РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на първи февруари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 8754 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от П.В. Т. ЕГН **********, действаща като майка и
законен представител на детето С.А. Т. ЕГН **********, с адрес за призоваване ***,
действащи чрез пълномощника си адв. Г. Г., срещу
А.Т.Т., ЕГН ********** с адрес *** иск с
правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената в полза на детето с
решение, постановено по гр.д. № 522/2011 г. по описа на ПлРС, издръжка от 70
лева на 200 лева месечно, считано от
датата на депозиране на исковата молба.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът е осъден да плаща издръжка на малолетната им дъщеря в размер на 70
лева месечно. Излага се, че към настоящия момент детето живее със своята майка,
която сама се грижи за него, както и, че бащата по никакъв начин не подпомага
другия родител в отглеждането на С..
Сочи се, че поради изминалия период от време и израстването на детето нуждата
от парични средства за облекло, храна и пособия е значително нараснала. Излага
се, че детето изучава както чужд език в образователен център с годишна такса в
размер на 555 лева, така и, че тренира плуване с месечна такса от 69лева.
Твърди се, че тези извън учебни занимания подпомагат правилното развитие на
детето и формират допълнителни знания и умения, които са нужни при растежа и
възпитанието му. Поради изложеното счита, че с оглед нуждите на детето
месечната издръжка, която следва да заплаща баща му е в размер на 200 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи депозираната от нея молба.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалния процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи предявения иск. Претендира и присъждането на разноски. В нарочни писмени
бележки моли съда да уважи предявения иск в пълен размер. Твърди, че бащата не
подпомага майката в отглеждането на детето. Навежда доводи, че ежемесечните му
посещения / неосъществявани от октомври 2017 г./, както и престоят на детето по
един месец в гр. В. Търново не могат да се считат за подпомагане на майката в
отглеждане на детето. Излага, че нужната месечна издръжка на детето е в размер
на 350 лева, като бащата следва да поеме по – голямата част от нея в размер на 200 лева. Сочи, че ответникът е
трудово ангажиран, работоспособен и при нужда може да си намери и втора работа.
Твърди, че същият живее в едно домакинство с майка си, която получава доходи и,
с която си делят консумативите. Навежда доводи, че по делото не са депозирани
доказателства, че ответника заплаща разходи във връзка със здравословното
състояние на майка си. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Сочи, че искът
е допустим, но неоснователен. Оспорва същия по основание и размер. Сочи, че
единствените доходи, които има са от получавано от него трудово възнаграждение
в размер на около 450 лв. Навежда доводи, че освен това се грижи за болната си
майка, която подпомага със закупуване на лекарства. Оспорва твърдението,
че не подпомага ищцата в отглеждане на
детето, като излага, че всеки месец пътува до гр.Плевен, за да се види с него.
Твърди, че при посещенията си й носи играчки, както и дрехи, които то е
пожелало. Сочи, че ищцата освен получаваното от нея трудово възнаграждение
получава и месечен наем от жилище, находящо се в гр.Плевен. Твърди и, че
насрещната страна и детето живеят с родителите на ищцата, които подпомагат
последната. Сочи, че ищцата не ползва привежданите от него пари, като месечна
издръжка на детето. Излага, че не е в състояние да заплаща претендираната
издръжка, доколкото доходите които реализира не му позволяват възможност да
заплаща същата.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че от събраните по делото
доказателства безспорно се е установило какви са възможностите на бащата да
заплаща издръжка. Претендира присъждането на разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отделно от това моли същото да не
се присъжда, доколкото ответникът с поведението си не е станал повод за
завеждане на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето С.А. Т. ЕГН ********** се установява, че негови
родители са П.В.Т. и А.Т.Т..
Видно е от представения по делото
протокол от о.с.з. на 06.04.2011 г по
гр.д. №522/2011 г. по описа на ПлРС е, че е одобрена постигнатата спогодба
между П.В.Т. и А.Т.Т., с която същите са се договорили дължимата от бащата
издръжка по отношение на детето им С.А. Т. да бъде в размер на 70 лева месечно
считано от датата на одобряване на спогодбата до настъпване на законови
основания за нейното изменяне или прекратяване.
Установява се от приобщеното по
делото Удостоверение №31/06.11.2017 г., издадено от ***, че детето С.А. Т. е
ученичка в трети клас за учебната 2017/2018 г.
