П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№

 

гр. Казанлък, 21.08.2017 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав на двадесет и първи август, две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ 

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                         1.Л.П.

         2.К.Б.

 

при участието на секретаря Марийка Иванова, в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВ НОХД № 854 по описа за 2017 година на Казанлъшкия РС

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Д.З.Ф. - роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, с  ЕГН – ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 23.12.2016 год. до 14.02.2017 год. в гр. Казанлък, на ул. "Мильо Минчев“, № 1 и в района на ЖП гара Казанлък, в условията на продължавано престъпление и в условията на повторност, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкривена халка на катинар/, на два пъти е отнел чужди движими вещи: 1 /един/ бр. велосипед м. "Крос - 26" на стойност 200 /двеста/ лева, от владението на С.С.И. с ЕГН **********, 1 /един/ бр. капак СОА 2 на стойност 62 /шестдесет и два лева/ лв. и направил опит да отнеме 30 /тридесет/ метра кабел ПВА 21 x 2,5 на стойност 13,50 лв. /тринадесет лева и 50 ст./, 30 /тридесет/ броя кабелни обувки А-1-М6 на стойност 15 /петнадесет/ лева и 1 /един/ бр. капак на ТК на стойност 32 /тридесет и два/ лева от владението на „Национална компания железопътна инфраструктура" - Поделение „Сигнализация и телекомуникации", Секция „С и Т" Пловдив, с МОЛ В. В. З. - Началник участьк Карлово – Калофер -Казанлък - Черганово, или всичко на обща стойност 322,50 /триста двадесет и два лева и 50 ст./ лв., без тяхното съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 7, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъжда на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от свобода, което наказание на осн. чл. 58а ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с една трета на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ режим.

 

 

               ОСЪЖДА подсъдимия Д.З.Ф. със снета по-горе самоличност да заплати направените по делото разноски в размер от 77,28 лв. /седемдесет и седем лв. и 28 ст./ - за изготвяне на експертиза, по сметка на ОД МВР гр. Стара Загора.

 

 

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                              1.

 

 

                                                                                                               2.

М     О     Т     И     В     И    към  Н О Х Д   № 854/17 г.

 

Производството е по реда на чл. 370 и следващите от НПК.

Срещу подсъдимия Д. З. Ф. е повдигнато обвинение по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 7, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от НК затова, че в периода от 23.12.2016 г. до 14.02.2017 г. в гр.Казанлък  в условията на повторност, при немаловажен случай и на продължавано престъпление – на три пъти, чрез повреждане  на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност  322,50 лв. от владението на С.С.И. и ’Национална компания  железопътна инфраструктура’ – Поделение ’Сигнализация и телекомуникации’, Секция ’С и Т’ Пловдив с МОЛ  В. Вл. З. без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подсъдимия за виновен като му определи наказание над средно предвидения размер за този вид престъпление  което на основание чл.58а от НК намали с една трета .

В съдебното заседание подс. Д.З.Ф.  се признава за виновен като, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не събират доказателства за тези факти – чл.371 т.2 НПК.

 Служебния защитник на подс. Ф. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го признае за виновен като му определи наказание при условията на чл. 66 от НК .

Съдът като взе предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства  установени с доказателствени средства- показания на свидетели,писмени,експертно заключение на съдебно-оценъчната експертиза и съобрази направените от подсъдимия самопризнания приема за установено следното;

На 23.12.2016г. св. С.И. оставил в метален гараж намиращ се в гр.Казанлък на ул. ‘Мильо Минчев ’ № 1 велосипеда си марка ‘Крос’ с основен черен цвят и допълнителен зелен който бил  закупил през 2013г..

Гаража заключил с метален катинар.

Същия ден около 14.30ч. подс.Ф. минал покрай заключената врата на гаража, изкривил халката на кантара,  махнал катинара и влязъл в  гаража.

От гаража отнел велосипеда ‘Крос’ който след това откарал в циганската махала в с.Тулово общ.Мъглиж където го продал на св.Сл. М. за сумата от 40 лв..

Казал му,че велосипеда е негов който той преди това бил разменил за друг свой велосипед.

След разкриване на престъплението с протокол  за доброволно предаване от 21.02.2017г. св. Т. предала на органите на МВР – велосипеда, който с разписка от 22.02.2017г. бил  върнат на св. С.И..

На 13.02.2017г. подс.Ф. бил в района на ж.п. гара Казанлък където търсил метални предмети които да предаде за отпадъци .

Отишъл до коловозното развитие на ж.п. гарата където видял метална кутия на СОА2 / стрелкови обръщателен апарат/, намираща се до железния път до шести коловоз.

С ръце успял да отвори капака който бил заключен само с един болт.

В кутията имало множество проводници, но подс. взел единствено само капака на кутията.

След това занесъл и предал в пункт за изкупуване на метални отпадъци  на фирма ‘Алфа Стийл’- ООД в гр.Казанлък  капака за отпадъчно желязо.

Св.Н.– изкупчик във фирмата  претеглил  капака и за теглото му от 12 кг. дал на подс. сумата от 1,94лв..

Била съставена и покупко-изплащателна сметка № 23448 от 13.02.2017г. в която били вписани имената на подс. Ф. .

На следващия ден 14.02.2017г. след обяд подс. Ф. отново бил в района на ж.п. гара Казанлък и отишъл  на същото място където бил извършил предния ден кражбата.

Отишъл до трансформаторна кутия /ТК/ и по същия начин отворил металния капак като със ръце го счупил от двете панти и го сложил в бял полиетиленов чувал.

След това отишъл  до металната кутия СОА2 от която  предния ден отнел капака и с ръце започнал да къса захранващите проводници.

Съоражението подало индикация на пулта за управление на ж.п. гарата.

