№ 119
гр. Свиленград, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20225620100147 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу М. Й. Н. за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 5951,25 лв.
– главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17683958/12.02.2020
г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон България, 842,81 лв. –
договорна лихва за периода 15.07.2020 г. – 07.10.2021 г., 623,23 лв. – обезщетение за
забава за периода 16.07.2020 г. – 29.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
306/25.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
859/2021 г. по описа на РС Свиленград. При условията на евентуалност предявява
осъдителни искове за посочените претенции.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 12.02.2020 г.
между третото неучастващо лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон
България – в качеството на заемодател, и ответника – в качеството на заемател, бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17683958. По силата на
този договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон България предоставило на
заемателя паричен заем в размер на 7000 лв., който следвало да се погаси посредством
28 равни месечни погасителни вноски в размер на 339,01 лв. всяка в срок до 15.06.2022
г. Договорната лихва за целия срок на договора възлизала на 1371,51 лв. С оглед
обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задълженията си по договора,
било изпратено уведомление, в което било посочено, че от 07.10.2021 г. целият кредит
е обявен за предсрочно изискуем. Тъй като ответникът изпаднал в забава, се
претендира и обезщетение за забава от 16.07.2020 г. до 29.10.2021 г. в размер на 623,23
лв. Поддържа, че на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на
1
вземания (цесия) от 05.03.2021 г. между него и третото неучастващо лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон България задължението на ответника,
произтичащо от горепосочения договор за потребителски кредит, било изкупено от
него. Твърди, че бил изрично упълномощен от цесионера да уведоми длъжника за
извършената цесия, поради което изпратил писмо до адреса на ответника, което били
върнато като неполучено. Излага съображения, че ако към исковата молба било
приложено уведомление за извършената цесия, то се смятало, че с получаването му
длъжникът е надлежно уведомен. Твърди, че пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до РС Свиленград. Образувано било ч. гр. д. № 859/2021 г.
по описа на РС Свиленград, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от
длъжника, ищецът в съответствие с указанията на съда предявил иск за съществуване
на вземането си. При условие че установителният иск бъде отхвърлен поради
ненастъпила предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, предявява осъдителни искове за вземанията си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. Й. Н.. По реда на чл. 414 ГПК е депозирано възражение, в което
ответникът е посочил, че не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, както
и за цедирането на вземането.
В съдебно заседание ответникът М. Й. Н. заявява, че признава исковете.
С оглед направеното от страна на ответника признание, ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237,
ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с
решение съобразно направеното признание.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено
решение при признание на иска, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно: признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е право, с което
страната може да се разпорежда.
С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца следните суми: 5951,25 лв. – главница по Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-17683958/12.02.2020 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.”, клон България, 842,81 лв. – договорна лихва за периода 15.07.2020 г. – 07.10.2021
г., 623,23 лв. – обезщетение за забава за периода 16.07.2020 г. – 29.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 148,35 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство
е заплатил държавна такса в размер на 189,70 лв. и 200 лв. за възнаграждение за вещо
лице, като е бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
2
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя
страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 180 лв., а в исковото – от 100 до 360 лв. Предвид вида и
характера на извършените процесуални действия, съдът определя на ищеца
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за исковото
производство. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер на 198,35 лв., както
и тези, направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 489,70 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на М. Й. Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ************, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.
2, следните суми: 5951,25 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-17683958/12.02.2020 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”,
клон България, 842,81 лв. – договорна лихва за периода 15.07.2020 г. – 07.10.2021 г.,
623,23 лв. – обезщетение за забава за периода 16.07.2020 г. – 29.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 306/25.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 859/2021 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА М. Й. Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ************, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, сумата от 198,35 лв. – разноски в заповедното производство, и
сумата от 489,70 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3