Видно е от представената по
делото служебна бележка с изх. №232/06.11.2017 г. издадена от Образователен
център ***, че детето С.А. Т. посещава курс по английски език за учебната
2017/2018 г. с годишна такса за обучение в размер на 555 лева.
По делото е приобщена и служебна
бележка, издадена от ***, от която се установява, че детето С.А. Т. посещава
тренировки по плуване осем пъти месечно с месечна карта в размер на 69,00 лева.
Установява се от приложената по
делото служебна бележка с изх. №1/05.01.2018 г., че детето С.А. Т. е посещавала
*** и за 2017 г е заплатена такса в размер на 2 567,00 лева.
Видно е от представеното по делото Удостоверение с изх.
№ 2/02.11.2017 г., издадено от *** се установява, че майката на детето П.В.Т.
получава месечен брутен доход в размер на 446,26 лева.
От приобщеното по делото Удостоверение
с изх. № 14/21.11.2017 г., издадено от фирма *** се установява и какъв е
месечния доход, на бащата А.Т.Т., вариращ между 541,17 лева до 729,51 лева.
Установява се от приобщеното по
делото писмо от ТД на НАП В. Търново, че бащата на детето А.Т.Т. работи във
фирма ***.
Установява се от приложения по делото
амбулаторен лист и медицинско направление, че бабата на детето по бащина линия
е с поставена диагноза – „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност“.
Видно е от приобщения
по делото Договор за продажба на държавен недвижими имот по реда на наредбата
за държавните имоти от 31.10.1991 г., че Т.А. Т. /баща на ответника, видно от
приложеното по делото Удостоверение за наследници/ е придобил в собственост
недвижим имот – *** с площ от 34,97 кв.м.
Установява се от
приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижими имот по реда на
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 15.03.1979 г., че Т.А. Т. /баща на ответника,
видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници/ е придобил в собственост
недвижим имот – апартамент №7, на 2-ри етаж, в жилищен блок, находящ се на ***
с площ от 62,62 кв.м.
В представения по делото Социален
доклад от ДСП гр. Плевен се прави извод, че е в интерес на детето да бъде
уважена исковата молба, като размерът на издръжката следва да е съобразен с
потребностите на детето, предвид на неговата възраст. В заключителната част се
сочи и, че отговорност и задължение за създаване на добри условия на живот,
необходими за неговото правилно развитие имат и двамата родители.
В представения по делото Социален
доклад от ДСП гр. В. Търново се сочи, че бащата е заявил, че е способен да
заплаща минималната месечна издръжка за детето си, както и, че при посещенията
си в Плевен същият носи играчки и дрехи на детето си.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Г.М.Г., съсед на ответника.
Свидетелства, че майката на ответника, с която той живее заедно, е сърдечно
болна и й се подуват краката. Твърди, че е виждал А.Т. да й купува лекарства.
Сочи, че ответника работи на рецепцията на хотел във гр. В.Търново. Излага,
че не е наясно каква заплата получава. Твърди, че ответника не работи на др.
място. Разказва, че детето на ответника идва при него през лятото и тогава А.
го води по парковете, в Мол- а на електронни играчки. Разказва, че в
апартамента си ответника е обособил стая с играчки на детето. Твърди, че когато
ходи в Плевен той носи играчки и подаръци на детето. Сочи, че А. му е споделял,
че към 160 лв. на месец има за разходи свързани с ходенето до гр. Плевен и за
лекарства за майка си. Излага, че е
виждал ответника два пъти в годината, отделно от нещата, които му носи при
всяко свое посещение, да изпраща на детето си и подаръци, играчки и дрехи. Твърди
и, че не е наясно майката на ответника да притежава имот, който да отдава под
наем. Свидетелства, че майката на ответника не работи и получава единствено
пенсия.
По делото са зададени и въпроси на ищцата по
реда на чл.176 ГПК. Ищцата сочи, че притежава недвижим имот, който се намира в ***,
който не се отдава под наем, а в него живее техен познат, който поддържа
жилището без да заплаща наем. Не отрича, че при посещението си ответника носи
играчки и книжки на детето, като уточнява, че това не е всеки месец, както и,
че от октомври 2017 г. същият не е посещавал детето си. Подробно изброява това, което си спомня, че ответника е купил на детето
си.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира издръжка е
ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в
обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и възможностите на
всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че П.В.Т. и А.Т.Т. са родители
на малолетното дете С..
