Определение по дело №3572/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   3707             Година   28.12.2018         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми декември                                                                                        Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3572 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск допустим.

          За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените до момента от страните писмени документи (чл. 183 ГПК).

Следва да се уважи искането на ответника и му се даде възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване на посочените в отговора му обстоятелства, които са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и е допустимо да се установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.

Следва да се постанови изслушване на малолетното дете на ищците, тъй като е навършило десет години, в присъствието на осигурен от Д. социален работник (чл. 15 ЗЗакрД).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите и Д. с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищците следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него, а в призовката им се укаже да водят в съдебно заседание малолетното им дете, за да бъде изслушано от съда, а на Д. следва да се изпрати и препис от исковата молба, поправената искова молба, отговора и приложенията към тях, като в призовката й се укаже, както задължението да осигури в съдебно заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша малолетното дете на ищците, така и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на същото дете в настоящото производство. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираното от ищците, като родители и законни представители на малолетното им дете, вземане, са посочени в поправената им искова молба и изразяват по същество в това, че на 18.04.2017 г. ищецът, като баща на това дете, го взел от ответното училище и установил, че синът му имал две линейни червени охлузвания на лявото ухо и кожата на ухото му била обелена. Забелязал също, че и по шията му имало ожулвания с ширина около 0.5 см. Попитал го за причините за тези ожулвания и синът му му казал, че след края на междучасието, преди пети учебен час на първата смяна на ответното училище, бил дърпан и драскан от старши учител С.М.С. в същото училище. На този ден синът му бил на училище и не бил контактувал с трети лица или други деца, които да били причинили ожулванията. Ясно потвърдил, че ожулванията му не били от трето лице. Фактът, че синът им посетил същото училище на цитираната дата, можел да бъде доказан с дневника за присъствие на учениците, от който било видно, че не бил отсъствал или напускал сградата на училището. Поради факта, че на сина му били нанесени увреждания във време и от служител на училището, преценил, че не бивало да оставя случая без последствия. След съобщеното го завел при посочения в исковата молба съдебно-медицински експерт, който го прегледал и установил нанесените му ожулвания по ухото и шията. За установеното било издадено съдебномедицинско удостоверение № 29-1/2017 г., от което било видно, че заключението било нанесени увреждания от твърди тъпо-ръбести предмети и можело да бъдат получени при захват с човешки пръсти. Уврежданията причинили болка на сина му. По отношение на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства имало постановено постановление за отказ да се образува досъдебно производство, от Р., № 405/2018 г. от 02.05.2018 г. Основанието за това било липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Видно от описаните факти, служител на ответното училище извършил противоправно действие, изразяващо се в нанасяне на ожулвания по ухото и шията на детето. Действията били противоправни, тъй като лицата, които имали качеството „педагогически специалист” в ответното училище, нямали право да нанасят удари, ожулвания или да драскат учениците в същото училище. Посочвали чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО и чл. 211, ал. 1 ЗПУО. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който бил възложил на друго лице някаква работа, отговарял за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението й. Ответното училище било юридическо лице (чл. 29, ал. 2 ЗПУО), което било възложило на своите педагогически специалисти извършването на преподавателска работа, по силата на подписан с тях трудов договор (чл. 216 ЗПУО). Преподавателската работа, която била възложена от ответното училище на учителите, изисквала грижа, разбиране, търпение към учениците и категорично забранявала причиняването на болки и страдания, чрез физическите им наказания. Деликтът бил извършен виновно от преподавател в училището - лице, на което същото възложило преподавателска работа, тъй като видно от уврежданията, нанесени на сина им, нямало как те да били нанесени погрешка или случайно. Преподавателят от училището имал ясно изразено субективно отношение към извършеното и последиците от него. В качеството си на лице, на което била възложена преподавателска работа, ясно съзнавал какво можел да причини като болка на сина им с деянието си и/или пряко желал настъпването на последиците или му било безразлично дали детето щяло да претърпи болка. Налице била вина с нейните волеви и интелектуален момент, предвид което за тях нямало спор, че деликтът бил виновно извършен от лице, на което била възложена работа от ответното училище. Налице била причинна връзка между действието на преподавателя, с което нанесъл ожулвания на детето им и настъпилите последици за него - претърпяна болка. Вредите за детето били, както претърпяната болка от ожулванията с пръсти и нокти, така и претърпян стрес и страх това да не се повтори. Стресът, изживян от сина им, не бил преминал, тъй като почти всяка седмица споменавал случилото се. Не бил забравил преживяното и не можел да си обясни защо учителката, на която трябвало да вярва и която трябвало да го пази и обучава, му причинила болка. Именно този преживян стрес допълнително им давал основание да търсят отговорност от ответното училище, което отговаряло за действията на лицата, на които било възложило работа. Описаните правни норми, съпоставени с фактите, безспорно установявали, че по време на учебен ден, служител на ответното училище, на когото била възложена преподавателска работа и в чиито задължения влизало опазването на здравето на учениците по време на образователния процес, извършил виновно деликт срещу ученик – синът им, в резултат на което последвали и претърпени болки за същия.

Искането е да се осъди ответника да заплати на малолетното дете, по посочената в поправената искова молба банкова сметка, ***. 49 ЗЗД на причинените му в резултат на извършения горепосочен деликт неимуществени вреди, изразяващи се в понесена от същото дете болка и претърпян стрес от извършеното, както и сторените по делото разноски.

Правна квалификация на предявения иск – нормата на чл. 49 ЗЗД.

С подадения в срок отговор, ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен. Оспорвал претенцията за заплащане на 2000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършен от служител на училището деликт. Не оспорвал твърденията на ищеца, че през учебната - г. детето му било ученик във втори клас на ответното училище с класен ръководител С.М.. Освен това обстоятелство, оспорвал всички изложени в исковата молба твърдения за противоправно поведение на класния ръководител С.М.С. спрямо детето и ученик, вкл. за допуснати от нейна страна нарушения на правилата за поведение и действащата нормативна уредба, регламентираща задълженията на педагогическите специалисти. Оспорвал твърдението, че била нанесла, увредила и/или станала причина за уврежданията на детето, описани в приложеното към исковата молба съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 29-1/2017 г. С поведението си същата не била причинила каквито и да било физически травми на детето и не била станала причина за твърдяното физическо увреждане и причинена болка или друга психическа травма. За - път, детето било записан като ученик в ответното училище през учебната - г., през която постъпило в - клас с класен ръководител С.М.. Поради диагностицирането му като дете със специални образователни потребности, по молба на родителите му, през първата учебна година, то било обучавано в индивидуална форма на обучение. През учебната - г. преминало в дневна форма на обучение, като за целта училището осигурило изискуемата по закон допълнителна подкрепа. Няколко месеца след началото на учебната - г. в деловодството на училището постъпили множество жалби от родители на ученици с оплакване за агресивно поведение на детето спрямо техните деца. За това поведение директорката била информирана и от ресорните учители, които също депозирали свои доклади и наблюдения за работата си в класа на детето и по-конкретно за неговото поведение. Проведени били множество родителски срещи, срещи с педагогически специалисти и дори с -. Обсъждани били възможностите за преминаване на детето в комбинирана форма на обучение, дори назначаването на неговата майка за ресурсен учител. Предложените варианти за преодоляване на проблемите не били приети от родителите му. В отговор на множество жалби, подавани от родителите на детето до различни инстанции, били извършени проверки, финализирани с констативен протокол № 520/04.12.2017 г. на Р., констативен протокол № 542/15.12.2017 г. на Р., констативен протокол № 04-1/09.01.2018 г. на Р., постановление от 05.02.2018 г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство по преписка № 3057/2017 г. по описа на О., постановление от 23.02.2018 г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство по преписка № 4535/2017 г. по описа на О., постановление от 03.05.2018 г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство по преписка № 405/2018 г. по описа на О.. Въз основа на заявление с вх.№ 1093/20.11.2017 г. на бащата, детето било преместено в друго учебно заведение. Моли съда да отхвърли предявения иск и му присъди направените по делото разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищците, като родители и законни представители на малолетното им дете, носят тежестта да докажат по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в поправената им исковата молба, тъй като на тях са основали предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на този иск.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 29-І/2017 г., удостоверение за раждане от *** г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.05.2018 г.; лично образователно дело за учебната - г. на ответното училище; декларация от 26.09.2016 г.; протокол на медицинска комисия № 136/12.10.2016 г.; заявление от 26.09.2016 г. – 2 бр.; заповед № РЕ-38/16.03.2017 г.; заповед № 1114-72/05.10.2016 г.; протокол от оценка на екип за подкрепа за личностно развитие на дете или ученик от 18.01.2017 г.; доклад за проведена оценка на индивидуалните потребности на ученик от класен ръководител от 10.10.2016 г.; доклад от оценка на психолога за подкрепа за личностно развитие в училище от 10.10.2016 г.; становище вх. № 1603/17.01.2017 г.; доклад за проведена оценка на индивидуалните потребности на дете или ученик от логопед от 10.10.2016 г.; доклад за проведена оценка на индивидуалните потребности на дете или ученик от ресурсен учител от 10.10.2016 г.; план за подкрепа; заповед № 1558-515/03.04.2017 г.; доклад за проследяване на напредъка в развитието на детето за първото тримесечие на учебната - г.; доклад за проследяване на напредъка в развитието на детето за второто тримесечие на учебната - г.; становище на екип за подкрепа за личностно развитие на детето или ученика от 19.12.2016 г.; план за подкрепа; заповед № 1388-346/19.01.2017 г.; протокол № 1 за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие в училището от 10.10.2016 г.; протокол № 2 за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие в училището от 15.11.2016 г.; протокол за проведена екипна среща от 05.12.2016 г.; протокол № 4 за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие в училището от 19.12.2016 г.; протокол № 5 за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие в училището от 20.01.2017 г.; протокол № 6 за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие в училището от 16.02.2017 г.; протокол № 7 за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие в училището от 13.03.2017 г.; протокол № 8 за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие в училището от 29.03.2017 г.; доклад от ресурсен учител за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 09.05.2017 г.; доклад от ресурсен учител за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 29.03.2017 г.; доклад от ресурсен учител за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 16.02.2017 г.; доклад от ресурсен учител за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 20.01.2017 г.; доклад от ресурсен учител за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 19.12.2016 г.; доклад за проведена оценка на индивидуалните потребности на ученик от кл. ръководител от 09.05.2017 г.; доклад от кл. ръководител за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 29.03.2017 г.; доклад от кл. ръководител за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 16.02.2017 г.; доклад от кл. ръководител за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 20.01.2017 г.; доклад от заместник на председател за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 19.12.2016 г.; доклад от начален учител от 05.12.2016 г.; доклад от логопед за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 09.05.2017 г.; доклад от логопед за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 29.03.2017 г.; доклад от логопед за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 19.12.2016 г.; доклад от логопед за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 16.02.2017 г.; доклад от логопед за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 20.01.2017 г.; доклад от заместник на председател/логопед за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 19.12.2016 г.; доклад от логопед за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 05.12.2016 г.; доклад от логопед от 15.11.2016 г.; доклад от начален учител за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие на дете или ученик от 15.11.2016 г. – 2 бр.; доклад за проследяване на напредъка в развитието на детето за третото тримесечие на учебната - г.; заявление от 20.09.2017 г.; доклад от 17.11.2017 г.; доклад за проследяване на напредъка в развитието на детето за третото тримесечие на учебната - г.; становище на екип за подкрепа за личностно развитие на детето или ученика от 19.12.2016 г.; протокол № 9 за проведена екипна среща на екип за подкрепа за личностното развитие в училището от 09.05.2017 г.; доклад от 17.11.2017 г.; жалба от 16.11.2017 г.; писмо № 964/02.12.2016 г. – 2 бр.; протокол от 01.02.2017 г.; списък  на родителите на ученици от -, присъствали на срещата на 01.02.2017 г. в ответното училище; служебна бележка изх. № 39/15.11.2017 г.; удостоверение за преместване изх. № 127/20.11.2017 г.; заявление изх. № 1093/20.11.2017 г.; постановление от 05.02.2018 г. на О.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.02.2018 г. на Р.; постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.05.2018 г. на Р.; констативен протокол № 04-1/09.01.2018 г.; констативен протокол № 542/15.12.2017 г.; констативен протокол № 520/04.12.2017 г. и доклад от 08.11.2017 г.

 

ПОСТАНОВЯВА да се изслуша малолетното дете на ищците в съдебно заседание, в присъствието на осигурен от Д. социален работник.

 

ДАВА възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора му, като му указва, че ако в дадения срок не води тези свидетели, ще загуби възможността да поиска разпита им по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.02.2019 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и Д. с препис от настоящото определение, като на ищците се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него, а в призовката им се укаже да водят в съдебно заседание малолетното им дете, за да бъде изслушано от съда, а на Д. следва да се изпрати и препис от исковата молба, поправената искова молба, отговора и приложенията към тях, като в призовката й се укаже, както задължението да осигури в съдебно заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша малолетното дете, така и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на същото дете в настоящото производство.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: