РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501287 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба (вх.
№ 278220/21.06.2021 г. на БРС) на Етажната собственост на сграда с административен
адрес: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Ангел Димитров“ № 107, бл.А и бл.Б, находяща се в ПИ с
идентификатор ***, комплекс „Резидънс Парк“, представлявана от Председателя на
Управителния съвет Мария Караиванова, чрез Адвокатско дружество „Трендафилова и
Гьорчев“, против Решение № 260806/28.05.2021 г. по гр.д.8500/2020 г. по описа на Районен
съд Бургас, В ЧАСТТА, с която са отменени решенията, приети по т.6 и т.8 от дневния ред
на проведеното на 15.11.2020 г. Общо събрание на собствениците в сграда в режим на
етажна собственост с административен адрес: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Ангел Димитров“
№ 107, бл.А и бл.Б. Твърди се, че обжалваното решението е недопустимо, както и
неправилно. По отношение на недопустимостта на решението се твърди, че съдът се е
произнeсъл по основания за незаконосъобразност на приетите по т.6 и т.8 решения на ОС,
които не са били наведени от ищцата, т.е. самосезирал се е и е постановил недопустим акт.
По-конкретно се твърди, че ищецът изобщо не е заявил основанията, на които
първоинстанционният съд е отменил двете решения на ОС, а именно – че размерът на
вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ (по т.6) не е определен съобразно размера на
притежаваните от собствениците идеални части, а зависи от броя на притежаваните от тях
самостоятелни обекти, без значение какви са прилежащите идеални части към тях; и че
сумата от по 100 лв еднократно неправилно е определена на самостоятелен обект, а не
съобразно чл.51, ал.1 ЗУЕС. При условията на евентуалност се твърди, че обжалваното
решение, с което се отменят т.6 и т.8 от дневния ред на проведено ОС на ЕС на 15.11.2020 г.,
е и неправилно. По отношение на решението по т.6 от Протокола от ОС се твърди, че при
1
така взетото решение, е определен размер на паричната вноска във фонд „Ремонт и
обновяване" в размер на 1% от минималната работна, считано от 01.01.2021 г., дължима на
месец, на самостоятелен обект. Сочи се, че обектите в сградата са жилищни и прилежащи
към тях складови помещения, които нямат самостоятелно функционално предназначение.
Твърди се, че е логично да се приеме, че вноските се заплащат на самостоятелен обект, като
под самостоятелен обект, се има предвид обект със самостоятелно функционално
предназначение по ЗУЕС, обособен да се ползва самостоятелно, а такива в сградата,
независимо от дадените отделни идентификатори на складовете са само жилищните обекти.
Други обекти, видно от площообразуването и от извадката от КККР няма. На второ място се
твърди, че разпределението на всички дължими суми към етажната собственост са на
апартамент, който се явява обект със самостоятелно функционално предназначение, което е
залегнало като взето решение в предходните общи събрания и в Правилника за вътрешния
ред, които не са оспорени като незаконосъобразни в преклузивния срок. Сочи се, че веднъж
приети, необжалвани и влезли в сила, решенията имат задължителен характер за всички
етажни собственици до тяхната отмяна, а в процесния протокол не е взето решение за
промяна на разпределението на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“. На последно
място се твърди, че приетото решение по т.6 от Протокола не противоречи на
императивната норма по чл.50, ал.1 от ЗУЕС.
По отношение на отмененото решение по т.8 от Протокола от ОС на ЕС се
твърди, че е налице принципно взето решение на предходните общи събрания, че разходите
за ЕС ще се разпределят на апартамент, а именно обект, който според ЗУЕС има
самостоятелно функционално предназначение, което решение не е обжалвано в
преклузивния срок и е залегнало в Правилника за вътрешния ред. Отделно от това се
твърди, че по съществото си дейностите посочени в т.8 са дейности по поддръжката на ЕС,
но имат еднократен характер, т.е. за тях суми не следва да се събират всеки месец, поради
което е взето решение да се събере отделна сума за тези дейности.
С твърдението че Общото събрание е взело решения с оглед компетентността си,
на база на предходните взети решения на общите събрания, които са влезли в сила, както и с
оглед спазване на законовите изисквания, се претендира да се отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част като недопустимо, евентуално – като
неправилно. Изложени са подробни съображения. Претендира се присъждане на съдебни
разноски за двете инстанции. Няма искания по доказателствата. В съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника.
Против въззивната жалба в законовия срок не е подаден писмен отговор от
въззиваемата З. М. В.. Представена е писмена молба от въззиваемата, придружена с бележки
по съществото на спора. Изразено е становище за правилност на решението на БРС в
обжалваните части. Твърди се, че съдът не е излязъл извън правомощията си, произнасяйки
се по въпрос, по който ищцата не е направила възражения, тъй като оспорвайки решенията
на ОС ищецът не е длъжен да посочва изчерпателно всички законови разпоредби, които
според нега са нарушени, а това е работа на съда. Сочи се, че нормите на чл.50, ал.1 и 2
ЗУЕС и на чл.51, ал.1 ЗУЕС са императивни, а ОС на ЕС не се е съобразило с тях, поради
което правилно решенията по т.6 и по т.8 на ОС са отменени от съда. Претендира се
потвърждаване на решението на БРС в обжалваните части и присъждане на съдебни
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
2
Производството пред първоинстанционния БРС за отмяна като
незаконосъобразни на всички решения, приети на проведеното на 15.11.2020 г. общо
събрание на етажната собственост с адрес гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Ангел Димитров“, №
107, бл.А и бл.Б, евентуално - за отмяна на решенията по т.6 и т.8 от дневния ред. Ищцата
твърди, че ОС е проведено при незаконосъобразно представителство, водещо до липса на
кворум, алтернативно - при неправилно посочен в протокола кворум. Посочено е, че е
налице нарушение на чл.14, ал.4 ЗУЕС, тъй като четирима от присъстващите на ОС
собственици на самостоятелни обекти, освен себе си са представлявали и по още трима
собственици, което прави незаконосъобразни всички взети на това ОС решения. На второ
място се твърди, че кворумът е неправилно изчислен и посочен, тъй като за обекти с една и
съща квадратура са посочени коренно различни припадащи се идеални части от общите
части на сградата. В случай, че съдът приеме, че представителството и кворумът са
действителни, се претендира да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията по т.6 и
т.8 на ОС. По отношение на решението по т.6, с което е определен размер на паричната
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1% от МРЗ на месец за самостоятелен
обект, се твърди, че то е прието в нарушение на чл.17, ал.2, т.5 от ЗУЕС, тъй като не е
прието с изискуемото по този текст то закона мнозинство - не по-малко от 67% ид.ч. от
общите части на сградата, както и поради обстоятелството, че при вземането му не е
съобразено обстоятелството, че съгласно архитектурните проекти, складовите
помещения са с отделни идентификатори и представляват самостоятелни обекти, при
което собствениците, притежаващи повече от един склад, ще трябва да заплащат тази
вноска в двоен или в троен размер, тъй като ще заплащат вноска за всеки притежаван от
тях самостоятелен обект, а не само за „жилищен обект“. По отношение на решението
по т.8 се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като на първо място, както в случая с
решението по т.6, дължимата сума е гласувана за самостоятелен обект, а не за жилищен
обект; и на второ място - в обявения дневен ред на ОС не е било посочено, че ще се взема
решение за събиране на допълнителни средства, както и не е съобразено, че събираната по
т.5 сума е също за „текущи и належащи дейности“.
Предявеният иск е с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС – за отмяна на
решения на ОС на ЕС.
С представен в законовия срок писмен отговор ответната етажна собственост,
оспорва иска като недопустим и неоснователен. По отношение на допустимостта се твърди,
че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС.
Оспорват се твърденията на ищцата, че за допуснато нарушение на чл.14, ал.4 ЗУЕС относно
представителството на собствениците, както и за нарушение при изчисляване на кворума.
По отношение на решението по т.6 от дневния ред се твърди, че: същото не попада в
обхвата на чл.17, ал.2, т.5 ЗУЕС и за приемането му е достатъчно мнозинство от 50% от
представените идеални части на ЕС; независимо от дадените идентификатори на складовите
помещения, в сградата самостоятелен обект със самостоятелно функционално
предназначение по ЗУЕС са само жилищните обекти; на предходни общи събрания и в
правилника за вътрешния ред е прието под „самостоятелен обект“ се разбират само
апартаменти, т.е.жилищните обекти. По отношение на законосъобразността на решението
по т.8 се твърди, че решението е прието в съответствие с предварително обявения дневен
ред, както и че допълнителната сума от 100 лв се дължи за дейности по поддръжката на ЕС,
обаче за такива с еднократен характер, поради което тя е различна от дейностите по т.5,
предвидени за ежемесечна поддръжка.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решенията, приети
по т.6 и т.8 от дневния ред на проведеното на 15.11.2020 г. ОС на етажната собственост, и е
отхвърлил иска в останалата му част - за отмяна на останалите приети на това общо
3
събрание решения. По отношение на решението по т.6, съдът е посочил, го намира за
незаконосъобразно не по изложените в исковата молба основания, а поради нарушение на
императивната норма на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС. По отношение на решението по т.8 съдът е
посочил, че решението е незаконосъобразно само поради това, че е „основателно
възражението на ищцата, че е незаконосъобразно сумата от 100 лв да се събира на
„самостоятелен обект“, тъй като съгласно чл.51, ал.1 от ЗУЕС, която норма е императивна,
разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете
на техните домакинства, а не на самостоятелен обект в етажната собственост“.
Решението на БРС е обжалвано само от ответника, и само в частта, с която са
отменени решенията, взети от ОС на ЕС по т.6 и по т.8 от дневния ред на събранието,
поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в останалата
част – с която е отхвърлен искът за отмяна на останалите взети решения на ОС, решението е
влязло в сила поради необжалването му.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно, но недопустимо в обжалваната част.
По отношение на решението по т.6 от дневния ред на ОС на ЕС, както се посочи
по-горе, оплакванията на ищцата в исковата молба, подадена в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС (а
и до края на първоинстанционното производство), се изчерпват само до: нарушение на
чл.17, ал.2, т.5 от ЗУЕС, тъй като не е прието с изискуемото по този текст то закона
мнозинство - не по-малко от 67% ид.ч. от общите части на сградата, и до това, че при така
взетото решение, не е съобразено обстоятелството, че складовите помещения са с отделни
идентификатори и представляват самостоятелни обекти, при което собствениците,
притежаващи повече от един склад, ще трябва да заплащат тази вноска в двоен или в троен
размер, тъй като ще заплащат вноска за всеки притежаван от тях самостоятелен обект, а не
само за „жилищен обект“. В нито един момент от първоинстанционното производство
ищцата не е въвела твърдение за незаконосъобразност на решението по т.6, поради
противоречието му с императивната норма на чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, на каквото основание
първоинстанционният съд е отменил това решение.
По отношение на решението по т.8, според настоящия състав, също е налице
произнасяне от съда по незаявено от ищцата основание за незаконосъобразност на
решението. В исковата молба се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като
„дължимата сума е гласувана за самостоятелен обект, а не за жилищен обект“; поради
това, че в обявения дневен ред на ОС не е било посочено, че ще се взема решение за
събиране на допълнителни средства; както и поради това, че не е съобразено, че събираната
по т.5 сума е също за „текущи и належащи дейности“. Съдът е отменил решението по т.8,
само поради това, че е „основателно възражението на ищцата, че е незаконосъобразно
сумата от 100 лв да се събира на „самостоятелен обект“, тъй като съгласно чл.51, ал.1 от
ЗУЕС, която норма е императивна, разходите по управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, а не на самостоятелен
обект в етажната собственост“. Такова твърдение за незаконосъобразност на решението
ищцата не е въвела с исковата си молба. Оплакването й, че „дължимата сума е гласувана за
самостоятелен обект, а не за жилищен обект“, е различно от приетото от съда, че решението
да се събира еднократно сумата от по 100 лв на „самостоятелен обект“ противоречи на
чл.51, ал.1 от ЗУЕС.
Искът по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажната
собственост, е конститутивен и, независимо от императивния характер на евентуално
4
нарушените с решенията на ОС норми, по аргумент от чл.6, ал.2 ГПК, следва да бъде
разгледан само на основанията, посочени в исковата молба, съотв.в срока по чл.40, ал.2
ЗУЕС. Ето защо, разглеждайки и произнасяйки се по основания за незаконосъобразност на
атакуваните решения на ОС на ЕС, които основания не са били заявени от ищеца,
първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса и е
произнесъл недопустимо решение.
По изложените съображения решението на БРС в обжалваната част следва да
бъде обезсилено и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне на
решение по заявените от ищцата (и разгледани подробно от съда в мотивите на решението
му) основания за незаконосъобразност на решенията, приети по т.6 и т.8 от дневния ред на
проведеното на 15.11.2020 г. Общо събрание на ответната етажна собственост.
При така постановения резултат, на основание чл.78 ГПК, на въззивника следва
да се присъдят съдебни разноски за въззивното производство в размер на общо 640 лв (40 лв
за заплатена държавна такса и 600 лв – за адвокатско възнаграждение съгласно
представените по делото доказателства и чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид заявеното от въззиваемата
възражение по чл.78, ал.5 ГПК). По разноските на страните за първоинстанционното
производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, съобразно постановения
резултат по съществото на спора.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260806/28.05.2021 г. по гр.д.8500/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която са отменени решенията, приети по т.6 и т.8 от
дневния ред на проведеното на 15.11.2020 г. Общо събрание на собствениците в сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Ангел
Димитров“ № 107, бл.А и бл.Б.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния Бургаски районен съд за произнасяне на
решение по заявените от ищцата З. М. В. основания за незаконосъобразност на решенията,
приети по т.6 и т.8 от дневния ред на проведеното на 15.11.2020 г. Общо събрание на
етажната собственост на сграда с административен адрес: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Ангел
Димитров“ № 107, бл.А и бл.Б, находяща се в ПИ с идентификатор ***, комплекс „Резидънс
Парк“.
ОСЪЖДА З. М. В. от ***, ЕГН **********, да заплати на Етажната собственост
на сграда с административен адрес: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Ангел Димитров“ № 107,
бл.А и бл.Б, находяща се в ПИ с идентификатор ***, комплекс „Резидънс Парк“,
представлявана от Председателя на Управителния съвет Мария Караиванова, сумата от
общо 640 лв (шестстотин и четиридесет лева), представляваща съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6