Р Е Ш Е Н И Е
№ 1542
гр. Варна, 13.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15460 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
реда на чл.318 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
искова молба от Ц.Д.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника и адв.Е.С.
– АК Варна срещу К.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен брачен
иск с правно основание чл.49 СК за прекратяване на сключения между страните
граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия,
без съдът да се произнася по въпроса за вината, съединен с небрачен иск с правно
основание чл.53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата – „Д.”.
В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на ***г.
в гр.Варна, от който имали родени две деца – навършили пълнолетие към датата на
предявяване на иска.
Ищцата твърди, че от известно
време в брачната връзка се изгубили чувствата на взаимна привързаност, уважение
и доверие, което довело до пълно отчуждаване на съпрузите един от друг. От
началото на ***г. съпрузите живеели във фактическа раздяла, като връзките по
между им били изключително дипломатични. Настъпило било пълно физическо и
духовно отчуждение между съпрузите, поради което и бракът съществувал само
формално и не можел да изпълнява личното и общественото му предназначение. Ищцата
поддържа, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и запазването му не е в
интерес на съпрузите. Моли за прекратяване на брака без съдът да се произнася
по въпроса за вината, както и за възстановяване на предбрачното си фамилно име.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез проц.
представител поддържа исковата молба. Ответника се явява лично и заявява, че не
оспорва настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и също желае
прекратяването му.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
представеното с исковата молба удостоверение за сключен граждански брак
/дубликат/ на ***г. в гр.Варна страните са сключили граждански брак, за което е
съставен акт за граждански брак № ***г. от длъжностно лице при Община Варна,
както и че предбрачното фамилно име на ищцата е Д. /л.6/.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля П.К.В.
Свидетелката
заявява, че познава ищцата от почти *** години и знае за сключения между
страните граждански брак. След сключване на брака съпрузите заживели в
апартамент в гр.***“ , по-късно заедно се преместили да живеят във вила в
местност „***“. Съпрузите не живеели заедно от повече от една година, като
ищцата се върнала да живее в апартамента на ул. „***“, а ответника останал да
живее на вилата. В периода на фактическата раздяла съпрузите не поддържали
контакти по между си и според свидетелката не показвали желание и намерение да
се съберат да живеят заедно като семейство. Свидетелката заявява, че според нея
съпрузите имат изчерпване на отношенията и постоянно се карали, като е
присъствала на кавги между тях, при които ответника К.Р. обиждал ищцата и се
отнасял лошо към нея.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля доколкото са дадени от незаинтересовано от
изхода на спора лице и под страх от наказателна отговорност.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По
отношение на предявения иск за прекратяване на брака между страните поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на същия, съдът намира иска за основателен,
като от събраните по делото доказателства се установи продължителния период на
фактическа раздяла между съпрузите, лошите отношения по между им преди
раздялата и липсата на желание и намерение отново да заживеят заедно. Доколкото
страните не са направили искане по въпроса за вината до приключване на
съдебното дирене, съдът не следва да се произнася по същата.
В исковата
молба ищцата е направила искане за възстановяване на предбрачното си фамилно
име, поради което същото следва да бъде променено и след прекратяване на брака ищцата
да носи предбрачното си фамилно име – Д.
На основание
чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на *** лв., която следва да бъде
заплатена по равно от страните.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак
между Ц.Д.Р., с ЕГН ********** и К.Р., ирански гражданин, роден на ***г.,
сключен на ***г. в гр.Варна пред длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***г.,
на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака съпругата Ц.Д.Р. да носи предбрачното си фамилно име - Д.
ОСЪЖДА Ц.Д.Р., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от *** /***/ лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за
развод, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.Р., ирански
гражданин, роден на ***г. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от *** /***/ лева, представляваща окончателна държавна
такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: