Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на седми юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 2677 по описа за
2018 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявени от К.М.К. ЕГН
**********, срещу Х.И.И., ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 59
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за
издръжката си през периода 01.2009г.-12.2013г. /по 167лв. месечно/, както и
сумата от 3048.59лв. /три хиляди и четиридесет и осем лева и 59ст./,
представляваща сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил,
спестявайки разходи за ремонт и поддръжка на собствения си лек автомобил марка
„Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № *****, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на предявяване на иска – 22.02.2018г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Предявен
е и насрещен иск от Х.И.И., ЕГН **********
***, срещу К.М.К. ЕГН **********, с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за
ползване на собствения на ищеца Х.И.И. лек автомобил марка „Шкода“ модел
„Октавия“ с ДК № ***** за периода 26.04.2017г. до 21.04.2018г. /360 дни по 10
лв. на ден/, ведно със законната лихва, считано от предявяване на претенцията –
24.04.2018г. до изплащане на задължението.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата се
твърди, че страните
са съжителствали на семейни начала близо 24 г. По време на съвместното им
съжителство през 2008 г. ищцата заедно с Х.И. взимат решение за сключване на
договор за потребителски кредит за закупуване на лек автомобил марка „Шкода
Октавия" с ДКН *****. Като сълльжницп изтеглят потребителски кредит в
размер на 30 000 лв. на 05.12.2008 г. с погасителни вноски в размер на 629,29
лв. за период от 60 месена. Видно от справката на „Е.****" ООД Х.И. е
получавал нетно трудово възнаграждение от 2009-2013 г. между 603 — 700 лв.,
като в срока на кредита ответникът е превеждал своето трудово възнаграждение за
погасяване на вноските. Автомобилът е закупен на името на ответника и същият се
явява негов собственик. През периода на кредита ищцата е поемала всички
разходи, свързани с нормалното съществуване на семейството им. По време па
срока на кредита К.К. е била на постоянен трудов договор с трудово
възнаграждение в размер на около 600-650 лв. Сочи, че за целият период на
кредита тя е издържала цялото семейство, вкл. ответника като е осигурявала
прехрана и други стоки от първа необходимост, съгласно посочен списък, както и
е заплащала дължимите консумативни разходи в общ размер на 668лв. на месец за
домакинството или за член от същото по 167лв. на всеки. Счита, че с посочената
сума на месец, заплащана от нея като разходи, тя се е обеднила, а ответникът се
е обогатил, спестявайки разходи за собствената си издръжка.
Отделно от това сочи, че от закупуването на
автомобила К.К. поема всички разходи по поддръжката на автомобила, включително
заплащането на гражданска отговорност, данъци и такси. Твърди, че по автомобила
са извършвани два големи ремонта на обща стойност 702,39 лв. За 2017 г. е
заплатена застраховка гражданска отговорност в размер на 159,50лв. и данък в
размер на 186,70лв., а за периода 16.12.2010 г -06.07.2016 г. е бил начислен данък
върху МПС в размер на 2000 лв., който е заплатен от ищцата, която е изтеглила
от личната си банкова сметка ***.
В
отговора на ИМ се сочи,
че иска за заплащане на сумата от 10 000лв. е допустим, но неоснователен.
На първо място, доколкото са наведени твърдения за заплащане от страна на
ищцата на периодични разходи /описани в молбата й, индексирана с дата
14.03.2018г./ през периода от датата на сключване на приложения към исковата
молба договор за кредит /със срок на погасяване 5 години/ на 05.12.2008г. /до
05.12.2013г./ и с оглед факта, че исковата молба по настоящото дело е заведена
в съда на 22.02.2018г., твърди, че претенциите, формиращи общата сума от
10000,00лв. са погасени поради изтекла погасителна давност, на основание
чл.111, б."в" от ЗЗД.
Отделно се сочат други възражения за
неоснователност, а именно, че ищцата живеела от 1995г. до 26.04.2017г. в жилище
/ап.88 в гр.Варна ул."8-ми септември" /сега - ул."***"/ ***/,
което е собственост на родителите на ответника и чрез ползването му тя се е обогатила, поради
това, че не е заплащала половината от месечния наем за жилището.
Сочи, че автомобилът е закупен с негови лични
спестявания.
