Р Е Ш Е Н И Е
№ 84 07.01.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11956 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба от Р.И.А. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД се твърди, че на 29.03.2012г. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* като кредитор е образувано изпълнително дело № *** по описа на *** ***, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от *** от Районен съд Пловдив, на основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ***, по ч.гр.дело № ***/***г. Твърди се, че на *** е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в ПИБ. На *** е конституирана държавата като присъединен взискател. На *** съдия изпълнителят е насрочил опис на движими вещи на посочения в исковата молба адрес, като не е съставен протокол, удостоверяващ извършените изпълнителни действия. Същото се отнасяло и до насрочените впоследствие описи от дата *** и *** и ***. На *** по делото е конституиран като взискател ответникът, по силата на договор за цесия от ***. Към датата на молбата взискателят не бил представил доказателства, че е уведомил длъжника за извършеното плащане. На *** бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, а за *** бил насрочен опис на движими вещи на същия адрес. Длъжникът бил редовно уведомен с призовка за доброволно изпълнение от дата ***. Процесните вземания били недължими поради изтекла погасителна давност. Последното валидно изпълнително действие било извършено на дата ***, когато бил наложен запор на банкови сметки в ПИБ. Двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК изтекъл на ***. В този период не били предприемани каквито и да било изпълнителни действия, които биха могли да прекъснат давността. Насроченият на *** опис не прекъсвал давността, тъй като не бил извършен. Едва на *** било извършено друго изпълнително действие – налагане на запор на банкови сметки в Райфайзенбанк ЕАД, но то не било валидно извършено, тъй като не можело да породи правен ефект, доколкото към тази дата изпълнителното производство било перемирано. Поради това вземането на кредитора било погасено по давност на ***, на основание чл.110 ЗЗД. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2 098.67 лв. – главница по договор за потребителски кредит от ***, както и 473.79 лв. възнаградителна лихва за ***-*** ***г., лихва за забава от *** в размер на 595.25 лв., както и 163.35 лв. присъдени разноски, законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – ***. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочено е, че на дата *** между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Р.А. е сключен договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който на лицето е отпуснат кредит в размер на 3 000 лв., както и сума от 70.20 лв. за покупка на застраховка. Поради неизпълнение на договорните задължения, дружеството е инициирало заповедно производство по ч.гр.дело № ***/***г., с което била прекъсната теклата до онзи момент погасителна давност. Според ответника давността е спряла да тече и е възобновена на ***, с издаване на ИЛ. Не се спори, че по молба на дружеството е образувано изпълнително дело при ЧСИ, на ***, като на тази дата отново била прекъсната давността, тъй като взискателят посочил, че възлага правомощия на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ. След образуване на делото погасителна давност не била текла – намирал приложение текстът на ППВС № 3/18.11.1980г. Началният момент, от който почвала да тече давността, била датата *** – от влизане в сила на ТР по дело № 2/2013г. на ВКС. Счита, че давността е прекъсвана на дати ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***. Твърди се, че давността е била прекъсвана многократно. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
По делото са представени договор за
потребителски паричен кредит *** от ***, сключен между „Джет Файненс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* и Р.И.А., застрахователно удостоверение,
искане за откриване на разплащателна сметка и издаване на електронна дебитна
банкова карта от Р.И.А..
По делото е представен договор за
продажба и прехвърляне на вземания от ***, сключен между „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството им
съответно на купувач и продавач, с предмет вземания от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях. С пълномощно продавачът е
упълномощил купувача по договора за цесия да уведоми длъжниците, посочени в
Приложение № * към договора, от името на цедента за извършеното прехвърляне на
вземания. Представена е и обратна разписка с подател на пратката „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД и получател – Р.И.А., с отметка „непотърсен“.
В цялост е приложено изпълнително дело
№ № *** по описа на ЧСИ ***, с взискател ТД на НАП Пловдив и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД и длъжник – Р.И.А..
С молба от Р.И.А., вх.№ ***/*** до ЧСИ
*** е поискано прекратяване на изпълнителното производство, на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като искането е оставено без уважение, с разпореждане от
*** на ЧСИ.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.
От приложеното изпълнително дело се
установява, че същото е образувано на дата *** по молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от *** по ч.гр.дело № *** по
описа на ПРС за ***, като след този момент по делото са извършвани справки за
имущественото състояние на длъжника. На *** е изпратено запорно съобщение до
„ПИБ“ АД, за наложен запор върху вземанията на длъжника Р.А. във всички банкови
сметки и депозити, открити на негово име в банката, както и вложени вещи в
трезори; на *** е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
връчена му на ***; на *** е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, връчена му на ***; с разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на движими
вещи на длъжника на *** на *** е присъединена Държавата като взискател; на ***
е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на ***; с
разпореждане е насрочен опис на движими вещи на длъжника за ***. По молба от ***
е конституиран като взискател по делото „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, във връзка
със сключения на *** договор за цесия. Във връзка с това на *** е изпратено
съобщение – призовка до Р.А., връчено му на ***. С разпореждане от *** е
насрочен опис на движими вещи на длъжника за ***. С молба от *** взискателят е
поискал извършване на справка за наличие на разкрити банкови сметки на името на
длъжника и налагане на запор върху тях, както и за извършване на опис. Със
запорно съобщение от *** до „Райфайзенбанк България“ ЕАД е наложен запор върху
вземанията на длъжника в банката, като на същата дата е изпратена и призовка за
принудително изпълнение до лицето. На *** е подадена молба до ЧСИ от взискателя
с искане за пристъпване към принудително изпълнение с насрочване на дата за
опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. На ***
до длъжника е пратена призовка за принудително изпълнение.
Съдът не възприема възражението по писмения отговор, че за изпълнителното дело следва да намери приложение ППВС № 3/1980г., а не Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение, поради което съдът намира, че соченото тълкувателно решение следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му. Поради това и предвид разясненията по цитираното Тълкувателно решение съдът намира, че след образуване на изпълнителното дело, последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е налагането на запор на банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ АД на ***, като в рамките на последвалия двугодишен срок – до *** не са били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността, тъй като проучването на имущественото състояние на длъжника и изпращането на покани за доброволно изпълнение на задълженията не представляват такива действия. Не е прекъснало давността и насрочването на опис на движими вещи на длъжника на ***, тъй като изпълнителният способ не е осъществен – не е извършен опис на вещи. Не се споделя и становището на ответното дружество, че присъединяването на Държавата като взискател по изпълнителното дело на *** е довело до прекъсване на давността, тъй като съгласно чл. чл. 191, ал. 3 ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Присъединяването на държавата не я прави самостоятелен взискател, какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане срещу длъжника, като държавата се ползва от активността на първия взискател, поради което съдът намира, че присъединяването на Държавата към изпълнителното дело не води нито до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито на давността. По тези съображения според настоящия състав, с изтичане на двугодишния срок, считано от *** или до ***, изпълнителното дело е перемирано. Извършването след този момент на последващи действия от съдебния изпълнител, не може да породи правни последици, тъй като същите не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство. Следователно към ***, когато е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк“ ЕАД е изтекъл срок над 5 години от последното извършено изпълнително действие, поради което главното вземане е погасено към датата на образуване на делото - ***, от което следва, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, за главница, са погасени по давност, а вземанията за лихви и разноски, като акцесорни вземания, се считат погасени, с оглед погасяване на главното вземане на основание чл.119 ЗЗД. Поради това според настоящия състав исковете за установяване недължимост на вземанията са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в размер на 183.95 лв. внесена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.А., ЕГН ********** *** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин – 6, ет.2, със *** Я. Й. О. сумата в размер на 2 098.67 лв. /две хиляди деветдесет и осем лева и 67 ст./ главница по договор за потребителски паричен кредит от ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата 473.79 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и 79 ст./ възнаградителна лихва за периода месец *** – ***, 595.25 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и 25 ст./ лихва за забава за периода от *** до ***, заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението *** и сумата 163.35 лв. /сто шестдесет и три лева и 35 ст./ разноски по изпълнителен лист, издаден на *** по ч.гр.дело № *** по описа на Районен съд Пловдив за ***, въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС Пловдив, които вземания са били цедирани в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ********* с договор за цесия от ***.
ОСЪЖДА „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин – 6,
ет.2, със *** Я. Й. О. да заплати на Р.И.А., ЕГН ********** *** сумата от 683.95 лв.
/шестстотин осемдесет и три лева и 95 ст./ направени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.