РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502932 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Л. К., Б. С. К., Т.
С. К., С. Г. Г., А. К. С. и Г.К. К., чрез адв. Е.П., против решение
№260146/22.07.2021 г., постановено по гр. дело № 1377/2019 г. на Районен
съд - Карлово, ІІ гр. състав, с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от жалбоподателите против ответниците иск за делба
на следните недвижими имоти:
1/ Временно неизползваема нива от 48.419 дка, девета категория,
местност Гробът, имот №159010 по КВС, при граници: №159040 - пасище,
мера на ОПФ-К.; №159012 - овцеферма на ДПФ - МЗГ; № 000545 - полски
път на Община К.; № 000549 - полски път на Община К.; № 000550 - полски
път на Община К.; № 228010 - залесена територия на МЗГ- НУГ; № 159013 -
пасище, мера на ОПФ-К.; № 228010 - залесена територия на МЗГ-НУГ.
2/ Временно неизползваема нива от 1.883 дка, пета категория,
местност Гробът, имот №159011 по КВС, при граници: №228010 - залесена
територия на МЗГ-НУГ; № 000545 - полски път на Община К.; № 159039 -
хангар, гараж на ДПФ-МЗГ; № 159040 - пасище, мера на ОПФ К.
3/ Временно неизползваема нива от 9.863 дка, девета категория,
1
местност Малката река, имот №160004 по КВС, при граници: № 160002 -
врем. неизползваема нива на Т. И. Д.; № 160005 - др.селскостоп. т. на ОПФ-
Калофер; № 000573 - полски път на Община К.
4/ Временно неизползваема нива от 11.177 дка, осма категория,
местност Чавга дере, имот № 170020 по КВС, при граници: № 226004 -
залесена терит. на МЗГ-НУГ; № 170023 - врем. неизп. нива на Н. Д. М.;
№170021 - врем. неизп. нива на насл. на Л. И. Ч.
5/ Лозе от 2.418 дка (два декара, четиристотин и осемнадесет кв.
м), осма категория, местност Вехтите лозя, имот № 171033 по КВС, при
граници: №171042 - лозе на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 171035 - врем. неизп.
нива на насл. на Д. Д. С.; № 171034 - лозе на насл. на А. С. М.; № 171032 -
врем. неизп. нива на насл. на Х. Г. Г.; № 171031 - лозе на насл. на Б. С. К.; №
171043 - врем. неизползв. нива на насл. на Д. Д. К.,
и са осъдени жалбоподателите да заплатят държавна такса в
размер на 100 лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че същият е постановен при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Без да е направен
анализ на доказателствата е формулиран спорният предмет по делото.
Земеделските земи, предмет на делбеното производство, са възстановени на
общия наследодател на страните, който към момента на заявяване на земите
за възстановяване е починал, а не на внука му, починал през 2003 година.
Излагат се подробни съображения за необоснованост и неправилност. Иска се
отмяна на решението и допускане на делба на процесните имоти между
страните по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Л.
П. Г., чрез назначения му особен представител адв. Г., като се излагат
съображения, че въззивната жалба е основателна, а решението на
първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно. Иска се неговата
отмяна, като се допуснат до делба посочените имоти при съответните права.
От останалите въззиваеми отговор на въззивната жалба не е
постъпил.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
2
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Според въззивния състав решението на първоинстанционният съд е
неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове за делба на
земеделски имоти, останали в наследство от общия наследодател на страните.
Ищците твърдят, че от приложеното към исковата молба
удостоверение за наследници изх. №244/29.08.2019 г. на Кметство гр. К. e
видно, че с ответниците по делото са наследници по закон на общия им
наследодател Г.Т. М. починал на ****** г., акт за смърт №8/22.01.1953 г.,
съставен в гр. К. В някои от документите общият им наследодател бил
записан с фамилия „Г.“. В представеното удостоверение за наследници за С.Г.
Т., син на общия наследодател, било записано, че в Кметство К. няма данни за
лицето, като представят съобщение №557 от 17.05.1945 г. на Министерство на
войната, от което е видно, че С. Т. е загинал на 16.10.1944 г. в битката при Е.
С решение №02271/12.08.1997 г. по преписка с вх. №13545/07.04.1992 г. на
Поземлена комисия К. на наследниците на общия наследодател Г.Т. Г. (М.),
била възстановена собствеността върху следните земеделски земи, находящи
се в землището на гр. К., К. община:
1/ Временно неизползваема нива от 48.419 дка (четиридесет и
осем декара, четиристотин и деветнадесет кв.м), девета категория, местност
Гробът, имот №159010 по КВС при граници: № 159040 - пасище, мера на
ОПФ-К.; № 159012 - овцеферма на ДПФ - МЗГ; № 000545 - полски път на
Община К.; № 000549 - полски път на Община К.; № 000550 - полски път на
Община К.; № 228010 - залесена територия на МЗГ- НУГ; № 159013 - пасище,
мера на ОПФ-К.; № 228010 - залесена територия на МЗГ-НУГ.
2/ Временно неизползваема нива от 1.883 дка (един декар,
осемстотин осемдесет и три кв. м), пета категория, местност Гробът, имот №
159011 по КВС, при граници: № 228010 - залесена територия на МЗГ-НУГ; №
000545 - полски път на Община К.; № 159039 - хангар, гараж на ДПФ-МЗГ; №
159040 - пасище, мера на ОПФ-К.
3/ Временно неизползваема нива от 9.863 дка (девет декара,
3
осемстотин шестдесет и три кв. м), девета категория, местност Малката река,
имот №160004 по КВС, при граници: №160002 - врем. неизползваема нива на
Т. И. Д.; № 160005 - др.селскостоп. т. на ОПФ-К.; № 000573 - полски път на
Община К.
4/ Временно неизползваема нива от 11.177 дка (единадесет декара,
сто седемдесет и седем кв. м), осма категория, местност Чавга дере, имот №
170020 по КВС, при граници: № 226004 - залесена терит. на МЗГ-НУГ; №
170023 - врем. неизп. нива на Н. Д. М.; №170021 - врем. неизп. нива на насл.
на Л. И. Ч.
5/ Лозе от 2.418 дка (два декара, четиристотин и осемнадесет кв.
м), осма категория, местност Вехтите лозя, имот № 171033 по КВС, при
граници: № 171042 - лозе на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 171035 - врем. неизп.
нива на насл. на Д. Д. С.; № 171034 - лозе на насл. на А. С. М.; № 171032 -
врем. неизп. нива на насл. на Х. Г. Г.; № 171031 - лозе на насл. на Б. С. К.; №
171043 - врем. неизползв. нива на насл. на Д. Д. К.
С ответниците не били в състояние да разделят процесните имоти,
като молят да бъде допуснато извършване на съдебна делба при следните
квоти: Т. Г. Т. - 3/72 идеални части; П. Г. Т. - 3/72 идеални части; Л. С. Л. -
6/72 идеални части; М. С. Г. - 2/72 идеални части; Г. П. Г. - 2/72 идеални
части; Л. П. Г. - 2/72 идеални части; С. Б. К. - 9/72 идеални части; В. Б. К. -
9/72 идеални части; С. Г. Г. -18/72 идеални части; А. К. С. - 9/72 идеални
части; Г.К. К. - 9/72 идеални части.
С отговора на исковата си молба ответникът Т. Г. Т. оспорва иска.
Твърди, че делбените имоти били лична негова собственост по наследство,
тъй като били възстановени не на прадядото Г.Т. М., а на неговия баща - Г.Т.
Г.. Не било вярно, че Г.Т. М. и Г.Т. Г. били имена на едно и също лице. Това
били различни лица, родени и починали през различни години, за което
представя писмени доказателства. Моли съда да отхвърли иска за делба като
неоснователен и недоказан.
С отговора на исковата си молба ответникът Л. П. Г., чрез
особения си представител адв. Н.Г., намира иска за основателен и моли съда
да го уважи, като допусне до съдебна делба процесните имоти.
Поради настъпила в хода на производството смърт, на основание
чл.227 ГПК като страни по делото са конституирани, както следва:
1. В. Б. К., починал на 03.12.2019 г., е наследен от
правоприемниците си - съпругата М. С. К. и синовете Б. В. К. и Т. В. К.. След
смъртта на Б. К. на ***** г. са конституирани неговите наследници -
съпругата И. Х. К., и децата В. Б. К. и М. Б. К..
2. М. С. Г., починала на ***** г., е наследена от децата си Г. П. Г.
и Л. П. Г..
3. Т. Г. Т., починал на ***** г., е наследен от съпругата Г. М. Т. и
децата Г. Т. Т. и М. Т. К.
4. С. Б. К., починал на 19.12.2020 г., е наследен от съпругата Д. Л.
4
К. и децата Б. С. К. и Т. С. К.
Ответниците П. Г. Т., М. С. К., Т. В. К., Г. М. Т., Г. Т. Т., М. Т. К.,
чрез пълномощника си адв. А.Ц. оспорват иска за делба и молят съда да не я
допуска.
Ответниците Л. С. Л., Г. П. Г., И. Х. К., В. Б. К. и М. Б. К. не се
явяват, не се представляват и не са изразили становище.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
244/29.08.2019 г., издадено от Община К., е видно, че страните по делото са
наследници на общия наследодател Г.Т. М., роден на ***** г., починал на
****** г., за което в гр. К. е съставен акт за смърт № 8/22.01.1953 г.
Преписка вх. №13545/17.04.1992 г. по описа на Поземлена
комисия – К. е образувана по заявление на Т. Д. К., ЕГН **********, за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Г.Т. Г. върху
земеделски земи. Към преписката на ПК К. е приложено удостоверение за
наследници №1014/04.02.1992 г. (л.160), което установява лицата, които към
онзи момент (1992 г.) са били наследници на Г.Т. М., починал на *******г.,
акт за смърт №8/21.01.1953 г. на Кметство К. Понастоящем негови
наследници са страните по делото, което се установява както от приложените
в първоинстанционното производство удостоверения за наследници, така и от
изисканите служебно от въззивния състав, с оглед необходимостта в делото
за делба да участват всички съделители, тъй като в противен случай делбата е
нищожна.
ПК К. е изискала от Т. К. декларация за идентичност на имената
на наследодателя. Последната е подписала такава, декларирайки, че Г.Т. М. и
Г.Т. Г. са имена на едно и също лице. Декларация със същото съдържание е
представена и с исковата молба, подписана от ищцата Г. К. - Д.
Ответникът Т. Г. Т. (починал в хода на производството) е
възразил, че собствеността върху имотите е възстановена на неговия баща
Г.Т. Г., роден през **** г. и починал през **** г. – внук на родения през 1864
г. Г.Т. М. Представил е и декларация, завещание от 05.12.1952 г. и нотариален
акт за собственост върху процесните имоти ***** г. на нотариус С. Р.,
съставен на осн. чл.587, ал.1 ГПК. От съдържанието на нотариалния акт е
видно, че при съставянето му е взето предвид решение №02271/12.08.1997 г.
на ПК – К., представени са и удостоверение за наследници, скици и
удостоверения за данъчна оценка на имотите.
От писмо изх. №11-00-850 от 16.12.2020 г. на Община К. се
установява, че Г.Т. М., роден на ****** г., починал на ****** г., е записан в
регистрите по актово състояние само под това име.
Първостепенният съд е приел, че спорът по делото се концентрира
около това, дали Г.Т. Г., на чиито наследници е възстановена собствеността
5
върху процесните имоти, и Г.Т. М. – общ наследодател на страните по делото,
са едно и също лице. Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че
съдът, без да обсъди доказателствата, е извел спорния предмет на делото.
Обсъждането на въпросите между кои лица е налице съсобственост, какви са
техните права върху съсобствените имоти и кои са те, би имало смисъл само в
случай, че се установи наличието на съсобственост. Ако такава няма,
обсъждането на останалите въпроси не е необходимо.
Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства не е доказано по безспорен начин, че е налице съсобственост
върху имотите, чиято делба се иска. За да достигне до този извод, е приел, че
твърдението на ищците, че собствеността върху процесните имоти е
възстановена на родения през 1864 г. Г.Т. М. се оборва от ангажираните от
ответника Т. Г. Т., респ. – неговите наследници, писмени доказателства.
Същият се легитимира с нотариален акт за собственост №********** г. на
нотариус С. Р., съгласно който Т. Г. Т. и брат му П. Г. Т. са собственици при
равни права на процесните имоти. Този извод не се споделя от настоящата
инстанция.
Както правилно е прието от състава на районния съд, преписка вх.
№13545/07.04.1992 г. на ПК К. е образувана по заявление на Т. К. за
възстановяване собствеността на земеделски земи на наследниците на Г.Т. Г.
съгласно удостоверение №1014/04.02.1992 г. В посоченото удостоверение за
наследници обаче общия наследодател е посочен с името Г.Т. М., като на
л.161 е приложена декларация от Т. К., че това са имена на едно и също лице.
В удостоверението за наследници на ред 5 е посочен като наследник Г.Т. Г.,
роден на 01.08.1919 г., внук на Г. М. Внукът Г.Т. Г. е починал на 22.10.2003 г.
Ако същият е имал земеделски земи, които са подлежали на възстановяване,
същият е разполагал с възможността лично да ги заяви, за което не са
ангажирани доказателства. В случай, че е оспорвал, че имотите са негови, а не
на общия наследодател, отново е имал възможност да защити правата си,
което също не е направено.
С решение №02271/12.08.1997 г., постановено по посочената
преписка на ПК К. - №13545/07.04.1992 г., е възстановено на наследниците
на Г.Т. Г. правото на собственост върху петте имота – предмет на настоящето
производство. Преписката е образувана по заявление за възстановяване
правото на собственост на общия наследодател, записан с това име, а не на
внука му Г.Т. Г., починал през **** г.
Същевременно, видно от писмо от Община К- (л.230 от
първоинстанционното дело) лицето Г.Т. М-, починал на ******г., не е записан
в семейните регистри, тъй като те започват от 1958 г.
Ето защо не се възприе извода на първоинстанционния съд, че
ищците не са доказали правото си на собственост върху процесните пет
имота. Напротив – прие се, че ответната страна не е доказала оспорването си,
касаещо декларацията за идентичност на имената на общия наследодател.
6
Впрочем, оспорена е единствено декларацията, подадена от ищцата Г. К. – Д.
По преписката на ПК обаче е налице още една декларация, подадена от
нейната майка, като възстановяването на правото на собственост е именно въз
основа на тази декларация. В декларациите е посочено, че имената са на едно
и също лице, а не къде то се е водело с тях.
Относно възражението на първоначалния ответник Т. Т., че
имотите са наследство от неговия баща – същото е неоснователно. Не се
установи Г.Т. Г., роден на ****** г., да е заявил земи за възстановяване.
Същият се явява наследник на общия наследодател, като Т. Т. (заедно с
останалите му наследници) може да придобие по наследство само собствената
му наследствена част, а не целите имоти.
Към възражението е приложен и препис от нотариално завещание,
с което Г.Т. М. завещава част от имуществото си на съпругата си, на внука си
Г. С. Т. и на сина си В. Г. Т. Не се установяват обаче завещателни
разпореждания в полза на наследодателите на Т. Т. – дядо му Т. Т. (с пълно
съвпадение на имената) и баща му Г.Т. Г. Не се установява идентичност на
някой от завещаните имоти с тези – предмет на настоящето производство, а и
такива доводи не се навеждат от лицата, в чиято полза са завещателните
разпореждания, респективно – наследниците им.
Не се обсъждат приложените към възражението писма от съдия по
вписванията при РС К-, от Областна администрация Пловдив и ОД
„Земеделие“ П-, тъй като нямат отношение към настоящето производство.
С нотариален акт №******* г. на нотариус Р- Т- Г. Т. и П. Г. Т. са
признати за собственици с равни права на процесните имоти, като в
нотариалния акт е посочено, че имотите са възстановени с цитираното
решение на ПК К. Нотариалният акт е оспорен от пълномощника на ищците в
съдебното заседание, в което е представен – 21.09.2020 г.
Не се възприемат доводите на първоинстанционния съд, че
изводът на нотариуса не е опроверган със средствата на ГПК, както и
съображенията в същата насока. Те противоречат на константната съдебна
практика.
Видно от решение №117/07.11.2019 г. по дело №3373/2018 г. на
ВКС, II г.о., определените по закон наследствени дялове не могат да бъдат
игнорирани от констативен нотариален акт за собственост на възстановения
имот, без значение дали е оспорен или не, тъй като в случая е установено
придобивното основание в съсобствеността - наследяване по закон върху
процесните имоти, а не се касае за други вътрешни отношения между
съсобствениците.
Според решение №167/24.06.2013 г. по гр.д. №1889/2013 г. на
ВКС, I г.о., „…в тази фаза на делбата следва да се разгледат и оспорванията
на правни сделки, с които някой от съсобствениците … е поискал и е бил
7
признат за собственик с констативен нот. акт. При оспорване на правата,
удостоверени с тези нотариални актове, те не се ползват с материална
доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за
принадлежността на право на собственост … на молителя за издаване на
конститутивен нот. акт по чл. 537, ал. 1 ГПК или чл. 537, ал. 2 ГПК. / т.1 ТР
№ 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК/. Тези констатации при оспорване... не
обвързват съда.“
Според решение №32/20.04.2021 г., постановено по гр.д.
№2217/2020 г. на ВКС, II г.о., „…съдът следва да отчете и, че нормата на
чл.537, ал.2 ГПК не предвижда самостоятелни искове за отмяна на
констативен нотариален акт, а същата се прилага служебно от съда като
правна последица от уважен иск за собственост в случаите, в които
ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за спорния имот, който
не отговаря на правата му, като нотариалният акт се отменя само за правата,
които са несъвместими с тези на ищеца – решение № 172 от 11.07.2012 г. по
гр.д. № 1157/2011 г., ВКС, ІІ гр.о., решение № 266 от 28.11.2012 г. по гр.д. №
61/2012 г., ВКС, ІІ гр.о., решение № 130 от 19.12.2017 г. по гр.д. № 666/2017
г., ВКС, II гр.о., решение № 24 от 27.04.2020 г. по гр.д. № 1919/2019 г., ВКС, I
гр.о. и др.
Решение №266/28.11.2012 г., постановено по гр.д. №61/2012 г. на
ВКС, II г.о., също е категорично, че „По начало при уважаването на предявен
иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се
позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа
на обстоятелствена проверка, нотариалният акт се отменява, съгласно
разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 537, ал. 2 ГПК. Касае се за
прилагане на законна последица от уважаването на предявен иск с предмет
засегнато право на собственост на ищеца. След като искът е уважен в по-
малък от предявения обем, или пък е уважен в така заявения обем права /ид.ч.
от целия имот/, то законната последица не може да се приложи за по-голям
обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на
ищеца права в имота.“.
Според решение №8/04.02.2021 г. по гр.д. №1265/2020 г. на ВКС,
II г.о., когато нотариалният акт е издаден въз основа на документи на
основание чл.587, ал.1 ГПК, той има същия легитимиращ ефект, какъвто и
документите, послужили за извода на нотариуса. Ако тези документи
опровергават извода на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост или установяват притежание на обем права, по-малък от
удостоверения от нотариуса, то легитимиращия ефект на нотариалния акт е
опроверган. Такъв е и случаят, в който нотариусът удостовери по-голям обем
от действително притежаваните права от възстановени по реда на ЗСПЗЗ
имоти … Снабдяването с констативен нотариален акт в едностранното
8
охранително производство, не демонстрира на останалите съсобственици
завладяване изцяло или на част от правата им.
Според настоящия състав е налице съсобственост на страните по
делото върху процесните имоти, възстановени на общия им наследодател, за
което се изложиха съображения. Не се твърди имотите да са придобити по
давност, но дори и да бяха наведени такива твърдения, при спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от някои от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали те владеят изключително за себе си
целия имот и от кога /ТР №1/06.08.2012 г. по тълк.д. №1/2012 г. на ВКС,
ОСГК, както и цитираните решения/. Упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
Според решение №43/08.04.2019 г. по гр.д. №2292/2018 г. на ВКС, I г.о.,
презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване, тъй като
при наследяването основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение - с приемане на наследството
владението, като част от имуществото на наследодателя... В тази хипотеза
наследникът е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части
на останалите наследници. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
демонстрира намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да
бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици, за да се обезпечи
възможността последните да предприемат действия за защита на правата си,
освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички
тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. …Ползването на наследствени
имоти само от един наследник не доказва намерение за своене на идеалните
части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във
владение, а доказва единствено реализация на правомощието на
наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ според
предназначението й.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
9
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на
придобивна давност, съсобственика трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани. Такива твърдения обаче не са
наведени.
Според решение №98/20.10.2020 г. по гр.д. №663/2020 г. на ВКС, I
г.о., съгласно нормата на чл. 344, ал.1 ГПК, с решението по допускане на
делбата, съдът се произнася относно това, между кои лица, досежно кои
имоти и при какви квоти се допуска делбата. В първата фаза следва да се
изяснят тези въпроси, като се изследва на какво основание или основания е
възникнала съсобствеността, за да определи правилно кои са
съсобствениците, защото те са задължителни необходими другари и за съда
съществува служебно задължение да конституира всички съсобственици.
Задължение на съда е да установи и действителните квоти между страните,
независимо от заявените от тях твърдения, защото решението за допускане на
делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените три въпроса, а
съдът дължи прекратяване на съсобствеността във втората фаза и уравняване
на дяловете с имоти или в пари – чл. 69, ал.2 ЗН. Делбеното производство е
особено исково и диспозитивното начало търпи отклонения, които са
предвидени в специалната уредба на института на делбата.
По тези съображения исковете за делба на посочените в исковата
молба пет имота са основателни. Същите са възстановени на наследниците на
общия наследодател на страните. Касае се за съсобствени имоти, като делба
следва да се допусне по отношение на тях.
Относно правата: наследодателят на страните е починал на **** г.,
по време на действие на ЗН, в сила от ****** г. Съгласно чл.5, ал.1 от същия,
децата на починалия наследяват по равни части. Касае се за новооткрито
наследство по смисъла на чл.9а ЗН. Съпругата на Г.Т. М. – Т. – е починала на
***** г. Същата е наследена от четирите си деца. Всяко от децата на общия
наследодател – Т., В., С. и З. – получава по ¼. Т. и С. са починали преди
наследодателите, но съгласно чл.10, ал.1 от ЗН, низходящите на
наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването
по закон от своите низходящи без ограничение на степените.
Синът Т. Г. Т. е наследен от трите си деца (С., Г. и П.), като всяко
от тях получава по 1/3 идеална част от неговата ¼, или по 1/12 идеална част.
Понастоящем единствен наследник на С. е дъщеря му Л.Л., която е придобила
10
неговата идеална част, а именно 1/12 (6/72). Наследници на Г. са П.Т. и Т. Т.,
като получават по ½ от 1/12 идеална част, притежавана от техния баща, или
по 1/24 (3/72) идеална част. След смъртта си на 20.12.20 г. Т.Т. е наследен от
съпругата си Г.Т. и децата Г.Т. и М.К., които получават поравно – по 1/3
идеална част от наследствената им 1/24 идеална част или по 1/72 идеална
част. П.Т. е наследен от децата си Г.Г. и Л.Г., които получават по ½ идеална
част от неговата 1/12 идеална част или по 1/24 (3/72) идеални части.
Синът на общия наследодател В. Т., починал преди наследодателя
си, е наследен за припадащата му се част от 1/4 от дъщеря си Т. К.. Синовете
С. и В. са придобили по ½ идеална част, или по 1/8. И двамата са починали
след възстановяване на имотите, като съпругите им и децата им са получили
по 1/3 от техните 1/8 идеални части или по 1/24 (3/72) идеални части за Д. Т.,
Б.К., Т.К., М.К. и Т.К.. Частта на Б. К. от 1/24 (3/72) идеални части е
наследена от съпругата му И.К. и децата В.К. и М.К., като всеки от тях
получава по 1/72 идеална част.
Синът Стефан, починал преди наследодателя си, е наследен за
припадащата му се ¼ идеална част от сина си Г., а той – от своя син С.Г.,
който е собственик на ¼ (18/72) идеални части.
Дъщерята З. Д. е имала право на ¼ идеална част от наследството
на общия наследодател, като всяко от нейните деца е получило по ½ от нея
или по 1/8 идеална част. Частта на сина К. С. е наследена от сина му А.С.,
който се легитимира като собственик на 1/8 (9/72) идеални части, а тази на
дъщерята Т. К. – от нейната дъщеря Г. К. – Д., със същите права.
Ето защо следва да се допусне делба на възстановените
земеделски земи по решение №02271/12.08.1997 г., постановено по преписка
вх. №13545/07.04.1992 г. на ПК Карлово, между страните по делото, при
права както следва:
6/72 идеални части за Л.Л.;
по 1/72 идеална част за Г.Т., Г.Т., М.К., И.К., В.К. и М.К.;
по 3/72 идеални части за П.Т., Г.Г., Л.Г., Д. Т., Б.К., Т.К., М.К. и
Т.К.,
18/72 идеални части за С.Г. и
по 9/72 идеални части за А.С. и Г. К..
Тъй като Т. Т. и П.Т. не са станали единствени собственици на
имотите, неправилно са се снабдили с нотариален акт, с което са признати за
носители на правото на собственост върху тях, а не само за собствената си
11
идеална част от по 1/24. Нотариалният акт следва да се отмени над размера на
собствените на същите идеални части, а именно над 1/12 идеална част.
Разноски са поискани от страните. С оглед уважаване на
въззивната жалба право на присъждане на такива имат само жалбоподателите,
които претендират в размер на внесения депозит за особен представител.
Според определение №60125/18.10.2021 г. по дело №3563/2021 г. на ВКС,
макар и решението по допускане на делбата да изпълнява самостоятелна
правозащитна функция – установяване правото на делба със сила на
пресъдено нещо, поради което и придаващо самостоятелен характер на
първата фаза на делбеното производство, то целта на съдебната делба се
постига с извършването й във втората фаза, т. е. подчертаният двуфазен
характер на съдебната делба е подчинен на една и съща цел - за ликвидиране
на имуществената общност. Затова и разноските, които се дължат в делбеното
производство, се подчиняват на особен режим – съгласно правилото на чл.
355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им,
а по присъединените искове същите се определят по чл. 78 ГПК.
Непротиворечива е практиката на ВКС относно приложението на горната
разпоредба, идентична с чл. 293а ГПК /отм./ /респ. по чл. 78 ГПК с чл. 64
ГПК и чл. 65 ГПК, отм./, относно разноските, които съделителите заплащат
съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство. В този
смисъл и определение №78/02.05.2018 г. по гр.д. №1521/2018 г. на ВКС. Ето
защо не следва да се присъждат разноски към настоящия момент, а това
следва да стане при приключване на делбеното производство.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260146/22.07.2021 г., постановено по
гражданско дело № 1377/2019 г. на Районен съд - Карлово, ІІ гр. състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Д. Л. К., ЕГН
**********, от град **********, Б. С. К., ЕГН **********, от град
*********, Т. С. К., ЕГН **********, от град ********, С. Г. Г., ЕГН
**********, от гр. *********; А. К. С., ЕГН **********, от гр. **********;
Г.К. К., ЕГН **********, от гр. *******; Г. М. Т., ЕГН **********, от град
К****; Г. Т. Т., ЕГН **********, от град ********; М. Т. К., ЕГН **********,
12
от град ***********, ****; П. Г. Т., ЕГН **********, от гр. **********; Л. С.
Л., ЕГН **********, от гр. **********; Г. П. Г., ЕГН **********, от гр.
***********; Л. П. Г., ЕГН **********, от гр. *************; М. С. К., ЕГН
**********, от град ***********; Т. В. К., ЕГН **********, от град
**********; И. Х. К., ЕГН **********, В. Б. К., ЕГН **********, и М. Б. К.,
ЕГН **********, последните трима от град **********, на следните
съсобствени наследствени недвижими имоти, а именно:
1/ Временно неизползваема нива от 48.419 дка (четиридесет и
осем декара, четиристотин и деветнадесет кв.м), девета категория, местност
Гробът, имот №159010 по КВС при граници: № 159040 - пасище, мера на
ОПФ-К.; № 159012 - овцеферма на ДПФ - МЗГ; № 000545 - полски път на
Община К.; № 000549 - полски път на Община К.; № 000550 - полски път на
Община К.; № 228010 - залесена територия на МЗГ- НУГ; № 159013 - пасище,
мера на ОПФ-К.; № 228010 - залесена територия на МЗГ-НУГ.
2/ Временно неизползваема нива от 1.883 дка (един декар,
осемстотин осемдесет и три кв. м), пета категория, местност Гробът, имот №
159011 по КВС, при граници: № 228010 - залесена територия на МЗГ-НУГ; №
000545 - полски път на Община К.; № 159039 - хангар, гараж на ДПФ-МЗГ; №
159040 - пасище, мера на ОПФ-Калофер.
3/ Временно неизползваема нива от 9.863 дка (девет декара,
осемстотин шестдесет и три кв. м), девета категория, местност Малката река,
имот №160004 по КВС, при граници: №160002 - врем. неизползваема нива на
Т. И. Д.; № 160005 - др.селскостоп. т. на ОПФ-К.; № 000573 - полски път на
Община К.
4/ Временно неизползваема нива от 11.177 дка (единадесет декара,
сто седемдесет и седем кв. м), осма категория, местност Чавга дере, имот №
170020 по КВС, при граници: № 226004 - залесена терит. на МЗГ-НУГ; №
170023 - врем. неизп. нива на Н. Д. М.; №170021 - врем. неизп. нива на насл.
на Л. И. Ч.
5/ Лозе от 2.418 дка (два декара, четиристотин и осемнадесет кв.
м), осма категория, местност Вехтите лозя, имот № 171033 по КВС, при
граници: № 171042 - лозе на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 171035 - врем. неизп.
нива на насл. на Д. Д. С.; № 171034 - лозе на насл. на А. С. М.; № 171032 -
врем. неизп. нива на насл. на Х. Г. Г.; № 171031 - лозе на насл. на Б. С. К.; №
171043 - врем. неизползв. нива на насл. на Д. Д. К., при права както следва:
6/72 (шест седемдесет и втори) идеални части за Л.Л.;
по 1/72 (една седемдесет и втора) идеална част за Г.Т., Г.Т.,
М.К., И.К., В.К. и М.К.;
по 3/72 (три седемдесет и втори) идеални части за П.Т., Г.Г.,
Л.Г., Д. Т., Б.К., Т.К., М.К. и Т.К.;
18/72 (осемнадесет седемдесет и втори) идеални части за С.Г. и
13
по 9/72 (девет седемдесет и втори) идеални части за А.С. и Г.
К..
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт
********** на нотариус ******* от 21.07.2015 г., акт №**********г. на
Служба по вписванията при РС Карлово, с който Т. Г. Т. и П. Г. Т. са
признати за собственици с равни права – по ½ идеална част, на следните
недвижими имоти, придобити по наследство по закон от общия им
наследодател и реституция по ЗСПЗЗ с решение №02271/12.08.1997 г. по
преписка вх. №13545/07.04.1992 г. на ПК К., а именно:
1/ Временно неизползваема нива от 48.419 дка (четиридесет и
осем декара, четиристотин и деветнадесет кв.м), девета категория, местност
Гробът, имот №159010 по КВС при граници: № 159040 - пасище, мера на
ОПФ-К.; № 159012 - овцеферма на ДПФ - МЗГ; № 000545 - полски път на
Община К.; № 000549 - полски път на Община К.; № 000550 - полски път на
Община К.; № 228010 - залесена територия на МЗГ- НУГ; № 159013 - пасище,
мера на ОПФ-К.; № 228010 - залесена територия на МЗГ-НУГ.
2/ Временно неизползваема нива от 1.883 дка (един декар,
осемстотин осемдесет и три кв. м), пета категория, местност Гробът, имот №
159011 по КВС, при граници: № 228010 - залесена територия на МЗГ-НУГ; №
000545 - полски път на Община К.; № 159039 - хангар, гараж на ДПФ-МЗГ; №
159040 - пасище, мера на ОПФ-К.
3/ Временно неизползваема нива от 9.863 дка (девет декара,
осемстотин шестдесет и три кв. м), девета категория, местност Малката река,
имот №160004 по КВС, при граници: №160002 - врем. неизползваема нива на
Т. И. Д.; № 160005 - др.селскостоп. т. на ОПФ-К.; № 000573 - полски път на
Община К.
4/ Временно неизползваема нива от 11.177 дка (единадесет декара,
сто седемдесет и седем кв. м), осма категория, местност Чавга дере, имот №
170020 по КВС, при граници: № 226004 - залесена терит. на МЗГ-НУГ; №
170023 - врем. неизп. нива на Н. Д. М.; №170021 - врем. неизп. нива на насл.
на Л. И. Ч.
5/ Лозе от 2.418 дка (два декара, четиристотин и осемнадесет кв.
м), осма категория, местност Вехтите лозя, имот № 171033 по КВС, при
граници: № 171042 - лозе на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 171035 - врем. неизп.
нива на насл. на Д. Д. С.; № 171034 - лозе на насл. на А. С. М.; № 171032 -
врем. неизп. нива на насл. на Х. Г. Г.; № 171031 - лозе на насл. на Б. С. К.; №
171043 - врем. неизползв. нива на насл. на Д. Д. К.,
за разликата над 1/12 (една дванадесета) идеална част от
имотите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15