РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 20.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 21 февруари Две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря В. Апостолова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело №
2451 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за установяване
размер на парично вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №
1392/2019г. на ВРС от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр.София
против М.С.Т. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата 4020.05 лева, представляваща главница по 18 бр. неплатени погасителни
месечни вноски за периода 07.02.2018г. до 07.07.2019г. по договор за стоков
кредит № 2790861, сключен на 29.06.2017г. и договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.08.2018г.; сумата 451.78 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за
периода 07.02.2018г. до 20.08.2018г.; 251.80 лв. обезщетение за забава за
периода от 07.02.2018. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащането на задължението. Предявени в условията на
евентуалност са и осъдителни искове за същите суми, при отхвърляне на
предявените положителни установителни искове.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 20.08.2018г. е придобил вземането
на кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по договор за стоков
кредит № 2790861, сключен на 29.06.2017г. с ответника, с което обуславя правния
си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да претендира
изпълнение на задължението за плащане от ответника. Поддържа, че последният е
неизправна страна по договора и дължи претендираните суми.
Исковете са с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са
процесуално допустими.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощник е представил писмен
отговор, с който оспорва исковете и обстоятелствата, на които се позовава
ищеца. Оспорва представени от последния писмени доказателства, както и
надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия, твърдейки, че
ответникът няма договор с ищеца и нищо не му дължи. Прави възражения за нищожност
на договора за стоков кредит, поради наличие на неравноправни клаузи и
неспазване изискванията на ЗПК, сочейки като нарушени негови разпоредби -
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
Счита за нарушени и разпоредбите на чл.5, ал.1,2 и 4 ЗПК. Развива доводи, че
липсвали доказателства кредитът да е отпуснат и реално усвоен, както и такива
за сключване на застраховка за рисковете, посочени в договора за стоков кредит.
Твърди, че липсвала яснота кой всъщност е застрахователят. Счита исковата
претенция за изцяло неоснователна за всички месечни вноски с падежи след датата
на постъпване на заявлението в съда 03.09.2019г. на стойност от общо 1053.56
лв. поради ненастъпили падежи на същите към този момент. Прави и евентуално възражение
за прихващане на платените суми за неосъществената застраховка срещу евентуално
присъдените в полза на ищеца суми.
На осн. чл.219, ал.1 от ГПК по искане на ответника е допуснато привличане
на трето лице негов помагач и е конституиран като такъв „Сан Марко 2007"
ЕООД, гр.Криводол.
В писмен отговор по чл.131 от ГПК конституираното трето лице помагач „Сан
Марко 2007" ЕООД поддържа изцяло доводите, направените възражения и
оспорвания, изложени в отговора на ответника.
За да се произнесе по основателността на исковете,
районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени
следните обстоятелства:
По ч.гр.д. № 1392/2019 г. на Районен съд-Враца на
08.04.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено М.С.Т. да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, сумата от 4020.05 лева,
представляваща главница по договор за стоков кредит № 2790861, сключен на
29.06.2017г. Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г.; 451.78 лв. възнаградителна лихва за периода
07.02.2018г. до 20.08.2018г.; 251.80 лв. обезщетение за забава за периода от
07.02.2018. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.04.2019 г. до окончателното изплащането
на задължението и разноските по издаване на заповедта
за изпълнение в размер на 94.47лв. - държавна такса и сумата от 50.00лв. юрисконсултско
възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
По повод постъпило от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение
против заповедта за изпълнение, с разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е
указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.06.2017г.
между М.С.Т. и трето неучастващо в делото лице - „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД с ЕИК ********* е сключен договор за стоков кредит № 2790861
чрез кредитен посредник. В него са посочени следните параметри: цена на
стоката: 4494,00 лв.; първоначална вноска: 0.00 лв.; общ размер на
застрахователна премия: 603.99 лв.; общ размер на кредита (главница): 5097.99
лв.; обща дължима сума от потребителя: 6321.36 лв.; продължителност на кредита (бр.
месеци): 24; размер на погасителните вноски: 263.39 лв.; описание на стоката:
домакински електроуреди; вид застраховка към кредита: Живот, Безработица +
Стока;дата на изготвяне: 29.06.2017 г.; дата на отпускане: 29.06.2017 г.; първа
падежна дата: 07.08.2017 г.; вид погасителен план (приложима лихвена
конвенция): Анюитетен (30/360); годишен лихвен процент: 21.57; годишен процент
на разходите: 23.63. Към договора има общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД. От
съдържанието на договора и от чл. 1.1, ал. 1, букви „а“, „б“ и „в“ от общите
условия към него е видно, че става дума за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, сключен между физическо лице – потребител и юридическо лице – кредитор, което видно от предмета му на дейност, вписан в
Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ предоставя потребителски кредити в
рамките на своята търговска дейност. Тя включва отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Естеството на
договора води до приложимост към него на нормите на ЗПК и чл. 143-148 ЗЗП по
аргумент от чл. 24 ЗПК.
Ищецът твърди, че вземането срещу ответника е
придобито по силата на договор за цесия от 20.08.2018г.,
сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Приложение № 1 към същия.
Позовава се и на уведомление за извършена цесия изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2790861 от
11.12.2018 г., връчено на ответника от ЧСИ Цветелина Дахлева на 11.01.2019 г.
Истинността на тези три документа своевременно е оспорена от ответника с
отговора на исковата молба. Същото се отнася и за Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания № Д-16-00255-1/20.12.2016 г.; Потвърждение за
извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите №
Д-18-00278-1/20.08.2018 г. към Д-18-00277-1; Пълномощно № ПЛ-16-00162-1/20.12.2016 към Д-16-00255-1;
и Пълномощно №
ПЛ-18-001153-1/20.08.2018 към Д-18-00277-1; Договор
за стоков кредит № 2790861/29.06.2017 г. и Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД;
Декларация за приемане на застрахователни програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“;
Сертификат за застраховка „Защита Макс“ № 2790861/29.06.2017 г. и Общи условия
за застрахователна програма „Защита Макс“ След изявление на ищеца, че желае да
се ползва от тях е открито производство по оспорване авторството на същите по
реда на чл. 193 ГПК, като с протоколно определение от с. з. на 10.01.2020 г. по
делото на ищеца е указано, че носи доказателствената тежест за установяване
истинността (авторството) на рамковия и индивидуалния договори за цесия, на
Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия, на посочените две
пълномощни, на потвърждението за извършена цесия на парични вземания, на
уведомлението за извършена цесия, на сертификата за застраховка „Защита Макс“ и
общите условия за застрахователна програма „Защита Макс“. Тези документи са
частни и не носят подпис на ответника.
Предвид въведените от страните твърдения и възражения за разрешаване на
спора е необходимо да се установят следните факти: възникнало ли е валидно
облигационно правоотношение по Договор за стоков
кредит № 2790861 от 29.06.2017 г. между ответника и третото неучастващо
в делото лице - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД;
изпълнени ли са насрещните задължения на страните по този договор и в частност
– предоставен ли е от посоченото дружество кредитът, предмет на договора,
съответно ако е предоставен правени ли са и какви плащания по него от страна на
ответника, както и изпълнено ли е задължението на кредитора да застрахова риска
„Живот, Безработица + Стока“; налице ли е
валидно сключен договор между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ищеца за прехвърляне на вземане срещу ответника;
налице ли е надлежно уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за станалата
цесия; има ли неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и
съответно основание за прогласяването им за нищожни.
От представения Договор за стоков кредит №
2790861 от 29.06.2017 г. е видно, че той е сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника. От приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-графическата експертиза се установява, че положените
подписи са на ответника и З.Е., действала като кредитен посредник. Последното
обстоятелство не се оспорва от ответника. Договорът обвързва с насрещни права и
задължения страните по него. Основно задължение на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е да предостави договорения кредит. Задължение на потребителя е
да върне заетата сума, заедно с договорената лихва на вноски, съгласно
погасителен план, поместен в табличен вид в договора за стоков кредит.
Според чл. 5, ал. 1, изречение второ от общите условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева, приложими към процесния договор за стоков
кредит сумата по кредита се превежда от УКФ директно към съответния търговец,
от който Потребителят закупува стоката, като Кредитът се счита усвоен от
Потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Тази клауза на общите условия определя момента и
начина на изпълнение на задължението на кредитора да отпусне съответния кредит.
Счита се, че кредитът е предоставен, ако „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
преведе сума, равна на стойността на закупените стоки по сметка на търговеца.
Датата на усвояване на кредита е датата, на която е заверена банковата сметка
на търговеца със съответната сума. В конкретния случай търговецът е „Технополис
България“ ЕАД.
По повод на своевременно въведено с отговора на исковата молба възражение
за неизпълнение на задължението на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да
предостави договорения кредит са допуснати задачи на съдебно-счетоводната
експертиза да установи дали сумата от 4494.00 лв. по фактура №
**********/29.06.2017г., издадена от „Технополис България“ ЕАД е била преведена
по сметка на търговеца, с какъв документ е нареден такъв превод, на коя дата и
коя конкретно сметка на продавача „Технополис България“ ЕАД е заверена със сумата
4494,00 лв. по фактура № **********/29.06.2017 г. От страна на ищеца не е
предоставена информация на вещото лице за начина на плащане на цената по
посочената фактура на „Технополис България“ ЕАД. По делото не е представено
платежно нареждане, от което да е видно, че в съответствие с чл. 5, ал. 1,
изречение второ от общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро
или лева „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е превело на „Технополис България“
ЕАД сумата от 4494,00 лв. по фактура № **********/29.06.2017 г. По искане на
ищеца на основание чл. 192 ГПК от „Технополис България“ ЕАД е изискано
доказателство за това дали е платена и от кого цената по посочената фактура. От
търговеца е постъпила декларация вх. № 1579/27.01.2020 г. на ВРС, придружена от
копие на фактурата. Не е представено платежно нареждане, нито извлечение от
банкова сметка. *** извършено плащане по банков път на цената по фактурата.
Декларацията не е годно доказателство за извършено плащане по банков път.
Съгласно чл. 305 ТЗ, когато плащането се извършва
чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със
заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора. Формалните изисквания към плащанията по банков път
се уреждат в наредби на БНБ. Доколкото по делото липсва платежно нареждане,
установяващо датата на евентуално плащане от праводателя на ищеца към търговеца
не може да се определи приложимата наредба на БНБ. За плащания в периода от
сключване на договора за стоков кредит на 29.06.2017 г. до 08.05.2018 г.
приложими са нормите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2, чл. 12, ал. 4, чл. 13 и чл. 14 от
Наредба № 3 от 16 юли
Според цитираните норми кредитният превод е
платежна операция, наредена от платеца чрез неговия доставчик на платежни услуги,
с цел средствата да се предоставят на разположение на получателя чрез неговия
доставчик на платежни услуги. Платежното нареждане за кредитен превод се
съставя от платеца, който носи отговорност за настъпилите последици от
неправилното му съставяне. То може да бъде дадено писмено или по електронен
път, ако това е договорено между страните и при всички случаи има задължително
съдържание.
По делото липсва документ с реквизитите по чл. 15 от Наредба № 3 от
18 април
За пълнота на анализа на доказателствата е необходимо
да се посочи, че представената от „Технополис
България“ ЕАД декларация не само формално не може да се приеме за годно
доказателство за заверяване сметката на този търговец с определена парична сума
на определена дата, но и от съдържанието ѝ се установява, че ако има
плащане за стоките по процесния договор за стоков кредит, то не е извършено от
праводателя на ищеца - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, а от друго лице, с
което ответникът няма договорни отношения. В декларация вх. № 1579/27.01.2020
г. на ВРС е посочено, че „Фактурата е
заплатена на кредит /UNICREDIT – банков продукт на UniCredit BULBANK/.“
„УниКредит Булбанк“ очевидно е лице различно от кредитора по договора за стоков
кредит - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
В обобщение на горното се установява липса на платежен документ,
удостоверяващ заверяване сметката на търговеца със сума, равна на цената на
стоките, липса на счетоводни записвания във връзка с евентуално плащане на тази
цена и противоречиви данни за това дали и кое лице всъщност е превело на
„Технополис България“ ЕАД стойността на стоките. Не може да се установи
следователно фактът на усвояване на договорения кредит и датата, на която това
е станало, доколкото тя според общите условия на кредитора съвпада с датата на
заверяване сметката на търговеца. Последната остана неустановена по делото.
Това налага извод за недоказаност на твърдението на ищеца за усвоен от
ответника стоков кредит, отпуснат от цедента на ответника в частта за сумата от
4494,00 лв., представляваща цена на стоки.
Основателно е и другото възражение на ответника за
неизпълнение на договорно задължение на праводателя на ищеца. Според Договор за
стоков кредит № 2790861 от 29.06.2017 г. „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е поело задължение за извършване на допълнителна
услуга към кредита, свързана със застраховане на рисковете „Живот, Безработица
+ Стока“ с конкретна стойност от 603.99 лв. Тази стойност също е включена в
общия размер на главницата по кредита. Последното представлява неравноправна
клауза в договор за потребителски кредит, на което съдът ще се спре по-долу в
мотивите си. Независимо от това след като сумата от 603.99 лв. за застраховка е
прибавена към стойността на стоките 4494,00 лв. и така е формирана обща
стойност на главница 5097.99 лв. за връщане, върху която обща главница са
правени изчисления на приложимия годишен лихвен процент и годишния процент на
разходите, то за да претендира връщане на кредита (главница и лихви),
кредиторът първо следва да изпълни своето задължение като предостави съответния
финансов ресурс на разположение на кредитополучателя или да преведе дължимата
сума за застраховка на съответен застраховател, който да поеме носенето на
рисковете „Живот, Безработица + Стока“. В тежест на ищеца по делото при своевременно
направено възражение от ответника бе да докаже, че цедентът, от който той черпи
права е изпълнил задължението си да сключи застрахователен договор. Това
обстоятелство остана недоказано по делото. Според чл. 344, ал. 1 и 2 КЗ
застрахователният договор се сключва в писмена форма
като застрахователна полица или друг писмен акт или във формата на електронен
документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Предвидено е издаването на сертификат, удостоверяващ
сключения застрахователен договор съгласно чл. 344, ал. 3 КЗ. В процесния
случай такъв сертификат е инкорпориран в представения с исковата молба набор
документи на осем страници, включващ договор за стоков кредит (стр.1), общи
условия към този договор (стр.2-4), декларация за приемане на застрахователни
програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“ (стр.5), сертификат за застраховка „Защита
макс“ № 2790861 (стр.5) и общи условия на застрахователна програма „Защита
Макс“ (стр.5-8).
Представеният сертификат е оспорен своевременно от ответника с отговора на
исковата молба. Поискано е и представяне на документа в оригинал на основание
чл. 183 ГПК. След изявление на ищеца, че желае да се ползва от документа е
открито производство по оспорването му с протоколно определение от с.з. на
10.01.2020 г. Във връзка с възражение на ответника, че върху част от оспорените
документи подписи не са полагани, а са привнесени в тях по технически начин е
допусната съдебнно-графическа експертиза. Същата е изпълнена върху оригинала на
описания по-горе набор документи, включващ и спорния сертификат за застраховка
„Защита макс“ № 2790861 (стр.5 от набора документи). Експертизата категорично
установява, че подписът в сертификата за Кредитора/Застраховащ не е оригинален,
а е копие. В с. з. на 21.02.2020 г. вещото лице пояснява, че става дума за т.
нар. „клише“, при което подписът не е положен от физическо лице, а е
възпроизведен по технически начин върху документа.
В обобщение на изложеното се установява липса на сключен застрахователен
договор във формата на застрахователна полица, друг
писмен акт или във формата на електронен документ, по силата на който конкретен
застраховател да е поел да носи конкретно за ответника рисковете, посочени в
договора за стоков кредит - „Живот, Безработица + Стока“. В оспорения сертификат не е упоменато да се поема какъвто
и да било риск за стоката. Формата на застрахователния договор е за
действителност, доколкото е нормативно установена в чл.344, ал.1 и 2 КЗ. Наличието на застрахователен сертификат не отменя
необходимостта от спазване на тази форма, липсата на която води до нищожност на
основание чл.26, ал. 2, пр.III-то ЗЗД.
Договорът предполага две насрещни съвпадащи волеизявления, а сертификатът е
едностранен удостоверителен документ, който не може да замени или компенсира
отсъствието на воля на застраховател и застраховащ да сключат договор.
За прецизност следва да се отбележи, че по делото е проведено успешно оспорване
на сертификат за застраховка „Защита макс“ № 2790861, при което се установи
липса на положен подпис на когото и да било върху този документ. Наличният
такъв е под формата на клише, поради което сертификатът не може да се приеме за
документ. В теорията и съдебната практика е възприето, че документът
представлява изявление на конкретно физическо лице, обективирано върху траен
носител на информация (материален или електронен). За да се приеме, че е налице
документ по необходимост трябва под съответен текст, обективиращ изявление да е
положен подпис (собственоръчен или електронен според вида на документа). В
конкретния случай подпис не е положен, а е възпроизведен такъв по технически
начин. По тази причина не може да се приеме, че оспореният сертификат е
изявление на конкретно физическо лице. На практика не може да се установи кой е
отпечатал подписа под сертификата.
Неизпълнението на задължението на цедента да застрахова ответника се
установява и от съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото без оспорване
от страните. На вещото лице не са представени от ищеца никакви данни за
осчетоводяване на разходи във връзка с такава застраховка, нито платежен
документ за преведена застрахователна премия. Тук важи отбелязаното по-горе, че
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да предаде на цесионера всички
документи, които установяват вземането. След като претенцията на ищеца се
основана на договор за прехвърляне на вземане, то той следва да разполага с
документите, установяващи това вземане и неговата изискуемост. Негова е
тежестта да докаже тези обстоятелства.
Наличието на сключена застраховка не се установява и от писмо вх. №
1321/22.01.2020 г. на ВРС. Същото е върху бланка, съдържаща данни за два
застрахователя – „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ с ЕИК *********
и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ КЧТ с ЕИК *********. От съдържащото
се в него изявление не става ясно кой от тези два застрахователя всъщност носи
риска и е получил застрахователна премия за това. Не се представя
застрахователен договор, нито платежен документ, от който да се вижда, че
застрахователната премия е платена и застраховката е активирана.
За да съществува и да е изискуемо вземането по двустранен договор,
страната, която претендира изпълнение, респективно праводателят ѝ в
случай на цесия, трябва да е изпълнил своите задължения и да разполага с
доказателства за това изпълнение. Тъй като цесионерът черпи права от сделка,
сключена от цедента, то длъжникът по първичното правоотношение (в случая
договора за стоков кредит) може да релевира възраженията, които има срещу своя
кредитор и спрямо цесионера. Последният се явява частен правоприемник на
конкретно вземане срещу което стоят задължения. Докато кредиторът по договора
за стоков кредит не изпълни задълженията си да предостави договорения кредит и
да извърши допълнителната услуга към него чрез застраховане на съответните рискове,
длъжникът на основание чл. 90 ЗЗД може да откаже да изпълни задължението си.
На изследване по делото подлежат и обстоятелствата дали са сключени и
породили ли са действие спрямо ответника Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания № Д-16-00255-1/20.12.2016 г. и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.08.2018г., сключен с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Истинността на тези договори е
оспорена от ответника своевременно и за тях е открито производство по реда на
чл. 193 ГПК, както бе посочено по-горе. Тъй като те са частни документи, които
не носят подписи на ответника съобразно правилото на чл. 193, ал. 3, изр. II-ро ГПК тежестта за доказване истинността им пада върху ищеца, който е страната,
представила оспорените документи. Това е указано в протоколно определение от
10.01.2020 г. по делото. Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване
истинността (авторството) на оспорените рамков и индивидуален договор за цесия.
С молба преди последното по делото заседание е изразено становище, че само
търговец, от чието име е направено изявление може да оспори представителната
власт. Направено е позоваване на чл. 301 ТЗ. Следва да се прави разграничение
между оспорване на действия без представителна власт и оспорване истинността на
документ. В производството по чл. 193 ГПК не се оспорва представителната власт,
а авторството на документите. Ответникът не прави възражение, че посочените
лица нямат представителна власт. Той твърди, че подписите под оспорените
документи изобщо не са положени от посочените в тях лица. За да установи
обратното ищецът разполага с различни способи за доказване (напр. гласни
доказателства, съдебно-графическа експертиза). Въпреки изрично разпределената
доказателствена тежест по оспорването от негова страна не бяха ангажирани
доказателства. Общо формулираното искане за назначаване на графологична
експертиза без да се конкретизира подписите на кои лица да бъдат обект на
изследване и искането вещото лице да използва за сравнителен материал подписи,
положени пред органите на МВР във връзка с издавани документи за самоличност и
в нотариално заверени книжа, представени в Търговския регистър не може да се
квалифицира като надлежно доказателствено искане по смисъла на чл. 156, ал. 1,
вр. ал. 4 ГПК. На вещо лице по съдебно-графическа експертиза могат да се
възлагат само задачи в кръга на неговата компетентност. Тя не може да бъде
разширявана като му се възлага да издирва и установява самоличност на български
граждани и чужденци, за част от които по делото няма достатъчно данни за
еднозначната им идентификация. Така например в оспорените от ответника два
договора за цесия, две пълномощни към тях и потвърждение за извършена цесия
лицата, положили подпис за цедента са обозначени само с по две имена и без
каквито и да било други данни за идентифициране на лицата по ЗГР, респективно
ако става дума за чужденец по Закона за влизането, пребиваването и напускането
на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните
семейства или по Закона за чужденците в Република България.
Предвид горното ищецът не доказва истинността на оспорените Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания № Д-16-00255-1/20.12.2016 г. и
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.08.2018г.,
сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, от които твърди, че черпи
права. Допълнителна индиция за неистинността на тези договори е липсата на
каквото и да било счетоводно отразяване на същите. Това се установява от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и от представения по реда на
чл. 192 ГПК от третото неучастващо по делото лице - „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД дневник за продажбите по ЗДДС за август
Изложените по-горе аргументи във връзка с оспорването
и недоказването на истинността на документи се отнася и за връченото на
ответника уведомление за цесия чрез ЧСИ Дахлева. Освен това основателно се явява
възражението на ответника, че това уведомление не е било придружено с
пълномощно, от което да се увери, че в полза на автора на същото – Николина
Станчева надлежно е учредена представителна власт да прави изявления, в това
число уведомления за цесия от името на цедента. Приложеният в оригинал документ
(уведомление) не е придружен с пълномощно.
Що се отнася до искането на ищеца, ако съдът приеме,
че липсва уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, да връчи същото на ответника заедно
с исковата молба, следва да се отчита, че тя е депозирана от процесуален
представител на ищеца, който има изрично и изчерпателно определени права да го
представлява. Сред тях не се включва отправяне на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Освен това процесуалният представител е такъв на цесионера, а не на
цедента. Пълномощникът следователно може да прави изявления само от името и за
сметка на своя упълномощител, но не и от името на цедента. Правилото на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД изисква не съда или новия кредитор да уведомява длъжника. Това уведомление
има действие за длъжника само ако е направено от стария кредитор. В случая
двете пълномощни към договорите за цесия са оспорени по реда на чл. 193 ГПК и
ищецът не е провел доказване на истинността им, поради което не може да се
приеме, че има валидно упълномощаване на цесионера от цедента да отправя
уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
След направения анализ на доказателствата по делото,
твърденията и възраженията на страните и направените оспорвания на документи не
се установи истинността на Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания № Д-16-00255-1/20.12.2016 г.,
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.08.2018г., Приложение № 1 към него, уведомление за извършена цесия изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ/2790861 от 11.12.2018 г., връчено на ответника от ЧСИ Цветелина
Дахлева на 11.01.2019 г.; Потвърждение за извършената цесия на парични вземания
на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите № Д-18-00278-1/20.08.2018 г. към Д-18-00277-1; Пълномощно
№ ПЛ-16-00162-1/20.12.2016 към Д-16-00255-1; и Пълномощно № ПЛ-18-001153-1/20.08.2018 към Д-18-00277-1.
Недоказани следователно остават твърденията на ищеца за валидно облигационно
правоотношения (договор за прехвърляне на вземане), по силата на което да е
придобил вземане срещу ответника, както и за надлежно уведомявана на последния
за станалата цесия.
Доколкото договорът, сключен от ответника е за потребителски кредит и той е
оспорил клаузи от същия с твърдения за неравноправност и нищожност, съдът дължи
произнасяне и по действителността на договора за стоков кредит от 29.06.2017 г.
В случая отпуснатият на ответника като физическо лице кредит представлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
Като потребител ответникът
разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на
ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния
съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори е налице категорично установена съдебна
практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за
В Закона за защита на
потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно -
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената
разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора; не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че
клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и
не се спори от ищеца, че договорът за стоков кредит е сключен при Общи условия,
т.е. при предварително определени от страна на праводателя на ищеца договорни
клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне между цедента и ответника, от което следва
извод, че заемателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В
случая е бил подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от самия доставчика на финансова услуга. Това се
установява и от съдебно-грефическата експертиза. От нея е видно, че общите
условия към договора са отпечатани с клиширан подпис, което изключва опцията да
са водени преговори и да са уговаряни индивидуални условия. Начинът на
сключване на процесния договор е поставил в изключително неблагоприятно положение
потребителя спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността и запълва
изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗПП, приложима с оглед
препращането на чл. 24 от ЗПК. Потребителят е узнал точните размери на лихвените
проценти и общодължимата сума едва при получаване на договора с попълнено поле
на точка VІ и дори и да е възразил срещу тях, то съгласно ОУ договорът вече е
сключен и заемната сума е предоставена. Текстът на чл. 4, ал.
3 от Общите условия, даващ право на потребителя да се откаже от договора, не
води до извод в обратната насока и не възстановява равноправието в договорните
отношения, доколкото съгласно същия член дори при отказ от договора
потребителят дължи заплащане на лихва за периода от усвояването на кредита до
връщането на главницата.
При анализ на клаузите в договора за потребителски кредит и общите условия
към него се установява следното:
Договорът и общите условия към него не отговарят на изискването по чл. 10,
ал. 1 ЗПК всичките им елементи да са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12. Съдебно-графическата експертиза дава категоричен отговор, че значителна
част от договора е представен на шрифт под 12, а отделните му елементи са
множество различия в геометричните параметри (големината на буквите,
междубуквен интервал, междуредово разстояние, ляво и дясно поле на текстовете)
и в стиловите признаци на шрифтовото
семейство(нормален шрифт, удебелен, олекотен, получер).
Неспазването на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК е
основание за недействителност на договора за стоков кредит съгласно чл. 22 ЗПК.
В процесния договор за стоков кредит е налична неравноправна клауза, тъй като в него като
част от главницата, върху която са изчислени приложимия годишен лихвен процент
и годишния процент на разходите неправилно и в противоречие с изискването за
добросъвестност е включена сума за застраховка. Застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за такава
услуга е задължително условие за получаване на кредита са елемент от общия
разход по кредита за потребител, изрично посочен в §1, т. 1 ДР към ЗПК. Тази разпоредба определя застрахователните премии като
разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, а не като елемент
от главницата по същия. Причисляването на разход по кредита ката елемент от
главницата води до необосновано оскъпяване на същия, тъй като увеличава
основата, към която се прилага договорения лихвен процент.
По делото не се установи от страна на цедента да е
предоставяна необходимата преддоговорна информация на ответника, нито под
формата на стандартен европейски формуляр, нито по друг начин.
Доколкото по делото не се установи правоприемство по
договор за цесия и надлежно уведомяване за същата, а така също не се установи
първоначалният кредитор да е изпълнил задълженията си да отпусне кредита и да
застрахова посочените в договора за стоков кредит рискове, същевременно са
налице основания за нищожност на този договор, посочени по-горе, то предявените
срещу ответника обективно съединени искове – установителен по чл.422,
вр. чл.410 ГПК се явяват неоснователни и недоказани.
Неоснователен е и искът по чл.79 ЗЗД при вече изложените по-горе съображения. За основателността на предявения осъдителен иск ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че се е осъществило правоприемство по действителен договор за цесия, че тя
е надлежно съобщена на длъжника от стария кредитор, че последният е изправна
страна по първичното правоотношение с длъжника, което да обуслови изискуемост
на задълженията на ответника. Както подробно бе обсъдено по-горе тези
релевантни за спора факти не се доказаха по делото.
Неоснователността на главния иск по чл. 79 ЗЗД обуславя неоснователност и
на акцесорните такива за договорна и мораторна лихви.
Предвид възприетото от съда, че предявените срещу ответника искове са
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени, не се
дължи произнасяне по направеното в условията на евентуалност възражение за
прихващане.
С оглед изхода от спора, в полза на ответника следва
да се присъдят действително направените от него разноски, които са своевременно
заявени в размер на 400.00 лв. (по 200.00 лв. съответно за съдебно-графическа и
съдебно-счетоводна експертизи). На основание чл. 38, ал.2, във връзка с 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Б.С.Т. сумата от 560.65 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в минимален размер съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004
г. на Висшия адвокатски съвет.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр.София с ЕИК *********
против М.С.Т. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК за установяване съществуването на парично вземане по
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 1392/2019г. на ВРС за сумата
4020.05 лева, представляваща главница по 18 бр. неплатени погасителни месечни
вноски за периода 07.02.2018г. до 07.07.2019г. по договор за стоков кредит №
2790861, сключен на 29.06.2017г. и договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.08.2018г.; за сумата 451.78 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за
периода 07.02.2018г. до 20.08.2018г.; за сумата 251.80 лв. обезщетение за
забава за периода от 07.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащането на задължението и разноските в заповедното
производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание и чл.79 ЗЗД от "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр.София с ЕИК ********* против М.С.Т. с ЕГН
********** *** да бъде осъден за заплати на ищеца сумата 4020.05 лева,
представляваща главница по 18 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода 07.02.2018г. до 07.07.2019г. по договор за стоков кредит № 2790861,
сключен на 29.06.2017г. и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.08.2018г.; сумата 451.78 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода
07.02.2018г. до 20.08.2018г.; сумата от 322.28 лв. обезщетение за забава за
периода от 07.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащането на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр.София с ЕИК ********* да
заплати на М.С.Т. с ЕГН ********** ***
сумата 400,00 лева, представляваща направени разноски в
производството по гр. дело № 2451/2019 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2,
във връзка с 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр.София с
ЕИК ********* да заплати на адвокат Б.С.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата 560.65 лева, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ в минимален размер, съобразно чл. 7, ал.2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответника – „САН МАРКО 2007“ ЕООД, гр. Криводол с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: