№ 3732
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.а
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110114655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от А. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „***, срещу „ВКВВ“ ООД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на
управление: гр. Варна, ул. ***, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
5464,38 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 10726,75 лв.,
представляваща стойност на реално потребени ВиК услуги в периода от
27.08.2020 г. до 28.10.2020 г. в обект на потребление с абонатен № ***,
находящ се в гр. Варна, ул. „***, за която обща сума е издадена фактура №
********** от 30.11.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е получател по издадена от
ответното дружество фактура № ********** от 30.11.2020 г. на стойност
10726,75 лв. за доставени, отведени и пречистени 3099 куб.м вода. Ищецът
счита, че не дължи тази сума. Оспорва качеството му на потребител на ВиК
услуги за процесния период с твърдения, че не е собственик или титуляр на
друго вещно или облигационно право върху водоснабдения имот. Отделно
оспорва реалното доставяне и потребление на фактурираното количество
вода. Счита, че е обективно невъзможно същото да бъде потребено в
отчетния период от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г. Поддържа още, че в случая е
била приложима разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/2004 г.,
според която при липса на монтиран водомер месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща по 5 куб.м при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Намира, че не е спазена и
клаузата на чл. 23, ал. 3 от ОУ на ВиК оператора за месечно начисляване на
служебно количество изразходена вода въз основа на средния месечен разход
1
от предходни два отчета в междинните периоди между отделните отчети.
Поддържа, че е допуснато и нарушение на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., тъй
като не е извършван на място регулярен отчет на водомера, респ. той не е
присъствал на нито една проверка и не е подписвал карнет. Оспорва също
техническата изправност на водомера, както и метрологичната му годност.
Намира, че остойностеното с процесната фактура количество вода не е
измерено по предвидения в ОУ и Наредбата ред, което го освобождава от
задължението за заплащане на тази стойност.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения отрицателен установителен иск и претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че ищецът е придобил правото на собственост
върху водоснабдения имот на 13.02.1995 г., поради което същият се явява
потребител на ВиК услуги и задължено за заплащане на тяхната стойност
лице. Твърди, че водомерът е монтиран нов в обекта на 16.03.2020 г., с година
на метрологична проверка 2019 г., като същият е бил технически изправен и
метрологично годен в процесния период. Отделно по повод възраженията за
неизправност на СТИ изтъква, че според чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г.
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери е задължение на
потребителя, а не на ВиК оператора, както и че ищецът не е инициирал
извършването на проверка по реда на чл. 34 от Наредбата, приложима при
съмнения за метрологичните характеристики и/или точността на
измервателния уред.
Твърди, че монтираният водомер е с модул за дистанционен отчет, като
на 27.08.2020 г. същият е отчел показание 94 куб.м, а на 28.10.2020 г. – 3139
куб.м, съответно начисленото с процесната фактура количество вода от 3099
куб.м представлява реално потребление, формирано като разлика между
показанията от двата отчета. Намира, че това количество е напълно възможно
да бъде потребено в рамките на отчетния период от 62 дни, съобразно
максималната проводимост на водомера от 5 куб.м/час, при които данни
максималният разход на вода възлиза на 7440 куб.м. Твърди, че в случая са
неприложими разпоредбите на Наредба № 4/2004 г. и ОУ, на които се
позовава ищецът, за което излага подробни съображения. Сочи, че при
нА.чие на монтиран водомер с дистанционен отчет е приложима клаузата на
чл. 23, ал. 4, изр. последно от ОУ, според която не е необходимо присъствие
на абоната на при отчета. Твърди, че е извършван регулярен отчет на
показанието на водомера чрез модула за дистанционен отчет, за което не е
необходимо и посещение на място.
Изтъква също, че ищецът не е подал възражение по реда на чл. 40, ал. 2
от Наредба № 4/2004 г. срещу определено за заплащане с процесната фактура
изразходвано количество вода, както и че е заплащал сумите по издаваните
фактури за отчетеното потребление преди и след процесната фактура. Счита,
че това доброволно плащане представлява извънсъдебно признание относно
реалната консумация на процесното количество вода, респ. дължимостта на
неговата стойност по издадената фактура.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски по делото.
2
В открито съдебно заседание ищецът не се явява лично и не се
представлява. Процесуалният му представител предварително депозира
писмена молба, с която поддържа предявения иск и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК. Отправя и искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Пламенка
Василева, поддържа депозирания отговор и направеното в него искане и също
представя списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че
ответникът „Водоснабдяване и канА.зация-Варна” ООД е издал процесната
фактура № ********** от 30.11.2020 г., претендирана за заплащане от ищеца
А. С. А.. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената сметка към
фактурата (л. 7). От съдържанието на сметката се установява още, че
главницата по фактурата възлиза на 9955,22 лв. с вкл. ДДС и със същата са
остойностени 3099 куб.м вода, отчетени от водомер № 48850, монтиран в
обект на потребление с абонатен № ***. Тези количества са формирани като
разлика между показанието на водомера на 27.08.2020 г. (94 куб.м) и това на
28.10.2020 г. (3193 куб.м). В сметката е посочен краен срок за плащане на
задължението до 30.12.2020 г. и е отправено предупреждение, че след тази
дата следва начисляване на лихва за забава.
Видно от приложената покана за доброволно плащане (л. 13), със
същата ответното дружество е уведомило ищеца, че към 26.08.2021 г. дължи
сума в общ размер на 10697,43 лв. за ползвани и неплатени ВиК услуги за
абонатен № *** на адрес: ул. ***.
От приобщеното удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. № АУ103212МЛ, издадено от Община Варна (л. 12), се
установява, че имената А. С. А. и А.С. Д. са имена на едно и също лице.
От приложената справка № 294862/10.03.2022 г. от Служба по
вписванията – Варна за вписвания, отбелязвания и зА.чавания по
персоналната партида на лицето А. С. А. за периода 01.01.1993 г. – 10.03.2022
г. (л. 37 и сл.) се установява, че на 13.02.1995 г. ищецът е придобил чрез
договор за покупко-продажба собствеността върху поземлен имот – дворно
място с площ 136 кв.м на ул. „*** в гр. Варна заедно с жилищна сграда.
Изяснява се още, че на 10.06.2004 г. имотът и сградата са продадени от А.С.
Д. и С.А. Д.а на трето лице – Г.Х.Б., както и че последният ги е прехвърлил
обратно на продавачите с договор за покупко-продажба от 11.03.2005 г.
От ангажираната молба вх. № М-336/10.03.2020 г. (л. 42) се изяснява, че
ищецът е направил пред ответното дружество възражение за погасяване по
давност на задълженията му за обект с абонатен № *** за периода 27.01.2002
г. – 28.12.2016 г.
Видно от приложения протокол от 16.03.2020 г., изготвен и подписан от
служители при ответника (л. 43), по молбата е взето решение за отписване
поради изтекла давност на вземанията за главница от 3017,25 лв. за
предоставени ВиК услуги и лихва за забава от 3061,38 лв. по посочени
3
фактури за периода 19.12.2001 г. – 28.12.2016 г.
От приобщения констативен двустранен протокол № 1000
370981/16.03.2020 г. (л. 44) се установява, че на 16.03.2020 г. е подменен
водомерът в обект с абонатен № 169901 на адрес: гр. Варна, ул. „***, като е
монтиран нов водомер № 048850, модул № 92101181, пломба № 210603, с
нулеви показания и отразена година на метрологична пломба: 2019 г.
Протоколът е подписан от служител при ответника (водопроводчик) и от
представител на абоната с изписано име „Софка Ат.“.
От съдържанието на приобщената справка за облога и плащанията на
частен абонат с абонатен № 169901 до 14.03.2022 г. (л. 45) се установява, че
разкритата при ответното дружество партида с посочен аб.номер е с титуляр
А.С. Д., като потреблението се отчита по водомер № 048850 с последно
показание 3343 от дата 22.02.2022 г. Изяснява се, че в периода на потребление
от 20.12.2000 г. до 25.02.2020 г. по партидата са отчетени нулеви показания на
водомера и са начислявани по 5-10 куб.м вода месечно, за които количества
са издадени съответни месечни фактури в периода 23.01.2001 г. – 26.02.2020
г., фигуриращи в справката като платени. Според справката първото отчетено
реално показание на водомера е за отчетния период 16.03.2020 г. – 25.03.2020
г. в размер на 5 куб.м, формирани като разлика между стар отчет (0) и нов (5),
за които е издадена фактура от 25.03.2020 г. В периода 25.03.2020 г. –
27.08.2020 г. по партидата е отчитано потребление от 10-32 куб.м вода
месечно, за което са издадени фактури в периода 28.05.2020 г. – 28.08.2020 г.,
всички отбелязани като платени. Следващата фактура (процесната) е от
30.11.2020 г., като със същата са начислени 3099 куб.м вода за периода
27.08.2020 г. – 28.10.2020 г. с отразено неплатено задължение по тази фактура
в общ размер на 11169,20 лв., включващо главница и лихва, начислена към
14.03.2022 г. Видно от справката, през следващия период от 27.08.2020 г. до
22.02.2022 г. потреблението в обекта е отчитано в размер на 1-25 куб.м
месечно и издадените за него съответни фактури са платени.
За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК услуги в
процесния период ищецът е представил опис на отчети на абонат № *** от
таблет, обработен от 01.03.2020 г. до 14.03.2022 г. (л. 50 и сл.). От
съдържанието на документа се установява, че потреблението в обекта е
отчитано дистанционно в периода 16.03.2020 г. – 22.02.2022 г. от водомер №
048850 с отразена 2019 г. година на метрология, като показанията са отразени
на база дистанционен отчет по данни от модул № 92101181 и извършвани
реални отчети. През целия период в отчета са отразени показанията на
водомера и консумираната вода в кубични метри, представляваща разлика
между отразените от отчета показания в деня на съответното отчитане и
показанията, отразени при предходния отчет. В периода 16.03.2020 г. –
27.08.2020 г. потреблението възлиза на 5-32 куб.м вода месечно, като
последното показание на измервателния уред на 27.08.2020 г. е 94. В същия
ред за отчетния период 27.07.2020 г. – 27.08.2020 г, в графата за вид отчет е
отразено „неотчетен“, а в графа за вид проблем е отразено „без достъп“.
Следващите 4 месечни отчети са отразени с идентични стари показания от 94
куб.м от дата 27.08.2020 г. и нови месечни показания, както следва:
- 2589 куб.м. на дата 28.09.2020 г., респ. отчетено от модул на
29.09.2020 г. потребление от 2495 куб.м за периода 27.08.2020 г. - 28.09.2020
г.;
4
- 3192 куб.м. на дата 27.10.2020 г., респ. отчетено от модул на
29.10.2020 г. потребление от 3098 куб.м за периода 27.08.2020 г. - 27.10.2020
г.;
- 3193 куб.м. на дата 28.10.2020 г., респ. отчетено реално на 30.11.2020
г. потребление от 3099 куб.м за периода 27.08.2020 г. - 28.10.2020 г.;
- 3201 куб.м. на дата 23.11.2020 г., респ. отчетено от модул на
25.11.2020 г. потребление потребление от 3107 куб.м за периода 27.08.2020 г.
– 23.11.2020 г.
Следващият отчет е за периода 28.10.2020 г. – 23.11.2020 г. с отчетено
потребление от 8 куб.м, изчислено като разлика между показанията на
водомера по стар отчет (3193 на дата 28.10.2020 г.) и нов отчет (3201 на дата
23.11.2020 г.), които показания е отразено, че са снети при реален отчет на
30.11.2020 г. През следващия период от 23.11.2020 г. до 22.02.2022 г. отчетите
са извършвани всеки месец по данни от дистанционния модул, като крайните
дати на всеки месечен период съвпадат с началните на следващия и
потреблението възлиза средно на 9,47 куб.м месечно.
Видно от приложената справка за облога и плащанията към 17.10.2022
г. (л. 82), отчетеното потребление е фактурирано всеки месец в периода
м.03.2020 г. – м.09.2022 г., с изключение на м.09.2020 г. и м.10.2020 г., за
потреблението през които месеци е издадена процесната една фактура №
********** от 30.11.2020 г. за начислени 3099 куб.м. вода за периода от
27.08.2020 г. до 28.10.2020 г. В същия ден е издадена и втора фактура №
**********, с която са остойностени отчетени 8 куб.м вода за периода от
27.10.2020 г. до 23.11.2020 г.
Ангажиран от ответника е и констативен протокол № 1000
376901/18.03.2022 г. (л. 81), според който на 18.03.2022 г. двама служители
при дружеството, в присъствие на един свидетел, са извършили проверка на
обект – жилищна сграда на ул. „***, при която след визуален отчет на
водомер № 048850 са констатирА., че същият е с показание 3347 куб.м и е
пломбиран с пломба № 210603.
По делото е допуснато и провеждането на комплексна съдебно-
техническа експертиза с назначен компютърен специА.ст и специА.ст –
хидроинженер. От приетото и неоспорено от страните заключение по
софтуерната част от експертизата, изготвено от вещото лице инж. С. Д. (л. 72
и сл.), се установява, че процесният водомер SAPEL-EWT № 048850 е
монтиран на 16.03.2020 г. Същият отчита механично преминалата през него
вода, като е сертифициран от производителя за потребление до 5 куб. метра
на час. Към СТИ е монтиран модул за дистанционно отчитане, работещ в
двупосочна, криптирана радиовръзка. В отдела за отчет на водомери се
назначава наряд за отчитане на водомери с дистанционни модули, създава се
маршрут и график. Отчетът се събира от служители, които не посещават
самия обект, а преминават със смарт устройство (таблет/телефон) в близост
до него. В смарт устройството предварително се задават данни за отчетите на
водомерите, съдържащи сериен номер на водомер, сериен номер на модул за
дистанционно отчитане, абонатен номер, име на абонат, адрес. По време на
комуникацията дистанционният модул предава своя сериен номер и
изчетените към момента показания на СТИ, базата данни на смарт
устройството сравнява серийните номера и записва стойностите на
показанието в съответната таблица. Изяснява се, че ответникът „ВКВВ“ ООД
5
разполага с технически средства и софтуер за отчитане на показанията на
водомери с дистанционно отчитане, като хардуерът и софтуерът за отчитане
са разработени и предоставени от марката DIEHL, доставяща СТИ в целия
свят. Според експертизата показанията на водомера са отчитани регулярно
чрез дистанционни отчети и чрез реален отчет (оглед) всяка година, като през
2020 г. дистанционните отчети са извършвани на следните дати и при тях са
отчетени следните показания: на 24.04.2020 г. – 15 куб.м; на 28.05.2020 г. – 47
куб.м; на 26.06.2020 г. – 60 куб.м; на 28.07.2020 г. – 77 куб.м; на 28.10.2020 г.
– 3192 куб.м; на 24.11.2020 г. – 3201 куб.м; на 17.12.2020 г. – 3211 куб.м.
Вещото лице констатира съответствие на данните от софтуера за отчитане на
показанията от водомера с дистанционно отчитане с данните от представения
към отговора на исковата молба „Опис на отчети на абонат № *** от
таблет,модул,самоотчет,обработен от 01.03.2020 г. до 14.03.2022 г.“.
Според хидротехническата част на заключението, изготвена от вещото
лице инж. Н. А. (л. 90 и сл.), в процесния период от 27.08.2020 г. до
28.10.2020 г. водомерът е бил в метрологична годност. При извършен на
21.09.2022 г. оглед на място експертът е установил показания на
измервателния уред от 3424 куб.м. Вещото лице определя максималното
количество вода, което може да премине през водомера за процесния период
от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г., съобразно пропускателната способност на
входящата тръба, в следните стойности: 1476 куб.м при скорост на водата от
1 м/сек за 61 дни; 3689,28 куб.м при скорост на водата от 2,5 м/сек за 61 дни;
3749,76 куб.м при скорост на водата от 2,5 м/сек за 62 дни; 2999,808 куб.м
при скорост на водата от 2 м/сек за 62 дни. Според експертът релевантна в
случая е скоростта на водата от 2 м/сек, определена като максимална скорост
във водопроводните инсталации в жилищни и обществени сгради съгласно
чл. 66, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/2005 г. на МРРБ. При тези условия инж. А.
заключава, че не е нА.це техническа възможност за реалното потребление в
обекта на фактурираното количество вода от 3099 куб.м за посочения период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
В настоящия случай е безспорно, че ответникът „Водоснабдяване и
канА.зация-Варна” ООД е издал процесната фактура № ********** от
30.11.2020 г. и претендира плащане по нея от ищеца А. С. А., като неин
получател. Следователно за последния е нА.це правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск, с който цели да установи несъществуването
на вземането по фактурата. НА.це са и останА.те положителни процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск и липсват процесуални пречки за това, поради което исковата претенция
е допустима.
При доказания правен интерес на ищеца и с оглед вида на търсената
съдебна защита, ответникът носи доказателствената тежест да установи, при
условията на главно и пълно доказване, основанието и размера на процесното
вземане, като установи следните обстоятелства: 1.) че ищецът е собственик на
6
процесния обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „***, за който е
разкрита партида с абонатен № ***, респ. качеството му на потребител на
ВиК услуги за процесния период; 2.) реалното доставяне и потребяване от
страна на ответника в посочения период на фактурираните ВиК услуги; 3.)
отчитането на фактурираното количество вода по предвидения ред в
приложимата Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канА.зация-Варна” ООД, както и 4.) съответствието на
сумата по издадената фактура с цената на услугата, установена от КЕВР.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канА.зационни услуги „потребители“ са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или
подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената
легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канА.зация - Варна“ ООД, одобрени с решение № ОУ-09
от 11.08.2014 на ДКЕВР(ОУ).
От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че през
2005 г. ищецът е придобил чрез договор за покупко-продажба правото на
собственост върху процесния обект на потребление наред с трето лице – С.А.
Д.а, също купувач по договора. Следователно двамата имат качеството на
потребители на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канА.зационни услуги и чл. 2, ал. 1, т. 2
от ОУ. От момента на придобиване на собствеността между ответника, от
една страна като ВиК оператор, и ищеца и третото лице, от друга страна, като
собственици на водоснабдения имот, е възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови
нужди. НА.чието на това правоотношение се потвърждава и от обсъдената
молба вх. № М-336/10.03.2020 г. за отписване на погасени по давност
задължения, която съдържаща извънсъдебно признание на ищеца за
потребителското му качество.
С оглед на изложеното и при липса на данни да е учредено ограничено
вещно право на ползване върху обекта, ищецът А. С. А. се явява задължено
лице за заплащането на фактурираните ВиК услуги за разглеждания период
на потребление през 2020 г. Отговорността му обаче е обусловена от
отношенията му с третото лице С.А. Д.а – дА. същата е негова съпруга, в
който случай отговорността им е солидарна при приложим режим на СИО (по
арг. от чл. 32, ал. 2 от СК), или съсобственик, при което всеки би отговарял
до размера на квотата му в съсобствеността (по арг. от чл. 30, ал. 3 от ЗС).
Доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ, както и в тези на
Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
7
канА.зационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ и чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4). Отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, освен в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 23, ал. 4 от
ОУ и чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4). В последната хипотеза при създадена
възможност от оператора се приемат и самоотчети (чл. 39, ал. 2 от Наредба №
4), като се извършва и физическа проверка и отчет поне един път годишно
(чл. 23, ал. 9 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или
пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, и по цени, определени от КЕВР по реда
на ЗРВКУ (чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от ОУ и чл. 40 от Наредба № 4). За
отчетената консумация ВиК операторът издава ежемесечни фактури, сумите
по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата
на фактуриране (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ). При неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по
реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (чл. 40, ал. 1, изр.
второ от Наредба № 4).
От обсъденото съдържание на приобщените писмени доказателствени
средства и заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира напълно в тази му част като компетентно изготвено, правилно и
обосновано, се установява, че потреблението в обекта е отчитано чрез
водомер № 048850, монтиран на 16.03.2020 г. с нулеви показания и отразена
година на метрологична пломба: 2019 г., респ. същият е бил в метрологична
годност през процесния отчетен период от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г.
Установява се, че измервателният уред е с дистанционно отчитане, каквато
принципна възможност е предвидена в чл. 18 от ОУ и чл. 39а от Наредба № 4,
като ВиК операторът разполага с изискуемите технически средства и софтуер
за отчитане на показанията му. Според чл. 23, ал. 4 от ОУ и чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 в хипотеза на дистанционен отчет присъствието на потребителя
или негов представител при отчета не е необходимо, респ. възраженията на
ищеца в обратна насока са неоснователни.
Основателни са обаче възраженията му, че начислените с процесната
фактура количества вода не са реално доставени и потребени в процесния
период. Аргументите за това са следните:
От обсъденото по-горе съдържание на приобщения опис на отчети се
доказва, че преди началната дата на исковия период - 27.08.2020 г. и след
крайната - 28.10.2020 г. отчетът е извършван всеки месец, като потреблението
не е надвишавало 32 куб.м, както и че издадените от ответника месечни
фактури са заплащани редовно от потребителя. Видно е също така от същия
документ, че в процесния отчетен период от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г.
дистанционният отчет не е коректен – на 27.08.2020 г. модулът за
дистанционен отчет е бил с отразена грешка „без достъп“, като следващите
четири подадени от СТИ дистанционни отчети от 29.09.2020 г., 29.10.2020 г.,
8
30.11.2020 г. и 25.11.2020 г. са погрешно отразени със същата начална дата -
27.08.2020 г. (вместо с дата, съответстваща на крайната от предходния
отчетен период). Отделно от това, през м.11.2020 г. са извършени два отчета –
един реален на 30.11.2020 г. с отчетено показание 3099 куб.м и един
дистанционен (по данни от модула), който е от по-ранна дата – 25.11.2020 г.,
но въпреки това е отчетено по-голямо показание от 3107 куб.м.
Освен от тези несъотвествия в данните на отчета, реалното потребление
на фактурираните 3099 куб.м вода за два месеца в периода от 27.08.2020 г. до
28.10.2020 г. се поставя под съмнение още и от обичайното месечно
потребление в обекта преди и след посочения период, което е многократно
по-ниско. От друга страна, по делото няма никакви данни относно
евентуалните причини за подобна прекомерна консумация в отчетния период,
които да водят до положителен извод за отговорността на ищеца за
процесното вземане. Подобен извод не може да бъде направен и единствено
на база доказаното показание на водомера, предвид установите грешки при
работата на модула за дистанционен отчет точно в този период.
Отделно от горното, според експертното заключение на вещото лице
инж. Н. А. не е нА.це и техническа възможност за доставянето на начислените
3099 куб.м вода до обекта в посочения двумесечен период, тъй като
максималното количество вода, което може да премине през водомера за
този период, е 2999,808 куб.м. Съдът кредитира именно този вариант на
експертното заключение, понеже определеното според него максимално
потребление е изчислено при максимална оразмерителна скорост на
студената вода в размер на 2 м/сек, която е приложимата скорост за
процесния обект, представляващ жилищна сграда с водопроводна инсталация
за питейно-битови нужди, на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от
17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канА.зационни инсталации.
Не е доказано от ответника още и съответствието на сумата по
издадената фактура № **********/30.11.2020 г. с цената на услугата,
установена от КЕВР. От приобщената покана за доброволно изпълнение от
26.08.2021 г. и справки за облога и плащанията на частен абонат от 14.03.2022
г. и от 17.10.2022 г. е видно, че оспореното от ищеца вземане в общ размер на
10726,75 лв., част от което в размер на 5464,38 лв. е предмет на предявения
иск, включва главница по посочената фактура в размер на 9955,22 лв. и
начислена мораторна лихва. Въпреки това обаче ответникът не е ангажирал
доказателства за размера на тези негови вземания, които претендира за
заплащане от ищеца. Не е доказал и отговорността на последния за пълния
размер на вземанията.
По изложените мотиви и доколкото размерът на оспорената главница по
фактурата надвишава предявената част от вземането, съдът намира, че
предявеният частичен иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като
се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата от 5464,38 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
9
218,58 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в
полза на процесуалния представител на ищеца адв. Д. Н. Д., вписан в АК-
Благоевград, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гоце
Делчев“, бл. 251, ап. 128, следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие в
размер на 846,44 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Посочената сума следва да бъде възложена в тежест на ответника, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът А. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, не дължи на
ответника „ВКВВ“ ООД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление: гр.
Варна, ул. ***, сумата от 5464,38 лв. (пет хиляди четиристотин шестдесет и
четири лева и тридесет и осем стотинки) – частичен иск от сума в общ размер
на 10726,75 лв., представляваща стойност на реално потребени ВиК услуги в
периода от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г. в обект на потребление с абонатен №
***, находящ се в гр. Варна, ул. „***, за което е издадена фактура №
********** от 30.11.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ВКВВ“ ООД , ЕИК ***, със седА.ще и адрес на
управление: гр. Варна, ул. ***, да заплати на А. С. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „***, сумата от 218,58 лв. (двеста и осемнадесет лева и
петдесет и осем стотинки) за сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ла. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ВКВВ“ ООД , ЕИК ***, със седА.ще и адрес на
управление: гр. Варна, ул. ***, да заплати на адв. Д. Н. Д., вписан в АК-
Благоевград, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гоце
Делчев“, бл. 251, ап. 128, сумата от 846,44 лв. (осемстотин четиридесет и
шест лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца по делото А. С. А., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10