От събраните по делото доказателства не се установи нуждите на детето са различни от нормалните и обичайни за неговата
възраст. Детето, с оглед правилното му отглеждане и хармонично развитие и
възпитание, се нуждае от средства за покриване на ежедневни
нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на разходите,
свързани с обучението му, вкл. И за извън класни занимания, както и за
разходите, свързани със заболяванията, съпътстващи неговото развитие.
Изменението на размера на
присъдена издръжка, законодателят е обусловил от доказване наличието на трайно
и съществено изменение на обстоятелствата при които тя е определена, а именно
нуждите на издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя
да дава нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени обстоятелствата, свързани със задължението
да се предоставя издръжка, е възможно нейния размер да бъде увеличаван,
респективно намаляван. Под промяна в обстоятелствата закона има предвид да е
налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка въз основа на постигнатата между страните
спогодба от 06.04.2011 г. до иницииране на настоящото производство са изминали
повече от шест години - период, през
който неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето с оглед на
възрастта, на която е в момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло,
ученически пособия и извън класни занимания и мероприятия.За изминалия период
безспорно са се изменили и социално-икономическите условия в страната.
За да определи размера на нужната на детето издръжка
съдът съобрази разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК,
която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я
дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност
на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява
към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на
издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт
от размера на МРЗ,
която към настоящия момент е 127,50 лева.
При така събраните по делото данни, като отчете индивидуалните нужди на
детето и тези, определени от възрастта му, посещаваните от него извънкласни
занимания, както и от обществено-икономическата обстановка в страната, съдът счита,
че необходимата месечна издръжка на детето С. е в размер на 250,00 лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да
бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал.
1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката
упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и възпитание на детето.
Същата получава доходи от трудово възнаграждение в размер на 490,36 лева. По отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът
съобрази, че са представени доказателства, че същият реализира доходи
единствено от трудово правоотношение, както и, че живее в едно домакинство с майка
си. Съдът счита, че и двамата родители, които имат безусловно задължение да
издържат непълнолетното си дете, са в трудоспособна възраст, че не са налице
данни същите да страдат от заболявания, които да им пречат да работят и, че при
желание от тяхна страна могат да реализират доходи от своя труд в размер близък
до средния за страната, чрез който да задоволяват потребностите на своето дете.
Отчитайки обстоятелствата, че именно майката полага постоянни и непосредствени
грижи за детето и поема непредвидените и извънредни разходи, свързани с
отглеждането му, съдът намира, че бащата следва да поеме по-голяма част от
определения общ размер на издръжката, а именно сумата от 150 лева месечно. Съдът
счита, че следва да отбележи, че по
делото не се доказа безспорно, че бащата подпомага майка си в закупуването на
лекарства, както и, че бабата на детето отдава под наем недвижим имот. Следва
да се отбележи, че по делото се доказа, че ответникът заедно с майка си са
собственици на две жилища и при безспорно установено, че живеят в едното от тях,
бащата спокойно може да отдава под наем другото, от което да реализира и
допълнителни доходи. Такива доходи може да реализира и майката като отдава под
наем собствения си недвижим имот, а не го предоставя за безвъзмездно ползване
на трети лица.
Така мотивиран, съдът намира, че
предявеният иск за изменение на издръжката е основателен и доказан по размер и
следва да бъде частично уважен, като издръжката бъде изменена чрез
увеличаването й от 70 лв. на 150 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2017 г., до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й. За разликата над сумата от 150 лева до пълния предявен
размер от 200 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 4% върху тригодишните платежи в размер на 115,20 лева.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищцата
направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 225 лева.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал.3 от ГПК да заплати в полза на ответника
направени по делото разноски, съобразно отхъврлената част от иска в размер на 50 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на
определената по гр.д. №522/2011 г. по описа на
ПлРС издръжка, дължима от А.Т.Т., ЕГН ********** с адрес ***, в полза
на детето С.А. Т. ЕГН **********, чрез негова майка и законен представител П.В. Т. ЕГН **********, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ
на същия, от 70.00 /седемдесет лева/
лева на 150.00 /сто и петдесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 15.11.2017 г.
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения размер от 150 лв. до претендирания размер от 200 лв., на основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П.В. Т. ЕГН **********, сторените по делото
разноски в размер на размер на 225,00
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.В. Т. ЕГН ********** да заплати на А.Т.Т., ЕГН ********** с адрес ***, сторените по делото
разноски в размер на размер на 50,00
лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А.Т.Т., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд сумата от 115,20,
представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 15.02.2018 г.,
пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: