РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 23.9.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 5673 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на вр. чл. 437 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7, вр чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество озк – застраховане“ АД срещу Разпореждане с изх. № 861/27.01.202г. по ИД №20207880400028 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с което е оставена без уважение молба за намаляване на размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата от 200лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Твърди, че претендираният адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, във връзка с което е начислена пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 ТТРЗЧСИ. Навежда доводи, че исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, както и, че същият не да се взема предвид при изчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Иска да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение до сумата от 200лв. и размерът на дължимата такса. Претендира разноски в настоящото производство.
Взискателят по изпълнителното дело – В.В.О.депозира отговор, с който оспорва основателността на частната жалба.
ЧСИ М.К. депозира пред съда мотиви, съгласно които жалбата е неоснователна.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
От фактическа
страна:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 16.01.2020г. на В.В.О.чрез процесуален представител – адвокат, с приложен изпълнителен лист за неолихвяемо вземане в размер на 503,85 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по гр.д. №14317/2018г. по описа на СГС, ГО, I-10 с-в. В молбата е поискано да се изпрати покана до за доброволно изпълнение на длъжника и ако в дадения срок не бъде извършено доброволно плащане да бъдат предприети действия по принудително събиране на сумата. Не е посочен изпълнителен способ и не е направено волеизявление подходящ такъв да бъде избран от съдебния изпълнител. Приложен е договор за правна защита и съдействие, съгласно който взискателят по делото и процесуалния му представил са договорили сумата от 260 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело, която сума е платена в брой. С Постановление на ЧСИ от 16.01.2020г. са приети разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 260лв. и е изчислена пропорционална такса в размерна 91,67лв. върху паричното вземане в размер на 763,85лв. (т.е. за присъдената сума по изпълнителен лист и приети по делото разноски за адвокатско възнаграждение). Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 16.01.2020г. като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 30.01.2020г. На 20.01.2020г. длъжникът е подал възражение срещу дължимите разноски, което е оставено без уважение с Разпореждане от 27.01.202г. по ИД №20207880400028 по описа на ЧСИ М.К., връчено на длъжника на 28.01.2020г. На 31.01.2002г. взискателят е подал молба пред ЧСИ за запориране на вземания по банкови сметки на длъжника в определени банки. В изпълнение на молбата са изпратени запорни съобщения до девет банки. На 04.02.2020г. вземането по изпълнителното дело е погасено от наложения запор по банковите сметки на длъжника. Настоящата жалба е подадена чрез ЧСИ на 04.02.2020г.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По допустимост
на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По основателност
на Жалбата:
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
Относно
разноските за адвокатско възнаграждение:
Уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал.5 от ГПК), както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на адвокат (арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата).
Съгласно чл. 10, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а в т.2 – т.5 са посочени минималните размери на адвокатското възнаграждение за защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания като съгласно т. 2 размерът на възнаграждението е съобразно материалния интерес на вземането. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително дело не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер, определен на 200лв.
Към датата на депозиране на молба вх.№ 354/20-01-2020 г. действията, извършени от процесуалния представител на взискателя, се ограничават до молбата за образуване на дело и заплащане на такса за извършване на съответно изпълнително действие от страна на ЧСИ. Искане за налагане на запор на банкова сметка ***, което е и най-подходящото изпълнително действие по отношение на застраховател, е заявено едва с молба от 31.01.2020 г., а не със сезиращата молба. На 04.02.2020 г. сумата е преведена от трето лице „Общинска банка“ АД по сметка на ЧСИ.
По тези съображения атакуваното постановление следва да бъде отменено, като дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело към 20.02.2020 г. бъдат намалени на 200 лв.
Относно пропорционалната такса по т. 26:
Разпоредбата на т. 26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Поради това, и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см. Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО, I брачен въззивен с-в).
Съгласно т. 26, б. б) от Тарифата за изпълнение на парично вземане от 100 до 1000 лв. се събира такса върху събраната сума, изчислена, както следва: 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. При прилагане на тази схема за плащане върху сумата по изпълнителен лист от 503,85 лв. размерът на дължимата такса е 60,47лв. с включен ДДС, поради което определената от ЧСИ такса по т. 26 Тарифата следва да бъда намалена до този размер.
По претенцията
за разноски в настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № 861/27.01.202 г. по ИД №20207880400028 по описа на ЧСИ М.К. в частта относно определените разноски за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за сумата над 200 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника Застрахователно акционерно дружество ОЗК застраховане“ АД, ЕИК ******за адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя В.О., по изпълнително дело № 20207880400028 по описа на ЧСИ М.К., от 260 лв. на 200 лв.
ОТМЕНЯ Разпореждането в частта, в която е определена т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 91,67лв. с вкл. ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ такса по т. 26 ТТРЧСИ по Изпълнително дело № 20207880400028 на ЧСИ М.К. в размер на 60,47лв. с включен ДДС.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.