Определение по дело №1052/2009 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2846
Дата: 1 март 2013 г.
Съдия: Иво Лъчезаров Дачев
Дело: 20091100901052
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 юли 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ _____

 

 

Гр. С., …………….. 2013 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-4 състав, в открито заседание на първи март през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВО ДАЧЕВ

 

при секретаря като разгледа т. д. н. № 1052 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе  предвид:

 

 

         Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

         Образувано е по постъпили общо двадесет и осем възражения срещу списъците с приетите и неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Х.С.” ООД /н/, както и срещу този по чл. 687 ал. 1 от ТЗ. 

         С решение от 11.08.2011 г. по настоящото т. д. н. № 1052/2009 г. на основание чл. 630 ал. 2 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на длъжника „Х.С.” ООД /н/, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик.

         В изпълнение на правомощията си, синдикът е изготвил списъците по чл. 686 от ТЗ на приетите и неприетите предявени вземания, както и на тези по чл. 688 от ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 18.01.2012 г.

         В становището на синдика по постъпилите възражения, депозирано по реда на чл. 690 ал. 2 от ТЗ, се излагат съображения за неоснователност на същите.

         Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и като съобрази наведените доводи и възражения, намира от фактическа и правна страна следното:

         Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ, кредиторите на неплатежоспособния длъжник предявяват вземанията си писмено пред съда по несъстоятелността в срок от един месец, считано от вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Задължение на синдика е в 7 дневен срок от изтичането на срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ да изготви списък на приетите вземания, списък на неприетите вземания, както и списък на вземанията по чл. 687 от ТЗ – тези на работниците и служителите, както и тези, установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане. Макар и да се предявяват пред съда по несъстоятелността, преценката дали вземанията да се впишат в списъка на кредиторите с приетите вземания или в този за неприетите вземания, следва да се извърши от синдика, а не от съда, който разполага само с контролни функции по приемането на вземанията, които възникват едва от момента на изготвяне на списъците и могат да бъдат упражнени само в производството по чл. 692 от ТЗ. По аргумент на чл. 686 ал. 1 т.1 от ТЗ, минимално необходимото съдържание на молбата, с която се предявяват вземания срещу несъстоятелния длъжник, включва посочване на основанието и размера на вземането, както и страните по материално-правното отношение. Вземането може и да не е безспорно установено в отношенията на кредитора с несъстоятелния длъжник, но в тези случаи констатацията за съществуването му следва да се основава на доказателства, от които да е видно, че то е валидно възникнало. Когато вземането произтича от двустранен и възмезден договор, по който страна е търговеца, за да бъде включено в списъка с приетите вземания е достатъчно то да е възникнало и да не е погасено. Обстоятелството, дали насрещната страна е престирала, респ. дали също е изпаднала в забава, би било от значение при упражняване право на задържане или противопоставяне на възражение за неизпълнен договор, но не е сред основанията за изключване на вземането от списъка с приети вземания. Още по-малко този факт на неизпълнение може да обвърже съдът да коригира списъка с приети вземания, като го изключи от него, при очертаните по-горе ограничени компетенции в производството по чл. 692 от ТЗ.

         Въз основа на изложеното съдът намира за неоснователни възраженията № 7681/2012  на „Х.К.” ЕООД и № 7593/20012 на „Ю.Б.” АД срещу вземането на „С.М.” ЕООД, под № 11 от списъка на приетите вземания по чл. 686 ТЗ, за сумата 2166.97 лв., които възражения са обосновани с това, че представените доказателства не установяват изпълнение на насрещната страна, респ. че не са представени доказателства за реално извършване на услугата. По същите съображения съдът не приема възраженията и срещу приетите вземания под по т.9 от списъка по чл. 686 ТЗ на приетите вземания на „Н.2.” ЕООД в общ размер на 197`966.99 лв. по договори за изработка 4 и 5 от 15.07.2004 г. и по т.10 на „Т.97” АД за доставка на бутилки по договор № 21/07.02.2008 г. Неизпълнението на задължение по едно търговско или облигационно правоотношение не влече автоматично прекратяване на последното. Ето защо в списъка по чл.686 ТЗ правилно са включени и вземанията под № 18 на „С.” ООД с произход – договор за наем на склад и протокол от 31.03.2009 г. По отношение на последния не може да бъде споделена тезата на възразилия кредитор „Ю.Б.” АД, че споразумението не може да създава задължение – напротив, по аргумент от чл. 365, ал. 2 от ЗЗД, при сключване на извънсъдебна спогодба, с цел – да се избегне съществуващ или бъдещ спор, страните могат да уговорят възникване на права и задължения, които не са били предмет на спора. Такова съглашение е валидно, стига да е спазена предписаната от закона форма.

Неправилно обаче от синдика са включени в списъка с приети вземания по чл.686 ТЗ и вземанията под № 21 на „Н.-А.Т.” ЕООД по фактури № 164/24.10.2007 г., № 183/27.11.2007 г., № 209/18.12.2007 г., № 214/18.12.2007 г. и № 266/19.02.2008 г. Фактурата като счетоводен документ не е основание за извършване на плащане. Основание за плащане са Д.те или услугите, за които са издадени фактурите. Липсата на доказателства за реална доставка в случая препятства възможността за приемане на вземането в списъка по чл. 686 от ТЗ. Приемайки фактурите като основание за вземането синдикът не е провел разликата между съставяне на доказателство за едно търговско-правно отношение и действителното му възникване и съществуване. Ето защо, списъкът в тази част следва да бъде коригиран.

         Възраженията срещу приемането на вземанията на „Х.Г.К.” ЕООД под № 3 от списъка по два записа на заповед от 18.04.2007 г. за по 125 000 лв. са неоснователни. За тях са издадени заповеди за изпълнение на парично вземане, по които длъжникът не е възразил и същите са влезли в сила. Това е достатъчно, за да бъдат включени вземанията в списъка по чл. 686 от ТЗ при липса на данни поетите задължения да са били погасени. Противопоставените възражения на длъжника срещу приемането на тези вземания могат да бъдат разгледани в един контрадикторен исков процес, каквато възможност предвижда чл. 694 от ТЗ, но не и в рамките на производството по чл. 692 от ТЗ.

         Възраженията срещу приетите под № 4 вземания на „Ю.Б.” АД са също неоснователни. Първоначално разпределената сума по изп. дело № 2010 867 0400 271 на ч.с.и. Д. Д. от 248`100.27 лв. по договора от 10.02.2006 г. не е включена в размера на дълга при предявяване на вземането. Тъй като няма данни разпределението на сумата от 986`203.41 лв. да е влязло в сила, то липсва основание за коригиране на списъка с приети вземания в тази част.

         Съдът приема за основателно възражението срещу приемането на вземанията по т. 12 от списъка на „С.К.” ЕАД /н/ в общ размер на 4`400 000 лв. Вземането не е осчетоводено като съществуващо от нито една от страните по договора от 05.07.2010 г. и анкеса към него от 09.07.2010 г. В тях е договорено възнаграждение от 6`000 000 лв., което се различава както по основание, така и по размер от предявеното от този кредитор. Това е достатъчно, за да бъде изключено от списъка на приетите вземания, при запазване на възможността за установяване на вземането по реда на чл. 694 ТЗ.

         По отношение на приетите вземания в списъка по чл.686 ТЗ под № 13 на „У.м.” ЕООД с произход – договор за заем от 05.01.2009 г., анекс от 29.12.2010 г. и фактура № **********/29.09.2009 г., под №. 14 на „Т.С.” ЕООД по договор за заем от 17.06.2011 г., по № 15 на „Д.**ЕООД по договор за заем от 03.01.2005 г., по № 16 на „И.” ЕООД /н/ по договор за заем от 10.04.2007 г., договор за заем от 10.01.2008 г. и анекс от 14.01.2008 г., на „С.Б.” ООД по № 17 от списъка на приетите вземания, също по договор за заем - от 31.12.2010 г., съдът приема постъпилите възражения за основателни. Договорът за заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД, е реален, а не консенсуален. Това означава, че той се счита сключен не в момента на постигане на съгласие да бъдат дадени пари или други заместими вещи от едната страна на другата, а когато бъде извършено реално им предаване. Ето защо, при липсата на данни за реално предаване на сумата по договорите, с които длъжникът само се задължава да предаде определена парична сума след подписването му, която не е осчетоводявана при него, нито е отразена в счетоводството  на кредитора, следва да се приеме, че тези вземания не могат да намерят място в списъка на приетите вземания. Тези вземания не са и индивидуализирани според изискванията на чл. 686 от ТЗ, тъй като договорът се смята сключен от предаване на сумата, а по тях няма дата, на която е станало предаването, нито има данни за падежа на задължението за връщане на заетата сума.

         По отношение на приетите вземанията на „М.” Лтд по № 23 в общ размер на 17`126`053.00 лв. съдът приема възраженията на оспорилите кредитори за основателни, тъй като на първо място не са ангажирани надлежни доказателства, че дружеството е съществувало към датата на възникване на твърдяното вземане, както и какво е актуалното му състояние към настоящия момент. На следващо място, основателно е и възражението, почиващо на принципната недопустимост да бъде поемано задължение да бъде добито съгласие на трето лице за даване на обезпечение, респ. да бъде уговаряно възнаграждение за това. Още по-малко това е възможно, когато става въпрос не за съгласие между два правни субекта, а за решение на едно и също физическо лице, действащо в различни правни качества – на представляващ собственика „С.К.”/н/ и на представляващ кредитополучателя „Х.-Т.С.” /н/. По изложените съображения списъкът с приети вземания в тази част също следва да бъде коригиран.

         На последно място, съдът приема за правилно включването в списъка с приети вземания на това под № 22 - на „Иновейшън дивелопмънт активитис съпорт” ООД, в размер на  35`289,72 лева, произтичащо от споразумение за прихващане от 05.01.2011 г. Договорът има установително действие между страните, които са го сключили и урежда по един безспорен начин остатъка от дълга. Ето защо, за неговото индивидуализиране е достатъчно посочването именно на това споразумение, а не на предходните източници на облигационни и търговски отношения, вземанията по които са частично погасени чрез прихващането. По тези съображения възраженията на „Ю.Б.” АД вх. № 7593/2012 г. и на „Х.Г.К.” ЕООД вх. № 7681/2012 г. следва да бъдат отхвърлени. 

         ІІ. По отношение на приетите вземания по чл.688 от ТЗ.

Досежно вземането прието по т.9 на „Т.б.Д” АД,  по делото не бяха събрани доказателства същото да е било погасено - изцяло или частично – в рамките на образуваните от него като взискател, изпълнителни производства. Въпреки неоснователността на възраженията обаче, вземането на Т.б. „Д” АД по договор за кредит № 645/2008 г., прието в размер на 1`173`498 лв. следва да бъде изменено на 1`163`488.06 лв. с оглед извършената цесия от 16.02.2012 г. на 0.853 % равняващи се на 5118 евро на „Ю.И Е.Д.” АД.

По вземането под т. 10 от списъка не се установява вземанията на НАП в общ размер на 1`063`297.99 лв. да са предявени и приети повторно. Поради това и възраженията, с които се застъпва противното, следва да бъдат оставени без уважение. 

Вземането по т.23 на Д.И.К. в размер на 1`021`017,56 лева,  неправилно е прието от синдика, който не е взел предвид, че вземането  не е отразено счетоводно нито при кредитора, нито при длъжника. Липсва решение на общото събрание на съдружниците на „Х.С.” ООД /н/, с което да е даден мандат на управителя Д. К. да договаря сама със себе си в качеството на длъжник и кредитор едновременно и да полчи заем от името и за сметка на представляваното дружество. Не се установява и получените средства да са постъпили в касата на дружеството и да са отразени в годишните финансови отчети. Това налага вземането да бъде изключено от списъка с приети вземания.

По отношение на вземанията под № 16 на „И.” ЕООД, № 17 на „Д.65” ЕООД, № 18 на лицето Д.К., № 19 на Д. и О. К., 20 на „С.К.” ЕАД както и под № 21 на О. К. синдикът е приел, че се касае до възмезден договор за предоставяне на обезпечение, което е било реално дадено. При включване на тези вземания обаче синдикът не е взел предвид, че договорите, с които са поети задълженията, нямат достоверна дата, поради което не могат да се противопоставят на останалите кредитори на масата на несъстоятелността. В случая това е съществено, доколкото, ако договорите са били сключени след договорите за кредит, по които са дадени обезпеченията, те се явяват безпредметни, тъй като с тях длъжника се е задължил да предостави нещо, което вече е дал. Тази невъзможност да се престира повторно влече и недължимост от страна на длъжника да плати уговореното възнаграждение.  Ето защо, тези вземания следва да бъдат изключени от списъка с приети вземания, при запазване възможността да бъдат установени в отделен исков процес.