Не оспорва тегленето на кредит. Твърди,
че кредитът
е погасен със средства, които получавал от наеми от жилището на баба му и дядо
му по майчина линия и от трудовото му възнаграждение.
Твърди, че през целия период на съвместното им
съжителство с ищцата, издръжката й и тази на децата им, се е поемала от
ответника и от родителите му. Родителите му живеят, заедно с дядо му по майчина
линия /докато бил жив/ в с.*****, отглеждат животни, зеленчуци и плодове, за
което и той им помага и осигуряват изцяло прехраната на семейството. Неговите
родители, а след смъртта на баща му, майка му помагали ежеседмично и с пари.
Баща му, а сега и ответника се занимавали с отглеждане на пчели, от които
реализирали доходи. Отделно от това,
повече от 25г., в т.ч. и по време на процесния период на ответника му е предоставено
да ползва безвъзмездно като дарение,
наема от жилището на баба му и дядо му по майчина линия /П.и Н.Ц./ - ап.№ ** в гр.**** /сега - ул."****. Твърди, че за през
процесния период, освен заплатата му „по фиш", работодателят му заплащал
ежемесечно допълнително суми между 150,00лв. и 200,00лв.
Твърди още, че ищцата работела от време на време,
като никога не разходвала нейни лични средства за семейството. Два пъти сключила договори за кредит, средствата по
които също изразходвала еднолично само за себе си.
Ответникът отрича ищцата да е закупувала посочените
в молбата й от 14.03.2018г. продукти за посочения период. Месото, плодовете и
зеленчуците били осигурявани от село от родителите му, а стойностите на
перилните препарати и другите принадлежности били прекомерни. Сочи, че не е
вярно, е ищцата е участвала в заплащането на ток, вода, телефон.
Сочи, че предявените искове за заплащане на разходи
по поддръжката на автомобила са напълно неоснователни.
Твърди се, че претенцията е погасена по давност.
Ответника сочи, че ползва друг лек автомобил от
лятото на 2013г. - Сузуки Гранд Витара, регистриран на 10.07.2013г. с ДКН ****.
От тогава и към настоящия момент, само и единствено ищцата ползва лекия
автомобил „Шкода Октавия" с ДКН ****.
Ищцата отказва да върне автомобила. Заведена била
преписка № ***/26.06.2017г. по описа на
Районна прокуратура - Варна и Досъдебно производство № ***/2017г.
по описа на III-то РУП-Варна. Налице
било влязло в сила Решение № 501/09.02.2018г., постановено по гр.д.№ 15*** на ВРС, по силата на което К. М.К. е осъдена да
предаде на ответника владението на л.а. "Шкода Октавия" с ДКН *****.
Образувано било изпълнително дело № 2018***0400***/2018г.
по описа на ЧСИ Р.Т.- peг. № *** в КЧСИ, с район на действие - района на
Окръжен съд - Варна, по което на ищцата е връчена покана за доброволно
изпълнение, но въпреки това, нищата не е върнала колата. Сочи още, че от това
той търпи вреди.
Оспорва, че данъците за автомобила са заплатени със
средства на ответницата.
Сочи, че застраховка „Гражданска отговорност"
е задължителна само при условие, че автомобилът се ползва. Ищцата ползва
автомобила, а не ответника, поради което същата дължи заплащане на
застраховката по застрахователния договор като ползващо лице и ответника не
следва да й възстановява сумата от 159,02лв., заплатена вноска по застраховка
„Гражданска отговорност" за автомобила.
Оспорва, че са извършвани каквито и да било ремонти
на колата му. Същевременно, дори и да се налагали, то това е именно поради
факта, че ищцата, ползвайки автомобил, не е положила дължимата грижа за
запазването му, увредила го е и това е наложило автомобилът да бъде ремонтиран.
Сочи, че липсва доказателство към ИМ, че е
извършено плащане на сума 2000,00лв. от ищцата на задължение на ответника за
местен данък и доколкото плащанията на данъци се удостоверяват с официални
документи, на основание чл.127, ал.2 от ГПК, за ищцата е настъпила преклузия да
представи такива доказателства.
Сочи, че не дължи плащане на данък 186,70лв.,
допълнена, на ръка, неизвестно от кого на стр.2 от ИМ. Липсва към ИМ
доказателство за плащането и за ищцата е настъпила преклузията по чл.127, ал.2
от ГПК. Но дори и ищцата да е платила данъка, е изпълнила свое морално
задължение, доколкото се позовава на принципа „комуто ползите, нему и
вредите".
В
насрещния иск се сочи,
че ответникът е собственик на лек автомобил марка "Шкода Октавия" с
ДКН *****, рама № ****, двигател № ****, хетчбек, цвят - бежов металик, гориво
- дизел, с дата на първоначалната регистрация - 18.05.2005г. по силата на
Договор за продажба от 16.12.2008г. с нотариална заверка на подписите под рег.№
***/16.12.2008г., заверен от С.Д. - Помощник нотариус на Нотариус П.Д.- рег.№ ***
в НК-София, с район на действие - района на ВРС.
Правото му на собственост е удостоверено в Свидетелство
за регистрация Част I № **3440682, издадено на
19.12.2008г. от МВР, представено от ответницата с ИМ.
С влязло в сила Решение № 50*/09.02.2018г. по гр.д.№ 15015/2017г. на ВРС е
признато за установено в отношенията му с К.М.К., че е собственик на описания
автомобил и тя е осъдена да му предаде владението на автомобила, което не е
сторено.
Твърди, че от лятото на 2013г. К.К. владее и ползва
автомобила му, че по време на съвместното им съжителство й го бил предоставил
за ползване, но от 26.04.2017г., от която дата са разделени, тя му отнела
автомобила, без негово знание и съгласие.
В
отговора по насрещния иск
се оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди се, че лекият автомобил марка „Шкода
Октавия" е придобит с общи средства.
Сочи още, че ползването му е предоставено от
ответника на ищцата доброволно след
фактическата им раздяла. Твърди, че до началото на 2012 г. колата се е
ползвала заедно от страните, като след това Х.И. е предал на ищцата владението
вьрху автомобила, тъй като са закупили още един автомобил, „Сузукп гранд
витара" с per. ****, който ответникът ползвал.
Твърди, че ищцата е
правила опити за връщане на автомобила, но безуспешно, поради което е налице
забава на кредитора. На следните дати 30.04.2018 г. в кантората на ЧСИ Р.Т., на 02.05.2018
г. в 09:00 ч. в Трето РУ при ОД на МВР Варна и на 10.05.2018 г. в 15:00 ч. в
Трето РУ при ОД на МВР Варна, ищцата е предоставила автомобила заедно с всички
документи и ключове съгласно Решение № 50*/09.02.2018
г. по гр. дело № 15015/2017г. по описа на PC- Варна, но съдия изпълнителя
отказал да го получи. На 30.05.2018 г. ответникът отказал да получи автомобила.
Сочи още, че основанието, въз основа на което полза
автомобила е факта, че същата е участвала в изплащането на кредита, с който е
закупен процесния автомобил.
Счита, че не се дължи претендиралото обезщетение
предвид факта, че ответникът не е бил лишен от автомобил, доколкото е ползвал
друг такъв - Сузуки Гранд Витара и не е ползвал обществен превоз.
В документ, представляващ становище по отговора на исковата молба, носещ
наименованието допълнителна искова молба от 25.05.2018г. се оспорват всички
твърдения на ответника в отговора.
В с.з. ищеца
поддържа исковете си, а ответника моли за отхвърлянето им, както и за уважаване
на насрещния иск.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД
е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен
субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне
онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие
между субектите, до размера на обедняването. Искът по чл. 59 от ЗЗД е допустим
при условие, че не е налице друг иск, с който обеднелият може да се защити,
т.е. когато липсва друго основание за вземането.
За да бъде уважен иска по чл. 59 от ЗЗД, следва да
бъдат установени следните предпоставки на иска: обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника, връзка между двете. Връзката в случай на
неоснователно обогатяване е такава на обусловеност на двете събития –
обогатяването и обедняването, от общ правопораждащ юридически факт.
В тежест на ищеца е да установи всички предпоставки за
уважаване на иска при условията на пълно и главно доказване.
По иска за заплащане на сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща сумата, с която ответникът неоснователно се е
обогатил, спестявайки разходи за издръжката си през периода 01.2009г.-12.2013г.
/по 167лв. месечно/:
При така наведените от ищцата твърдения, същата следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване /т.е. без да е налице
предположение/, че за периода 01.2009г.-12.2013г., всеки месец от патримониума
й /от личните й средства/ са излизали по 167лв. месечно, като в същото време,
тези именно средства са отивали за задоволяване на лични нужди на ответника
/влизали са в неговия патримониум/.
От събраните по делото гласни доказателства, не се
установиха посочените по-горе факти. Събраните гласни доказателства са само
косвени и не могат да послужат за доказване на твърдените по иска факти –
плащания от страна на ищцата за продукти, потребени само от ответника.
Събрани са писмени доказателства /л. 157-162/, че от получаваното
от ответника ТВ, не са правени удръжки по кредит Експресо /кредита за
закупуване на л.а./. Събрани са и гласни доказателства, че ответникът за
процесния период е имал и други странични доходи в пари /от наем/ и в натура
/хранителни продукти/. Същите доказателства са отново косвени, но разколебават допълнително
косвените доказателства на ищцата.
Отделно от това съдът намира, че претенцията е в
голямата си част погасена по давност.
За давността по исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД – с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Срокът започва да тече от момента, в който е настъпило
неоснователното разместване на имуществени блага, т.е. в конкретния случай
давността започва да тече от момента на всяко едно конкретно плащане, извършено
евентуално от ищцата на суми, с които се е обогатил ответника /със всяко едно
закупуване на стоки, потребени от ответника/.
Искът е предявен на 22.02.2018г. и е за вземания, възникнали за периода
01.2009г.-12.2013г. Следователно всички вземания, възникнали евентуално до
22.02.2013г., се явяват погасени по давност. За останалия период от 22.02.2013г.
до 12.2013г. няма събрани доказателства за конкретни суми, за които е доказано,
че едновременно са обеднили ищцата /излезли са от нейната правна сфера/ и
същевременно са обогатили ответника /влезли са в неговата правна сфера/.
И накрая съдът намира, че за пълнота следва да
отбележи следното: Твърденията на ищцата са за осъществена издръжка на
ответника по време на съвместното им съжителство. По време на едно съжителство
се създават отношения близки до брачните. Две лица от противоположния пол се
събират, за да могат заедно да създадат и отгледат поколение и да си помагат в
грижите. В тези отношения внасянето на средства в семейството обикновено се
регулира от дарствени намерения от страна на внасящия, поради което дори и ищцата
да е употребявала своите средства за издръжка на ответника, същото не е било
без основание /основанието е било да надари ответника/, т.е. липсва
неоснователното разместване на имуществени блага.
Ищцата е изпълнявала един свой нравствен дълг. Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД не може да иска връщане онзи, който
съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Опит да се дефинира понятието за нравствен дълг можем
да открием в Решение № 51 от 16.Х.1974 г. по н. д. № 43/74 г., ОСНК:
„Нравствени са задълженията за полагане грижи от близките по отношение на
техните болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини. Нравственият
дълг произтича от брака, родството, или осиновяването и се извежда от общия
принцип на /социалистическия/ морал за взаимопомощ между членовете на
семейството. В Решение № *** от 10.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 219/2008 г.,
5-членен състав, ГК, се признава съществуването на синовен нравствен дълг за
даване на издръжка на родителите, а в Решение № 643 от 14.III.1973 г. по гр. д.
№ 2533/72 г., I г. о. – за съпружеско нравствено задължение за полагане на
грижи за другия съпруг. Доколкото фактическото съжителство в много отношения се
приравнява на брачната връзка, съдът намира, че даденото от ищцата, дори и да
беше доказано, би се оказало дадено с основание.
По претенцията за сумата от 3048.59лв. /три хиляди и
четиридесет и осем лева и 59ст./, представляваща сумата, с която ответникът
неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за ремонт и поддръжка на
собствения си лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № *****.
Твърди се, че по автомобила са извършвани два големи
ремонта на обща стойност 702,39 лв. За 2017 г. е заплатена застраховка
гражданска отговорност в размер на 159,50лв. и данък в размер на 186,70лв., а
за периода 16.12.2010 г -06.07.2016 г. е бил начислен данък върху МПС в размер
на 2000 лв., който е заплатен от ищцата, която е изтеглила от личната си
банкова сметка ***.
Събрани са писмени доказателства – оригинали на РКО,
че К.М.К. е заплатила сумата от 304лв. на 08.10.2017г. и сумата от 398,39лв. на
25.06.2017г. за резервни части и ремонт на Шкода ДК № ***** /л. 256-257/. Представена е оферта, непридружена от документ
за плащане на посочената в нея сума от 218.39лв., поради което не е налице
доказване на извършени разходи, съгласно офертата. Представена е
застрахователна полица за сключена застраховка гражданска отговорност на
процесния автомобил, собственост на ответника, но няма представени
доказателства за плащане на застрахователната премия, т.е. не се установява кое
е лицето, заплатило премията по застрахователния договор. Няма доказателства по
отношение на твърденията за заплатени данъци.
От непротиворечивите твърдения на страните се
установява, че време на съвместното съжителство между страните, ответникът е
предоставил за безвъзмездно ползване от ищцата на собствения му процесен лек автомобил
Шкода Октавия.
При посочените неоспорени фактически твърдения, съдът
намира, че отношенията между страните по повод предоставянето на лек автомобил
Шкода Октавия, изпълват състава на чл. 243 от ЗЗД, т.е. ответникът е
предоставил на ищцата автомобила в заем за послужване. С договора за заем за
послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена
вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.
Съгласно чл. 249 ал. 2 от ЗЗД, ако времето или целта
на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска
връщането на вещта. Съдът намира, че доколкото не е било определено времето или
целта на ползуването, за ответникът е възникнало правото да иска връщането на
вещта по всяко време.
Повод да поиска връщане на вещта е фактическата
раздяла между страните. Следва да бъде доказано обаче кога е поискано
връщането, т.е. е прекратен договорът за заем за послужване. Съдът намира, че
покана за връщане на вещта от ответника до ищцата е отправена по г.д. №
15015/2017г. на ВРС, 48 състав, образувано по исковата молба на ответника за
връщане на лекия автомобил. С получаване на препис от исковата молба с
разпореждането по чл. 131 от ГПК на съда, до знанието на ищцата е достигнало
надлежното изявление на ответника за връщане на вещта, т.е. за прекратяване на
договора за заем за послужване. Получаването на поканата е осъществено на
11.10.2017г. /съгласно служебна справка на съда/. От тази дата договорът за
заем се счита прекратен.
Съгласно чл. 245 от ЗЗД, заемателят понася
обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта.
Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако
те са били необходими и неотложни.
Съдът намира, че заплатените от ищцата суми от 304лв.
на 08.10.2017г. и 398,39лв. на 25.06.2017г. за резервни части и ремонт на Шкода
ДК № *****, представляват обикновени разноски за поддържането на вещта, и
следователно са за сметка на заемателя, т.е. ищцата. Към посочените дати страните
са били обвързани от договора за заем за послужване, следователно ищцата следва
да понесе разноските за ремонт на автомобила, на основание чл. 245 от ЗЗД.
Наличието на основание за плащането на сумите прави
иска по чл. 59 от ЗЗД неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск за заплащане на сумата от 3600 /три
хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения
на ищеца Х.И.И. лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № ***** за периода
26.04.2017г. до 21.04.2018г. /360 дни по 10 лв. на ден/:
Ищцата не оспорва ползването на лек автомобил марка
„Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № ***** за периода 26.04.2017г. до 21.04.2018г. Твърди обаче, че го е ползвала на годно
основание.
От доказателствата се установява, че за връщане на
автомобила ответникът е предявил иск по чл. 108 от ЗС, на 02.10.2017г., по
което е образувано гр. д. № 15015/2017г. по описа на ВРС. По него е било
постановено осъдително решение за връщане на процесния автомобил, издаден е ИЛ
от 22.03.2018г. и е пристъпено към принудително изпълнение, видно от молба от
ответника до ЧСИ Р.Т.от 12.04.2018г. Твърденията на ответника за забава на
кредитора, а именно че за периода 30.04.2018 г. до 30.05.2018 г. ответникът
отказвал да получи автомобила, са извън исковия период, поради което
възраженията са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.
По въпроса за ползването на процесния автомобил на
годно правно основание:
Неоснователни са възраженията на ищцата, че същата ползвала
автомобила, защото била участвала в изплащането му. Плащането на чуждо
задължение не е основание за ползване на чужда вещ. Двете правоотношения са
различни и нямат връзка едно с друго от правна гледна точка /макар и на ищцата
да й се струва житейски логично/.
Въпреки това обаче, съдът намира, че е било налице
основание за ползването на вещта и това е сключеният между страните неформален договор
за заем за послужване на лекия автомобил /предоставянето за ползване на
автомобила от ответника на ищцата безвъзмездно по време на съжителството им/.
Съдът намира, че до датата 11.10.2017г., /когато
ищцата е получила поканата за връщане на вещта чрез получаване на препис от
исковата молба по чл. 108 от ЗС по г.д. № 15015/2017г. на ВРС, 48 състав/, страните
са били валидно обвързани от договора за заем за послужване, който е безвъзмезден. След получаване на
поканата, договорът между тях е бил валидно прекратен от заемодателя чрез
упражненото му право да иска връщане на вещта. От тази дата ищецът е бил
задължен да върне вещта на собственика й. Поради неизпълнение на задължението
за връщането й, същият дължи обезщетение за ползване на собствения на ищеца Х.И.И.
лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № ***** за периода 12.10.2017г.
до 21.04.2018г. Обезщетението се дължи поради лишаване на собственика от
ползите, които е могъл да извлече от вещта, и няма връзка с това дали същият се
е нуждаел лично от превоз или не. Собственикът е могъл да извлича полза от
вещта като я отдава например под наем. Лишаването от ползването на собствената
му вещ води до обедняване на ответника, като същевременно ползването на вещта
без правно основание от ищцата води до нейното обогатяване /същата спестява
разходи за наем на автомобил/. Поради това съдът намира иска по чл. 59 от ЗЗД
за доказан по основание за периода 12.10.2017г. до 21.04.2018г. Съгласно
изготвената по делото СОЕ, дължимото от ищцата обезщетение се равнява на сумата
от 1920лв. за посочения период, поради което следва да бъде уважен до размер на
посочената сума.
Предвид изхода на спора по основните искове, съдът
намира, че в полза на ответника се следват разноските, направени по същия, а именно сумата от 1000лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по основните искове. На ищеца не се следват
разноски по предявените от него искове /вкл. цялата д.т., доколкото същата е
платена по основаните искове/.
Предвид изхода на спора по насрещния иск, в полза и на
двете страни се следват разноски, съразмерно на уважената/отхвърлената част от
исковете. Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
800лв. е както за основания, така и за насрещния иск, поради което следващата
се на ищеца сума е в размер на 80,73лв. В полза на ответника следва да се
присъди сумата от 1025лв., представляваща разноски за насрещния иск, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от К.М.К. ЕГН **********, срещу Х.И.И., ЕГН **********
***, за заплащане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за
издръжката си през периода 01.2009г.-12.2013г. /по 167лв. месечно/, както и
сумата от 3048.59лв. /три хиляди и четиридесет и осем лева и 59ст./,
представляваща сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил,
спестявайки разходи за ремонт и поддръжка на собствения си лек автомобил марка
„Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № *****, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на предявяване на иска – 22.02.2018г. до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.К. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.И.И., ЕГН **********
***, сумата от 1920
лева /хиляда деветстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за ползване на собствения на
ищеца Х.И.И. лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № ***** за
периода от 12.10.2017г. до 21.04.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на претенцията – 24.04.2018г.
до изплащане на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Х.И.И., ЕГН ********** ***, срещу К.М.К. ЕГН **********, за заплащане
на сумата от 1680 лв., /хиляда шестстотин
и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за ползване на собствения на
ищеца Х.И.И. лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с ДК № ***** за
периода от 26.04.2017г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на претенцията – 24.04.2018г. до изплащане на
задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.К. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Х.И.И., ЕГН **********
***, сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляващи разноски за главните
искове, и сумата от 1025лв. /хиляда двадесет пет лева/, представляващи разноски
за насрещния иск, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.
3 и ал. 1 от ГПК.
ОСЪДЖА Х.И.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.М.К. ЕГН **********, сумата от 80,73лв. /осемдесет лева и 73ст./, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от насрещния иск,
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се
връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: