Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.12.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански
състав
на трети декември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар:
Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гражданско дело номер 199 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от „А1 България” ЕАД, със
седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1,
с ЕИК № *********, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П.,
А.и партньори”, регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на
Софийски градски съд, с Булстат № *********, със съдебен адрес:***, срещу: И.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, с
която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК суми:
Сумата от 3 610,08 (три хиляди шестостен и десет цяло и
осем стотни) лева- главница;
Сумата от 410,33 (четиристотин и десет цяло и тридесет и
три стотни) лева- законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1
525,10 лева за периода от 16.11.2015 г. до 17.10.2018 г.;
Законна
лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение -
18.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Да
присъди на ищеца направените разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
С разпореждане от 22.05.2019 год. съдът е приел исковата
молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата
на ответника.
Ответника не е бил намерен на посочения адрес, поради което
и на същия е бил назначен особен представител на разноски на ищеца. Особения
представител на ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В представения отговор, същия счита предявения иск за неоснователен.
В съдебно заседание, ищеца, в писмено становище чрез
процесуалния си представител, счита предявените искова за основателни и
доказани. Пледира да бъдат уважени в пълен размер.
Ответника в съдебно заседание се представлява от особен
представител. Пледира за отхвърляне на иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Не
се спори по делото, ме ищецът „А1 България” ЕАД, с предишно търговско
наименование „Мобилтел“ ЕАД, е пискал да бъде издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ат ГПК срещу ответника, с депозирано на 18.10.2018 г. заявление
по чл. 410 от ГПК. Безспорно е, че по повод заявлението е било образуваното
ч.гр.д. 451/ 2018 г. по описа на Районен съд Царево и е била издадена заповед
за изпълнение, с която на ищеца са били присъдени всички поискани суми.
Не
се спори също така, че между страните е бил сключен Договор № М2890878 от
23.09.2011 г. с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти, като М2890878, представлява индивидуален клиентски номер и реферира
към услугите, които ползва абонатът.
Безспорно
е, че към Договор № ********* (М2890878) от 23.09.2011 г. е подписано
Приложение № 1 от 28.01.2014 г. с което е бил избран тарифен план Мтел Comfort,
за телефонен номер *****, с месечна, абонаментна такса в размер на 6,90 лева
(5,75 лева без ДДС).
Не
се спори, че към посочения телефонен номер е бил сключен и Договор за продажба
на изплащане от 28.01.2014 г. по силата на който ищецът- като продавач- прехвърлил
на ответника- като купувач- правото на собственост върху една или няколко вещи-
в случая апарат SONY Xperia Z- а последният се задължил да му заплати
уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и
сроковете по договора- срок на договора от 23 месеца (чл. 11 от Договора), една
първоначална вноска- платима при подписването на договора- и 23 месечни вноски,
като всяка е в размер на 39,90 лв. като всички вноски са били описани в
погасителния план, в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Не
се спори по делото, че към рамковия Договор № ********* (М2890878) от 23.09.2011
г. е бил сключен допълнително и Договор за електронни съобщителни услуги от
10.06.2014 г. към който, с Приложение № 1 към същия договор, е бил избран
тарифен план Мтел Трансфер М за телефонен номер ****, с месечната абонаментна
такса в размер на 24,90 лева (20,75 лева без ДДС), с уговорен- съгласно чл. 5.2
от съответното Приложение № 1- срок на ползване на услугата от 12 месеца,
считано от датата на активиране на услугата и същият изтича на 21.06.2015 г.
Не
се спори, че в последствие, тарифният план е бил подновен с ново Приложение №1
от 04.09.2015 г. като е била уговорена нова месечна абонаментна такса в размер
на 69,99 лева (58,33 лева без ДДС), като към посочения телефонен номер е бил предоставен
и продукт на изплащане- апарат SAM Galaxy А5 Black MAT 50- с определена месечна
вноска в размер на 18,00 лева и срок на изплащане 23 месеца.
Не
се спори, че към договора за електронни съобщителни услуги от 10.06.2014 г. е било
подписано и още едно Приложение № 1 от 10.06.2014 г. с което е бил избран
тарифен план Мтел- Мобилен интернет S- за телефонен номер *****, с месечна,
абонаментна такса в размер на 5,90 лева (4,92 лева без ДДС), като съгласно чл.
5.2 от съответното Приложение № 1, срокът на ползване на услугата е 12 месеца и
същият изтича на 10.06.2015 г.
Безспорно е, че към рамковия Договор № ********* (М2890878)
от 23.09.2011 г. е сключен допълнително и Договор за електронни съобщителни
услуги от 20.03.2015 г. с който, с Приложение № 1 към същия, е избран тарифен
план Мтел Трансфер L за телефонен номер *****, с месечна, абонаментна такса в
размер на 22,90 лева (19,08 лева без ДДС), със срок на ползване на услугата 24
месеца, съгласно чл. 6.2.1 от Приложение № 1 към посочения договор и изтича на
20.03.2017 г.
Не
се спори, че към посочения телефонен номер, е бил сключен и Договор за продажба
на изплащане от 20.03.2015 г. с предмет апарат Apple iPhone5C 16GB Yell iPhone
19,9 MAT за срок от 24 месеца (чл. 11 от Договора), като са уговорени 24
месечни вноски, като всяка е в размер на 39,90 лв. и първоначална вноска,
платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния
план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Не се спори също така, че към рамковия Договор № *********
(M2890878) от 23.09.2011 г. е бил сключен допълнително и Договор за електронни съобщителни
услуги от 04.09.2015 г. към който- с Приложение № 1 към същия- е бил избран
тарифен план за мобилна услуга за телефонен номер ****** с определена, месечна
такса за него е в размер на 40,00 лева (33,33 лева без ДДС), като е уговорена
отстъпка от 20% за срока на договора и съгласно чл. 5.2. от съответното
Приложение № 1, срокът на ползване на услугата е 24 месеца, считано от датата
на активиране на услугата и същият изтича на 21.09.2017 г. като към посочения
телефонен номер, е предоставена и вещ на изплащане- Апарат Sony Xperia М4 Aqua
White MAT 40, като е сключен Договор за продажба на изплащане от 04.09.2015 г. със
срок от 23 месеца, с уговорена месечна вноска в размер на 15,00 лева.
Не се пори между страните, че съгласно т. 26.4 от Общите
условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищецът е издавал
ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната, както
следва: по Договор № М2890878 от 23.09.2011 г. фактури за периода от 26.10.2015
г. до 23.02.2016 г. с №№ *********, *********, *********, *********, *********, *********,
всички на обща стойност в размер на 1525,10 лева.
Не
се спори също така, че ищецът е изпълнил всички свои задължения по договорите.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Предявени са в условията на главност и
акцесорност искове, с правно основание в чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По допустимостта на иска:
Исковете са предявени от
легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването им, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете:
Тъй
като производството е по реда чл. 422 от ГПК, взискателя следва да докаже
факта, от който произтича вземането му, а длъжникът– възраженията си срещу
вземането. В настоящия случай съда счита, че кредитора доказа по един несъмнен
и категоричен начин своето вземане срещу ответника. По делото, съда приема за безспорно доказано, че
ищецът е изпълнил задълженията си да предостави мобилни услуги и апарати на
ответника. Горното съда прие за безспорно доказано от представените
по делото писмени доказателства. Това не се спори и от процесуалния
представител на ответника.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
ответника следваше да докаже по делото, че е заплатил изцяло дължимите суми. В
подкрепа на това си твърдение, ответника не ангажира достоверни доказателства.
При това положение, за съда се налага извода,
че предявения иск по отношение на главницата от 1525,10 лева е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на претенцията
в този размер, следва да се уважат и акцесорните такива- по отношение претендираната
сума от 410,33 (четиристотин и десет цяло и тридесет и три
стотни) лева- законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 525,10 лева
за периода от 16.11.2015 г. до 17.10.2018 г. както и законна лихва върху сумата
от 1 525,10 лева, считано от дата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение- 18.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
По
отношение на начислената неустойка в общ размер на 2 084,98 лева, за предсрочно
прекратяване, съдът намира, че тя е нищожна поради накърняване на добрите нрави
и не поражда задължения за ответника. Съобразно чл. 92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите,
които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.
В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на
цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се
позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след
прекратяването той не предоставя услугата.
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор,
уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в
размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради
накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника. Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
осн. чл. 9 ЗЗД
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент- т. 3 от Тълкувателно решение № 1/
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва
да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и
вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорена между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на осн. чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №
110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. Следва да се посочи,
че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В
този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о.
и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т. 3
от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на
ВКС. Съдът счита за неоснователно,
с оглед нищожност на клаузата за неустойка,
да присъди неустойка в прието от КЗП размер от 3 месечни стандартни такси.
Съгласно подробно изложените доводи и цитираната съдебна практика в този случай
уговорената неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, а не прекомерна, поради и което не подлежи
на намаляване, а не произвежда действие в отношенията между страните по
договора. Предвид така изложеното предявеният иск за установяване на дължимост
на сумата от 2 084,98 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
услуги се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
В
заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично
съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед
за изпълнение, а именно до размера на сумата от 1525,10 лева главница, сумата от
410,33 лева- законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 525,10 лева
за периода от 16.11.2015 г. до 17.10.2018 г. а за разликата от 2 084,98 лева над уважения размер, до пълния претендиран размер от 3 610,08 лева, искът следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
и 3 ГПК
в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по
съразмерност на уважена и отхвърлена част от иска. Ответникът се представлява
от особен представител, в полза на когото се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на заплатения депозит, като други разноски не са
направени и не се претендират.
Ищецът е
представил доказателства и претендира разноски, както следва: сумата от 80,91
лв. разноски в заповедното производство и сумата от 620,44 лева- разноски в
исковото производство. Съразмерно на уважената част от исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 42, 72 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 165, 69 лв. за разноски в исковото
производство.
Общият размер на разноските, които следва да
се присъдят в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковата
претенция е 208, 41 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между „А1 България” ЕАД,
ЕИК № ********* и И.Д.В., с ЕГН **********, че И.Д.В., с ЕГН **********, дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК № *********, сумата от 1525,10 лева главница, сумата от 410,33 лева- законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 1 525,10 лева за периода от 16.11.2015 г. до
17.10.2018 г. ведно със законна лихва върху сумата от 1 525,10 лева, считано от
дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение- 18.10.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 244/ 19.10.2019 год. по ч.гр.д. № 451/ 2019 по описа на
ЦРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост на разликата
между претендираната сума от 3610,08 лв. главница и уважения размер от 1525,10 лева главница, т.е. за сумата от 2084,98 лв. за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 244/
19.10.2019 год. по ч.гр.д. № 451/ 2019 по описа на ЦРС.
ОСЪЖДА
И.Д.В., с ЕГН **********, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК № ********* сумата в размер от 38,94 лева за
разноски по заповедното производство и сумата от 298,68 лева, за разноски по
исковото производство.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 451/
2019 по описа на ЦРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: