Р Е Ш
Е Н И Е
№............../................2018
г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл.
съдия АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА
при
секретар ЕЛКА И.НОВА, като разгледа докладваното от съдия МАКАРИЕВА въззивно
гражданско дело № 400 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава XX от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от С.А.А., ЕГН: **********, И.М.Е., ЕГН: **********
и А.М.Е., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***
чрез адв. Я. срещу решение № 4911/ 24.11.2017
г. постановено по гр.д.№ 143/2017 г. . по описа на ВРС, с което ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.А.А., ЕГН: **********, И.М.Е.,
ЕГН: ********** и А.М.Е., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** срещу М.И.Е.,
ЕГН: ********** с адрес: *** , за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на ½ ид.част от недвижим имот с административен
адрес: гр.Варна, район „Приморски“, ул.“Георги Бакалов, № 17/седемнадесет/,
вх.7/седем/, ет.6/шест/, ап.101/сто и едно/, съставляващ апартамент с
идентификатор 10135.2554.223.2.101 /десет хиляди сто тридесет и пет точка две
хиляди петстотин петдесет и четири точка двеста двадесет и три точка две точка
сто и едно/, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със
Заповед № РД -18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, без
последващо изменение на заповедта, представляващ самостоятелен обект в сграда №
2/две/, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2554.223 /десет
хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин петдесет и четири точка
двеста двадесет и три/, брой нИ.на обекта: 1/едно/, с площ от 85,80 кв.м./осемдесет
и пет цяло и осемдесет стотни квадратни метра/, състоящо се от дневна, две
спални, кухня с трапезария, дрешник, антре, баня, тоалетна, балкон към улица
„Железни врата“ и балкон към улица „Д-р Басанович“, при граници на апартамента,
съседни самостоятелни обекти в сградата със следните идентификатори: на същия
етаж-10135.2554.223.2.100; 10135.2554.223.2.125; под
обекта-10135.2554.223.2.97; над обекта-10135.2554.223.2.105 и при граници на
апартамента по документ за собственост: на север - улица „Железни врата“ и вход
№9/девет/, на изток-стълбище и ап.№100/сто/, на юг - ап.№ 100/ сто/, на запад -
улица „Д-р Басанович“, ведно с прилежащото избено помещение № 24/101 /двадесет
и четири/сто и едно/ с площ от 3,46 кв.м. /три
цяло, четиридесет и шест стотни квадратни метра/, при граници на избеното
помещение съгласно документ за собственост: север - изба № 26/103; изток -
ул.Т.Бакалов“; юг-изба 20/97; запад - изба 23/100 и коридор, както и 0,9001%
/нула цяло девет хиляди и една десетохилядна процента/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от един от тях, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК .
Според изложеното в жалбата решението на Районен
съд -Варна е неправилно и необосновано. По изложените подробно съображения, като не сочи нови факти и
доказателства, въззивникът моли
първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като на негово място бъде
постановено друго, с което предявения иск бъде уважен, както и да му бъдат
присъдени направените разноски.
ВъззИ.емата страна, оспорва жалбата като
неоснователна. Счита решението за правилно
и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
По твърдения в исковата молба ищцата е била в
граждански брак със М.И.Е. прекратен с развод по силата на Решение от 29.03.1990г., постановено по
в.гр.д.№263/1990г. по описа на Варненски окръжен съд. С бракоразводното решение
съдът предоставя на майката С.А. упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца, настоящи ищци, както и ползването на
семейното жилище. След влизане в сила на решението, майката и децата остават да
живеят в жилището, което е придобито по време на брака и представлява-жилище по
реда на ЖСК „Учител” за което е издаден констативен нот.акт за собственост
№119,том VІ, дело №2132/1986год. на Л.Г., нотариус при ВРС. По време на брака
си, бившите вече съпрузи придобИ.т недвижим имот-жилище по реда на ЖСК „Учител”
за което е издаден констативен нот.акт за собственост №119,том VІ, дело
№2132/1986год. на Л.Г., нотариус при ВРС.
Твърди, че след развода семейната
имуществена общност е преминала в обикновена съсобственост при квоти по ½ ид.част за всеки от бившите съпрузи и че от 1990год.
ответникът М.И.Е. не е влизал в
апартамента, не е полагал грижи в поддръжката му, не е влагал средства за необходими или полезни подобрения. Това са
правили единственото ищците, които повече от 20 години живеят в процесното жилище със съзнанието, че
е тяхно. Жилището отдавна не е във вида, в който е било към момента на развода
/1990год./. Подменено е почти всичко в апартамента - дограма, настилки, мебели.
В това жилище е минал целия живот на децата и съзнателния на майката.
Никой до този момент не е
възпрепятствал владението им, никои не е имал претенции относно собствеността
им. Владението е осъществявано явно от С. и децата й, непрекъснато и
необезпокоявано от никого през този период. Семейството не притежава друго
жилище и процесното е било и е основно за всеки от тях.
Производството по делото е образувано по предявен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване по отношение на М.И.Е.,
ЕГН: **********, че С.А.А., ЕГН: **********, И.М.Е., ЕГН: ********** и А.М.Е.,
ЕГН: ********** са собственици на ½ ид.част от недвижим имот с административен адрес: гр.Варна, район
„Приморски“, ул.“Георги Бакалов, № 17/седемнадесет/, вх.7/седем/, ет.б/шест/,
ап.101/сто и едно/, съставляващ апартамент с идентификатор 10135.2554.223.2.101
/десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин петдесет и четири
точка двеста двадесет и три точка две точка сто и едно/, съгласно кадастрална
карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД -18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на заповедта,
представляващ самостоятелен обект в сграда № 2/две/, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10135.2554.223 /десет хиляди сто тридесет и пет точка две
хиляди петстотин петдесет и четири точка двеста двадесет и три/, брой нИ.на
обекта: 1/едно/, с площ от 85,80 кв.м./осемдесет и пет цяло и осемдесет стотни
квадратни метра/, състоящо се от дневна, две спални, кухня с трапезария,
дрешник, антре, баня, тоалетна, балкон към улица „Железни врата“ и балкон към
улица „Д-р Басанович“, при граници на апартамента, съседни самостоятелни обекти
в сградата със следните идентификатори: на същия етаж-10135.2554.223.2.100;
10135.2554.223.2.125; под обекта-10135.2554.223.2.97; над
обекта-10135.2554.223.2.105 и при граници на апартамента по документ за
собственост: на север - улица „Железни врата“ и вход №9/девет/, на
изток-стълбище и ап.№100/сто/, на юг - ап.№ 100/ сто/, на запад - улица „Д-р
Басанович“, ведно с прилежащото избено помещение № 24/101 /двадесет и
четири/сто
и едно/ с площ от 3,46 кв.м. /три цяло, четиридесет и шест стотни квадратни
метра/, при граници на избеното помещение съгласно документ за собственост:
север - изба № 26/103; изток - ул.Т.Бакалов“; юг-изба 20/97; запад - изба
23/100 и коридор, както и 0,9001% /нула цяло девет хиляди и една десетохилядна
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, върху което е построена сградата, на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от един от тях.
В исковата молба, се твръди, че
ищците владеят процесната идеална част при сочените квоти явно, необезпокоявано
със съзнанието, че са собственици в периода от 2000год. до настоящия момент.
На 13.06.2016год. С.А. *** и
Областна администрация Варна за снабдяване с нужните удостоверения, относно
съставяне на констативен нот.акт за 1/2ид.част от имота. С удостоверение от
26.09.2016год. на Областен управител Варна е уведомена, че по предоставената по
реда на чл.34,ал.3 от АПК възможност на заинтересованите страни да изразят
становище по започналото производство по снабдяване с документи за издаване на
констативен нот.акт, ответникът е подал възражение.
В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва иска.
Не оспорва факта, че по време на
брака си със С.А.А. са построили апартамент в град Варна, ул.Георги Бакалов
№17,вх.7,ет.6, ап.101-ЖСК „Учител”. След развода семейното жилище се ползва изцяло от С.А.А.
за отглеждане на родените от брака на страните деца - И. М.Е. и А.М.Е.. Предвид
на това след развода не е ползвал семейното жилище- посоченият апартамент.
Със сина си А.М.Е. не се е виждал
от 2000год. С дъщеря си И. М.Е. се е виждал многократно. Ходили са съвместно с
родените от втория му брак деца на пица и почерпки.Въпреки желанието му, децата
да се опознаят и сприятелят, връзка между тях не се получава. Вижда се със И.
на 3-4 месеца, за да даде необходимата издръжка, като тези срещи продължават до
завършване на висшето й образование.
След развода С.А.А. не желае да
поеме изплащането на таксите по заема на
апартамента, в който живее .На 01.12.1994год. е предупреден от ДСК за санкции
по реда на внасяне на сумите за изплащането на жилищния заем. Тогава внася
сумата от 9 336лв. в ДСК и погасява заема за жилищното строителство, за
което прилага документ доказващ действията му. В процесното жилище освен след
развода е участвал активно със средства за придобИ.нето му и по време на
развода.
Моли съда да отхвърли иска.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от нот.акт №119, том ІV, дело №2132 от
1986год., съставен от Л.Г. - нотариус при Варненски районен съд се установява,
че на 12.06.1986год. С.А.Е. и М.И.Е. са признати за собственици на следния
недвижим имот: жилище №101, находящо се във вход 7, на 6 етаж с изложение
север-запад в жилищна сграда на ЖСК „Учител”, построено върхудържавно място на
ул.Г.Бакалов №1,бл.17, 24 подрайон по плана на град Варна, състоящо се от
дневна, 2 спални, кухня с трапезария, дрешник, антре, баня, тоалетна, балкон
към ул.Жел.врата и балкон към ул.Д-р Басанович с обща застроена площ
85.80кв.м., ведно с изба №24/101 с площ от 3.46кв.м. и 0.9001% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от
терена на държавното място.
Актът е съставен на
основание решение №1467/30.06.1983год. на Председателя на ОбНС-Варна, с което е
отстъпено право на строеж върху държавно място на ЖСК „Учител”, Общото събрание
на която при разпределението на апартаментите взема решение на 11.11.1983год.
че след прот.обр.16 да се издаде нот.акт за придобИ.не на собствеността на
описания в акта имот.Бракът между страните е
прекратен с развод по силата на
Решение от 29.03.1990г., постановено по в.гр.д.№263/1990г. по описа на
Варненски окръжен съд. С бракоразводното решение съдът предоставя на майката С.А.
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца,
настоящи ищци, както и ползването на семейното жилище.
Иищцата на 13.06.2016
г. е инициирала административно производство за заверка на молби-декларации и
издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка за процесния апартамент
на основание чл. 26, ал. 1 АПК – обстоятелство,
което се установява от представеното по делото удостоверение
рег.№МД-Т16004085ВН, издадено от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и
такси”, съгласно което имота, посочен в молба-декларация от С. А.А.,
представляващ жилище –ап.№101 с площ от 85.80кв.м., ведно с прилежащо избено
помещение с площ от 3.46кв.м. , находящ
се в град Варна, р-н „Приморски”, ул. Г.Бакалов бл.№17, вх.7,ет.6 е деклариран
от : 1. С.А.А. -1/2ид.част от имота и М.И.Е. – 1/2ид.част от имота. Имотът е
заведен с партиден №5502081014001. Към 17.06.2016год. по партидата за имота
няма неплатени изискуеми задължения. Удостоверението се издава
по данни на Община Варна, актуални към 17.06.2016год.
