№ 790
гр. Русе, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520100231 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че по силата и при условията на
договор за потребителски кредит FL938981 от 19.09.2018 г., сключен с ответницата К.
М. Н. и М. Д. Ц., Банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 24
ООО лв., който последните се задължили да върнат, заедно с дължимите лихви, в
срокове и при условията на договора.
Ответникът усвоил предоставените от Банката парични средства от
разплащателна сметка с IBАN: BG44 BPBI 7921 10 46239801, разкрита на името на
Кремена Н. при „Юробанк България" АД, за откриването на която било необходимо
сключване на договор за откриване на разплащателна сметка върху Кредитополучателя
и Банката, като банката превежда служебно сумата от същата сметка по сметка с IBAN:
BG44 BPBI 7921 10 46239801 за целите по чл.1, ал.1 от договора за потребителски
кредит. С банково бордеро № 8708180/ 19.09.2018 г. средствата по кредита били
усвоени в деня на сключване на договора изцяло.
В чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от договора за кредит страните изрично уговорили и
дължимостта на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги във
връзка с процесния кредит. В този смисъл претендираната сума в размер на 11 лв.
представлявала такса, начислена съгласно чл. 2, ал.2 от договора, вр. с Тарифа за
таксите и комисионните на банката, раздел XIV, б. „В", т.10.
Според чл. 7 от договора, процесният кредит се погасявал на анюитетни
1
месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен
план, представляващ неразделна част от договора. По арг. от чл. 8, вр. чл. 6 от договора
и от представения погасителен план било видно, че погасителните вноски се изплащат
до 19-то число на месеца, а крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви и такси, бил до 19.09.2025 г. При просрочие нa дължимите месечни
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
Кредитополучателят се задължил да заплати обезщетение за времето на забава
(мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава,
определена от МС.
Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения по чл. 4, 7 и 8 от
процесния договор за потребителски кредит FL938981 от 19.09.2018 г., а именно: Не
заплатил на Банката дължимите анюитетни погасителни вноски с размер и палеж -
съгласно погасителния план към процесния договор; Не заплатил дължимото
мораторно обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на
законната лихва, съгласно чл. 9; Не заплатил дължимите такси, съгласно чл. 2, ал. 2 и
чл. 5 от договора.
Съгласно чл. 14 от договора за кредит, пpи непогасяване в уговорения срок на
една или повече вноски по кредита, Банката може да обяви кредита за изцяло или
частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
На основание чл. 14, вр. чл. 19 от договора, поради неплащане в уговорения
срок на погасителна вноска с падеж 19.06.2021 г. и следващите, съгласно погасителния
план, Банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява
действието на договора. Изявлението на кредитора за отнемане преимуществото на
срока било обектинирано в Покана чрез ЧСИ Венцислав Маринов с № 833 и района на
действие ОС-Русе. Поканата била получена лично от ответницата на 09.11.2021 г., като
това била и датата за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното задължение.
Претендираната от ищеца сума в размер на 60 лв. такси, дължими във връзка с
връчване на поканата за обявяване на предсрочната изискуемост по банковата сделка,
представлявала сбор от разходите на Банката във връзка с връчване на поканата,
подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите били
действително заплатени от Банката.
„Юробанк България" АД пристъпила към принудително събиране на вземанията
си по процесния договор, като на 28.07.2023 г. депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изп.лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу
двамата длъжници, по което било образувано ч.гр.д.№ 3960/2023 г. по описа на
Районен съд Русе. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист било образувано и изп.дело № 467/2023 г. по описа на ЧСИ
Цветанка Георгиева. Възражение срещу издадената заповед за изпълнение подала
2
длъжницата Кремена М. Н., поради което заявителят получил указания, че може да
предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок.
Поради горното, моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на "Юробанк България" АД,
сумите, произтичащи от договор за потребителски кредит FL 938 981/19.09.2018 г.:
главница 1309,73 лв., ведно със законна лихва, считано от 28.07.2023 г.; Мораторна
лихва за периода 09.11.2021 г. - 11.07.2023 г. - 2644,87 лв.; Такси за периода 12.11.2021
г. - 11.07.2023 г. - 11 лв. и обезщетение за уведомяване за периода от 19.11.2021 г. до
11.07.2О2З г. - 60 лв. Претендира и присъждане на разноските за двете производства.
Ответницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва, че към датата на подаване на заявлението по реда на
чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение е
била в просрочие и дължи на ищеца посочените в заповедта суми.
К. Н. твърди, че след като получила през м.ноември 2021 г. писмена покана от
„Юробанк България“ АД, на 29.12.2021 г. между банката от една страна, ответницата и
другият длъжник М. Д. Ц., от друга, било сключено споразумение, по силата на което
бил ясно, точно и конкретно фиксиран размерът на непогасеното задължение по
договора за потребителски кредит FL938981/19.09.2018 г. – 11 907,67лв., от които
11411,92 лв. – главница, 413,75 лв. - лихви и 82 лв. – такси. В посоченото споразумение
страните предоговорили условията по кредита и се споразумели длъжниците да погасят
паричното си задължение по него, като заплатят 23 бр. равни месечни вноски от по 500
лв. през периода януари 2022 г. – ноември 2023 г. и последна изравнителна вноска,
дължима през м.декември 2023 г., в размер на 407,67 лв. В изпълнение на поетото в
споразумението задължение за разсрочено плащане на непогасеното парично
задължение по договора, ответницата правила вноски, с които плащала изрично
посочената в споразумението сума. Към момента на подаване на заявлението по чл.417
ГПК, дължимите вноски по споразумението дори били надплатени, тъй като на
20.03.2023 г., ответницата внесла предсрочно сумата от 4000 лв., която покривала
задължението по вноските до м.октомври 2023 г. включително. Останалите били
платени до края на 2023 г.
Предвид изложеното и с оглед клаузите на споразумението, сключено между
страните, както и с оглед извършените плащания на дължимите вноски, ответницата
твърди, че не дължи посочените главница, мораторна лихва и разноски, за които е била
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3960/2023г . по
описа на Районен съд гр.Русе.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По приложеното ч.гр.д.№ 3960/2023 г. по описа на РС-Русе, “Юробанк
3
България”АД се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист солидарно
срещу К. М. Н. и М. Д. Ц. за сумите: 1309.73 лева главница, ведно със законната лихва
от 28.07.2023 г., 2644.87 лв. мораторна лихва за периода 09.11.2021 г. - 11.07.2023 г., 11
лв. такси за периода 12.11.2021 г. – 11.07.2023 г., 60 лв. обезщетение за уведомяване за
периода 19.11.2021 г. – 11.07.2023 г. и 682.05 лв. деловодни разноски.
На 19.09.2018 г. между “Юробанк България”АД от една страна и К. М. Н. и М.
Д. Ц. от друга е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателите кредит в размер на 24 000 лв., а те от своя страна
се задължават да го върнат, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
контракта, а именно: ГПР от 10.79 % и лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен лихвен процент, като сбор от референтен лихвен процент + фиксирана
договорна надбавка от 6.350 %. Така общата дължима сума възлиза на 33 609.79 лв.
Крайният срок за издължаване на кредита е 19.09.2025 г., а месечната вноска – 388.37
лв., включваща, съгласно приложения погасителен план, главница, лихва и
застраховка.
На 08.11.2021 г. на ответницата е връчена покана от „Юробанк България“ АД,
чрез ЧСИ Венцислав Маринов, с която Банката я уведомява, че е допуснала
неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите по кредита
вноски. Поради неиздължаване на вноска с падеж 19.06.2021 г., на основание чл.14 от
договора, банката обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без
да прекратява договора, считано от получаването на поканата. Към 02.11.2021 г. цялото
задължение на ответницата възлиза на 12 968.35 лв.
Към отговора на исковата молба е представено споразумение от 29.12.2021 г.,
подписано от страните по договора за кредит, с което същите се съгласяват, че на
08.11.2021 г. е обявена предсрочната изискуемост на процесното задължение, което
към 23.12.2021 г. възлиза на 11 907.67 лв., от които 11 411.92 лв. главница, 413.75 лв.
лихви и 82 лв. такси. Длъжниците са се задължили да извършват ежемесечни
доброволни плащания по кредита, съгласно съставена в споразумението схема на
плащане, като ежемесечно, до 30-то число, ще заплащат вноски от по 500 лв. и
последна, 24-та погасителна вноска през м.12.2023 г. в размер на 407.67 лв.
Предвидено е още, че при подписване на споразумението продължава да тече
мораторна лихва върху задължението, описано в договора за потребителски кредит от
19.09.2018 г., която следва да се изплати от длъжниците. Докато споразумението се
спазва от длъжниците, Банката се задължава да не завежда заповедно производство.
Ищецът представя и вносни бележки за извършените плащания по
споразумението. Въз основа на тях, както и на всички приложени счетоводни
документи, по делото е изготвено и прието заключението по назначената съдебно-
икономическа експертиза. Вещото лице уточнява, че в споразумението от 29.12.2021 г.
4
не е посочено каква част от вноската следва да служи за погасяване на главница. За
периода от неговото подписване до 28.07.2023 г. /датата на образуване на приложеното
заповедно производство/ ответницата е внесла сума в общ размер 10 200 лв., с която е
погасила главница в размер на 10 102.19 лв., лихви – 86.81 лв. и такси – 11 лв.
Остатъкът по дълга е: 1309.73 лв. главница, 340.98 лв. договорна лихва, 11 лв. такси по
Тарифата на Банката и 60 лв. разноски. Към 28.07.2023 г. лихвата за забава върху
неиздължената главница за периода 09.11.2021 г. – 11.07.2023 г. възлиза на 1248.75 лв.
Към датата на подаване на заявлението от Банката по чл.417 ГПК общият размер на
дължимите суми от ответницата с настъпил падеж към него момент е 9000 лв., но не е
налице забава в изпълнението им. В съдебно заседание експертът уточнява, че има
допускани забавяния на вноските по споразумението, но впоследствие са наваксвани с
вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Предявеният иск е установителен за вземането на “Юробанк България”АД към
ответницата, с правно основание чл.422 ГПК.
В заявлението по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано приложеното
заповедно производство, заявителят се позовава на приложеното извлечение от
счетоводните книги на „Юробанк България“ АД, съгласно което по договор за
потребителски кредит FL938981 от 19.09.2018 г. до 11.07.2023 г. дължимата главница е
1309.73 лв., мораторната лихва – 2644.87 лв., такси – 11 лв. и разходи за уведомяване –
60 лв.
През процесния период е подписано и цитираното по-горе споразумение между
страните, с което същите преуреждат договорните си отношения по повод усвоения
потребителски кредит, като прилагат и нов погасителен план. Ето защо
допълнителното споразумение от 29.12.2021 г. не може да не бъде съобразено по
спора, както и извършените плащания от страна на ответницата по него.
В допълнителните молби, депозирани по делото, както и в писмената си защита,
ищецът се позовава на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, претендирайки да бъде взет
предвид факта, че към м.12.2023 г. е падежирало задължението, с оглед постигнатите
уговорки, обективирани в Споразумението. Същевременно поддържа претенциите си,
по които претендираните задължения са относими към дата 11.07.2023 г. В
приложените на стр.114-117 от делото подробни справки по кредитната сделка е видно,
че задължение по главница от 1309.73 лв. е изчислено, като са съобразени плащанията,
извършени от ответницата само до 27.02.2023 г. Същевременно в по-малката таблица
са отразени плащания до 11.07.2023 г., а са представени вносни бележки и от месеците
октомври и декември 2023 г. В приетото експертно заключение, освен, че плащанията
са отразени по различен от Банката начин от вещото лице, същото е извършило
5
изчисления на задълженията по кредита и по доп.споразумение само до заявения исков
период – 11.07.2023 г., съобразявайки и направените погасителни вноски до тази дата.
Предвид горните констатирани противоречия съдът не може да съобрази всички
релевантни по спора факти, настъпили след предявяване на иска.
От заключението по икономическата експертиза е видно, че към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК не е налице забава в изпълнението на
дължимите от ответницата суми, възлизащи на 9000 лв., а платени 10 200 лв. Налице е
обаче непогасена лихва за забава върху неиздължената главница от 09.11.2021 г. до
11.07.2023 г. в размер на 1248.75 лв.
С оглед изложеното съдът намира предявеният установителен иск за
съществуване вземането на ищеца към ответницата за исковия период основателен
само относно последната посочена сума от 1248.75 лв. - мораторна лихва върху
неиздължена главница по договора за кредит за периода от обявената предсрочна
изискуемост до 11.07.2023 г. /съобразно извлечението от сметката на длъжника/. Над
нея, както и за останалите претендирани суми установителният иск като неоснователен
и недоказан следва да се отхвърли.
Съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенциите следва да се
присъдят и разноските, направени и претендирани от страните, а именно: в полза на
ищеца – 311.57 лв. разноски по заповедното производство и 347.66 лв. разноски по
исковото производство. Неоснователно е възражението на пълномощника на
ответницата за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение от ищеца,
определено точно в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адв.възнаграждения с включен ДДС. В полза на ответницата
следва да се присъдят разноски за заплатен депозит за вещо лице в размер на 68.98 лв.
/от претендираните 100 лв./, а в полза на пълномощника й – адв.Х., на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, ищецът дължи 345.78 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и 484.62 лв. адв.възнаграждение за настоящото исково производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. М. Н., с ЕГН **********,
от **********, че дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Околовръстен път” 260, сумата
1248.75 лв., представляваща лихва за забава върху неиздължена главница по договор за
потребителски кредит FL938981/19.09.2018 г. за периода 09.11.2021 г. – 11.07.2023 г.,
предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3960/2023 г. по описа на РС-Русе, като
6
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск по реда на чл.422 ГПК за дължимост на
лихва за забава над сумата 1248.75 лв. до претендираните 2644.87 лв., както и за
сумите: 1309.73 лв. главница, 11 лв. такси за периода 12.11.2021 г. – 11.07.2023 г. и 60
лв. обезщетение за уведомяване за периода 19.11.2021 г. – 11.07.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. М. Н., с ЕГН **********, от **********, че дължи на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, гр.София, с ЕИК *********, 311.57 лв. разноски по ч.гр.д.№
3960/2023 г. по описа на РС-Русе и 347.66 лв. разноски по настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Околовръстен път” 260, да заплати на К. М. Н., с
ЕГН **********, 68.98 лв. разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Околовръстен път” 260, да заплати на адв.К. Х. от
АК-Русе, на основание чл.38, ал.2 ЗА, 345.78 лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
№ 3960/2023 г. по описа на РС-Русе и 484.62 лв. адвокатско възнаграждение за
настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7