РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Русе, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря И. Венкова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20234500500599 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“АД-гр.София чрез редовно
упълномощен процесуален представител против решение № 1053/05.07.2023 г. ,постановено по
гр.д.№ 6568/2022 г. по описа на Районен съд - Русе,с което е осъден жалбоподателят да заплати на
И. Ц. М. от гр.Р., сумата от 2010.00 лв., представляваща платена цена по договор за туристически
пакет № 3582/19.02.2020 г., надлежно прекратен на 01.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.12.2022 г. до окончателното й изплащане. Решението се атакува като
неправилно и се иска неговата отмЯ. и постановяване на друго решение по същество, с което да се
отхвърли искът като неоснователен и недоказан.Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна И. Ц. М. от гр.Р. чрез редовно упълномощен процесуален
представител в о.с.з. на 31.10.2023 г. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно
изложени съображения и моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Русенският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от лице, имащо право на жалба
и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Предявен е от И. Ц. М. иск с правно основание чл.100, ал.3 вр.чл.89, ал.6 ЗТ вр.
1
чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД против „ЗАД „Алианц България“АД.
Съобразно приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява, че
между ищцата и „Дрийм Холидейс БГ” ООД е сключен договор за продажба на туристически
пакет № 3582/19.02.2020 г., по силата на който М. закупила от дружеството туристически пакет,
включващ екскурзия до Израел с полет от гр.Варна за двама души с продължителност 4 дни/3
нощувки/, пред периода 03.04.2020 г. – 06.04.2020 г. с обща пакетна цена 1956.00 лв. Не се спори
между страните, че ищцата е заплатила на туроператора общо сумата от 2010.00 лв./договорената
цена от 1956.00 лв. и допълнителна сума за бакшиши от 54.00 лв./. Безспорно и че с оглед
въведеното на 13.03.2020 г. извънредно положение на територията на страната, по повод
пандемията Ковид-19, пътуване не се осъществило. На 31.03.2020г. „Дрийм Холидейс БГ” ООД е
предложило ваучер, по силата на който платената сума в общ размер на 210.00 лв. да бъде
използвана за избрано от ищцата пътуване до 31.12.2021 г., за което е налице съгласие на М.. Няма
спор и че до 31.12.2021 г. няма осъществено пътуване до която и да е дестинация.
На 18.08.2022г. „Дрийм Холидейс БГ” ООД уведомява ищцата, че прекратява турагентска
и туроператорска дейност, както и, че може да насочи претенцията си към застрахователя по
застраховка „Отговорност на туроператора”. Дружеството е подало молба за откриване на
производство по несъстоятелност, въз основа на която е било образувано т.д. № 1719/2022 г. по
описа на СГС, по което с решение № 334/10.03.2023 г. е обявена неплатежоспособността на
търговското дружество, с определена начална дата на неплатежоспособността – 25.05.2021 г.
С подадено на 01.11.2021г., заявление до туроператора, И. М. заявява, че прекратява
едностранно договора на осн. чл.89, ал.5 ЗТ и поканва дружеството да й върне платената сума от
2010.00 лв.
По делото е установено и че на 13.01.2020 г. е сключен между „Дрийм Холидейс БГ” ООД
и ЗАД „Алианц България” застрахователен договор по застраховка „Отговорност на туроператора,
обективиран в застрахователна полица № 13160203830000001 със срок на валидност 15.01.2020 г. -
14.01.2021 г. Съгласно този договор ответното дружество се е задължило да покрие отговорността
на туроператора за причинени вреди на потребителя вследствие на неразплащане на туроператора
с негови контрагенти и доставчици, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност на
туроператора. Покритите рискове по застраховката включват възстановяване на платените от
потребителя суми по договора преди започване на пътуването, заплащане на разликата в случаите,
когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора,
разходите, свързани с връщане на потребителя до началния пункт на пътуването.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК,регламентираща правомощията на въззивната
инстанция,въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от първата
инстанция решение,а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Правомощията на въззивния съд за проверка на правилността
на решението са ограничени до заявените в жалбата доводи. С решението си районният съд е
приел за установено, че договорът между ищцата и туроператора е такъв за туристически пакет по
см.на ЗТ, че ищцата е прекратила този договор,и приложима в случая е разпоредбата на чл.89,ал.5
ЗТ, както и че застрахователят дължи застрахователно обезщетение при неплатежоспособност на
туроператора, независимо на какво се дължи тя и дали е свързана с неговото виновно поведение,
или с обективни причини, на основание чл.97в ТЗ.
