Р
Е Ш
Е Н И Е
№352,
том 4, стр. 101-105
гр.
Хасково, 10.05.2013 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на единадесети април
през две хиляди и тринадесета година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Марияна Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от Съдията Гр.дело № 1948 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от
„Еко Традекс Груп”-Хасково против ЗК „Уника-Живот” АД-София обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.238, ал.1 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че ищецът сключил с ответното дружество договор за
„Застраховка живот”-групово застраховане със застрахователна полица №
580003100409, като били застраховани 45 лица от дружеството ищец „Еко Традекс
Груп”, за срок от 1 година, считано от 01.07.2009г. до 01.07.2010г. В
застрахователната полица били изброени и покритите рискове, като било посочено,
че при смърт на застрахования от трудова злополука, застрахователят изплаща
застрахователната сума. По повод настъпила на 10.09.2009г. трудова
злополука-смърт на застрахования работник А. Е. Б., който фигурирал под № 9 в
списъка на застрахованите работници и служители, било образувано Гр. д. №
976/2010г. по описа на Районен съд-Хасково, по което като трето лице-помагач
бил конституиран ответникът по делото. Посочва се още, че с Разпореждане №
46/06.10.2009г. на НОИ-ТП-Хасково злополуката била призната за трудова и с
решение, постановено по посоченото по-горе гражданско дело, изменено с Решение
№ 162/10.06.2011г. по В.гр.д. № 320/2011г. по описа на Окръжен съд-Хасково,
ищецът бил осъден да заплати на наследниците на починалото лице сумата от
36 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата
трудова злополука-смърт на общия им наследодател, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на злополуката – 10.09.2009г. до окончателното й
изплащане. С решението ищецът бил осъден да заплати и разноски по В.гр.д. №
320/2011г. на Окръжен съд-Хасково в размер на 1440 лева. По повод образуваното
срещу ищеца изпълнително дело той направил и разноски в размер на
16 124.50 лева, или цялата сума, която ищецът изплатил, била в размер на
53 564.50 лева. Посочва се още в исковата молба, че след
като ответното дружество е било конституирано като трето лице-помагач по гр.д.
№ 976/2010г. и е било страна и по В.гр.д. № 320/2011г., то е
обвързано от силата на мотивите. Настъпилата на 10.09.2009г. смърт на
застрахования работник А. Б. била обявена за трудова злополука и за
застрахователното дружество възниквало задължението да изплати
застрахователната премия на основание чл.238, ал.1 от КЗ, както и направените
разноски по В.гр.д. № 320/2011г. по
описа на Окръжен съд-Хасково и разноските по изпълнителното дело. В тази връзка
ищецът направил опит за доброволно разрешаване на спора, като на 15.05.2012г.
изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение. На 01.06.2012г. било
получен отговор от ответното дружество с отказ за изплащане на
застрахователната премия, като се навеждали доводи, че не са налице основания
за ангажиране отговорността на застрахователя по смисъла на КЗ. Навеждани били
доводи, че застрахователното дружество не отговаряло по смисъла на чл.55, ал.2
от КСО, тъй като това не бил покрит риск по застрахователния договор. В този
смисъл била и препращащата разпоредба на § 1, т.1 от Наредбата за задължително
застраховане на работници и служители за риска трудова злополука, която
определяла, че „трудова злополука е понятието по чл.55, ал.1 от КСО”. Ищецът
счита тези доводи на ответника за неоснователни поради следното: На първо място
съгласно чл.7, ал.2 от Закона за нормативните актове, „Наредбата е нормативен
акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен”, т.е., е подзаконов нормативен акт и няма
по-голяма сила от кодексите. Съгласно чл.4, ал.1 от Закона за нормативните
актове, „Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения,
предмет на цяла клон на правната система или на обособен негов дял”. По смисъла
на чл.55 от КСО „Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт”.
Съгласно чл.55, ал.2 от КСО „Трудова е и злополуката, станала с осигурен по
време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до : 1.
основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с
постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през
работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение”. Понятието „трудова
злополука” следвало да се тълкува в разширен смисъл, както е по смисъла на
чл.55 от КСО, а не в тесен смисъл по Наредбата за задължително застраховане на
работници и служители за риска „трудова
злополука”. Кодексът за социално осигуряване давал определение на понятието
трудова злополука по чл.55 от КСО и не можело един подзаконов нормативен акт,
какъвто бил наредбата, да противоречи на кодекс, който уреждал обществените
отношения, предмет на цял клон на правната система и § 1, т.1 от Наредба за
задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука”
следвало да се счита като противоречащ на един нормативен акт, какъвто бил КСО.
На второ място ищецът счита доводите на ответника за неоснователни, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума. По смисъла
на КЗ съгласно § 1, т.3 от ДР, „застрахователното събитие” е настъпването на
покрит риск по застраховка в периода на застрахователното събитие. По силата на
сключения с ответното дружество договор за застраховка със Застрахователна
полица № 58003100409 покритият риск за застраховане е „трудова злополука”, като
в договора изрично било посочено, че при настъпване на трудова злополука
застрахователят изплаща застрахователната сума. След като злополуката била
обявена за трудова по смисъла на чл.55 от КСО и било налице валидно
правоотношение между ищеца и ответника, налице били всички основания, за да
бъде ангажирана отговорността на застрахователното дружество. По изложените
съображения ответникът дължал на ищеца сумата от 19 000 лева, предявена
като частичен иск от 53 564.50 лева, представляваща изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди по повод настъпилата трудова злополука –
смърт на работника А. Б., в размер на 36 000 лева, както и направените
разноски по гр.д. № 320/2011г. по описа на Окръжен съд-Хасково в размер на 1 440 лева и разноските,
направени по изпълнително дело № 20117780400193 на ЧСИ Валентина Иванова, с
рег. № 778, с район на действие - района на Софийски градски съд, в размер на
16 124.50 лева, или общо в размер на 53 564.50 лева. Освен това, на
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД ответното дружество дължало и сумата от 5 690.15 лева,
предявена като частичен иск от 10 781.28 лева, представляваща мораторна
лихва, тъй като при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от деня на
увреждането, а именно – 10.09.2009г. до датата на предявяване на иска –
25.07.2012г. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 24 690.15 лева, предявена като
частичен иск от 64 345.50 лева, от които, на основание чл.238, ал.1 от КЗ,
главница в размер на 19 000 лева като частично вземане от цялото по
главницата от 53 564.50 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по повод настъпилата на 10.09.2009г. трудова злополука, както и направените
съдебни разноски и разноски по изпълнителното дело, и на основание чл.84, ал.3
от ЗЗД мораторна лихва в размер на 5 690. 15 лева като частично вземане от
цялото такова в размер на 10 781.28 лева, за периода от 10.09.2009г. до
25.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представи се по делото Застрахователна
полица № 580003100409/30.06.2009г., сключена между ответника Застрахователна
компания „Уника Живот” АД и ищеца „Еко Традекс Груп”-гр.Хасково.
Застрахователната полица е сключена съгласно Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”. Срокът
на застраховката е от 01.07.2009г. до 01.07.2010г., застраховани са 45 лица от
ищцовото дружество по списък, приложен към полицата. Видно от застрахователната
полица е, че застрахователната сума е в размер на 1 734 179.92 лева
/един милион седемстотин тридесет и четири хиляди сто седемдесет и девет лева и
деветдесет и две ст./ Изброени са и покритите рискове, като е посочено, че при
смърт на застрахования от трудова злополука, застрахователят изплаща
застрахователната сума. От приложения към застрахователната полица Списък на
служителите и работниците, работещи във фирмата, лицето А. Е. Б. е вписан под №
9, като е отбелязано, че застрахователната сума за него е в размер на
35 280 лева.
Беше представено като доказателство
Платежно нареждане за сумата в размер на 1 440 лева, внесени по сметка на
Окръжен съд-Хасково от „Еко Традекс Груп” АД. Посочено е основание за плащане –
Решение от 10.06.2011г. по гр.д. № 320/2011г.
С Разпореждане №
46/06.10.2009г. на НОИ-Териториално поделение-Хасково, декларираната от
осигурителя „Еко Традекс Груп” АД-гр.Хасково с
Декларация № 44/14.09.2009г. злополука, станала с А. Е. Б., ЕГН **********,
на 10.09.2009г., е призната за трудова такава по чл.55, ал.2 от КСО.
С Покана за доброволно
изпълнение, изх. № 450/15.05.2012г. ищецът е поканил ответника в 10-дневен срок
от получаването й да му върне платената от него на 17.08.2011г. сума в размер
на 52 125.01 лева, която ищецът изплатил на наследниците на починалия А. Е.
Б. - Л. В. Б.а, Д. А. Б. и В. А. Б., по силата на Решение № 162/10.06.2011г.,
постановено по В.гр.д. № 320/2011г. по описа на Окръжен съд-Хасково. В поканата
е посочено още, че след като „Еко Традекс Груп” АД е изплатило обезщетението за
настъпилата трудова злополука и има сключен договор за застраховка с „Уника
Живот” АД със застрахователна полица № 580003100409 и на основание чл.238, ал.1
от КЗ, следва да бъде върната платената сума, възлизаща в размер на
52 125.01 лева, представляваща обезщетение по повод настъпила трудова
злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.09.2009г. до
окончателното й изплащане.
В отговор на поканата
ответникът е изпратил до ищеца Писмо, изх. № 1539/29.05.2012г., с което го
уведомява, че не са налице основания за ангажиране отговорността на
застрахователя, като са изложени следните съображения: Застрахователният
договор за покриване на застрахователния риск „трудова злополука” е сключен при
условията на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите
за риска „трудова злополука”. В застрахователния договор не са предвидени
допълнителни клаузи, предоставящи допълнително покритие, извън условията на
посочената наредба. Съгласно препращащата разпоредба на § 1, т.1 от Наредбата,
по смисъла на наредбата „трудова злополука” е понятието по чл.55, ал.2 от КСО –
т.е. случаите, приравнени на трудова злополука, не са покрит риск при условията
на застрахователния договор. Посочено е още в писмото, че Наредбата предвижда
задължение за работодателя за сключване на групова застраховка по чл.231 от КЗ
за риска „трудова злополука” в хипотезите на чл.55, ал.1 от КСО. Покритието на
допълнителен риск „трудова злополука” при условията на чл.55, ал.2 от КСО е
доброволно и следва да бъде изрично
уговорено в договора между работодателя и застрахователя, като това
допълнително покритие би се отразило и върху размера на застрахователната
премия. В заключение е отбелязано още, че тъй като в случая става въпрос за
събитие, приравнено на трудова злополука при условията на чл.55, ал.2 от КСО,
не е налице застрахователно събитие по смисъла на § 1, т.3 от ДР на Кодекса за
застраховането и ЗК „Уника Живот” АД няма основание за изплащане на
застрахователното обезщетение.
Като доказателство по
делото беше представен и Изпълнителен лист от 15.07.2011г., издаден по В.гр.д.
№ 320/2011г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с който „Еко Традекс Груп” АД е
осъден да заплати на Л. В. Б.а, ЕГН **********,***, сумата в размер на
15 000 лева, представляваща обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени
вреди, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от датата на трудовата
злополука – 10.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и на Д. А.
Б., ЕГН ********** и В. А. Б., ЕГН **********, и двамата от с.Коритата,
Общ.Рудозем, Обл.Смолян, сумата в размер на по 10 500 лева, представляваща
обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука – 10.09.2009г. до
окончателното изплащане на сумите.
С Платежно нареждане от
17.08.2011г. ищецът „Еко Традекс Груп”
АД е превел по сметка на ЧСИ Валентина Иванова, рег. № 778, сумата в
размер на 52 125.01 лева, като е посочено основание за плащане – по ИД №
20117780400193.
С влязло в сила Решение №
90/15.02.2011г., постановено по гр.д. № 976/2010г. по описа на Районен
съд-Хасково при участие на трето лице-помагач Застрахователно дружество
„Уника-Живот” АД-гр.София на страната на ответника „Еко Традекс Груп” АД,
последният е осъден да заплати на Л. В. Б.а сумата в размер на 15 000
лева, представляваща обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, ведно
с лихва за забава върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука –
10.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и на Д. А. Б. и В. А. Б.,
сумата в размер на по 10 500 лева за всеки един от тях, представляваща
обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава
върху тези суми, считано от датата на трудовата злополука – 10.09.2009г. до
окончателното изплащане на сумите. С посоченото решение „Еко Традекс Груп” АД е
осъдено да заплати на процесуалния представител на Л. В. Б.а, Д. А. Б. и В. А. Б.,
направените по делото разноски в размер на 2769.23 лева съобразно уважената
част от исковете, а по сметка на Окръжен съд-Хасково държавна такса в размер на
1 440 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
На първо място следва да се
посочи, че съгласно чл.238, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от
нея, определена в застрахователния договор. Изискуемостта на задължението на
застрахователя по застрахователния договор е обусловена от настъпването на
застрахователното събитие. Основателността на предявените искове е обусловена
от възникване на правото на обезщетение в полза на наследниците на починалия А.
Е. Б., в качеството им на ползващи се от застраховката лица. Няма спор, че
починалият е от кръга на лицата, застраховани по застрахователна полица №
580003100409, видно от приложения Списък на служителите и работниците, където
лицето А. Е. Б. е записан под № 9 и е посочена застрахователна сума –
35 280 лева.
Спорно е по делото
обстоятелството дали смъртта на застрахования попада в категорията на покритите
от застраховката рискове, с оглед възражението на ответника, че застрахователният
договор не покрива застрахователни събития, приравнени на трудова злополука по
реда на чл.55, ал.2от КСО.
Съдът счита за
неоснователни възраженията на ответника за изключен риск. Видно от
застрахователния договор е, че смъртта на застрахования от трудова злополука е
покрит риск, без установени в самия договор каквито и да било изключения или
разграничения за смисъла на понятието трудова злополука по чл.55, ал.1 или ал.2
от КСО. Ето защо, след като застрахователят,
като страна по договора, безусловно е приел клаузите на същия, то не би могъл
да бъде освободен от отговорността да изпълни едно свое валидно задължение.
Изрично в договора е отбелязано, че при смърт на застрахования от трудова
злополука, застрахователят изплаща застрахователната сума. Действително в § 1
от ДР на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите
за риска „Трудова злополука” е посочено, че по смисъла на наредбата „Трудова
злополука” е понятието по чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Самият кодекс обаче в своя чл.55 не прави разграничение между трудова злополука
по ал. 1 и съответно ал.2. Единствено в ал.2 на чл.55 са дефинирани случаите на
настъпване на трудова злополука, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при
връщане от работното място: до 1. основното място на живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където
осигуреният обикновено се храни през работния ден /какъвто е настоящият случай/
и 3. мястото за получаване на възнаграждение.
След като в Кодекса за социално осигуряване е дадена легална дефинция на
понятието „трудова злополука”, недопустимо е с подзаконов нормативен акт, какъвто
безспорно е НЗЗРСРТЗ, и който няма по-голяма сила от кодексите, да се прави стеснително
тълкуване.
Възражението на ответника,
че ищецът не е легитимиран по така предявения иск, тъй като няма качеството на
застраховано лице, съдът намира също за неоснователно по следните съображения: В
самия договор е посочено, че застрахован е „Еко Традекс Груп”, т.е., страни по
договора са ищецът и ответникът. Застраховани трети лица са 45 работници по
списък, приложен към застрахователната полица. Макар работниците да са
определени като трети ползващи се лица по застраховката, върху тях не приминава
задължението за заплащане на премията по застраховката и това задължение
продължава да тежи върху работодателя като застрахован, тъй като застраховки
„Живот” и „Злополука” могат да бъдат сключвани и в полза на трето лице /както е
сторено с процесната застрахователна полица № 580003100409/, като не е
необходимо съгласието на това лице. При настъпване обаче на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от
нея, определена в застрахователния договор. Самият чл.238 от КЗ обаче не
посочва конкретни лица, на които следва да бъде изплатена застрахователната
сума /работниците и служителите или техните наследници, или работодателят/. Посоченият
законов текст единствено вменява задължение за застрахователя да изплати застрахователната
сума при настъпване на застрахователното събите. Съдът счита за безспорно
установено настъпването му, тъй като е настъпил покрит риск /смърт от трудова
злополука/ по сключена застраховка в периода на застрахователното покритие и на
това основание следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, като
същият бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 19 000 лева /предявена
като частичен иск от 53 564.50 лева/.
Искът за мораторна лихва
също е основателен, тъй като се касае за парично задължение, което в случая е
станало изискуемо от деня на поканата, тъй като самото задължение е породено /възникнало/
по силата на облигационни отношения межда страните – застрахователен договор. В
договора не е посочена друга начална дата, не става въпрос и за наличие на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ето защо, съдът счита, че
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока за плащане, посочен в
самата покана. Този срок според съда следва да се определи, считано 10 дни след
поканата. В случая поканата е изпратена на 15.05.2012г., няма доказателства за
датата на нейното получаване, но от приложеното Писмо-отговор на ответника №
458/01.06.2012г. става ясно, че тя е достигнала до неговото знание, поради
което ще бъде обосновано да се приеме, че от 01.06.2012г. ответникът е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за същата. Размерът на лихвата за забава съдът
определи с помощта на общодостъпна програма и същият възлиза на сумата 294.61
лева. Поради изложеното този иск се явява основателен и доказан в посочения
размер, а в останалата част до пълния предявен размер от 5 690.15 лева /предявен
като частичен иск от 10 781.28 лева/ и за периода от 10.09.2009г. до
01.06.2012г. следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
С оглед изхода на делото, на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2335.03 лева, съобразно
уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „УНИКА-ЖИВОТ” АД, със седалище и адрес на управление – гр.София
1612, Район „Красно село”, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК *********, да заплати на „ЕКО
ТРАДЕКС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.”Добруджа”
№ 10, вх.Б, ет.2, офис 23, ЕИК *********, сумата от 19 000 лева /предявена като частичен иск от
53 564.50 лева/, представляваща застрахователна сума по застрахователна
полица № 580003100409, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.07.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 294.61 лева – мораторна лихва за
периода от 01.06.2012г. до 25.07.2012г., като иска за мораторна лихва в останалата
част до пълния предявен размер от 5 690.15 лева /предявен като частичен
иск от 10 781.28 лева/ и за периода от 10.09.2009г. до 01.06.2012г., като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „УНИКА-ЖИВОТ” АД, със седалище и адрес на управление – гр.София
1612, Район „Красно село”, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК *********, да заплати на „ЕКО
ТРАДЕКС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.”Добруджа”
№ 10, вх.Б, ет.2, офис 23, ЕИК *********, направените по делото разноски в
размер на 2335.03 лева, съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г. Д.