№ 1604
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100502001 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес в ****, чрез особен представител адв. Н.
Б., срещу решение №261786/28.05.2021г., постановено по гр.д. № 9092/2020 г.
на ВРС, с което е признато за установено, че въззивникът дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, сумата от 1361,09 лв., представляваща главница по
сключен Договор за потребителски кредит с номер *********/13.06.2017г.
между Д. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и „Провидент Файненшъл България“
ООД, сумата от 259,19 лв., представляваща договорна лихва по Договора за
потребителски кредит за периода от 06.07.2017г. до 09.08.2018г., както и
сумата от 201,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяка
закъсняла вноска от главницата за периода от 06.07.2017г. до 13.02.2020г.,
вземането за които са били прехвърлени с договори за цесия на настоящия
ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
1
на парично задължение по ч.гр.д. с номер 2134/2020г. по описа на Районен
съд – Варна.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението с твърдения
за липса на активна материална легитимация, тъй като цесията, от която
ищецът черпи права, не е съобщена на длъжника и следователно не е
произвела действие. Поддържа се, че е налице прекъсване на веригата от
пълномощни във връзка с извършената цесия, доколкото липсва представено
пълномощно, с което „Изи асет мениджмънт“АД да преупълномощава ищеца
да уведомява за цесията.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Поддържа, че по делото са представени
пълномощни по всеки от договорите за цесия, с които цесионерът е надлежно
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента, инкорпорирани в
самите договори. Отделно длъжникът следва да се счита уведомен за цесията
с връчването на исковата молба, което следва да бъде зачетено по реда на
чл.253, ал.3 от ГПК. Уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД е правно
иррелевантно при липса на доказателства длъжникът да е платил на
предходния кредитор.
В изпълнение на указанията на съда във въззивното производство е
депозирана молба №17888/10.09.2021г., с която ищецът „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, уточнява, че главницата от 1361.09 лева представлява
непогасена чиста стойност по кредита след приспадане на извършените
плащания от 38.91 лева и не включва други компоненти.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гр.д. № 9092/2020 г. на ВРС е образувано предявени
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу Д. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, с адрес в ****, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл.99 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1361,09 лв.,
представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит с
номер *********/13.06.2017г. между ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД, сумата от 259,19 лв., представляваща договорна лихва по
Договора за потребителски кредит за периода от 06.07.2017г. до 09.08.2018г.,
както и сумата от 201,95 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 06.07.2017г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК в съда – 14.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №866/17.02.2020г.
2
по ч.гр.д. №2134/2020г. на ВРС.
В исковата молба се твърди, че на 01.07.2017г. бил сключен Договор за
цесия и заместване в дълг между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит с номер ********* от 13.06.2017г., сключен
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Д. ИВ. ИВ., е било
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На 01.10.2018г. било
подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към
договор за цесия от 30.01.2017г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“
АД прехвърлило вземането спрямо Д.И. в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. От своя стана „АКПЗ“ е прехвърлило на
настоящия ищец вземането спрямо ответника по силата на сключен договор
за цесия от 03.05.2019г. Сочи се, че на 13.06.2017г. Д. ИВ. ИВ., в качеството
си на кредитополучател, сключила Договор за потребителски кредит с номер
********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, при спазване на ЗПК.
Кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от
1400,00 лв. в брой. С подписване на договора за кредит длъжникът признал,
че е получил сумата. Договорната лихва била фиксирана в размер на 276,16
лв. Поради забава в плащанията на длъжника била начислена и сума от 201,95
лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, чрез особен представител, в който оспорва исковете като
неоснователни с твърдения за липса на данни за реално предоставяне на
договорената сума. Липсва погасителен план, което прави договора за кредит
недействителен. Цесията не е редовно съобщена на длъжника. Дължимата
сума е неправилно изчислена.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. В рамките на дължимата служебна
проверка по допустимост на производството съдът констатира, че искът с
правно основание чл.422 от ГПК е предявен по реда на чл.415, ал.1, т. 2 от
ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
3
поради което се явява процесуално допустим.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма. В случая
релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до ненадлежно връчване на
уведомлението по чл.99 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск с правно основание
чл.415, ал.2 от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже факта, че е приобретател по силата на договор за цесия на
съществуващо и изискуемо вземане на цедента срещу ответника,
произтичащо от валиден договор за заем, по който цедентът е изправна
страна, а в тежест на ответника е да докаже изправността си по договора.
В разглеждания случай по делото безспорно се установява наличието на
сключен между Д. ИВ. ИВ. и „Провидент Файненшъл България“ ООД
договор за потребителски кредит с номер ********* от 13.06.2017г., за сумата
от 1400,00 лв., със задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва
в размер на 276,16 лева, формирана като фиксиран лихвен процент от 31.82%,
с годишен процент на разходите от 48%, на 60 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 50.29 лева с падеж четвъртък на съответната седмица.
Договорът е подписан от двете страни. Автентичността на подписа не е
изрично оспорена, поради което следва да се приеме, че представеният
договор се полза с формална доказателствена сила и е обвързващ за страните.
В рамките на дължимата служебна проверка за неравноправни клаузи,
съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит не страда от
пороци, водещи до неговата недействителност и не противоречи на
изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК). Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя
извода, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е ясен и разбираем,
като при проверка от външна страна не се установява да е по - ситен от 12,
съгласно изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Договорът, в съответствие с
чл.11, ал.1, т.1-10 от ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на
договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния
процент на разходите, съобразен със законоустановения лимит, условия за
издължаване на кредита, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11
до т.26 от ЗПК. Погасителният план е установим от съдържанието на
договора, предвиждащ равни месечни вноски с падеж всеки четвъртък. С
оглед изложеното съдът намира сключения договор за потребителски кредит
за валиден.
Спорът за реалното предаване на кредитния ресурс не е пренесен пред
4
настоящата инстанция, поради което следва да се приеме, че кредиторът е
изправна страна по договора. За пълнота следва да се посочи, че в чл. 27 от
Договора е посочено, че с подписването му клиентът признава, че е получил
пълния размер на кредита в предвидения в договора срок. С реалното
усвояване на заемна сума кредиторът е изпълнил основното си задължение по
договора, а за длъжника е възникнало задължението да я върне в уговорения
срок, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Размерът на същата не се
явява прекомерен, след като сборът й, ведно с другите разходи, не надвишава
законоустановения максимален размер на ГПР. Отделно от това
индивидуалното й уговаряне във фиксиран размер и при посочена абсолютна
стойност изключва нейната неравноправност.
Падежът на договора е настъпил на 09.08.2018г., поради което следва да
се приеме, че към момента на настоящото произнасяне задълженията по
договора за кредит за главница и възнаградителна лихва са изцяло изискуеми.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
вземанията по процесния договор за кредит в общ размер на 2914.34 лева, от
които 1361,09 лева - главница и 259,19 лева - възнаградителна лихва, са
предмет на три последователни договора за цесия в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на 01.07.2017г., на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД на 30.01.2017г. и на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД на 03.05.2019г. Към всеки от договорите е представено
потвърждение за сключената цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД от съответния
цедент, в приложение към което е описано процесното вземане, с посочване
на имена на длъжника, договор и размер на вземането по пера. Представени
са и пълномощни от всички цеденти по веригата в полза на съответните
цесионери, с които последните са оправомощени да уведомяват длъжниците
за цесията. Представените с исковата молба уведомления за цесия,
изхождащи от тримата последователни цесионери, са били изпращани
извънсъдебно до длъжника, но са върнати като непотърсени. Действително
уведомлението от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за първата цесия от
01.07.2017г. е изпратено чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, без
помежду им да се установява упълномощителна сделка. Това обаче е
ирелевантно, тъй като уведомленията за всички цесии следва да се считат за
редовно връчени на ответника с получаване на преписи от исковата молба от
особения представител. Отделно от това длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария
кредитор до момента на уведомлението, каквато не е настоящата хипотеза.
Целта на уведомяването е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на задължението му на лице, което не е носител на вземането. С оглед
изложеното при липса на наведени твърдения и представени доказателства за
извършено плащане в полза на цедента, ирелевантно се явява обстоятелството
дали и кога длъжникът е уведомен за извършените цесии.
5
Изложеното е достатъчно да обоснове активната материална
легитимация на ищеца в качеството му на приобретател на процесните
вземания за главница и възнаградителна лихва по силата на последователната
верига от договори за цесия.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за
извършени плащания по кредита. Налице е признание на ищеца за постъпили
погашения в размер на 103 лева, отнесени към първите две вноски с падеж
съответно 20.06.2017г. и 27.06.2017г. Не са представени доказателства за
заплатена трета вноска с падеж 04.07.2017г. Липсва спор по делото, че
плащането по кредита е преустановено на 06.07.2017г., както и че
неизплатеният остатък от главницата към този момент е 1361,09 лева.
Предвид изпадането на длъжника в забава на основание чл.86 от ЗЗД същият
дължи мораторна лихва в размер на законната лихва върху установения
размер на главницата от 1361,09 лева за периода от 06.07.2017г. до
13.02.2020г., която възлиза на сумата от 360.31 лева, изчислена от съда с
Calculator.bg, като с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде
уважен до претендираните 201.95 лева.
Налага се изводът за основателност на предявените искове в
претендираните размери.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в
размер на 266.40 лева, изразяващи се в заплатен депозит за особен
представител (166.40 лева) и юрисконсулстко възнаграждение, определено в
размер на 100 лева съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, въведните в
жалбата оплаквания, срещу които е осъществена защита и извършените
процесуални действия, изразяващи се в подаване на отговор на въззивна
жалба и молба по хода на делото без явяване в съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261786/28.05.2021г., постановено по гр.д.
№ 9092/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, сумата от 266.40 лева, представляваща сторени във въззивното
6
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7