Св.К., който бил на смяна като дежурен ръководител отишъл да види каква повреда е настъпила.

На место забелязал подс.Ф. който скубел кабелите, който през това време успял да скъса 30 мтр. кабел ПВА2 1х2,5 и 30 бр. кабелни обувки А1-М6.

Подс. Ф. видял св.К. след което побягнал към складова база в гр. Казанлък, като на 10 метра от трансформаторната кутия хвърлил чувала с капака от ТК.

Св.К. подал сигнал на тел.112.

С разписка от 17.02.2017г. св. И. *** при ССТ Пловдив получил от органите на МВР капака от трансформаторната кутия.

Всички тези вещи били собственост на  Национална компания железопътна инфраструктура – Поделение ‘Сигнализация и телекомуникации’, Секция ’С и Т’ Пловдив с МОЛ В. Вл. З. – Началник участък Карлово- Калофер – Казанлък – Черганово.

От експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че стойността на отнетата вещ на св. И. / велосипед/ е за сумата от  200 лв., а стойността на вещите ПВА2 1х2,5-30мтр.е на стойност 13.50ч.,30бр. кабелни обувки на стойност 15лв., капак за СОА2 на стойност 62 лв. и капак на ТК на стойност 32 лв. като общата стойност е общо за 122,50лв.. а общата стойност на отнетите вещи при трите кражби е за сумата от 322,50лв..

Описаната фактическа обстановка която съответства на обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на св. С. Т., Сл. М., С.И., В.З., И.И., К. К. и Ат. Н., от експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства, протокол за доброволно предаване,разписки за върнати вещи, покупко-изплащателна сметка гаранционна карта и др. които подкрепят изцяло направените от подс. Ф. самопризнания.

Имайки предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът счита,че от обективна и субективна страна подс. Д.З.Ф.   е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.3 и 7 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.

 

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;

 

От обективна страна  като е отнел  и направил опит да отнеме чуждите движими вещи / показанията на св. И. и З./ ,без съгласието на собствениците им подс. Ф. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба- отнемане.

По този начин подс. Ф. е прекъснал владението на св. И. и З. върху движимите вещи и е установил трайна фактическа власт върху тях, като е имал възможност  да се разпорежда със тях както във своя полза така и в полза на трето лице.

При осъществяване на деянието на 23.12.2016г. подс. Ф. е  повредил катинара на гаражната врата  на  св. И. и по този начин е  повредил преграда здраво направена за защита на имот като  е получил лесен достъп до отнетата вещ.

Подс. Ф. е знаел и съзнавал,че без да  повреди тази преграда  не би реализирал целта си,поради което деянието му следва да се квалифицира по чл.195 ал.1 т.3 от НК.

Преди осъществяване на деянията включени в състава на продължаваното престъпление подс.  Ф. е бил осъждан за същото такова престъпление  по НОХД № 555/16г. по описа на РС-Казанлък  като  наказанието по което е било кумулирано с присъди по НОХД № 401/14г. по описа на ОС-Стара Загора и НОХД № 457/14г. по описа на РС-Габрово,  и му е било определено  едно общо наказание от две години лишаване от свобода, което е било изтърпяно на 09.12.2014г. и тъй като не са изтекли пет години по смисъла на чл.30 от НК , сегашната му престъпна дейност следва да се квалифицира като извършена в условията на повторност на основание чл.28 ал.1 от НК а деянието да се квалифицира и по чл.195 ал.1 т.7 от НК.

Деянието с оглед неговата обществена опасност- извършено е престъпление от вида престъпления против собствеността, най-често извършваното престъпление в нашето общество,  и с оглед личната опасност на подс. Ф. - с  лоши характеристични данни правят случая немаловажен.

Престъпленията извършени в периода от  23.12.2016г. до 14.02.2017г.  и включени в състава на продължаваната престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК ,са осъществени с три отделни деяния  всяко едно от които осъществява състава на чл.195 ал.1 т.3 и 7 и чл.195 ал.1 т.7 от НК, извършени през непродължителен период от време  и при една и съща обстановка при което последващите деяния се явяват продължение на предшестващото го.

Деянието  извършено на 14.02.2017г. е останала във фазата на опита тъй като  подс. не успял да установи трайна фактическа власт върху отнетите вещи поради намесата на привходящи фактори но съобразно съдебната практика ТР 3/71 ОСНК , единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това,че една част от деянията са завършени а други спрели в стадия на опита

От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс.  Ф.  съдът прави ,че е действал умишлено.

Подс. е съзнавал обществено-опасния характер на деянията си включени в състава на продължаваната престъпна дейност ,предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от тях, искал е тяхното настъпване и се стремил към тях.

В този смисъл е и практиката на ВКС- Постановление 6-71г. на Пленума на ВС, ТР-3-71 ОСНК и др..

Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови текстове съдът счита,че подс. Д.З.Ф. следва да бъде признат за виновен и наказан.

 

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО;

 

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема- обремененото му съдебно минало ,лошите  му характеристични данни и не напълно възстановените врещи.

Що се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- младата му възраст ,направените самопризнания и критичното му отношение към извършеното .

Следователно наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства но над предвидения в закона минимален размер предвид на обстоятелството,че този вид престъпления са широко разпространени в нашето общество и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- две години лишаване от свобода.

На основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК съдът няма алтернатива и намалява така определеното наказание с една трета на  една година и четири  лишаване от свобода при първоначален строг режим – чл.57  ал.1 т.2 от ЗИНЗС тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Същото е било изтърпяно на  09.12.2014г. в ПД- Бойчиновци .

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Д.З.Ф. следва да заплати и направените по делото разноски в размер от  77,28 лв. по сметка на ОД на МВР Стара Загора- възнаграждения на експерта от досъдебното производство.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ ;