РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 4677/5.08.2024г, постановено по гр.д.№ 6800/2023г на СГС, е осъдена
„Застрахователна компания Лев Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на И. С. С. с ЕГН
********** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта НА Ц. С. Ш.
(дядо на ищцата), която е настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 13.02.2022 г., около 14,35ч., на път I-4, км. 51, по вина на М. С. М., водач на
товарен автомобил „МАН ТГА 1844 04 Х2БЛС“, с peг. № ********, с прикачено към него
полуремарке с марка „Кьогел“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата над
присъденото обезщетение до пълния предявен размер от 100 000 лв. Осъдена е
Застрахователна компания „Лев Инс” АД да заплати на адв. С. К. Н. от САК, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА сума в размер на 4 325 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищцата безплатна адвокатска помощ. Осъдена е И. С. С. да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Застрахователна компания „Лев Инс” АД разноски за
експертиза в размер на 200 лв., сумата от 5 лв. – такса за съдебни удостоверения и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 250 лв. Осъдена е „Застрахователна компания
„Лев Инс” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по банкова сметка на СГС
държавна такса по делото в размер на 2000 лв. и сумата от 100 лв. за депозит за експертиза.
Решението е обжалвано от И. С. С., чрез адв.С.Н. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за разликата от 50 000лв. до 100000лв., с доводи, че е
постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.
1
Сочи, че е нарушен чл.52 ЗЗД и присъденото застрахователно обезщетение е занижено по
размер с оглед на търпените неимуществени вреди. Поддържа, че не е отчетено, че е
отраснала заедно със своя дядо Ц. Ш., с когото е имала изключителна силна емоционална
връзка. Тъй като майка й е била тежко болна, е била отгледана от нейните баба и дядо. Дядо
й е бил пенсионер, а баба й е работила. Баба й дядо й живеели до детската градина и всеки
ден, а и много често И. преспивала през нощта при тях, за да я заведат на детска градина.
През по-голяма част от времето ищцата е била със своя дядо поради невъзможността на
нейния баща да се грижи пълноценно за нея. Прекарвала ваканциите си заедно с него.
Пътували на екскурзии в чужбина. Дядо й помагал финансово за нейното отглеждане.
Когато е станала студентка дядо й е заплащал таксата за университета. Връзката им била
изключително силна. Поради създадената силна емоционална връзка с дядо си, е претърпяла
морални болки и страдания от смъртта му. Поради конкретните житейски обстоятелства и
ситуации между тях се е породила особена близост. Определеното обезщетение е занижено и
несъответства на претърпените действителни неимуществени вреди.
Ответната страна-ЗК „Лев Инс” АД е оспорила въззивната жалба с доводи, че е
неоснователна. Излага доводи, че определеното обезщетение е определено в справедлив
размер. Претендира да се потвърди решението в обжалваната му част.
Ищцата И. С. С. е посочила, че е внучка на починалия Ц. С. Ш. в ПТП, което е
настъпило на 13.02.2022 г., около 14,35 ч., на път I-4, км. 51, по вина на М. С. М., водач на
товарен автомобил „МАН ТГА 18 4404 Х2БЛС“, с peг. № ********, с прикачено към него
полуремарке, с марка „Кьогел“ с ********. Поддържала е, че виновен за
пътнотранспортното произшествие е водачът на товарния автомобил, който е управлявал с
несъобразена скорост, не е овладял автомобила, излязъл е извън платното за движение и е
ударил Ц. Ш., който се е намирал на банкета. Собственикът на товарен автомобил с peг. №
********, с прикачено към него полуремарке с марка „Кьогел“ с рег. № ********, е имал
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника с полица № BG/22/122002725394,
валидна до 12.09.2023 г. Ответното дружество е било сезирано и е отказало заплащането на
застрахователно обезщетение.
Ищцата е изложила твърдения, че с внезапната смърт на своя дядо е загубила най-
близкия и скъп човек за нея. Мъката, страданията и болките, които изпитва ежедневно не
стихват и ще продължат на края на дните й. Нейният дядо я е отгледал, давал й е внимание и
обич, които ще й липсват. Независимо от неговата възраст, той е бил нейната опора и стожер
в живота й. Живеели са в едно домакинство, споделяли са всичко заедно. Личностните
взаимоотношения между И. С. и Ц. Ш. преди смъртта му са се характеризирали със запазена
морална връзка между тях, като внезапната му смърт е довела до тъга и непреодолимост на
мъката.
Предявила е срещу ЗК“Лев Инс” АД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 100 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
от смъртта на Ц. С. Ш. (дядо на ищцата), която е настъпила вследствие на пътнотранспортно
произшествие на 13.02.2022г., ведно със законната лихва от 10.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът ЗК“ Лев Инс” АД е оспорил исковете по основание и размер. Възразил е,
че не е доказано, че поради житейски обстоятелства ищцата и починалият да са имали
отношения на особена близост, различни от нормалните за между внучка и дядо или да са
довели до проявление на неимуществени вреди, различни от обичайните, присъщи на добри
отношения между такива роднини. Оспорил е механизма на ПТП, като е навел доводи за
съпричиняване от страна на Ц. С. Ш. за нарушение на ЗДвП. При евентуалност е навел
доводи, че размерът на исковата претенция е завишен и прекомерен.
С обжалваното решение съдът е уважил частично исковата претенция по чл.432 КЗ за
сумата от 50 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, като е приел, че са установени
2
отношения на особена близост между ищцата и починалия й роднина при ПТП. В частта, с
която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 50 000лв. до 100 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди решението е влязло в сила като необжалвано.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че ищцата е внучка на починалия Ц. С. Ш.
при ПТП, настъпило на 13.02.2022 г., около 14,35 ч. , на път I-4, км. 51, по вина на М. С. М.,
водач на товарен автомобил „МАН ТГА 18 4404 Х2БЛС“, с peг. № ********, с прикачено
към него полуремарке, с марка „Кьогел“ с ********, за което е установено от заключението
по САТЕ, че виновен за настъпването е водачът на процесния автомобил М. С. М., който се е
движил с несъобразена скорост и е навлязъл в зона за сигурност, с което е нарушил чл.13,
ал.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Пред въззивната инстанция се спори относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на ищеца за претърпените болки и страдания.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. С. Д.,
която е дала показания, че когато И. се е родила, майка й е била болна и се е наложило
детето да го гледат баба Д. и дядо Ц.. Грижата е полагана основно от дядото, майката и
бащата са полагали грижи, но основно дядото я е гледал – водел я и я прибирал от детска
градина, учел е с нея. И. е била почти постоянно в дома на баба си и дядо си. Майката от
млада е била пенсионер, ходела е на хемодиализа. На бащата е било много трудно и затова
се е налагало баба й и дядо й да я гледат. И. не се е отделяла от дядо си, приела е характера и
навиците му. Много са обичали да пътуват, водели са я на море, планина и в Европа. След
смъртта му ищцата много се е променила – чувствала е вина за нелепата смърт, затворила се
е, била е студентка – прекъснала е обучението си. Дядо й баба й са й помагали финансово,
плащали са семестрите й. И. и дядо й са живеели в ***, в жк„***“ в отделни апартаменти,
но през по- голямата част от времето И. е била при дядо си. Ц. е ходел до Троян, където са
имали къща. И. живее с баща си.
Съгласно чл. 432 КЗ застрахователят отговаря за причинените вреди от
застрахования, поради наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за
лекия автомобил. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва:
ищецът да е от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на близък 2. този близък на ищеца да е участвал в застрахователно събитие,
покрито от застраховка, което да е причинило смъртта на близкия на ищеца 3. да е налице
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния причинител при ответника 4. ищецът да
е претърпял неимуществени вреди.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно
приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
3
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Въз основа на цитираната съдебна практика, въззивният съд приема, че от
ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че ищцата и дядо й са имали
особена близка връзка, породена от това, че дядо й е полагал заместваща грижа по
отглеждането й, тъй като майка й е била болна, а на баща й му е било трудно да се справя с
грижите. От това следва, че между ищцата и починалия й дядо е била изградена силна и
трайна емоционална връзка, че е изпитала болки и страдания от загубата на близък роднина
над обичайните. Поради това следва извод, че се установяват отношения на емоционална
близост и силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално
присъщите за родствената връзка болки и страдания от смъртта на близък човек.
Поради изложените съображения следва да се определи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищеца в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции постановеното решение
следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена
въззивницата И. С. С. с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс”
АД с ЕИК ********* сумата от 540лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4677/5.08.2024г, постановено по гр.д.№ 6800/2023г на
СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъдена „Застрахователна компания Лев Инс” АД с ЕИК
********* да заплати на И. С. С. с ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата
от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта Ц. С. Ш. (дядо на ищцата), която е настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 13.02.2022 г., около 14,35ч., на път I-4, км.
51, по вина на М. С. М., водач на товарен автомобил „МАН ТГА 1844 04 Х2БЛС“, с peг. №
********, с прикачено към него полуремарке с марка „Кьогел“ с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
тази сума от 10.03.2022 г. до окончателното й изплащане
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена въззивницата И. С. С.
с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД с ЕИК *********
сумата от 540лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
4
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5