Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260032/21.09. Година
2020 Град
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На седемнадесети август
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Геновева Ненчева
прокурор Иван Тодоров
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 176 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 2/28.01.2020 г.
по НОХД № 209/19 г. на Окръжен съд Търговище, с която подсъдимият Д.М.Д. е бил
признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1 б.„в”, вр.чл.58а, ал.1 от НК на
лишаване от свобода за две години и осем месеца, изпълнението на което, на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок пет години, а по
чл.343г от НК му е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от три години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 29.09.2018 г. в с.Пробуда,
общ.Търговище, при управление на товарен автомобил с прикачено полуремарке, е
нарушил чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 от ЗДП, с което по непредпазливост причинил
смъртта на Сюлейман Ахмедов.
Въззивното производство е по жалба от защитника на подсъдимия, адвокат
М., поддържана в съдебно заседание, с която се иска намаляване на наказанията с
приложение на чл.55 от НК. Частните обвинители не се явяват и не се
представляват, а представителят на въззивната прокуратура намира ревизирания
съдебен акт за правилен и предлага да бъде потвърден.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в
съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:
Подсъдимият Д.Д., със свидетелство за управление на МПС категория
С+Е, работел като шофьор. На 29.09.2018 г. в тъмната част на денонощието той
управлявал товарен автомобил с прикачено полуремарке /автомобилна композиция с
влекач/ по главния път от гр.Търговище към гр.Шумен. При преминаването си през
с.Пробуда, при ограничение на скоростта 50 км/ч, товарната композиция се
движела със скорост 75 км/ч, на къси светлини на фаровете. Отпред на пътя, в
посока от дясно на ляво, пешеходецът
Сюлейман Ахмедов /4.15 промила съдържание на алкохол в кръвта/ предприел
пресичане. Подсъдимият не го видял, последвал удар, който отхвърлил тялото с
последващо падане под левите гуми и прегазване. Получените много тежки травми
на главата, гръдния кош и коремната кухина довели до смъртта на пешеходеца.
Това са накратко фактите, изложени в обвинителния акт, по
отношение на които подсъдимият е изразил становище, че ги признава, а съдът е
одобрил съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, без в
определението си да е приел за установено, че самопризнанието се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства.
При въззивната проверка се установява, че по отношение на
съществени факти, пряко свързани с предмета на доказване, е било налице
противоречие, непреодолимо в ограничените рамки на произтеклата диференцирана
процедура, противоречие, което независимо от изразеното от подсъдимия и неговия
защитник съгласие за решаване на делото по този ред, е следвало да бъде
констатирано от съда, и при липсата на важното изискване за доказателствена
подкрепа в чл.372, ал.4 от НПК, искането да не бъде уважавано, а делото да се
разгледа по общия ред, или по реда на чл.371, т.1 от НПК, но при задължителния
разпит на свидетеля Алихан Иванов и изслушване на вещото лице по
автотехническата експертиза.
Свидетелят Алихан Иванов, единствен очевидец на ПТП, при разпита
си на досъдебното производство, недвусмислено и в много големи детайли е описал
посоката, мястото и начина на пресичане на пътното платно от страна на
пострадалия пешеходец – по средата на пешеходната пътека, от ляво на дясно
спрямо движението на камиона, управляван от подсъдимия, преминавайки бавно,
достигайки и пресичайки надлъжната маркировка – на около метър и половина в
дясно от нея.
Игнорирайки тези показания без никакъв коментар, както и факта,
че следите от удара по камиона са в предната му лява част, позовавайки се само
на едно от множеството наранявания, констатирани по трупа, макар и без
участието на съответен специалист – съдебен медик, автотехническата експертиза
е дала заключение, че пешеходецът е пресичал пътното платно от дясно наляво.
Именно последното, въпреки очевидното отсъствие на минимална доказателствена
обезпеченост, е било възприето и възведено като фактическо обвинение срещу
подсъдимия. И независимо от изявлението на последния, че признава всички факти
и обстоятелства, както и отказа му да дава обяснения, от разпита на пътния
полицай - свидетеля Стойчо Василев, на досъдебното производство, е видно, че
подсъдимият дори не е възприел пресичащия пешеходец, респ. посоката на неговото
движение. Автотехническата експертиза също така не е изяснила траекторията на
цялостното придвижване на пешеходеца и разположението на линията му на движение
спрямо пешеходната пътека, нито е взела предвид значението на насрещно
движещото се ППС, за което са извлечени данни също по експертен път от
крайпътно заснемащо устройство.
Фактите във връзка с придвижването на пешеходеца по пътното
платно са съществени при изясняване на отговорността на подсъдимия, тъй като са
обуславящи при решаване на въпросите за видимостта, скоростта, опасната зона,
мястото на удара, и възможностите за избягване на ПТП, както и за цялостния
механизъм на настъпването му. При липсата на категоричност по тези въпроси
самопризнанието на подсъдимия се явява неподкрепено от събраните в досъдебното
производство доказателства, а допускането на съкратено съдебно следствие по
чл.371, т.2 от НПК в нарушение на условието по чл.372, ал.4 от НПК представлява
съществено процесуално нарушение, с което се нарушават правата на страните, и е
неотстранимо в тази инстанция, при което обуславя връщане на делото за ново
разглеждане в първостепенния съд от стадия на съдебното заседание, поради което
и на основание чл.335,
ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №
2/28.01.2020 г. по НОХД № 209/19 г. на Окръжен съд Търговище и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в
първата инстанция от друг съдебен състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: