О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 1277 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 34256/19.11.2019 г., подадена от В.Г.Т. и М.И.Т., чрез адв. И.Д., в която е
обективирано искане за допълване на постановеното по делото Решение № 1338/15.11.2019
г. в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноски в полза на
молителите съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства
за извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни Е.К.К. и С.Т.К. не изразяват становище.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен
съд е образувано по жалба на Е.К.К. и С.Т.К., чрез
адв. П.Д. - ВАК срещу решение № 1700/22.04.2019 г., постановено по гр. дело №
15027 по описа за 2017г. на ВРС, с което на основание чл.124 ГПК е признато за
установено по предявен иск от В.Г.Т. и М.И.Т., че въззивниците не са
собственици на лек автомобил марка
Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№А..9МР, с рама WDB21.122.....413, двигател 648....59190;
отхвърлен е предявеният от Е.К.К. и С.Т.К. насрещен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД за осъждане на В.Г.Т. и М.И.Т. за заплащане на сумата от 15 500лв.,
претендирана като стойност на л.а
Волво ХС 90, с рег.номер У **** АК, рама №YV1CZ....1008482, с която сума са се обогатили,
получавайки в патримониума си от Е.К. правата да придобият автомобила,
собственост на Е.К., за себе си или да се разпоредят с него, в резултат на очаквано
в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните по замяна на
леките им автомобили, оправдаващо престацията на л.а Волво ХС 90, с рег.номерУ **** АК, което правоотношение не е осъществено; отхвърлен е предявеният от въззивниците
насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на В.Г.Т. и М.И.Т.
да заплатят сумата от 1000.00лв., получена вследствие
продажба на л.а. Волво ХС 90, с рег.номер У **** АК, рама №YV1CZ....1008482, собственост на Е.К.К. и С.Т.К.,
ведно със законната лихва за забава, от датата на получаването на сумата от В.Т.
до момента на изплащането й и въззивниците са осъдени да заплатят на В.Т. и М.Т.792,50лв.
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
С Решение № 1338/15.11.2019 г.съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил решение №
1700/22.04.2019г., постановено по гражданско дело № 15027 по описа за 2017г. на
Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлен е предявеният от Е.К.К. и С.Т.К.
насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на В.Г.Т. и М.И.Т.
да заплатят сумата от 1000.00лв., получена вследствие
продажба на л.а. Волво ХС 90, с рег.номер У **** АК, рама №YV1CZ....1008482, собственост на Е.К.К. и С.Т.К., ведно със законната лихва
за забава, от 08.11.2016г., като вместо него е осъдил В.Г.Т. и М.И.Т. да заплатят на Е.К.К. и С.Т.К. сумата от 1000 лв.,
представляваща получена продажна цена на л.а.
Волво ХС 90, с рег.номер У **** АК, рама №YV1CZ....1008482, собственост на Е.К.К. и С.Т.К., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 08.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Решение № 1700/22.04.2019г.,
постановено по гражданско дело № 15027 по описа за 2017г. на ВРС е потвърдено в
останалата обжалвана част.
С решението
съдът
на ВОС не се е произнесъл по направените разноски пред
въззивната инстанция.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за присъждане на
разноски е направено своевременно от въззиваемите страни В.Г.Т. и М.И.Т., чрез адв. И.Д., с отговора на въззивната жалба. В открито
съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г. е представен списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, с който се претендира присъждането им в
размер на 580.00 лв., представляващи
възнаграждение за адвокат, извършването на които се установява с
договор за правна защита и съдействие №21/02.07.2019 г. (л. 28 от
делото) и отчет по сметка в Първа инвестиционна банка АД към 14.10.2019 г. (л. 29 от делото).
Видно от представените доказателства за сторени разноските, липсва
разграничение какъв размер от адвокатското възнаграждение по кой от исковете е
заплатено, поради което съдът приема, че същото се претендира като глобална
сума за защитата. Съобразно
изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
полза на В.Г.Т. и М.И.Т. следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска, възлизащи в размер на 553,02 лв.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение № 1338/15.11.2019 г., постановено по в. гр. дело № 1277/2019 г. по
описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА Е.К.К., ЕГН
**********,*** и С.Т.К., ЕГН **********,***, да заплатят на В.Г.Т., ЕГН
**********,*** и М.И.Т., ЕГН **********,***, сумата от 553.02
лева (петстотин петдесети три лева и две стотинки), представляваща направените разноски в производството пред ВОС, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 248 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.
3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.