№ 279
гр. Ловеч, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
частно наказателно дело № 20224300600250 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази :
С определение 16.05.2022 г. по НОХД № 54 по описа за 2020 г.,
Троянският районен съд в разпоредително заседание по реда на чл. 248, ал. 5
НПК е приел, че не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила в хода на досъдебното производство, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, на пострадалите или на
техните наследници.
Пред настоящата инстанция е постъпила жалба от адв. С., процесуален
представител на Л.Г.Ч., с която моли да се отмени поставеното определение
от 16.05.2022 г. и да се върнете делото на прокурора за отстраняване на
допуснатите нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
Излага, че съдът не е приел тезата на защитата, че обвинителния акт не
отговаря на изискванията на НПК и на Тълкователно решение №2/2002 год.,
независимо от факта, че в него е посочено, че Л.Г.Ч. фигурира като пострадал
и обвиняем. Излага, че при инцидента, който е настъпил на 01.03.20.15 год.,
Л.Г.Ч. е пострадал и като такъв е конституиран като частен обвинител и
граждански ищец по НОХД №112/2019 год. на РС-Тетевен, по което има
постановен съдебен акт, като акта е обжалван и в ОС Ловеч е образувано
ВНОХД №447/2021 год. по описа на съда. Сочи, че Л.Г.Ч. в диспозитива на
обвинителния акт фигурира като обвиняем, независимо от категоричните
доказателства, които са събрани в хода на досъдебното производство, че по
времето, което се твърди, че е извършено унищожавана на автомобилите, е
бил на преглед във ФЦСМЛ – Тетевен, поради което не може да бъде
извършител на деянието, за което е предаден на съд. Позовава се на съдебна
практика относно общия умисъл на престъпления, осъществени в съучастие
1
от няколко лица /Решение №605/09.12.2013 г. на ВКС/. Счита, че в
обвинителния акт не са изложени доказателства, че престъплението е
извършено от подсъдимия от субективна страна. Налага довод, че е нарушено
правото на защита на Л.Г.Ч..
Пред тази инстанция е постъпила и жалба от К. Р., процесуален
представител на подсъдимия Е.Б., срещу определение 16.05.2022 г. по НОХД
№ 54 по описа за 2020 г. на Троянският районен съд, с която моли да се
отмени и да се и да върне делото на прокуратурата за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
Излага, че с определение от 16.07.2021 год. съдът е приел за
основателно искането за отвод на наблюдаващия прокурор на основание чл.
47, ал.1 във вр. с чл. 29, ал. 2 НПК. Сочи, че с определение от 16.05.2022 год.
по т. З съдът е счел, че прокурор Димитров при извършване на процесуалните
действия по ДП не е бил предубеден, както и че в чл. 249, ал.4, т.1 НПК не
съществува такова основание за връщане на делото на прокурор. Налага
аргумент, че обжалваното определение на съда е в логическо противоречие с
определение от 16.07.2021 год., с което е прието, че са налице основания за
отвод и е в нарушение на основни принципи на наказателния процес. Навежда
аргументи, че в чл.249, ал.4, т.1 НПК не се посочени като нарушения и други
права на обвиняемия, включени в правото му на защита по чл. 55 НПК, като
от това следва, че чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК не отразява всички възможни
нарушения в правото на защита на обвиняемия, съставляващи съществени
процесуални нарушения. Застъпва тезата, че с отказа да върне делото за нова
разглеждане на досъдебното производство, съдът е допуснал нарушение на
основни принципи на наказателния процес, тъй като за прокурора съществува
задължение да бъде независим, обективен и безпристрастен. Приема, че
прокурорът е следвало да се отведе още на досъдебното производство и този
порок не може да бъде саниран по друг начин освен чрез повторното
извършване на всички процесуално следствени действия.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалби и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното :
Ловешкият окръжен съд намира, както и РС-Троян, че на досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила в хода на досъдебното производство, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, на пострадалите или на
техните наследници.
Неоснователно е становището на адв. С., че обвинителния акт не
отговаря на изискванията на НПК и на Тълкователно решение №2/2002 год.,
тъй като в него е посочено, че Л.Г.Ч. фигурира като пострадал и като
обвиняем. Този аргумен е бил изложен и пред първата инстанция, осъден от
нея и отхвърлен като неоснователен.
Действително на стр. 2 и 3 от обвинителния акт при описване на
фактическата обстановка е посочен Л.Ч. като пострадало лице на дата
2
28.02.2015 г. Адв. С. изразява съгласие с този факт и посочва, че Л.Ч. е
конституиран като частен обвинител и граждански ищец по НОХД
№112/2019 год. на РС-Тетевен, по което има постановен съдебен акт, който е
обжалван и в ОС Ловеч е образувано ВНОХД №447/2021 год. по описа на
съда. На стр. 3 и 4 са описани действията на Л.Ч. и останалите подсъдими,
като е прието от наблюдаващия прокурор, че времето на извършване на
деянието, за което са предадени на съд е 01.03.2022 г. , около 2.45 ч. Съдът
намира, че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК,
като съдържа времето, мястото и начина на извършване на деянието,
пострадалите лица и размера на вредите, престъпленията, за които са
предадени на съд подсъдимите, пълни данни за личността на подсъдимите и
обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността им, както и
доказателствените материали, от които се установяват посочените
обстоятелства. В заключителната част на обвинителния акт са посочени
данни за личността на подсъдимите, правната квалификация на деянията,
датата и мястото на съставяне на обвинителния акт и името и длъжността на
съставителя. Не е налице противоречие между обстоятелствена част и
диспозитив на обвинителния акт.
Пред тази инстанция се излага от адв. С., че Л.Г.Ч. в диспозитива на
обвинителния акт фигурира като обвиняем, независимо от категоричните
доказателства, които са събрани в хода на досъдебното производство, че по
времето, което се твърди, че е извършено унищожавана на автомобилите, е
бил на преглед във ФЦСМЛ – Тетевен, поради което не може да бъде
извършител на деянието, за което е предаден на съд. Позовава се на съдебна
практика относно общия умисъл на престъпления, осъществени в съучастие
от няколко лица /Решение №605/09.12.2013 г. на ВКС/. Счита, че в
обвинителния акт не са изложени доказателства, че престъплението е
извършено от подсъдимия от субективна страна. Налага довод, че е нарушено
правото на защита на Л.Г.Ч..
Съдът приема, че това възражение е неоснователно, тъй като в хода на
разпоредителното заседание не се обсъжда въпроса за авторството на
деянието и виновността на подсъдимия. Тези въпроси се решават при
постановяване на присъдата по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК - има ли
извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е
виновно. Делото е насрочено за разглеждане по общия ред, съдебното
производство заема централно място в наказателния процес, защита може да
поиска събиране на нови доказателства, по които съдът ще се произнесе, като
при постановяване на присъда ще обсъди аргумента на защитата дали
престъплението, за което е предаден на съд Л.Г.Ч. е извършено от него и
виновно ли е извършено.
Неоснователна е тезата и на адв. К. Р., че на досъдебното производство
е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите, на пострадалите или на техните наследници. Защитата излага,
3
че с определение от 16.07.2021 год. съдът е приел за основателно искането за
отвод на наблюдаващия прокурор на основание чл. 47, ал.1 във вр. с чл. 29,
ал. 2 НПК, а с определение от 16.05.2022 год. по т. З съдът е счел, че
прокурор Димитров при извършване на процесуалните действия по ДП не е
бил предубеден. Налага се аргумент, че обжалваното определение на съда е в
логическо противоречие с определение от 16.07.2021 год., с което е прието,
че са налице основания за отвод и е в нарушение на основни принципи на
наказателния процес. Сочи, че в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК не се посочени като
нарушения и други права на обвиняемия, включени в правото му на защита
по чл. 55 НПК, като от това следва, че чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК не отразява
всички възможни нарушения в правото на защита на обвиняемия,
съставляващи съществени процесуални нарушения. Застъпва тезата, че с
отказа да върне делото за нова разглеждане на досъдебното производство,
съдът е допуснал нарушение на основни принципи на наказателния процес,
тъй като за прокурора съществува задължение да бъде независим, обективен
и безпристрастен. Приема, че прокурорът е следвало да се отведе още на
досъдебното производство и този порок не може да бъде саниран по друг
начин освен чрез повторното извършване на всички процесуално следствени
действия.
Тази инстанция приема, че по делото не са налице обективни
доказателства, че наблюдаващия прокурор е бил предубеден и следва делото
да се върне за определяне на друг наблюдаващ прокурор и следва повторното
да се извършат всички процесуално следствените действия. Съдът с
определение от 16.07.2021 год. е приел за основателно искането на адв. С. за
отвод на наблюдаващия прокурор на основание чл. 47, ал.1 във вр. с чл. 29,
ал. 2 НПК, тъй като по описа на PC - Тетевен е било образувано НОХД №
112/2017г., по което част от пострадалите лица, а имено Л.Ч. и В.Б., са
подсъдими по настоящото дело. Съдът е изложил, че деянията, за които са
образувани двете дела, са в сравнително кратък период от време, на една и
съща дата и част от пострадалите лица по НОХД № 112/2017 г. по описа на
PC - Тетевен са подсъдими по НОХД № 54/2020 г. по описа на PC - Троян, по
двете дела се явява Димитров и да няма съмнение за неговата
заинтересованост и безпристрастност. Прокуратурата е приела, че двете
деяния са извършени на две различни дати и факта, че двама от подсъдимите
по настоящото дело са пострадали по НОХД № 112/2017 г. по описа на PC –
Тетевен не води до извод, че наблюдаващият прокурор не е бил независим,
обективен и безпристрастен при упражняване на правомощията си на
досъдебното производство, както се твърди пред тази инстанция. Право на
прокуратурата е да прецени срещу кое лице и по кой текст да бъде повдигнато
4
обвинение. Разследването по досъдебното производство е извършено от
компетентен орган. По изложените съображения този състав на ОС-Ловеч
приема, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК, което
да доведе до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, на
пострадалите или на техните наследници.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди определение
16.05.2022 г. по НОХД № 54 по описа за 2020 г. на Троянският районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1
от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 16.05.2022 г. по НОХД № 54 по описа за
2020 г. на Троянския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6