РЕШЕНИЕ
Номер V- 51 07.06.2018 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД пети въззивен граждански състав
На: трети май две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Тодорка Стоянова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 551 по описа за 2018 година
Производството по делото по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№
11208/19.03.2018 г. от Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, представлявана
от прокурор Таня Шулева от РП-Бургас, против решение № 337/28.02.2018 г., постановено по
гр.д.№ 3562/2017 г. по описа на РС – Бургас.
С първоинстанционното решение, по
иск на И.Б.П. по чл.2, ал.1, т.3, ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на И.Б.П., чрез
процесуалния му представител адв.Захари Кирилов, сумата 3500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
водено против него наказателно производство ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ
„БОП“, прекратено частично с постановление от 20.12.2012 г. на Прокурор при
Окръжна прокуратура – Бургас, сумата 500 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на водено против него наказателно производство ДП
№ 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“, прекратено частично с постановление от
20.12.2012 г. на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, в размер на платено
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, както и сумата 246,46 лв. за направените по водене на настоящото дело разноски, съответно на
уважената част от исковете. Със същото решение районният съд е отхвърлил иска на И.Б.П. за осъждане на Прокуратура на Република
България да му плати обезщетение за неимуществени вреди от водено против
него наказателно производство ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“, прекратено
частично с постановление от 20.12.2012 г. на Прокурор при Окръжна прокуратура –
Бургас, в размер на разликата между присъдената на това основание
сума от 3500 лв. до претендираната сума от 9400 лв., както и претенцията за
присъждане на разноски в размер на разликата между присъдената на това
основание сума от 246.46 лв. до претендираната сума в
размер на 610 лв.
Въззивникът
обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И.Б.П. сумата 3500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, сумата 500 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, както и сумата 246.46 лв. – разноски по делото. Изразява недоволство от
решението и счита същото за неправилно в обжалваната му част, тъй като от
събраните по делото доказателства не са доказани претендираните от ищеца вреди
и причинната им връзка с конкретната дейност на Прокуратурата, свързана с
процесното дело. Съдът се е позовал на показанията на св.П. – брат на ищеца и
на св.Ф., без да е отчетена тяхната предубеденост и заинтересованост от
благоприятен за ищеца изход от процеса. В тази връзка се посочва, че от
свидетелските показания по никакъв начин не се доказват реално претърпени от
ищеца вреди, които да са пряка и непосредствена последица от конкретна дейност
на Прокуратурата, свързана с това дело. Въззивникът счита също, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 3500 лв. е прекомерно завишено и
несъобразено със съдебната практика и принципите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
По тези съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част като неправилно и да отхвърли предявения иск. При условията
на евентуалност моли решението да бъде изменено в частта му, с която са
присъдени обезщетенията, като се намали техния размер. Не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.Б.П., подаден чрез пълномощника адв.Захари Кирилов, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и необоснована, като се моли за
оставянето й без уважение. Излагат се пространни съображения за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение, като се моли за неговото
потвърждаване. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я
намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.второ ЗОДОВ,
предявен от И.Б.П. против Прокуратурата на РБ,
за заплащане на сумата от 9 400 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени морални болки и страдания във връзка със задържането му в ареста на ОЗ
„Следствени арести“ – Бургас за
период от
94 дни, считано от 01.11.2011 г.,
както и във връзка с
повдигнато му обвинение в извършване на престъпление и водено против него наказателно производство по ДП № 38/2011 по описа на ТЗБОП – Бургас /вх.№
2942/2011г. и ДП № 345/2011 г. по описа на ОП – Бургас, което е прекратено спрямо ищеца с Постановление за частично прекратяване на наказателно
производство от 01.06.2011 г., поради това, че деянието не е извършено от лицето.
В писмения отговор по чл.131 ГПК ответната Прокуратура е оспорила иска като неоснователен, както и по размер. По отношение на претенцията за неимуществени вреди е посочено, че по делото няма данни постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца да е влязло в сила, като се излагат и доводи, че няма доказателства спрямо ищеца да са извършени от Прокуратурата или да са постановени да бъдат извършени действия, унижаващи човешкото достойнство. Ответникът е оспорил иска и по размер, като е посочил, че предявената претенция от 9 400 лв. е завишена и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика, като не може да се направи извод, че наказателното производство не е приключило в разумен срок, недоказани са твърденията на ищеца, че му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, нито за нейната продължителност, която ищецът е определил като 94 денонощия, тъй като от писмените доказателства е видно, че спрямо ищеца е наложена най-леката МНО „Подписка”. Според ответника, не може да се направи категоричен извод и за наличието на претърпени от ищеца болки и страдания, които да са пряка и непосредствена последица от конкретната дейност на Прокуратурата. Претенцията за имуществени вреди също е оспорена от ответника като неоснователна с твърдението, че липсва договор за правна помощ като доказателство относно размера и начина на заплащане на адвокатския хонорар, както, за реално осъществена адвокатска помощ и за заплащането на възнаграждение. Предвид горното, ответникът е отправил искане до съда да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност обезщетенията да бъдат присъдени в минимални размери.
От представената преписка по наказателно производство ДП
№ 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“ – Бургас се установяват по безспорен начин
следните обстоятелства:
С Постановление за привличане на обвиняем от 02.11.2011
г. (т.І, л.20 от ДП) ищецът И.Б.П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. чл.93, т.20, вр. чл.214, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.213а,
ал.3, т.3 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
до десет години, т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. С Постановление за задържане на обвиняем от 02.11.2011 г. (т.І, л.24 от ДП)
ищецът е задържан в ОЗ „Следствени арести“ – Бургас за 72 часа, считано от 12
ч. на 01.11.2011 г. до 12 ч. на 04.11.2011 г. По искане на ОП-Бургас, на
03.11.2011 г. спрямо И.П.
е взета постоянна
мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
постановена с протоколно определение от 03.11.2011 г. по ЧНД № 1605/2011 г. по
описа на БОС, потвърдено с определение № 230/10.11.2011 г. по ВЧНД № 281/2011
г. по описа на БАС (т.ІV, л.62-72 от ДП). С Постановление от 08.02.2012 г. на
ОП-Бургас (т.VІ, л.88 от ДП) взетата спрямо ищеца МНО „Задържане под стража“ е изменена в по–лека такава „Подписка“
и е разпоредено незабавното му освобождаване от следствения арест.
Следователно, ищецът е бил задържан за времето от 01.11.2011 г. до 08.02.2012
г.
С Постановление за частично прекратяване на наказателно
производство от 01.06.2012 г. на прокурор при ОП-Бургас (т.VІІІ, л.127-131 от ДП) е прекратено частично производството по ДП
№ 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“-Бургас срещу ищеца и други лица относно
повдигнатите обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр.
чл.93, т.20 НК, поради недоказаност и делото е изпратено на БРП за
произнасяне по наличните данни за престъпления по чл.144, ал.3, чл.214, ал.1,
чл.216 и чл.330 НК. Това постановление е отменено от Апелативна
прокуратура-Бургас с Постановление от 30.08.2012 г. (т.ІХ, л.4-6 от ДП).
С постановление за
частично прекратяване на наказателно производство от 20.12.2012 г. на прокурор
при ОП-Бургас (т.ІХ, л.64-69 от ДП) на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 НПК е прекратено частично предявеното обвинение по ДП № 38/2011 г. по
описа на ТЗ „БОП“-Бургас срещу ищеца И.П. и други лица за извършено
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. чл.93, т.20, вр. чл.214, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.3 НК, поради липса на престъпление, като е
отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“. Със същото
постановление делото е върнато на РП-Бургас за произнасяне по наличните данни
за престъпление по чл.144, ал.3, чл.216 и чл.330, ал.1 НК, като от мотивите на
акта е видно, че за посочените престъпления данните касаят само другите
обвинени лица, без ищеца. Постановлението за прекратяване на досъдебното
производство е връчено лично на И.П. на 03.01.2013 г., видно от приложеното към
преписката известие за доставяне (т.ІХ, л.75 от ДП), като по делото липсват
данни и твърдения същото да е обжалвано в законния 7-дневен срок пред БОС,
поради което е влязло в сила на 11.01.2012 г. Следователно, воденото против П.
наказателно преследване е продължило за периода от 02.11.2011 г. до 11.01.2012
г.
От материалите по
ДП № 38/2011 г. е видно, че в същото наказателно производство И.П. е бил
представляван от адв.Захари Кирилов, упълномощен с пълномощно и договор за
правна защита и съдействие № 121609/02.11.2011 г. (т.І, л.19 от ДП), от който е
видно, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 500
лв.
За установяване на търпените
неимуществени вреди, ищецът е ангажирал гласни доказателства – св.Б. Б.П.
(негов брат) и св.Д. В. Ф.(без родство). От показанията на св.П. се установява,
че преди да бъде наложена МНО „задържане под стража“ ищецът бил много контактна
личност, душата на компанията и знаел как да се весели, но след като бил
задържан и за времето на престоя му в ареста поведението му се променило,
станал унил, затворил се в себе си и се депресирал, като понякога дори не искал
да излиза на свиждане, страхувал се, че може отново да бъде осъден, тъй като
преди това е лежал в затвора, а по-късно признал, че не се чувства психически добре.
Това състояние продължило доста дълго време, като задържането още му давало
отражение. Свидетелят е завил също, че брат му не искал да излиза, приятелите
му се отдръпнали от него, от което той страда и до днес. В горния смисъл са и
показанията на св.Ф., който е заявил пред БРС, че с течение на годините
задържане на ищеца в ареста му дало отражение и той не е същият контактен човек,
затворил се в себе си, не бил общителен, не му се занимавало с никой и отбягвал
хората.
Съгласно
представеното по делото удостоверение изх.№
2950/23.10.2017 г. на Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на
наказанията“, Затвор Бургас, ищецът е бил с наложена мярка „Задържане под
стража“ в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ –
Бургас за периода 02.11.2011 г. – 08.02.2012 г. с Постановление № 2924/2011г.
от 02.11.2011 г. на ОП – Бургас по ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“ –
Бургас. От представеното удостоверение № 7001/08.06.2017 г. на ОП – Бургас е
видно, че към 07.06.2017 г. срещу И.Б.П. няма образувани и неприключени
наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ
характер. А от приетата по делото справка за съдимост се установява, че ищецът
е бил осъждан – НОХД № 50/2004 г. на ОС-Бургас, но е реабилитиран на основание
чл.87 НК с определение № 127/07.06.2017 г. по НЧД № 398/2017 г. на ОС – Бургас,
влязло в сила на 15.06.2017 г.
При горната фактическа обстановка, БРС е приел, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ. По отношение на претенцията за неимуществени вреди районният съд е приел,
че повдигнатото на ищеца обвинение за престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ от
три до десет години
и срокът на наложената мярка за неотклонение „задържане
под стража“ – 98 дни, несъмнено са източник
на негативни изживявания за ищеца, понастоящем реабилитиран, същият се е страхувал да не бъде осъден, отразило се е на неговата
психика, като той се е отдръпнал от приятелите си и другите си близки хора и
търпи негативните последици от това и към настоящия момент, като така посочените неимуществени вреди са в пряка
причинно- следствена връзка с дейността на ответника, поради което
следва да бъдат обезщетени. За определяне
размера на обезщетението, БРС е взел предвид, че не
се е наложило ищецът да търси лекарска помощ в резултат на престоя си в ареста, както и няма
данни повдигнатото обвинение да е станало известно на неопределен кръг лица, поради което
съдът е приел, че справедливото обезщетение
следва да бъде определено в размер на 3500 лв. за неимуществените вреди, до който
размер предявеният иск е уважен. За разликата
до пълния заявен размер от 9400 лв.
искът е отхвърлен като неоснователен. По отношение на претендираното
обезщетение за имуществени вреди районният съд е приел, че от приложения към досъдебното производство договор за правна защита и съдействие е установено
осъществяването на представителството на ищеца от страна на адв.Кирилов и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв., поради което искът е уважен в пълния предявен размер.
Съгласно
на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част,
а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, същото не е постановено в
нарушение на императивни материалноправни норми.
По
правилността на решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба и събраните
по делото доказателства, БОС намира следното:
При
разглеждане на делото районният съд се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка и при установяване на релевантните
за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е формирал извод за наличие
на предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за претърпените от ищеца вреди в резултат на незаконно повдигнато
обвинение и задържане, който се споделя от въззивната инстанция и основание чл.272 ГПК БОС препраща към мотивите на решението в тази част.
По делото е безспорно, че воденото срещу ищеца наказателно
производство по ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“ – Бургас по повдигнатото му
обвинение по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. чл.93, т.20, вр. чл.214, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.3 НК, е прекратено с влязло в сила постановление
на Окръжна прокуратура – Бургас, на основание
чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на престъпление. В този смисъл, исковата претенция е доказана в
своето основание.
Спорният
въпрос по делото е дали вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение ищецът
е претърпял вреди и какъв е техният размер. По този въпрос е постановена практика
на ВКС, изразена в Решение №
480/23.04.2013 г. по гр.д.№ 85/2012 г., IV г.о., в което е прието следното: „Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите
се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности на
личността, както и социалното му общуване. Затова е прието, че при установяване на този вид
обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване
на неприятните чувства, усещания и преживявания в рамките на посоченото
по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Достатъчно е
да се претендира обезщетение на неимуществени вреди от съответното действие,
бездействие или акт на държавни орган по чл.2 ЗОДОВ. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да
бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на
иска“. В този смисъл са и Решение №
6318.03.2016 г. по гр.д № 5124/2015 г., III г.о., Решение № 165/16.06.2015 г. по гр.д.№ 288/2015 г.,
III г.о., Решение № 434/25.11.2015 г. по гр.д.№ 2934/2015 г., ІV г.о., Решение №
138/08.05.2013 г. по гр.д.№ 637/2012 г., ІV г.о. и др.
Предвид
разясненията на касационната инстанция, приложими и за конкретната хипотеза,
както и с оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ответната Прокуратура, че
ищецът не е доказал реално да е претърпял неимуществени вреди, техния размер и
причинната им връзка с дейността на Прокуратурата, т.е. същите да са пряк и
непосредствен резултат от обвинението. В случая, доколкото образуваното против И.П.
наказателно производство по ДП № 38/2011 г. е било прекратено с влязло в сила
постановление на прокурор от ОП – Бургас на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК,
поради липса на престъпление, то следва да се приеме, че повдигнатото му
обвинение е било незаконно, поради което са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано
наказателното производство спрямо ищеца. Тук следва да се има предвид, че именно
с така повдигнатото и поддържано незаконно обвинение на ищеца са причинени негативни
емоции и неудобства, унижение, притеснение, несигурност, накърнени са моралните
и нравствените му ценности, чест, достойнство и добро име, правото му на лична
свобода и неприкосновеност, като негативното засягане на посочените блага се
проявява и при налагането на мерки за неотклонение, засягащи свободата на
гражданите, както е и в конкретния случай. Съгласно цитираната по-горе съдебна
практика на ВКС, всички тези неприятни чувства, усещания, терзания, емоционален
стрес, накърняването на моралните и нравствени ценности и блага на ищеца,
представляват неимуществени вреди в рамките на обичайните за такива случаи, при които е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие наказателното
производство срещу обвиненото лице е прекратено. Негативните преживявания в този
случай са презумирани от закона, предвид презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността,
право на лична свобода. В тази връзка, въззивният съд намира, че безспорно
ищецът е изживял посочени негативни емоции, съставляващи комплекс от
неимуществени вреди, като така претърпените вреди несъмнено са пряка и
непосредствена последица от обвинението и следва да бъдат компенсирани.
Ето защо,
възраженията на Прокуратурата, че не е доказано реалното претърпяване на вреди
от ищеца, е неоснователно. Исковата претенция обхваща не само увреждания
досежно душевни терзания, емоционален стрес, право на лична свобода и
неприкосновеност на ищеца, за които по делото са ангажирани безспорни
доказателства (писмени и гласни), но и засягане на конституционно признатите му
права на чест, достойнство и добро име, в рамките на обичайното за подобни
случаи. Както бе посочено по-горе, с незаконно повдигнатото обвинение безспорно
се засягат и посочените блага в рамките на обичайното при подобни случаи,
поради което съдът не следва да се ограничава до формалните доказателства за
установяването им.
В този смисъл,
изложените във въззивната жалба възражения са неоснователни, като въззивният
съд изцяло споделя като правилни изводите на БРС, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с воденото
срещу него наказателно производство и повдигнатото му обвинение за тежко
умишлено престъпление.
От съвкупния анализ на ангажираните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено, че в
резултат на незаконно повдигнатото му обвинение и неправомерното му задържане в
ареста, И.П. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
негативни емоции и емоционален стрес, поради нарушаване на правото му на лична свобода и неприкосновеност, на правото му на личен и
семеен живот и посегателство върху
неговата чест, достойнство и добро име, в рамките на обичайното за подобни случаи. Посочените вреди са
безспорно установени от писмените и гласните доказателства по делото.
В тази връзка, БОС намира за неоснователно възражението във
въвзивната жалба, че районния съд неправилно е кредитирал показанията на св.Б. П.,
който е брат на ищеца и на св.Д. Ф., който бил в близки приятелски отношения с
ищеца. В случая, от свидетелските показания, преценени по реда на чл.172 ГПК
безспорно се установяват претърпените вреди, като не са налице основания за
игнориране на тези показания, а фактът, че единият свидетел е брат на ищеца, а другият
свидетел е в приятелски отношения с него сам по себе си не води до
предубеденост на свидетелите, още по-малко до заинтересованост от благоприятен
изход на делото, тъй като е съвсем нормално ищецът да посочи близки лица, с които е
общувал и които
имат
непосредствени наблюдения
и впечатления от неговото психическо и емоционално състояние. Ето защо, възраженията на въззивната
Прокуратура в този смисъл са неоснователни.
По отношение размера на дължимото обезщетение по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ за претърпените от ищеца неимуществени вреди и с оглед
възраженията във въззивната жалба за неговата прекомерност и за определянето му
от районния съд в нарушение на принципите по чл.52 ЗЗД, съдът намира следното:
Доколкото в
настоящия случай ищецът е доказал основанията за ангажирането на обективната
отговорност на държавата за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение от
органите на прокуратурата, в тежест на съда е да определи подлежащото на
присъждане обезщетение, съобразно критериите на справедливост по чл.52 ЗЗД, като се съобразят всички
обстоятелства, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди. Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. А с оглед спецификата на
фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността
на държавата за вреди, правнорелевантните
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са
следните: тежестта на повдигнатото обвинение; дали лицето е оправдано по всички
обвинения или по част от тях; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките на разумните срокове за провеждането му или ги
надхвърля; взетата мярка за неотклонение и нейния вид; по какъв начин всичко
това се е отразило на ищеца – има
ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен, конкретните
преживявания на ищеца и изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото
обвинение чрез медиите и пр. Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди, то решението е
постановено в съответствие с този принцип.
Въззивният съд
намира, че при определяне размера на обезщетението БРС правилно е приложил
критериите по чл.52 ЗЗД. В случая, следва да се съобрази вида и тежестта на повдигнатото обвинение – чл.321,
ал.3, т.2 НК (участие в организирана престъпна група), наказуемо с
„лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, т.е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Това
обстоятелство е от съществено значение, тъй като именно заради така
подвигнатото обвинение на ищеца е била наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, която впоследствие е била изменена в по-лека такава
„Подписка“ и в по-късен момент наказателното производство е било прекратено,
поради липса на престъпление. В резултат, П. неоснователно е бил задържан в
ареста на ОС“ИН“-Бургас за период от 02.11.2011 г. до 08.02.2012 г., т.е. общо
за 98 дни, за което време неправомерно е било ограничено правото му на лична
свобода и неприкосновеност, както и незачитане на правото му на личен и семеен
живот. Правилно районният съд е съобразил, че повдигнатото на ищеца незаконно обвинение
и задържането му за посочения период са довели до установените по делото и
търпени от него неудобства, притеснения, душевни страдания и емоционален стрес –
същият се е страхувал да не бъде осъден, което се е отразило на неговата психика и на взаимоотношенията му с близки и
приятели, станал унил, затворил се в себе си, отдръпнал се от приятелите си и другите си близки хора, като търпи негативните последици от това и към настоящия момент,
което е установено от гласните доказателства. В случая, следва да бъде
съобразена също и продължителността
на воденото срещу ищеца наказателното производство за период от две години, два
месеца и осемнадесет дни, който не се явява неразумен
според стандартите на ЕСПЧ. Съдът
прецени и съдебното минало на ищеца, като видно от приложеното свидетелство за
съдимост, същият е реабилитиран от съда за деянието, за което е бил осъждан. Тук
следва да се отбележи, че предишното
осъждане на П. не изключва отговорността
на държавата за причинените му вреди вследствие на незаконно повдигнатото обвинение,
наказателното производство по което е прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 НПК. Обраното би довело до
неоправдано ограничаване на правата на гражданите, които имат предишна
съдимост, тъй като тяхната правна сфера следва да бъде защитена в еднаква
степен с тази на лицата с чисто съдебно минало, още повече, че ищецът е
реабилитиран от съда за предишното му осъждане.
След
преценка на всички изложени по-горе обстоятелства и степента на тяхната тежест,
БОС намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпени от ищеца
неимуществени вреди е сумата от 3 500 лв. По мнение на съда, в посочения размер
обезщетението е съответно на доказаните по настоящото дело неимуществени вреди, които са в причинна връзка с
повдигнатото обвинение по ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ“БОП“ –
Бургас, по което наказателното производство е прекратено, като определеният паричен еквивалент на неимуществените вреди е
съобразен и с жизнения стандарт и икономическите условия на живот в страната
към датата на увреждането. В този смисъл, БОС счита за неоснователно
възражението на въззивната Прокуратура, че определено от районния съд
обезщетение от 3 500 лв. е в прекомерен размер. Тук следва да се отбележи, че целта на
обезщетението е да възстанови психическото и емоционално равновесие на
пострадалото лице, като размерът
му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и обстоятелството,
че справедливостта като критерии за определяне размера на обезщетението до
голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка
на засегнатите нематериални вреди.
Ето защо, съобразявайки всички обстоятелства,
оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение и спазвайки принципа
на справедливостта по чл.52 ЗЗД, въззивният съд намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените на
ищеца неимуществени вреди
възлиза на сумата от 3 500
лв.
За този размер предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като за разликата до
претендираните 9 400 лв. не са налице основания за обезвреда и в тази част
претенцията е неоснователна. Като е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер 3 500 лв., районният съд правилно е приложил посочения
принцип по чл.52 ЗЗД и е постановил правилно и законосъобразно решение в тази
част.
Във
въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания против определеното от
районния съд обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., но доколкото
въззивникът общо е оспорил „претендираните от ищеца вреди“, следва да се
отбележи следното: По делото не се спори, че ищецът е бил представляван в
досъдебното производство от упълномощен адвокат – адв.Захари Кирилов, който е
присъствал на всички извършвани спрямо П. процесуално-следствени действия. От представеното по ДП № 38/2011 г. пълномощно и договор за правна
защита и съдействие № 121609/02.11.2011 г. (т.І, л.19 от ДП) е видно, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. В този
смисъл, посочената сума се явява имуществена вреда, причинена на ищеца за
неоснователно извършените от него разходи в резултат на воденото срещу него
наказателно производство, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради
което подлежи на компенсиране по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ето защо, иска
за обезщетяване на имуществените вреди е основателен в пълния заявен размер от
500 лв., поради което правилно е уважен от районния съд, а възраженията на
въззивника са неоснователни.
Съответно
на уважената част от исковете, БРС е разпределил и отговорността за разноските,
като възраженията на въззивника в този смисъл също са неоснователни.
Предвид
всичко изложено до тук, БОС намира депозираната от Прокуратурата въззивна жалба
за неоснователна. Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат изцяло с
тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, на ищеца И.П. се дължат разноските, направени във
въззивната инстанция, като ответникът следва да му заплати на сумата от 300 лв.
за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение
№ 337/28.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 3265/2017 г. по описа на Районен съд
– Бургас, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която Прокуратурата на
Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на И.Б.П.,
ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.Захари Кирилов,
сумата от 3500
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
водено против него наказателно производство ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ
„БОП“, прекратено частично с постановление от 20.12.2012 г. на Прокурор при
Окръжна прокуратура – Бургас, сумата от 500 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на водено против него наказателно
производство ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“, прекратено частично с
постановление от 20.12.2012 г. на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, в
размер на платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
както и сумата от 246,46 лв. за направените по делото
разноски, съответно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,
гр.София, бул.“Витоша“ № 2, да заплати на И.Б.П., ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв.Захари Кирилов, сумата от 300.00 лв. – направени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.