Р Е Ш
Е Н И
Е № 522
гр. Пловдив, 23.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, седми граждански състав в закрито заседание на
двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Величка Белева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Стефка Михова
като изслуша докладваното от
съдията Стефка Михова гр.д. N 689 по описа на
ПОС за 2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,ал.1 и следващи от ГПК.
Обжалва се от взискателя по
изпълнението М.И.С. , чрез пълномощника й адв.Г., отказа на ЧСИ Н. В. по изп.
дело № 93/2014 г. от 12.08.2014 г., за предаването й на ключ от входната дворна врата и от вратата
на коридора на първи етаж от сграда,
находяща се в град П., ул.“***, с което да й се осигури достъп до собствения й
втори етаж, в изпълнение на влязлото в законна сила решение по в.гр.д.№1444/2013г.
на ПОС. Поддържат се оплаквания за неправилност на отказа и искане за неговата
отмяна с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение само от длъжника К.Х., в което
поддържа становище за неоснователност на същата.
ЧСИ Н. В. излага мотиви по обжалваното действие
на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Пловдивският
окръжен съд обсъди доводите на страните и изпратените от ЧСИ материали по
изпълнителното дело, след което намира, че жалбата на длъжника е допустима,
като подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител / чл.
435 ал. 1, предл. първо от ГПК/ , но неоснователна.
Производството по изпълнителното дело е
било образувано по молба на жалбоподателя М.С. въз основа на изпълнителен лист
от 24.07.2013 г. издаден по решение на Пловдивския окръжен съд, с което длъжниците
К. Х.,Н.Х. и Н.М. са били осъдени да премахнат всички прегради в коридора на
първи етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място, намиращо се в
гр. П., ул. „***, цялото с площ от 257кв. м., (а по скица – 252кв. м.),
съставляващо парцел VІІІ - 410 от квартал 54 по плана на квартал „****” на гр.
П., препятстващи достъпа до стълбището за втори етаж, както и личните си вещи
от коридора, с които пречат на М.С. да упражнява правото си на собственост
върху втория етаж от тази сграда.
На 12.08.2014г.
съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение на задължението от длъжниците, за което на същата дата съставил протокол, в
който вписал констатациите, че задължението по изпълнителния лист е изпълнено
доброволно, като преградата в коридора на първия етаж е премахната, включително и личните вещи.В
протокола е отразено възражението на взискателя, че не разполага с ключове от
входните врати,тъй като има
собственост в имота,включително и от
общите части на сградата. Съдебният изпълнител е посочил,че с оглед предмета на
изпълнителното дело взискателя няма основание да иска изпълнение относно предаване
на ключове от входните врати на
имота в град П.,ул.“***.
Настоящият състав на съда намира за
законосъобразен и правилен така
обективирания в протокола отказ на съдебния изпълнител, тъй като предаването на
ключове за входните врати на сградата не
е било обект на принудително изпълнение, което може да се осъществи само в
границите на постановеното от съда изпълнителното основание. Съобразно
разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към
изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изпълнителният лист е
съдебен акт, удостоверяващ право за принудително изпълнение на притезанието,
доказано с изпълнителното основание, въз основа на което е издаден и чието
съдържание той възпроизвежда. Следователно изпълнителният лист възпроизвежда
изпълняемото право и по този начин очертава спрямо изпълнителния орган
предметните и личните предели на принудителното изпълнение, всяко отклонение от
които би довело до незаконосъобразно изпълнение.При осъществяването на изпълнителните действия съдебния
изпълнител не може да разрешава спорове между страните в изпълнителното
производство за собственост върху имота
или разпределяне на ползването му. Съдебният изпълнител е обвързан изцяло от
изпълнителния лист досежно предмета на изпълнението и не може да удовлетворява
вземания на взискателя извън присъдените, тъй като няма правомощия да
правораздава.
Следователно
атакувания отказ на ЧСИ е правилен,а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от
горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.И.С. , подадена чрез пълномощник адв.В.Г.,***, против
отказ на ЧСИ Н. В. по изп. дело №
93/2014 г. от 12.08.2014 г., за предаване
на взискателя на ключ от входната дворна врата и от вратата на
коридора на първи етаж от сградата
находяща се в град П.,ул.“***.
ОСТАВЯ без
уважение искането на жалбоподателя М.И.С.,***, за присъждане на разноски по
делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.
Р Е Ш И
Оставя
без уважение като неоснователна жалбата на Р. С. В.,
действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител Н.Л.Б. против
Разпореждане от 30.04.2014 г., пост. по изпълн. дело № 2067/2014 г. на ДСИ при
Районен Съд – гр. Пловдив, с което е отказано събиране на законната лихва върху
сумата 1 440 лв. – предмет на изпълнението, тъй като законна лихва върху
тази главница не е присъдена по изпълнителния лист.
Законосъобразно и правилно
съдебният изпълнител е отказал да въведе жалбоподателя във владение на
горепосочените сгради, тъй като те не са били обект на принудително изпълнение,
което може да се осъществи само в границите на постановеното от съда
изпълнителното основание. Въводът във владение в идеална част от недвижим имот (включително
и от сгради) е формално действие на съдебния изпълнител, обвързан от
изпълнителния титул. При осъществяването на това действие той не може да
разрешава спорове между страните в изпълнителното производство за собственост върху имота или разпределяне на
ползването му.
Ето защо съдът намира, че
съдебният изпълнител не е отказал да извърши поисканото от жалбоподателя
изпълнително действие, поради което и жалбата е недопустима, включително и в
частта за разноските по изпълнението, тъй като съгласно чл. 435 от ГПК това
бездействие на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване.
Разноски за това производство
не следва да се присъждат, тъй като такива не са били направени от длъжника по
изпълнението и ответник по жалбата.
По изложените съображения
Софийският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. С.С. от гр. С., ул. „Княз Борис І” № 160А,
чрез адв. Ч.Ч.от САК, ул. „Алабин” 33А, кантора 229 срещу въвода във владение на ½ ид.
част от урегулирано празоно дворно място в с. Р. П.,
обл. С., цялото с площ 950 кв.м., съставляващо част от имот
пл. № 22 в кв. 10 по плана на съшщото село преди
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 1167 по описа за 2009 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.