Срещу приетото под № 22 от списъка вземане на „И.” ЕООД в общ размер на 1`850`000 лева възраженията се обосновават с това, че възнаграждението по договора за поръчка от 27.02.2008 г. възлиза само на 60 000 лв., докато разликата до пълния предявен размер съставлява договор за заем. Както се посочи по-горе, според уредбата в чл. 240 и следв. от ЗЗД договорът за заем е реален. В случая липсват доказателства за реално предаване, следователно договорът не е произвел действие. Това налага предявеното вземане на „И.“ ЕООД да бъде изключено от списъка на приетите вземания.   

ІІІ. От вземанията, неприети със списъка по чл. 686 от ТЗ, е постъпило възражение само от кредитора „П.Л.Б.” ЕАД по отношение на неприето вземане под № 11 от списъка, в размер на 28`275,74 евро, с произход – запис на заповед, за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Вземането не е прието по причина, че е предявено в евро. Това съображение на синдика не може да бъде споделено: тъй като се касае до валутна единица с неизменна и точно определена равностойност на българския лев, синдикът е следвало с елементарна математическа операция да превърне стойността на вземането от евро в български лева. След като вземането е установено по основание и размер, то следва да бъде включено в списъка с приети вземания, като се извърши и съответната корекция в посочения по-горе смисъл.  

         Водим от горното, съдът

 

 

                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОДОБРЯВА на основание чл. 692 ал. 1 от ТЗ списъка на предявените и приети от синдика вземания по чл. 686 ал. 1 от ТЗ на кредиторите на „Х.С.” ООД /н/ с ЕИК-******7, с посочените корекции, като

ВКЛЮЧВА в списъка вземането под нов N 15 на „П.Л.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, в размер на 55 ***,54 лева, ред на вземането – чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ

ИЗКЛЮЧВА от същия списък на приетите вземания, вземания под N 12 на „С.К.“ ЕАД с ЕИК ********* в размер на 4 400 000 лева; вземане под N 13 на „У.М.“ ЕООД с ЕИК ******** в размер на 244 520,81 лева; вземане под N 14 на „Т.С.“ ЕООД с ЕИК ********* в  размер на 107 000,00 лева; вземане  под N 15 на „Д.65“ ЕООД в размер на 1 968 961,89 лв.;  вземане  под N 16 на „И.“ ЕООД в размер на 2 917 945,16лв;  вземане  под N 17 на „С.Б.“ ЕООД в размер на 4 276 152,21 лв; вземане под N 21 на „Н.-А.Т.“ ЕООД с ЕИК ******** в размер на  66 190,56лв;  вземане  под N 23 на „ М. Лтд“ , Република Сейшели N от регистър 034626, в размер на 17 126 053,00лв.

ОТХВЪРЛЯ възраженията срещу приетите вземания под N 3 на „Х.-Г.К.” ЕООД, с ЕИК ********, в размер на 741 945,04 лева, ред на вземането – чл.722 ал.1 т.8, т.9, т.12 от ТЗ; Прието вземане под N 4 на „ Ю.и Е. Д.Б.” АД с ЕИК ********, в размер на 2 199 625,07 лева главница, ред на вземането – чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ; Прието вземане под N 9 на „Н.2.“  ЕООД с ЕИК ********, в размер на 197 966,99 лева, ред на вземането – чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ;  Прието вземане под N 10 на „Т.97“ АД с ЕИК ********, в размер на 940 263,99 лева, ред на вземането – чл. 722 ал.1 т. 8 от ТЗ; Прието вземане под N 11 на „ С.М.“ ЕООД с ЕИК1***28601, в размер на 2 166,97 лева, ред на веманеточл.722 ал.1 т. 8 от ТЗ; Прието вземане под N 18 на „С.-Т.М.“ ООД с ЕИК *********, в размер на 333 832,71 лв, ред на вземането – чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ; Прието вземане под N 22 на „И.Д.А.С.“ ЕООД с ЕИК ********, в размер на 35 289,72 лв., ред на вземането – чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ

ОДОБРЯВА на основание чл. 692 ал. 1 от ТЗ списъка със служебно приетите вземания по чл. 687 от ТЗ от синдика на „Х.-Т.-С.” АД /н/ с ЕИК- ******7.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692 ал. 1 от ТЗ списъка на предявените и приети вземания по чл. 688 от ТЗ от синдика на „Х.С.” ООД /н/  с ЕИК- ******7, с посочените корекции:

ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания по чл.688 ТЗ, прието вземане под № 16 на „ И.“ ЕООД/н/ с ЕИК ********, в размер на 2 025 759,61 лв.; вземане под N 17 на „Д.65“ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 3 *** 253,27 лв.; вземане под N 18 на Д.И.К., в размер на 650 241,11лв.; вземане под N 19 на Д.И.К. и О.В.К., в размер на 2 417 073,90 лв., вземане под N 20 на „ С.К. „ ЕАД с ЕИК *********, в размер на 8 965 554,05 лв.; вземане под N 21 на О.В.К. в размер на 3 114 375,05 лв.; вземане под N 22  на „И.“ ЕООД/н/ с ЕИК ********, в размер на 1 850 000 лв. и вземане под N 23 на Д.И.К., в размер на 1 021 017, 56 лева, всички с ред на вземането по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ постъпили възражения, срещу приетите вземания под N 9 на „Т.б.Д“ АД с ЕИК *********, над размера от 1`163`488.06 лв, ред на вземането – чл.722 ал.1 т.8 и т.9 от ТЗ, както и прието вземане под N 10 на НАП в размер на 1 063 297,99 лева, ред на вземането – чл.722 ал.1 т. 6,7 и 9 от ТЗ.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692 ал. 1 от ТЗ списъка на неприетите от синдика вземания в срока по чл. 686 от ТЗ на кредиторите на „Х.С.” ООД /н/  с ЕИК- ******7, с посочените корекции.

Неприето взенане под нов N 11 на „С.К.“ ЕАД с ЕИК ********* в размер на 4 400 000 лева

Неприето взенане под нов N 12 на „У.М.“ ЕООД с ЕИК ******** в размер на 244 520,81 лева;

Неприето вземане под нов N 13 на „Т.С.“ ЕООД с ЕИК ********* в  размер на 107 000,00 лева;

Неприето вземане  под нов N 14 на „Д.65“ ЕООД в размер на 1 968 961,89 лв;

Неприето вземане  под нов N 15 на „И.“ ЕООД в размер на 2 917 945,16лв; 

Неприето вземане  под нов N 16 на „С.Б.“ ЕООД в размер на 4 276 152,21 лв;

Неприето вземане вземане под нов N 17 на „Н.-А.Т.“ ЕООД с ЕИК ******** в размер на – 66 190,56лв;

Неприето  вземане  под нов N 18 на „ М. Лтд“ , Република Сейшели N от регистър 034626, в размер на 17 126 053,00лв.;

ОДОБРЯВА на основание чл. 692 ал. 1 от ТЗ списъка на неприетите от синдика вземания в срока по чл. 688 от ТЗ на кредиторите на „Х.С.” ООД /н/  с ЕИК- ******7, с посочените корекции:

Неприето вземане под нов N  9 на „И.“ ЕООД /н/ с ЕИК ********, в размер на 2 025 759,61 лв.

Неприето вземане под нов N 10 на „ДИК 65“ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 3 *** 253,27 лв.

Неприето вземане под нов N 11 на Д.И.К., в размер на 650 241,11лв.

Неприето вземане под нов N 12 на Д.И.К. и О.В.К., в размер на 2 417 073,90 лв

Неприето вземане под нов N 13на „ С.К. „ ЕАД с ЕИК *********, в размер на 8 965 554,05 лв.

Неприето вземане под нов N 14 на О.В.К. в размер на 3 114 375,05 лв.

Неприето вземане под нов N 15 на „И.“ ЕООД/н/ с ЕИК ********, в размер на 1 850 000 лв.

Неприето вземане под нов N 16 на Д.И.К., в размер на 1 021 017, 56 лева

Определението подлежи на обявяване в Търговския регистър на основание чл. 692, ал. 5 от ТЗ.

         ДА СЕ ВПИШЕ определението в книгата по чл. 634в ал. 1 от ТЗ.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: