№ 12078
гр. София, 08.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110168344 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „БАНКАЯ“ АД с ЕИК 11111, със
седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от ДШ и ПН., съдебен адрес:
АДРЕС, чрез адв.Д. Е. срещу Н. Н. И., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, с която се моли
съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца:
- 9549.22 лева - дължима главница за периода: 22.02.2021 г. - 03.04.2022 г.;
- възнаградителна лихва в размер 1105.65 лева, дължима за периода: 22.03.2021 г. -
07.06.2021 г
- мораторна лихва в размер на 262.96 лева, дължима за периода: 20.03.2021 г. -
03.04.2022 г. и
- такси и разноски в размер на 224.50 лева, дължими за периода: 23.02.2021 г. -
03.04.2022 г.,
-законната лихва върху главницата от 18.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№20830/2022 г. на СРС, 46 състав.
Твърди се, че Н. Н. И. като кредитополучател е сключил с „БАНКАя“ АД Договор за
кредит 1111111 На дата 22.02.2021 г. кредитополучателят е преустановил плащане на
дължимите вноски за главница, а на дата 22.03.2021 г. - и за лихва, като е изпаднал в забава.
Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от 22.02.2021
г, а от дата 22.03.2021 г. - и за лихва. С оглед на формираното просрочие по кредита Банката
е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 07.06.2021 г. с връчена Покана
до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение
на задължението по кредита. Към датата на заявлението и исковата молба, длъжникът не е
изплатил дължимите суми.
Към дата на депозиране Заявлението пред съда, размерът на вземането е бил:
а) размер и валута: 9549.22 лева, дължима главница за периода: 22.02.2021 г. -
03.04.2022 г.;
б) възнаградителна лихва в размер 1105.65 лева, дължими за периода: 22.03.2021
1
г. - 07.06.2021 г;
в) мораторна лихва в размер на 262.96 лева, дължими за периода: 20.03.2021 г. -
03.04.2022 г.;
д) такси и разноски в размер на 224.50 лева, дължими за периода: 23.02.2021 г. -
03.04.2022 г.
В срока за възражение по чл. 414 ГПК ответникът е оспорил вземането с твърдение,
че всички суми по кредита са погасени преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.
Не се оспорва наличието на сключен договор за потребителски кредит. Сочи се, че
същият е изготвен с шрифт, по-малък от нормативно посочения и е налице грешно
посочване на ГПР- нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Сочи се, че към ГПР не е
включено възнаграждението за заплащане на застраховка „Защита на плащанията“.
Изложени са доводи за недействителност на клаузата в чл. 5, т. 1, с която се начислява
такса за разглеждане на кредита. – нарушение на чл. 10а от ЗПК.
Сочи се, че е недействителна и клаузата за чл. 3м ал, 1 поради липсата на обективен
критерий за прилагане на ГПР по метода „прайм“.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени поради нищожността на договори и цялостното
погасяване на главницата от страна на ответника.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
Предявени са искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Установява се от приложеното ч.гр.д.20830/2022 по описа на СРС, че по заявление от
„БАНКАЯ“ АД, против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за
сумите: 9 549,22 лева (девет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и 22 стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит Номер: *********.05.2019 г. за период от
22.02.2021 г. до 03.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 1 105,65 лева (хиляда сто и пет лева и 65 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 22.03.2021 г. до 07.06.2021 г., сумата 262,96
лева (двеста шестдесет и два лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 20.03.2021 г. до 03.04.2022 г., сумата 224,50 лева (двеста двадесет и четири лева и
50 стотинки), представляваща такса за период от 23.02.2021 г. до 03.04.2022 г.
Не е спорно, че страните са били обвързани от Договор за потребителски кредит №
1111111 по силата на който Банката е предоставила кредит в размер на 11008.00 лв. за
текущи нужди, усвоен изцяло на 31.05.2019г., с краен срок за погасяване: 20.05.2026г.
Съгласно чл.3 ал. 1 от Договора, за ползвания кредит е дължима годишна лихва, която се
определя като сбор от референтен лихвен процент ( Прайм) плюс фиксирана надбавка в
размер на 6.35%. Стойността на Прайм към датата на договора е 1.15% и съответно
годишният лихвен процент е в размер на 7.50 %.
На основание искане за отсрочване на задължения по кредити на физически лица във
връзка с пандемията от COVID-19, на 11.05.2020г. е подписано допълнително споразумение,
с което се договаря гратисен период за главницата за срок от шест месеца и съответно срока
на договора се удължава с шест месеца. В периода от м. април 2020г. до м.септември 2020г.
се заплаща само лихва и такси за поддържане на разплащателната сметка.
Приложена по делото е покана за изпълнение, изготвена от баката, в която се сочи, че
длъжникът Н. Н. И. е в забава като не е заплатил 5 дължими вноски за главница и лихва,
2
считано от датата на изпадане в забава по кредита -20.11.2020 г. като е направено изявление,
че всички вземания по кредита се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми. Посочени са
дължими суми както следва: главница – 9918.13 лева, договорни лихви 512.26 лева и такси
38.50 лева. Същата е връчена на 07.06.2021 г. от ЧСИ РМ на длъжника, за което е съставена
разписка.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е
установило, че от прегледа на разплащателната сметка на Н. И. се установява, че на дата
31.05.2019г. сметката е заверена със сумата от 11 008.00 лв. На същата дата от
предоставения кредит е платена застрахователната премия към Кардиф Животозастраховане
АД в размер на 1008.00 лв.
Посочено е, че начислението на лихвите се извършва въз основа на месец от 30 дни.
при година за 360 дни.Съгласно представения към договора погасителен план и в
съответствие с размера на годишната лихва и срока за погасяване - 84 месеца, месечната
погасителна вноска е в размер на 168.84 лв.Считано от 20.11.2019г. размерът на месечната
вноска е променен на 186.98 лв.. което съответства на годишна лихва в размер на 10.98%.
Към дата на Допълнителното споразумение остатъчната главница е в размер на
10014.82 лв. и е дължима договорна лихва в размер на 76.41 лв.
Изготвен е нов погасителен план, при който след гратисния период месечната вноска е
в размер на 184.42 лв., а лихвата от 76.41 лв. е включена да се заплаща разсрочено за 24
месеца, по 3.18 лв. месечно.
Вещото лице е констатирало, че в периода от 20.06.2019 г. до 29.06.2021 г.
извършените плащания за погасяване на кредита са общо в размер на 3 603.76 лв., от които
погасена главница в размер на 1458.78 лв. Изчислена е остатъчна главница за погасяване :
9549.22 лв. / 11008.00 - 1458.78 = 9549.22 /.
Вещото лице е отразило начислените, погасени и дължими лихви и такси по Договор
№ 1111111са представени в Таблица № 2, на стр. 4-5 от заключението. Посочено е, че :
- Начислената договорна лихва за периода от 31.05.2019г. до 03.04.2022г. е общо в
размер на 2 770.06 лв. Платената възнаградителна лихва е в размер на 1683.58 лв.
- За посочения период са начислени наказателни лихви общо в размер на 290.73 лв.В
периода до 03.04.2022г. платените наказателни лихви са в размер на 4.36 лв.
- Начислените такси за периода от 20.06.2019г. до 03.04.2022г. са общо в размер на
621.54 лв.За посочения период са платени такси общо в размер на 397.04 лв. Съгласно
представените по делото 3 броя фактури / л. 25 и л. 26 и л.27 /, разходите за връчване на
покана и връчване на документи са общо в размер на 216 лв. От прегледа на банковото
извлечение се установи, че задълженията за разходи по връчване са погасени изцяло : на
22.04.2021г. е платена сумата от 60.00лв., на 29.06.2021 г. е платена сумата от 156.00 лв.
Вещото лице е посочило, че към 03.04.2022г. задълженията са общо в размер на 11
146.57 лв. по компоненти са следните:
-главница :9 549.22 лв.
- възнаградителна лихва :1 086.48 лв.
- наказателна лихва: 286.37 лв.
- такси : 224.50 лв.
Към 07.06.2021г. ( датата на предсрочна изискуемост) са просрочени шест месечни
вноски ( една вноска частично и пет вноски изцяло), представени по дати на падеж в
Таблица № 3, стр. 6 от експертизата.
3
Към 07.06.2021г. е просрочена главница в размер на 604.02 лв. и възнаградителна
лихва в размер на 432.91 лв.
Към датата на депозиране на исковата молба - 15.12.2022г. са просрочени 21 месечни
вноски. Към датата на връчване на ИМ на ответника - 24.04.2023г. са просрочени 46 вноски
/ Таблица 4, стр. 6 -7/
Към датата на депозиране на исковата молба дължимата главница от вноски с
настъпил падеж е в размер на 2 341.62 лв.
Към датата на връчване на исковата молба на ответника дължимата главница от
вноски с настъпил падеж е в размер на 2 956.74 лв. и дължима главница от вноски с
ненастъпил падеж 6 592.48 лв., общо : 9549.22 лв.
След 03.04.2022г. са извършени плащания, по дати както следва:
- 29.04.2022г., вноска на каса 1 600.00 лв. От тази сума са погасени: 1 177.62 лв. -
банково вземане на Спорни съдебни вземания за разноски; 38.53 лв. - банково вземане на
Спорни съдебни вземания за лихви; 383.85 лв. - задбалансови съдебни спорни вземания за
лихви:
-06.06.2022г., вноска на каса 400.00 лв. От тази сума са погасени: 400.00 лв. -
задбалансови съдебни спорни вземания за лихви;
-17.08.2022г., вноска на каса 2100.00 лв. и 13.09.2022г., вноска на каса
5500.00 лв. От тази сума в общ размер от 7800 лева са преведени 365.70 лв. по ИД
5565/2021г. на ЧСИ МБ : 365.70 лв. с такса за превод : 10.00 лв. Преведени са и 7580.00 лв.
по ИД 1262/2022г. на ЧСИ РМ : 7 580.00 лв. /л.55/
От представено извлечение от Разчетна сметка за погасяване на кредит с титуляр Н.
И., за периода от 15.05.2023г. до 09.06.2023г., е установено, че от ЧСИ РМ на дата
15.05.2023 г.е наредила превод в размер на 6 372.43 лв., с основание : пл. от ЧСИ по ИД
1262/2022.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
София достига до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „БАНКАя“ АД и
ответника Н. Н. И. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит.
Не се спори, а и се установява от изводите на вещото лице, че към 07.06.2021 г. –
датата на връчване на уведомяване на длъжника, че същият е в забава и за банката е било
налице право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Не е налице твърдяното от ответника нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Съгласно
регламентацията на Директива 2008/48/ЕО, държавите- членки не могат да приемат
непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа
хармонизирани разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012
г., SC Volks bank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64), каквото е изискването
относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от ЗПК и последното не следва да се счита за приложимо, а
и по делото не се установява процесния договор за кредит да е с по-малък шрифт. Следва да
се посочи и, че това условие обаче не освобождава съда от преценка за същественост на
нарушението, като решаващи са и стилът, на който е изписан текстът на договора,
отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята на
законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от
4
кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на
договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото договор ведно с
погасителен план и общи условия/ отнесени към по-тежките законови изисквания./, са
достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в
съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че липсва съществено нарушение което да доведе
до недействителност на договора, след като останалите изисквания на закона са изпълнени.
Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – видно от чл. 3, ал. 9
от договора ГПР е изчислено въз основа на общо дължима сума от кредитополучателя в
размер на 15 069.76 лева, като при съспоставката с погасителния план се установява, че в
тази сума е включено и възнаграждението за заплащане на застраховка „Защита на
плащанията“.
Що се отнася до клауза на чл. 5, т. 1, с която се начислява такса за разглеждане на
кредита в размер на 300 лева съдът действително констатира нарушение на чл. 10а от ЗПК.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на
същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата е именно такава за усвояване на
кредита. Този извод на съда обаче няма да доведе до промяна на резултата по изхода на
спора, доколкото сумата от 300 лева не е част от исковата претенция за такси, състояща се
от месечна такса за обслужване на разплащателна сметка/3.50 лева/ и такси за изпратената
чрез съдебен изпълнител покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
разходнооправдателни документи за което са представени по делото.
В клаузите на договора и анекса досежно формиране цената на кредита се съдържа
обяснение какъв е механизма за изменение на лихвата, поради което ответника, като
потребител, е могъл да предвиди, въз основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите
за нея икономически последици. Чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно
изменение на цената на договора – в случая възнаградителната лихва поради външни
причини, които не зависят от банката, а са породени от въздействието на свободния пазар. В
договора, а в последствие и в анекса ясно е посочено как и кога се променя ПРАЙМ въз
основа на обективни икономически показатели част от банковата система на държавата-
тегло на депозита на домакинства, тегло на капитал, минимални задължителни резерви,
разход за фонд за гарантиране на влоговете в банките и пр., върху които банката няма
възможност едностранно да влияе.
Така с оглед изводите на вещото лице по неоспорената и приета експертиза към датата
на изготвено на счетоводното извлечение/03.04.2022 г./, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от длъжника са били дължими именно посочените в
заповедта суми:
-главница :9 549.22 лв.
- възнаградителна лихва :1 086.48 лв.
- наказателна лихва: 286.37 лв.
- такси : 224.50 лв.
- законна лихва върху главницата за период от 18.04.2022 г. до изплащане на
вземането.
Не се установява твърдението на ответника, че преди депозиране на исковата молба са
заплатени процесните суми. Съобразно нормата на чл. 422, ал.1 ГПК исковото производство
се счита за образувано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Установява се, че след образуване на заповедното производство/ 19.04.2022 г./ в
периода от 29.04.2022г. до 13.09.2022 г. ответникът е заплатил сумите в общ размер на 9600
5
лева.
Спорният по делото въпрос е как следва да се отчете това плащане при съобразяване
на постановките на т. 13 от Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълк.д. №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В тълкувателният акт е посочено, че според приетите отговори по т. 9 и
т.11.в от тълкувателното решение в производството по иска, предявен по реда на чл.422
ГПК, съдът взема предвид факти, относими към погасяване на задължението, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. Под „удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес” следва да се
има предвид следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни
действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми,
подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката на
съдебния изпълнител, и б/ от така получените постъпления съдебният изпълнител е превел
суми на взискателя – кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист. Фактите, относими към погасяване на задължението и взети предвид
съгласно чл.235, ал.3 ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с
доброволното погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство.
Под „доброволно погасяване на вземането” се имат предвид плащания от длъжника на
кредитора /без сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния изпълнител/,
както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи - прихващане, даване
вместо изпълнение, опрощаване.
В процесния случай съдът намира, че всички извършени плащания от страна на
ответника в периода от 29.04.2022г., до 13.09.2023 г. в общ размер на 9600 лева следва да се
отчетат като доброволно платени на банката, а не като такива чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист. Всички суми са
платени от длъжника на каса на банката с отбелязване, че служат именно за погасяване на
процесния кредит. Действително баката при осчетоводяването на сумите ги е превела по
разплащателната сметка на длъжника, открита и поддържана именно като обслужваща
такава по кредита. Това действие не е било необходимо да бъде извършено и банката като
кредитор е могла да отнесе платените суми директно по своя сметка. Като не е сторила това,
а е отнесла сумите по разплащателната сметка на длъжника, вероятно запорирана от
съдебни изпълнители банката е позволила на ЧСИ Бъзински да събере в полза на трето лице
сума от 365.70 лв. с такса за превод : 10.00 лв от добоворолно платените от длъжника и
неправилно отнесени от банката суми. След това банката е допуснала ЧСИ РенетаМилчева
на да събере от същите доброволно платени на банката от длъжника суми, сума в размер на
7580.00 лв, която съдебния изпълнител е обложила такси и върнала вече в редуциран
размер на банката- 6 372.43 лв. Същите изпълнителни действия не са били необходими,
явяват се незаконосъбразни и банката вследствие на грешното отнасяне на доброволно
получите суми следва да понесе загубите, а именно неоснователно събраните от ЧСИ
Бъзиснки суми и разноските представляващи разлика между сумата от - 6 372.43 лв. и 7580
лв.
Или иначе казано съдът съобразно постановките на т. 13 от Тълкувателно решение
№4/2013 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС приема плащането на сумата от 9600
лева от ответника в полза на банката по чл.235, ал.3 ГПК като факти, свързани с
доброволното погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство.
Така съдът спазвайки правилата на чл. 76 от ЗЗД и постановките на Тълкувателно
решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС отчита, че заплатената сума в
6
периода от 29.04.2022г., до 13.09.2023 г. в общ размер на 9600 лева. е недостатъчна да
погаси изцяло процесните суми като същите се погасяват по реда: най – напред разноските,
след това лихвите и най после главницата. В процесния случай няма съдебно установени
разноски, доколкото същите тепърва ще се установят с настоящото съдебно решение и
банката незаконосъобразно е отнесла част от постъпилите суми за погасяване на спорни
съдебни разноски.
Така погасени от ответника са:
-законна лихва върху сумата от 9 549.22 лв. за периода от 18.04.2022 г. до 13.09.2022 г.
в размер на 395.26 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК с данъчен калкулатор на
НАП /https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/,
- наказателна лихва: 286.37 лв.
- възнаградителна лихва :1 086.48 лв.
- такси :224.50 лв.
-главница в размер на 7607.39 лева.
За тези суми исковете следва а бъдат отхвърлени поради извършено в хода на
производството плащане.
Исковете са основателни за сумата от 1941.83 лева- главница, ведно със законната
лихва от 13.09. 2022 г. до окончателното плащане. Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита
интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи
да се олихвява.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
плащането на част от претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба/
на 19.04.2022 по см. чл. 422, ал. 1 ГПК/ и образуване на настоящото дело. Ето защо следва
да се направи изводът, че именно ответника с поведението си е станал причина за завеждане
на делото, след като е преди процеса не е платил дължимите суми, заради което ищецът е
инициирал настоящото производство и е направил разноски за държавна такса – 222.85 лева,
400 лева- депозит за вещо лице и 1610.64 лева- адвокатски хонорар.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -222.85 лева за държавна такса и 730.27 лева
за адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. И., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, че дължи на „БАНКАЯ“ АД с ЕИК 11111, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от ДШ и ПН., по предявените искове с правно основание чл. чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК
във вр. чл. 415 ГПК сумата от 1941.83 лева- главница по Договор за кредит
*********.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.09.2022 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. №20830/2022 г. на СРС, 46 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКАЯ“ АД с ЕИК 11111 срещу Н. Н. И., ЕГН:
7
********** искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК за разликата
над уважения размер от 1941.83 лева до пълния предявен размер от 9549.22 лева - дължима
главница по Договор за кредит *********.05.2019 г, възнаградителна лихва в размер
1105.65 лева, дължима за периода: 22.03.2021 г. - 07.06.2021 г., мораторна лихва в размер на
262.96 лева, дължима за периода: 20.03.2021 г. - 03.04.2022 г., такси и разноски в размер на
224.50 лева, дължими за периода: 23.02.2021 г. - 03.04.2022 г. и претенцията за законна
лихва върху сумата от 9549.22 лева за периода от 18.04.2022 г. до 13.09.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №20830/2022 г. на СРС, 46
състав, поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА Н. Н. И., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„БАНКАЯ“ АД с ЕИК 11111 , 2233.49 лева- съдебно-деловодни разноски по настоящото
производство и 953.12 лева- съдебно-деловодни разноски по по ч.гр.д. №20830/2022 г. на
СРС, 46 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8