Изложил е мотиви,че туроператорът многократно отлагал датата, на която може да се
2
осъществи пътуването до Израел след издаване на валидния до 31.12.2021 г. ваучер, както и че
договора е прекратен едностранно от ищцата на 01.11.2021 г. на осн.чл.89, ал.5 ТЗ. Приел е че
искът е основателен и го е уважил изцяло.
Настоящият състав на съда намира, че ищцата действително е отправила до туроператора
волеизявление да прекрати договора за туристически пакет на 01.11.2021 г.по електронна поща.
Намира обаче,че предпоставките за прекратяване на договора по този член не са налице. В тежест
на ищцата е при условията на пълно и главно доказване е да установи, че в срока до 01.11.2021
г./прекратяването на договора/ й е било отказано пътуване от туроператора. Такива доказателства
по делото не са представени.
Разпитаният в първоинстанционното производство свидетел на ищцовата страна сочи, че
дори и след издаване на ваучара М. е държала да посети само Израел, докато от твърденията в ИМ
се установява, че пътуването е можело да се осъществи до всяка избрана от ищцата дестинация по
програми на „Дрийм Холидейс БГ” ООД.
Относно преценката налице ли са условията на специалната разпоредба на чл.89,ал.5
ЗТ,т.е.има ли непреодолими и извънредни обстоятелства,настъпили или случващи се в мястото на
дестинацията или в непосредствена близост до него,за да е налице реално прекратяване на
договора, съдът счита, че такива обстоятелства не са налице. Ищцата може да претендира
прекратяване на договора по чл.89,ал.5 ЗТ, ако докаже наличието на твърдените от нея
непреодолими и извънредни обстоятелства за разпространението на Ковид-19 в района на
избраната от нея дестинация за пътуването. Дори и да се приеме, че ваучера е бил само за пътуване
до Израел за периода до 31.12.2021 г., то липсват каквито и да е доказателства за наличие на
пандемия в тази държава към процесната дата.
На следващо място няма доказателства за невъзможност на ответника да изпълни
задълженията си по договора към прекратяването му.Ищцата,върху която лежи доказателствената
тежест,не е представила доказателства,че е й е отказано пътуване, че турооператора й е
предложил да възстанови сумата, което обаче не е сторил. От изложеното следва, че не е била
налице обективна невъзможност за изпълнение от страна на ответника,за да се развали договорът
по право, както и че не са налице „непреодолими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на
§1,т.68д от ДР на ЗТ- такива,които да са извън контрола на страната,която се позовава на тях, и
последиците от които не биха могли да се избегнат,дори ако са били предприети всички разумни
мерки за тяхното предотвратяване.
Освен горепосоченото, с решение по т.д. № 1719/2022 г. по описа на СГС е открито
производство по несъстоятелност на „Дрийм Холидейс БГ” ООД и е обявена начална дата на
неплатежоспособност - 25.05.2021 г., която дата е извън срока на застраховка „Отговорност на
туроператора, обективиран в застрахователна полица № 13160203830000001 със срок на валидност
15.01.2020 г. -14.01.2021 г.
Ето защо по горните съображения настоящата инстанция намира за неправилни изводите,
до които е стигнал районния съд, а постановеното от него решение-за незаконосъобразно. Като
такова същото следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявеният от И. Ц. М. против ЗАД „Алианц България“АД иск следва да се отхвърли
изцяло.
Предвид основателността на жалбата, въззиваемата М. следва да бъде осъдена да заплати
на дружеството-жалбоподател направените от него разноски в двете инстанции. Същите са в общ
3
размер на 1246.20 лв., от които 600.00 лв. –заплатено адв. възнаграждения за първа инстанция и
646.20 лв. за въззивната инстанция, включващи д.т.-40.20 лв. и 606.00 лв.- адв. възнаграждение.
По изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №1053/05.07.2023 г. на Районен съд-Русе по гр.д. №6568/2022 г.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ц. М., ЕГН: ********** от гр.Р. против ЗАД „Алианц
България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С.“ № **, иск
за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2010.00 лв., представляваща платена цена по
договор за туристически пакет № 3582/19.02.2020 г., надлежно прекратен на 01.11.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2022 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Ц. М., ЕГН: ********** от гр.Р. да заплати на ЗАД „Алианц България“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С.“ № ** сумата от 1246.20
лв. разноски по делото за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4