Решение по дело №176/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 260032/21.09.                  Година  2020                      Град Варна

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                                 Наказателно отделение

На седемнадесети август                           Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Румяна Панталеева

                            ЧЛЕНОВЕ:               Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

 

 

съдебен секретар Геновева Ненчева

прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 176 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 2/28.01.2020 г. по НОХД № 209/19 г. на Окръжен съд Търговище, с която подсъдимият Д.М.Д. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1 б.„в”, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за две години и осем месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок пет години, а по чл.343г от НК му е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 29.09.2018 г. в с.Пробуда, общ.Търговище, при управление на товарен автомобил с прикачено полуремарке, е нарушил чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 от ЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Сюлейман Ахмедов.

 

Въззивното производство е по жалба от защитника на подсъдимия, адвокат М., поддържана в съдебно заседание, с която се иска намаляване на наказанията с приложение на чл.55 от НК. Частните обвинители не се явяват и не се представляват, а представителят на въззивната прокуратура намира ревизирания съдебен акт за правилен и предлага да бъде потвърден. 

 

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:

 

Подсъдимият Д.Д., със свидетелство за управление на МПС категория С+Е, работел като шофьор. На 29.09.2018 г. в тъмната част на денонощието той управлявал товарен автомобил с прикачено полуремарке /автомобилна композиция с влекач/ по главния път от гр.Търговище към гр.Шумен. При преминаването си през с.Пробуда, при ограничение на скоростта 50 км/ч, товарната композиция се движела със скорост 75 км/ч, на къси светлини на фаровете. Отпред на пътя, в посока  от дясно на ляво, пешеходецът Сюлейман Ахмедов /4.15 промила съдържание на алкохол в кръвта/ предприел пресичане. Подсъдимият не го видял, последвал удар, който отхвърлил тялото с последващо падане под левите гуми и прегазване. Получените много тежки травми на главата, гръдния кош и коремната кухина довели до смъртта на пешеходеца.         

        

Това са накратко фактите, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е изразил становище, че ги признава, а съдът е одобрил съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, без в определението си да е приел за установено, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

При въззивната проверка се установява, че по отношение на съществени факти, пряко свързани с предмета на доказване, е било налице противоречие, непреодолимо в ограничените рамки на произтеклата диференцирана процедура, противоречие, което независимо от изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие за решаване на делото по този ред, е следвало да бъде констатирано от съда, и при липсата на важното изискване за доказателствена подкрепа в чл.372, ал.4 от НПК, искането да не бъде уважавано, а делото да се разгледа по общия ред, или по реда на чл.371, т.1 от НПК, но при задължителния разпит на свидетеля Алихан Иванов и изслушване на вещото лице по автотехническата експертиза.

Свидетелят Алихан Иванов, единствен очевидец на ПТП, при разпита си на досъдебното производство, недвусмислено и в много големи детайли е описал посоката, мястото и начина на пресичане на пътното платно от страна на пострадалия пешеходец – по средата на пешеходната пътека, от ляво на дясно спрямо движението на камиона, управляван от подсъдимия, преминавайки бавно, достигайки и пресичайки надлъжната маркировка – на около метър и половина в дясно от нея.

Игнорирайки тези показания без никакъв коментар, както и факта, че следите от удара по камиона са в предната му лява част, позовавайки се само на едно от множеството наранявания, констатирани по трупа, макар и без участието на съответен специалист – съдебен медик, автотехническата експертиза е дала заключение, че пешеходецът е пресичал пътното платно от дясно наляво. Именно последното, въпреки очевидното отсъствие на минимална доказателствена обезпеченост, е било възприето и възведено като фактическо обвинение срещу подсъдимия. И независимо от изявлението на последния, че признава всички факти и обстоятелства, както и отказа му да дава обяснения, от разпита на пътния полицай - свидетеля Стойчо Василев, на досъдебното производство, е видно, че подсъдимият дори не е възприел пресичащия пешеходец, респ. посоката на неговото движение. Автотехническата експертиза също така не е изяснила траекторията на цялостното придвижване на пешеходеца и разположението на линията му на движение спрямо пешеходната пътека, нито е взела предвид значението на насрещно движещото се ППС, за което са извлечени данни също по експертен път от крайпътно заснемащо устройство.

Фактите във връзка с придвижването на пешеходеца по пътното платно са съществени при изясняване на отговорността на подсъдимия, тъй като са обуславящи при решаване на въпросите за видимостта, скоростта, опасната зона, мястото на удара, и възможностите за избягване на ПТП, както и за цялостния механизъм на настъпването му. При липсата на категоричност по тези въпроси самопризнанието на подсъдимия се явява неподкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, а допускането на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК в нарушение на условието по чл.372, ал.4 от НПК представлява съществено процесуално нарушение, с което се нарушават правата на страните, и е неотстранимо в тази инстанция, при което обуславя връщане на делото за ново разглеждане в първостепенния съд от стадия на съдебното заседание, поради което и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 2/28.01.2020 г. по НОХД № 209/19 г. на Окръжен съд Търговище и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен състав.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: