№ 1203
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501255 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Йеттел
България“ ЕАД / с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, против
Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК № 26/31.01.2022, по
ч.гр.д.№ 15/2022, РС, Първомай, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от
жалбоподателя против Н.А.А. за сумата от 62,46лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 10.08.2018 година за
мобилен номер +*********, представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси; сумата от 116,77лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 31.01.2019 година за мобилен номер
+*********, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Счита, че в частта, в която е отхвърлено
заявлението за сумата от 62,46лв. по договорен абонамент от 10.08.2018 за
мобилен номер +*********, съдът се е произнесъл без да е бил сезиран, като
сезирането е било за номер +*********. Втори път е отхвърлил претенцията
за сумата от 116,77лв. по договорен абонамент от 31.01.2019 за мобилен
номер +*********. При условията на евентуалност обжалва съдебния акт
само по отношение на отхвърлянето на претенцията за сумата от 116,77лв.
поддържа, че изводът на съда за наличие на предпоставки по чл.411, ал.2, т.3
от ГПК е неправилен. Не ставало ясно как претендираните суми не отговарят
на изискванията да добрите нрави, както и на изискванията за
равнопоставеност на договорните клаузи, уговорени с потребител. Развива
съображения, че договорената неустойка не е прекомерна с оглед обема на
неизпълнение от страна на потребителя. Счита, че след като последният е
изпълнил задължението си само за една месечна вноска, то той не би могъл да
1
се ползва от преференциалните условия валидни за потребителите, които
изпълняват задълженията си за целия период на договора. В този смисъл
претендирането на неустойка само в размер на три непреференциални
месечни вноски не съставлява неправомерна тежест на неизправния
потребител. Моли за постановяване на съдебен акт, с който да се отмени
обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 116,77лв. , неустойка за предсрочно прекратяване на
договор от 31.01.2019г., за мобилен номер *********, както и за сумата от
62,46лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 10.08.2018г., за
мобилен номер *********. В условията на евентуалност ако съдът приеме, че
жалбата е недопустивма за сумата от 62,46лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от 10.08.2018г. то жалбата да се разгледа без тази
част.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е
приел, че претендираната неустойка по двата процесни договора между
страните - в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер не
може да надвишава трикратния размер на стандартните абонаменти, а в
допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, противоречи на добрите
нрави. Приел е че така формираната неустойка излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и следва да се приеме
за нищожна, доколкото същата не отчита периода на предоставяне на
услугата. Приел е че се претендира необосновано високо обезщетение без да е
предоставяна услуга, което създава условия за неоснователно обогатяване. На
следващо място е посочил, че е налице и вероятност така уговорената
неустойка да противоречи на чл.143, ал.2, т.5 и т.6 от ЗЗП, като водеща до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца. И тези
на потребителя, доколкото за търговеца съществува възможността сам да
прекрати договора и получи трикратно пълно месечно плащане по договора
без да предоставя услуги, с което получи неоснователно високо обезщетение.
Заповедното производство е образувано по заявление на Теленор
България ЕАД/ наименованието към момента на подаване на заявлението/ за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника
Н.А.А. за няколко суми, сред които и сумата от 258,05лв., съставляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, образувана
като сбор от - 116,77лв. неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси за
2
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 31.01.2019г. за мобилен
номер *********, -62,46лв. неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 10.08.2018г. за
мобилен номер ********* , - 72,82лв., неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена. Посочено е, че абонатът не е
изпълнил свои месечни задължения, поради което и договорите са
прекратени. При прекратяване на договора по вина на потребителя, то
последният дължи договорна неустойка, която е в размер на всички оставащи
стандартни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3.
Така заявителят претендира сумата, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси.
С обжалваното разпореждане, поправено и допълнено с Разпореждане
№232/25.02.2022г., е отхвърлено заявлението за посочените неустойки.
Видно от представените договори за мобилни услуги между страните,
действително са уговорили заплащане на неустойка при предсрочното му
прекратяване по вина на потребителя в размер на стандартните месечни
абонаменти за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни
плащания. В допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните си планове,
съответстваща на оставащия срок на договора /чл.11 от договорите за
мобилни услуги /.
Настоящата инстанция намира, че тази клауза за определяне размера на
договорната неустойка между страните може да бъде евентуално
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на договорната
неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при
предсрочно прекратяване на договора. В процесния договор е предвидена
неустойка при прекратяването им в размер на оставащите до края на
действието на договора стандартни месечни абонамента, но не повече от
три. Следва в един състезателен процес да се провери дали същата се явява
необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди,
които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да бъдат определяни
като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаменти.
Заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с
предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се
предоставя. Освен това е уговорено и размерът на неустойката да се
съизмерява не с уговорената между страните цена на предоставяната услуга, а
със стандарната цена на оператора.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед
за изпълнение за посочената сума, т.к. основанието на което се претендира
представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор. Дали
това е така или не, отговор може да се даде единствено в състезателно исково
производство, в който смисъл са и дадените от заповедния съд указания.
В този смисъл изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са правилни и постановеното
3
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от
ГПК № 26/31.01.2022, поправено и допълнено с Разпореждане
№232/25.02.2022г., по ч.гр.д.№ 15/2022, ПРС с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено
от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,/с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД против Н.А.А., ЕГН ********** за сумата от
116,77лв. неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 31.01.2019г. за мобилен номер
*********, -62,46лв. неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 10.08.2018г. за мобилен
номер ********* , - 72,82лв., неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4