Приобщено към
доказателствата по делото е удостоверение , издадено от Община Варна, видно от
което за процесния имот няма открити съставени актове за държавна и общинска
собственост.
Прието по делото е
отправено от ответника до Областен управител на област Варна възражение , с
което е изразено несъгласие с издаване на нот.акт на нот.ак.
Прието по делото е
отправено от ответника до Областен управител на област Варна възражение , с
което е изразено несъгласие с издаване на нот.акт на нот.ак.
От приетата на л.56
от делото вносна бележка се установява, че след развода ответникът е погасил
жилищен заем.
Пред
първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства .
Разпитаните по инициатИ. на ищцата свидетели Д.Н. И.нова-без родство и дела със
страните и В.П.А.-без родство и дела със страните заявяват, че ищцата живее в
процесния апартамент след развода и до настоящия момент като ответникът след развода е напуснал имота, а бившата му съпруга е останала да обитава същия, заедно с общите им деца.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което същата е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и
правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За
пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се
посочи, че :
При предявен положителен установителен
иск за собственост в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост на
заявеното придобивно основание. В случая ищцата твърди, че е собственик на
процесния апартамент на основание придобивна давност въз основа на осъществено
в периода от началото на 2000 г. до подаването на исковата молба давностно владение, поради което и в нейна
тежест е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е
осъществявала постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно владение
върху имота в посочения период.
Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният апартамент е
придобит по време на брака между страните.
Установено е също, че след развода ищцата , заедно с двете деца живеят в
апартамента, като първоначално е обитавала същия заедно с бившия си съпруг
(бракът с който е прекратен по исков ред през 1990г.), а след това – сама с
двете им общи деца, по силата на постановеното решение.Не е спорно между ищцата
и ответника,че процесният имот е тяхното семейно жилище преди развода, което те
са владели съвместно.След развода през 1990 г.
до настоящия момент имотът се ползва изцяло от ищцата и двете им
деца-около 20 години до датата на предявяване на исковете.С прекратяване на
брака СИО върху имота се трансформира в обикновена дялова съсобственост при
квоти от по 1/2 ид.ч. от съсобствеността за всеки от двамата бивши
съпрузи.Двамата са упражнявали първоначално съвместно фактическата власт като
съсобственици и съвладелци. Основанието,на което е установена първоначално
фактическата власт,показва съвладение при взаимно зачитане правата на всеки от
двамата съсобственици.В този случай презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена.Ищцата,която твърди,че в
последващ момент е променила субективното си отношение към дела на бившия си
съпруг и е трансформирала държането на този чужд дял във владение с намерение
за своене на същия,следва да докаже промяната в намерението си и че е извършила
действия,с които е обективирала спрямо бившия си съпруг горното си намерение.
Същата трябва да удостовери,че е демонстрирала промененото си отношение към
неговия дял спрямо нея и че това нейно намерение е достигнало до неговото
знание /в тази насока ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС/.От събраните по делото доказателства обаче не се установява ищцата през
всичките години от 1990 г. до предявяване на исковете да е извършила
действия,чрез които явно и недвусмислено да отблъсне владението на
съсобственика М.И.Е..
Твърди се
от ищцата че е извършила ремонти и
поддържа имота, но това не е достатъчно , за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е
съсобствен. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик
идеална част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде
противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират
отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота,
недопускане, оспорване на права. ТакИ. доказателства не са събрани по делото,
поради което съдът правилно е отхвърлил предявените искове. Предвид изложеното
съдът намира, че ищците не са придобили по давност притежаваните от ответника идеални
части от процесния имот.
Водим
от изложеното и поради съвпадащите
изводи на настоящия въззивен състав с изводите на ВРс, решението следва да се
потвърди, поради което
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4911/ 24.11.2017 г.
постановено по гр.д.№ 143/2017 г. . по описа на ВРС,
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд,
в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: