РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Разград, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100119 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗДог. във вр. с чл.154 от Закона за енергетиката.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Д. М. С., с
която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са
предявени такива за установяване дължимостта на сумите 186,20 лв. за
потребена от него топлинна енергия за периода 01.11.2023 г. – 31.03.2024 г. в
имот, находящ се в гр.Р, ул.“А“, №*, вх.*, ап.**, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението и 16,67 лв. обезщетение за забава за
периода от 31.12.2023 г. до 06.11.2024 г. Претендира и за заплащане на
направените в това производство разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда
особен представител е депозирал отговор, в който оспорва иска.
След преценка на представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът установи следните фактически обстоятелства:
Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна
енергия.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2027/2024 г. е издадена заповед за
изпълнение №1018/11.11.2024 г. срещу Д. М. С. с ЕГН: ********** и адрес:
********** да заплати на кредитора да заплати на кредитора „Топлофикация
Разград” АД, ЕИК *********, адрес гр. Разград, ул.”Черна”, представлявано
от М Н К,тел.0884 *** *** чрез пълномощник Х С Х – юрисконсулт , тел.
*******, ел. поща: ******_********@overgas.bg сумата 186,20 лв. /сто
осемдесет и шест лева и двадесет стотинки/ потребена и незаплатена
топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение" на топлинна
енергия през отоплителен период от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. по партида с
аб. № 200791 за имот на адрес: гр.Р, ул. „А" *, вх.*, ап.**, ведно със законната
1
лихва от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 16,67лв. /шестдесет
лева и шестдесет и седем стотинки / лихва за периода от 31.12.2023 г. до
06.11.2024г.; сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по делото и 50 лв.
/петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение. Същата заповед е връчена на
ответника при условията на чл.47 от ГПК.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители
за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите
са одобрени. Тези общи условия са публикувани във в-к „Екип 7“ на
09.11.2005 г. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в
общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че
няма такива в тази етажна собственост./
Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на
потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на
купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със
срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този
достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина,
по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп
до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния
специфичен разход на сградата.
За имота с адрес гр.Р, ул.“А“, №*, вх.*, ап.** е депозирано заявление от
ответницата партидата за доставка на топлоенергия при ищеца да бъде
записана на нейно име. В това заявление, подписано от ответницата е
посочено, че се е легитимирала като собственик с удостоверение за
наследници.
За този имот е извършен отчет за отоплителен сезон 2023/2024 г. , при който
не е установено ползване. Съответно в индивидуалната справка са начислени
само такса сградна инсталация и такси /партида,разпределители и смяна на
ампула/. Предвид обстоятелството, че издадените през отоплителния сезон
пет периодични фактури не са платени от ответницата, е издадено и
периодично дебитно известие за корекция на сумата.
По делото не са представени доказателства за плащане на исковата сума.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявените установителни искове са допустими,
тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК
предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не
осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Разгледани по същество същите се явяват основателни. Съгласно §1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е
2
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл.
153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а
съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Следователно потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден
имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване.
Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение
на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без
да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на
партида установява наличието на облигационни отношения между страните,
въпреки че тези отношения се презюмират от закона. С Решение № 221 от
11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно
въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от
сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на
индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното
дружество, но в случая ответникът е заявил лично желанието си да бъде
потребител за процесния имот. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна
енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл.
150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни
за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при
Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото,
за имота има открита партида, налице е облигационно правоотношение с
ищеца при действието на актуалните общи условия, като по делото не са
налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за
прекратяване на търговските отношения с ищеца. Видно е от приложените
писмени доказателства, че в блока, където се намира имота на ответника, са
извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер,
намиращ се в абонатната станция. Не се твърди и не е установено
обстоятелството ответникът да е заявил надлежно възражения срещу
начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен
срок след периода, за който се отнасят. Съдът взе предвид и посоченото в ТР
№ 2/2017 от 17.05.2018 г. Няма данни ответникът да е заплатил исковите суми.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, същият е изпаднал в забава, поради което дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
3
който се отнася.
Предвид основателността на исковете, ищецът има право на разноски в пълен
размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото производства
(за заплатена държавна такса, възнаграждение на процесуалните
представители на двете страни), като представя списък.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото в размер на 78,60 лв. държавна такса,
300 лв. платен депозит за особен представител, както и сумата 25 лв., платена
като държавна такса и по ч.гр.д.№1963/2024 г. по описа на РС – Разград.
Претендираното възнаграждение за юрисконсулт и в двете производства е в
минимален размер, съобразен с материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото и следва да бъде уважен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. С. с ЕГН: ********** и
адрес: **********, че същата дължи на „Топлофикация Разград” АД, ЕИК
*********, адрес гр. Разград, ул.”Черна”, представлявано от М Н К,тел.0884
*** *** сумата 186,20 лв. /сто осемдесет и шест лева и двадесет стотинки/
потребена и незаплатена топлинна енергия и такси за услугата „дялово
разпределение" на топлинна енергия през отоплителен период от 01.11.2023 г.
до 31.03.2024 г. по партида с аб. № ****** за имот на адрес: гр.Р, ул. „А" *,
вх.*, ап.**, ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 16,67лв. /шестдесет лева и шестдесет и седем стотинки /
лихва за периода от 31.12.2023 г. до 06.11.2024г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение №10**/11.11.2024 г. по ч.гр.д.№2027/2024 г. на РС -
Разград.
ОСЪЖДА Д. М. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация Разград” АД със седалище гр.Разград и адрес на управление
Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 378,60 лв. /триста
седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ за направените разноски и 50
лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело,
както и сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №2027/2024 г. на РС - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик
по ч.гр.д. № 2027/2024 г. на РС-Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4