ГПК -
документи, свидетелски показания, експертизи и т. н. Отчитайки държавната политика
в превенцията на домашното насилие и ефективната защита от подобно поведение,
нормата на чл. 13, ал. 2 ЗЗДН утвърждава изключение от общите доказателствени
правила като са предвидени и нарочни писмени доказателствени средства.
Спецификата на производството допуска, съдът да формира изводите си както въз
основа на преки, така и въз основа на косвени доказателства, доколкото при
извършването на актовете на домашно насилие пострадалото лице представлява по -
слабата и зависима страна, и актовете на насилие обичайно се осъществяват по време,
начин и място, независещи от пострадалия, при което той е възпрепятстван да
ангажира преки доказателства за осъщественото спрямо него насилие.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
намира, че в случая са налице достатъчно косвени доказателства, с които се доказва
главният твърдян факт за осъществени актове на домашно насилие по отношение на
пострадалата Д.С. от Б.А. на 16.05.2020 г. Вярно е, че не е приложена декларация по
6
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но следва да се има предвид, че същата е само едно от
възможните доказателства, които могат да се съберат в процеса и се ползва с по-висока
доказателствена стойност само ако няма други доказателства /арг. от чл.13, ал.3 ЗЗДН/,
а такива в случая са ангажирани.
В производството не е спорно, че към 16.05.2020 г. Д.С. и Б.А. са обитавали
къща с двор в с.***. Съвпадащи са твърденията на страните за конфликт на 16.05.2020
г. в двора на къщата. Извод за това се прави и от показанията на св.А., чичо на
ответника, който възпроизвежда направените пред него изявления от ответника и В.
/съпруг на сестрата на пострадалата/, че на посочената дата между Д. и Б. е имало
пререкание, кавга или както сочи свидетелят: „Карал се е Б. с жена си.“ Различни са
позициите на страните по отношение на осъществилите се обстоятелства като
молителката и пострадалата твърдят, че ответникът е осъществил актовете на домашно
насилие, посочени в молбата за защита като събаряне на земята, влачене. Тук следва
да се каже, че доколкото в молбата изрично се твърди за събаряне на пострадалата от
ответника, то неоснователно се възразява в жалбата, че районният съд е подменил
предмета на спора. Защитната позиция на ответника е, че тогава пострадалата е била
пияна, неадекватна, пелтечела и залитала на бой.
Съдът намира за доказан факта, че на 21.05.2021 г. Д.С. е била изведена от
съвместно обитаваното жилище с Б.А., доколкото заповедта за незабавна защита по
настоящото дело е издадена на 20.05.2021 г. и ответникът не е оспорил твърдението на
пострадалата, че тази заповед му е била връчена на 21.05.2021 г., както и че тогава
пострадалата е била прибрана от роднините си.
В производството е разпитан свидетелят Д., която под страх от наказателна
отговорност удостоверява своята квалификация като клиничен психолог,
психотерапевт и член на дружеството на българските психолози, както и че като такъв
е оказала помощ на пострадалата Д.С.. Според св.Д., Д.С. е потърсила нейната
психологическа помощ за първи път на 22.05.2020 г. Свидетелят удостоверява, че към
този момент Д.С. е била в много тежко физическо, психическо и емоционално
състояние. Първите сесии с Д. протекли много тежко, защото непрекъснато плачела,
изпадала в кризи и се е налагало да ги прекъсва от време на време. Необходимо било
време да се успокои. Д. разказала за много сериозно брутално, физическо, психическо
и емоционално насилие над нея. На 16.05.2020г. се скарали с нейния бивш партньор,
при което тя се опитала да сигнализира на свои близки да дойдат и да помогнат да я
изведат от къщата, в която е живяла с него и с децата. Той се опитал да я спре, по
всеки един възможен начин, събаряйки я на земята, влачейки я за косата. В крайна
сметка на 21.05.2020г. Д. била изведена от къщата, а на 22.05.2020г била при свидетеля
и от тогава била неин клиент. Като клиничен психолог смята, че Д. има
посттравматично стресово разстройство. Свидетелят посочва, че е насочила Д.С. за
7
консултации с лекар психиатър, който е установил множество травми, нанесени на
главата. Д. имала много сериозни и тежки увреждания, едно от тях водило до загуба на
обоняние, частична загуба на слух. Свидетелят удостоверява, че по тялото на Д.
видяла драскотини, синини по ръцете и краката, лицето и било подпухнало.
Изглеждала по коренно различен начин от сега. Тогава изглеждала много зле.
Категорично не била подпухнала от алкохол. Тежките травми на Д.С. били установени
от психиатър - доктор Г.. Видими били нараняванията на Д.. Съдът кредитира
показанията на св.Д. като обективни, достоверни и последователни, като намира, че
същите неоснователно се оспорват от ответника. Свидетелката не е била пряк свидетел
на актовете на домашно насилие, но същата е придобила преки впечатления за
състоянието на пострадалото лице непосредствено след извеждането му от
съвместното обитавано с ответника жилище. Същевременно показанията на
свидетелката кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства -
листове за амбулаторен преглед на 26.06.2020 г. и на 08.07.2020 г. от доктор В.Г. -
психиатър, от които се установяват диагнозата на Д.С. посттравматично стресово
разстройство и обективно й състояние: апсихоза, емоционално -лабилна, страхов ефект,
преживява психотравмите нанесен психически тормоз и физически с тревога, страх по
модела „фийд бек“, епизодична инсомния. При съвкупната преценка на
доказателствата съдът намира, че тежкото физическо, психическо и емоционално
състояние на Д.С., констатирано непосредствено след извеждането на пострадалото
лице от обитаваното жилище с ответника, са следствие на конфликта на 16.05.2020 г.
Това налага и логичния извод за осъществено спрямо нея насилие, съгласно
твърденията в молбата за защита. Извод за това се прави и от показанията на св.А., от
които се доказва достоверността на изложените в молбата за защита обстоятелства.
Така св.А. изрично сочи, че на процесната дата ответникът се е карал с пострадалата.
Също така и сочи, че М. А. /сестрата на пострадалата/ и съпругът й В./ на когото
свидетелят е вуйчо/ са отишли да взимат Д., да си я прибират. Показанията на
свидетеля са следствие на направените пред него изявления от ответника и от В., като
същите съвпадат с твърденията в молбата за защита, с което се обосновава
достоверността на изнесените в нея данни. За тяхната достоверност индицира и факта
на подаване от М.А. на жалба до РП Асеновград за осъществено спрямо сестра й
насилие на процесната дата. Анализът на всички тези косвени доказателства, сочещи
на извършено насилие по отношение на Д.С., на фона на твърдения в молбата за
защита, води до съвпадение между тезата в молбата за защита, респективно на
пострадалото лице, и наличните доказателствата.
Следователно при съвкупната преценка на горните обстоятелства и събраните за
тях доказателства, и въз основа на правилата на логическото мислене и връзката между
явленията, се налага извод за доказването на главния твърдян факт - извършването от
ответника на актовете на домашно насилие по отношение на Д.С., така както са
8
посочени в молбата за защита от домашно насилие.
Изводите от сочената доказателства съвкупност не се опровергават от
ангажираните от ответника доказателства, доколкото и същите не подкрепят защитната
теза на ответника. Безрезултатно е позоваването в жалбата на записванията в листа за
амбулаторен преглед от 16.05.2020 г. Отразената диагноза в него на Д.С. от „биполярно
афективно разстройство, неуточнено. Обсервацио.“ напълно се опровергава от
заключението на комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза
/КСППЕ/, според което С. не страда от психично заболяване. Същевременно не се
доказва и защитното твърдение на ответника, че на процесната дата С. е била под
влияние на алкохол и неадекватна. Както правилно е посочил районният съд, в листа за
амбулаторен преглед от 16.05.2020 г. изрично е отбелязано, че е Д.С. е адекватна, а и
според КСППЕ същата не страда от алкохолна зависимост. В тази връзка
неоснователно се оспорва изводът на районния съд, че данните в амбулаторния лист за
злоупотреба с алкохол и болки в душата са снети от ответника. В анамнезата на
амбулаторния лист изрично е записано, че същата е по данни от близки, а именно
ответникът като такъв е придружавал Д.С. при прегледа, доколкото и изрично твърди,
че е закарал същата в Спешното отделение в гр.Пловдив, УМБАЛ „Св.Георги“, т.нар.
хирургии, където стоял с нея повече от 2 часа, за да й извършат нужните прегледи и
манипулации. Тезата на ответника се разколебава и от постъпилото писмо от УМБАЛ
„Св.Георги“ - Пловдив с изх.№ СД-226/10.08.2020 г., според което на 16.05.2020 г. след
извършена проверка в електронната система, няма регистриран преглед на Д.С. с
посочено ЕГН. Следователно, прегледът на Д. не е бил осъществен в спешното
отделение на сочената болница.
Относно оплакванията във въззивната жалба, че не са коментирани и
кредитирани представените от ответника доказателства за Д.С. - лични дневници,
резултат от образно изследване № 1923 от 09.12.2016г., рентгенография на очни синуси
от 18.02.2016 г.и амбулаторен лист № 523 от 18.02.2016 г. за девиация на ностната
преграда на Д.С., следва да се има предвид, че тези доказателства са неотносими към
спора, като касаещи периоди преди инцидента без да съдържат данни за
обстоятелствата на 16.05.2020 г.
С оглед гореизложеното въз основа на анализа на доказателствената съвкупност,
въззивната инстанция счита, че са налице доказателства по делото, с които макар и
косвено се осъществява пълно доказване на главния факт за физическо насилие от Б.
Н. А. спрямо Д. Н. С. на 16.05.2020 г. със събаряне и влачене. Ето защо подадената
молба за защита правилно е била приета за основателна и за защита на
пострадалата са били предприети мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като
срокът им е съобразен с характера и интензивността на упражненото спрямо нея
насилие. Неоснователно е възражението на ответника срещу определения от
9
първостепенния съд срок от 18 месеца. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗДН, мерките по ал. 1, т.
2, 3 и 4 се налагат за срок от три до 18 месеца, поради което определеният от
първостепенния съд срок е съобразен с предвидения в закона. Продължителността на
мерките от 18 месеца е съобразена с тежестта на извършеното деяние и негативното му
отражение спрямо пострадалата, доколкото й е бил необходим продължителен период
за възстановяване от упражненото насилие. Извод за това се прави от съвкупната
преценка на показанията на св.Д. и от приложените листове за амбулаторен преглед за
установеното обективно състояние на пострадалото лице, изд. от доктор Г..
С оглед извършения от ответника акт на домашно насилие правилно му е
била наложена и глоба в размер на 600 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
Предвид горното обжалваното решение следва да се потвърди, като на
основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на първоинстанционния
съд.
По разноските: С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемите страни се следват разноските по делото за въззивната инстанция.
Доказателства за направата на разноски се представят от Е. С. С., които според
договора за правна защита и съдействие от 26.04.2021 г., приложен на лист 35 от
първоначално образуваното в.гр.д.№ 1025/2021 г. на ПОС, VI гр.с., са в размер на 300
лева, заплатени в брой, и поради това следва да й бъдат присъдени с решението.
Жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка
на бюджета на съдебната власт в размер на 12, 50 лв. за въззивното производство,
доколкото съобразно чл. 17, ал. 2 ЗЗДН такава не е платена при депозиране на
въззивната жалба.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260037/22.01.2021г. постановено по гр.д.№686 по
описа за 2020 г. на Районен съд Асеновград, IV гр.с., изменено в частта за разноските с
определение от 28.05.2021 г. по същото дело.
ОСЪЖДА Б. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Е. С. С., с
адрес: ***, сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 12, 50 лв.
/дванадасет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за
10
въззивното производство.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11