РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. К., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500030 по описа за 2022 година
С решение № 115/22.12.2021 г., постановено по гр.д. № 105/2021 г. по
описа на Районен съд – М. е оставена без уважение молбата на Е.Х. М. от
гр.М., като родител и законен представител на малолетното дете Д. М., за
налагане на мерки за защита от домашно насилие по отношение на детето
против М. Р. М. от гр. М., като неоснователна.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката
Е.Х. М., която го обжалва чрез пълномощника си адв. Л.Б. от АК – К. като
неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд при напълно изяснена
фактическа обстановка по делото е изградил неправилни и незаконосъобразни
правни изводи. Твърди се, че неналагането на нито една от мерките по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН, респективно оставянето без уважение на молбата, сочат на това,
че за първоинстанционния съд няма осъществен акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, която гласи, че: „За психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.“ Счита се, че декларираните в съответствие с чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от
молителя обстоятелства относно извършения от ответника акт на домашно
насилие изцяло се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства
(писмени и гласни), които обсъдени в съвкупност и в тяхната взаимна връзка
1
обосновават извод за извършен от ответника акт на домашно насилие спрямо
малолетната Д. М. под формата на психическо и емоционално насилие. Моли
се въззивния съд да отмени обжалваното решение от 22.12.2021 г.,
постановено по гр.д. №105/2021 г. по описа на РС-М. като неправилно и да
постанови друго, с което на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН да издаде заповед
за защита, с която да наложи предвидените в ЗЗДН мерки за защита от
домашно насилие спрямо М. Р. М..
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН са подадени възражения по жалбата от
въззиваемата страна М. Р. М. чрез адв. И. Б. от АК – К. – представител по
пълномощие. Жалбата се счита за неоснователна. Иска се обжалваното
решение да се потвърди изцяло. Претендира се присъждане на направените в
инстанцията разноски.
В съдебно заседание жалбодателката не се явява. Представлява се от
пълномощника адв. Л.Б. от АК – К., който поддържа въззивната жалба по
съображенията, изложени в същата.
В съдебно заседание въззиваемата страна М. Р. М. се явява лично и с
пълномощника си адв. И. Б. от АК – К., които оспорват въззивната жалба,
като поддържат възраженията срещу същата. Молят обжалваното решение да
се потвърди като правилно. Претендират присъждане на направените по
делото разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с подадената жалба, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Преценката на неговата
правилност е при засилено служебно начало от страна на съда, тъй като
предметът на делото касае защита интерес на малолетно дете от акт на
домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Производството за налагане на мерки за защита от домашно насилие е
образувано по писмена молба, подадена в преклузивния едномесечен срок по
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от молителката Е.М. в качеството на майка и законен
представител на малолетно дете Д. М., за което се твърди, че е пострадало от
акт на домашно насилие. Или молбата е процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
В декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката е описала следните
обстоятелства, представляващи акта на домашно насилие: на 06.02.2021 г.,
около 18.15 часа, в присъствието на малолетната им дъщеря Д. М.,
ответникът М. Р. М. внезапно се засилил срещу баща й Е. С. М. с ругатни,
като спрял на няколко крачки пред него и продължил да го заплашва, че
отново ще му нанесе бой. На 06.02.2021 г., около 18.15 часа, в присъствието
на малолетната им дъщеря Д. М., ответникът М. Р. М. обидил баща й Е. С. М.,
2
като го нарекъл боклук и направил опит да го удари с порталната врата, която
със замах засилил към него. На 06.02.2021 г., около 18.15 часа, в
присъствието на малолетната им дъщеря Д. М., ответникът М. Р. М. нападнал
баща й Е. С. М., като му нанесъл удари с юмруци по лицето. От горната устна
и носа му текнала кръв. На 06.02.2021 г., около 18.15 часа, в присъствието на
малолетната Д. М., ответникът М. Р. М. нападнал дядо й С. Р. М., като му
нанесъл удари с юмруци по главата и лицето, и с ритници по краката. В
декларацията е посочено още, че гореописаният акт на домашно насилие
станал пред очите на малолетното дете, което изпаднало в шок и се
разтреперило от страх.
Съгласно данните в декларацията, и съобразно молбата по чл. 8 от
Закона, предмет на доказване в производството е акт на насилие, извършен на
06.02.2021г. от ответника М. Р. М. спрямо Е. С. М. и С. Р. М., в присъствието
на малолетната дъщеря на първия и внучка на втория Д. М..
Не е спорно по делото, че ответникът М. Р. М. е брат на свидетеля С. Р.
М., който е баща на свидетеля Е. С. М., а последният е баща на малолетното
дете Д. М., което към процесната дата 06.02.2021 г. е било на седем
навършени години. Или, бащата на детето е племенник на ответника и същите
се намират в родство по съребрена линия от трета степен. Съответно
ответникът и брат му С. М. – дядо на детето, са роднини по съребрена линия
от втора степен.
Не е спорно също така, че семейството на свидетеля Е. М., състоящо се
от съпругата му – молителката Е.Х. М. и малолетното им дете Д. М., заедно с
родителите на св. Е. М. - свидетеля С. Р. М. и съпругата му Х. М. от една
страна; ответникът М. Р. М. и съпругата му З. М.а, заедно със свидетелката Х.
А. Е. – майка на братята С. М. и М.М. от друга страна, живеят в двуетажна
жилищна сграда на отделни етажи, всеки със самостоятелен вход. Всички
ползват общия прилежащ двор, като ползване е разпределено между
собствениците с влязло в сила съдебно решение.
От събраните по делото писмени доказателства: заверено копие на
прокурорска преписка вх. № 496/2021 г. по описа на ТО-М. при РП-К.;
заверено копие на съдебен протокол от проведено на 28.06.2021 г. открито
съдебно заседание по гр.д. № 78/2021 г. по описа на Районен съд – М.;
заверено копие на присъда № 192/21.12.2020 г., постановена по Н.ч.х.д. №
276/2020 г. по описа на Районен съд – М.; заверено копие на протокол за
предупреждение по ЗМВР от 06.02.2021 г. и заверени копия на съдебно
медицински удостоверения, се установява, че по повод ползването на общото
дворно място, взаимоотношенията между С. Р. М. и неговия син Е. М. от една
страна и семейството на ответника от друга страна, са силно влошени и
съпроводени с периодични скандали и сбивания.
За да се направи обективен извод дали поредният скандал между
близките на процесната дата 06.02.2021 г., започнал със закани и прераснал в
размяна на удари, бутане, блъскане и драскане с участието на ответника и
3
свидетелите Е. М. и С. М., представлява акт на домашно насилие по смисъла
на ЗЗДН, извършен в присъствието на малолетната Д. М., следва да се
съпостави процесуалното поведение на тези заинтересовани лица, според
притежаваното от тях процесуално качество във всяко едно от проведените
по повод скандала производства: в проверката по прокурорската преписка, в
съдебното производство по гр.д. № 78/2021 г. на РС-М., съответно – в
настоящото производство. Така, от съдържанието на приетото като
доказателство заверено копие на съдебен протокол от проведено на
28.06.2021 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 78/2021 г. по описа на
Районен съд – М. се установява, че същото е образувано по молба на Е. С. М.
за налагане на мерки за защита от домашно насилие по отношение на М. Р. М.
и З. В. М.а, извършено на същата дата 06.02.2021 г. Видно е също така, че към
това производство са присъединени и образуваните в същия съд граждански
дела № 82/2021 г. и № 90/2021 г. по молби съответно на С. Р. М. срещу
същите ответници и на Х. М. срещу З. В. М.а, с аналогичен предмет – защита
от акт на домашно насилие, извършено на процесната дата 06.02.2021 г. От
своя страна, цитираната по-горе прокурорска преписка е образувана по повод
докладна записка от служителя в РУ – М. С. Б. Т. по повод същото събитие,
приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
за извършено престъпление от общ характер, с което е прието именно въз
основа на снетите обяснения на същите участници, че на обсъжданата дата по
повод намиращите се в общия двор работници, скандалът е предизвикан от
свидетеля С. М. и сина му Е. М., които започнали да ги гонят и да крещят и да
обиждат свидетелката З. М.а. Прието е за установено, че М.М. се обадил на
телефон 112, след което Е. М., виждайки това се насочил към него и му
нанесъл юмручни удари в дясната челно- слепоочна област, от което
ответникът паднал на земята и след като паднал, Е. М. седнал на гръдния му
кош и му хванал ръцете. При тях дошъл и С. М., който също му нанесъл
няколко удари в лицето. Прието е, че описаните увреждания по лицето на
ответника М.М. са установени със съдебно медицинско удостоверение №
29/07.02.2021г. Посочено е, че на процесната дата протоколи за
предупреждение по ЗМВР са съставени на Е. С. М. и на С. Р. М., които са
били предупредени да не се разправят с М. Р. М.. На двамата също така са
били съставени актове за установяване на административно нарушение, за
нарушаване на обществения ред в Община – К.. С прокурорското
постановление е прието, че са налице данни за извършено престъпление
спрямо М. Р. М., което се преследва по жалба на пострадалия.
Така, установеният по безпротиворечив начин в съдебните производства,
в т.ч. в настоящото и при полицейската проверка, повод за случилото се на
06.02.2021 г. е този, че около 18:10 ч. ответникът М.М. се намирал в общия
двор с трима работника и разговарял с тях, а св. С. М. и Е.М. (независимо
един от друг) ги видели, при което тя изпратила съпруга си Е. М. да разбере
кои са, а С. М. отишъл при тях, за да се интересува какво правят в двора. Или
първопричината за развилия се конфликт е именно намесата на С. М. и сина
4
му в работите на ответника, който до този момент не е имал каквото и да е
противоправно поведение спрямо тях.
Оттам нататък, обясненията на всеки от участниците в конфликта
относно това кой първи се е заканил, кой първи е посегнал и какви телесни
увреждания са му били причинени, са представени от гледна точка на
собствената защитна позиция и роля като жалбодател, пострадал или
свидетел. Следва да се посочи, че обясненията, респ. показанията на
участниците в конфликта варират от пълно отричане на словесна разправа и
физическа посегателство върху М.М. и св. З. М.а и обратно, до частични и
откъслечни самопризнания за собственото участие в конфликта. Независимо
от това, крайният извод, който може да се направи от представените по
делото медицински удостоверения, приложеното такова към прокурорската
преписка и събраните гласни доказателства/писмени обяснения, независимо
от съществените противоречия помежду им е този, че както свидетелите Е. М.
и С. М. са с причинени от М.М. и съпругата му телесни увреждания, така и
последните двама също са с такива увреждания, причинени им от първите
двама, т.е. нито едно от участниците не е бил с пасивно поведение и в ролята
само на пострадал. Другият извод, който се извежда от събраната
доказателствена съвкупност в първоинстанционното съдебно производство и
при полицейската проверка е, че св. Е. М. е имал проактивно и упорито
участие както в словесната разправия, така и в нанасянето на удари по лицето
на отв. М.М..
И тъй като предмет на настоящото съдебно производство е не изследване
на въпроса кой първи е започнал конфликта, кой първи е посегнал, дали
другият е отвърнал, а установяването на акт на домашно насилие в
присъствието на малолетното дете, следва да бъдат анализирани
свидетелските показания на Е.М. (молител и инициатор на настоящото
производство), дадени след предупреждение за наказателната отговорност,
която носи като свидетел в проведеното открито съдебно заседание на
28.06.2021 г. по гр.д. № 78/2021 г. по описа на РС-М., и които свидетелски
показания са от съществено значение за по-нататъшните изводи на настоящия
състав. Така при разпита си Е.М. сочи, че на процесната дата, към 18:00 ч. се
намирала в къщи с детето и съпруга си. Занимавала се с дъщеря им. Сочи, че
видели от прозореца, че в двора се разхождат чужди хора и съпругът й слязъл
на двора, за да провери какви са те. Свидетелката сочи, че останала горе с
малката. Сочи, че тъй като имали друго дело (без да уточнява какво) и детето
било разстроено (без да сочи причината), тя като майка не искала пред детето
да се случват такива работи (без да конкретизира какви). Сочи, че поради това
останала с детето горе и че не е слизала долу, за да види какво става. Двете
седнали да учат. По едно време чула гласове, но не излязла навън, защото
дъщеря й била много разстроена и се страхувала, че ще стане нещо с баща й,
и ако свидетелката излезнела навън и дъщеря й щяла да я последва. Затова
само погледнала от балкона надолу, но тъй като било започнало да се
стъмнява, не успяла да види много добре какво се случва, но разбрала, че се
5
случва нещо нередно. От страх звъннала направо на сестрата на съпруга си,
защото през това време малката я дърпала и питала какво става с баща й, и че
те ще убият баща й. Свидетелката сочи, че в един момент слязла долу. Е. и
баща му дошли на вратата и видяла, че от носа на Е. тече кръв, както и че
баща му също бил пострадал. Свидетелката сочи, че детето през цялото време
е било горе на етажа. Имало момент, в който тя изпуснала детето, то изтичало
надолу, излязло на двора и отишло при баща си. В същото време обаче
твърди, че не е видяла къде е отишло детето.
Между тези свидетелски показания се констатира очевидно
противоречие с показанията на бащата и дядото на детето, дадени в
първоинстанционното съдебно производство, които твърдят, че през цялото
време майката и детето се намирали на терасата и гледали какво се случва на
двора. Така Е.М. никъде в показанията си не твърди такова обстоятелство,
нито твърди, че детето е станало свидетел на побой и на словесни заплахи и
обиди към баща му от страна на ответника. Напротив свидетелката сочи, че тя
не е слизала на двора, за да не я последва детето, че детето през цялото време
е било горе, че самата свидетелка не е могла добре да види какво се случва,
тъй като било започнало да се стъмнява. Сочи, че в един момент е слязла долу
и е видяла съпруга си и свекър си с кръв по лицата. Тези показания на Е.М.
изключват същата да е възприела какво се случва на двора, както и изключва
възможността детето да е станало свидетел на скандала с последвалия побой.
Поради посоченото не се установява което и да е от описаните действия в
декларацията по чл. 9 ЗЗДН, а именно, че на процесната дата и в установения
час, в присъствието на малолетната им дъщеря Д. М., ответникът М. Р. М.
внезапно се засилил срещу баща й Е. С. М. с ругатни, като спрял на няколко
крачки пред него и продължил да го заплашва, че отново ще му нанесе бой;
че ответникът М. Р. М. обидил баща й Е. С. М., като го нарекъл боклук и
направил опит да го удари с порталната врата, която със замах засилил към
него; че ответникът М. Р. М. нападнал баща й Е. С. М., като му нанесъл удари
с юмруци по лицето; че ответникът М. Р. М. нападнал дядо й С. Р. М., като му
нанесъл удари с юмруци по главата и лицето, и с ритници по краката, да са
извършени в присъствието на детето. Нещо повече, в молбата за съдебна
защита подробно е обяснен спорът около имота, конфликтът, участието на
М.М. в него, но същевременно липсват изложени каквито и да е
обстоятелства как детето се е озовало на двора, в кой момент от разпрата,
като липсата на тези релевантни обстоятелства е заместено с декларативното
изречение, че актът на домашно насилие е станало пред очите на малолетното
дете.
По изложените съображения следва да се направи извод, че детето не е
присъствало на конфликта, а вероятно е станало свидетел на последиците от
същия /възприело е окървавеното лице на баща си/. Този извод се подкрепя и
от показанията на разпитания като свидетел полицейски служител Т., дошъл
по сигнал, който сочи, че пострадалите били насочени веднага към Спешна
помощ, но никой от възрастните не е споменавал за пострадало дете, което
6
при пристигането на полицейския патрул е било на двора наред с всички
други. Включително в показанията на св. Б.С. - сестра на Е. М. и леля на
детето, не се съдържат данни, че то е присъствало на сбиването, като в
показанията си, които препредават разказа на майката Е.М., сочи, че детето
се е отскубнало от майка си, слязло е на двора и е видяло кръв по лицето на
баща си, което е различно от извършването на насилствен акт в присъствието
на детето. Относими към извода на съда са и показанията на св. Х. Е. - майка
на отв. М.М. и св. С. М., която сочи в показанията си, че и тримата - Е., С. и
Х. (съпруга на С.) отишли след малкия й син М. (отв. М.М.) и го ударили по
главата, като е категорична относно обстоятелството, че по това време там е
нямало малко дете.
Не се отрича от настоящия съдебен състав установеният факт по делото,
че събитието се е отразило зле върху психическото състояние на детето:
същото е било разстроено, изплашено, плачело е, страхувало се е за баща си,
но това състояние не се дължи на присъствието му на скандала, а на
цялостната изострена обстановка след приключването му: на двора са се
събрали всички роднини, включително лелята на детето, имало е полиции,
всички основни участници в инцидента са били с видими следи от
наранявания, кръв. Т.е. уплахата на детето, плачът му, тревогата за баща му,
са били естествена реакция на това, което е възприело впоследствие. Това
състояние на детето е резултат и от неадекватното поведение спрямо него на
роднините от най-близкия му семеен кръг, в т.ч. на бащата на детето и
неговия дядо. Установено е в тази връзка, че при намесата на двамата в
разговора на ответника с работниците, последвана от ескалация на спора,
никой от тях не е мислил за детето, нито какви биха били последиците за
същото, ако то стане свидетел на случващото се и то при активното участие
на баща му в скандала. Така към института на домашно насилие следва да се
подхожда изключително внимателно, за да се избегне допускане на
злоупотреба с процесуални права и използването му за разчистване на сметки
при влошени взаимоотношения. Интересен факт в тази връзка, който се
установява от съдебния протокол от 28.06.2021 г. по гр.д. № 78/2021 г. на
Районен съд – М. е, че по повод случилото се на процесната дата, молба за
защита от домашно насилие е подал бащата на детето Е. М., но в лично
качество на пострадал, молби за такава защита са подали също дядото и
бабата на детето. А молбата за защита на детето, предмет на настоящото
производство, е подадена в последния ден преди изтичане на едномесечния
срок по чл. 8 ЗЗДН. Нормалната житейска логика и родителска грижа
предполага и изисква пострадалото дете да получи защита преди всички
други.
Въз основа на всичко изложено дотук, изводът, който може да се
направи е, че молбата за защита от домашно насилие на малолетното дете Д.
М. е неоснователна и недоказана и следва да се остави без уважение, до
какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционният съд.
7
Ето защо въззивната жалба срещу постановеното от този съд решение е
неоснователна, поради което същото следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото молителката жалбодателката следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в
размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 12.02.2022 г.
Водим от изложеното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115/22.12.2021 г., постановено по гр.д. №
105/2021 г. по описа на Районен съд – М..
ОСЪЖДА Е.Х. М., ЕГН ********** от гр. М., ул. “Г. Б.” № **да
заплати на М. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. “Б.” № **
направените във въззивното производство разноски в размер на 1000 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8