РЕШЕНИЕ

 

 

№ 120/2.4.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №692/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД, чл.33 ЗПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД. Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди, че с Договор за потребителски заем №PLUS-14138585 от 03.11.2016 г. е предоставил на ответника М.М.Г., ЕГН **********, паричен кредит в размер 6000.00 лв и закупуването на застраховка от 2016.00 лв по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът е изпълнил задължението си като усвояването на сумата отв. М. Г. е удостоверил с полагане на подпис в полето „Удостоверение на изпълнението”. Твърди, че за ответника е възникнало задължение да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 257.41 лв, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите – 46.51% и годишния лихвен процент – 36.82%, посочени в параметрите по договора. Твърди още, че на 20.06.2017 г. отв. М. Г. е преустановил плащанията по кредита, като към тази дата са погасени шест месечни вноски. Излага, че на основание чл.5 от договора, вземането станало изискуемо в пълен размер, като ответникът следва да изплати остатъка от заема в общ размер 12287.34 лв, включващ оставащите 54 бр. погасителни вноски към 20.07.2017 г. Поради това, че отв. М. Г. не е извършил плащане на дължимите суми, ищецът предявил пред РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. М. Г. и е образувано ч. гр. дело №127/2019 г. Ищецът твърди, че към настоящия момент отв. М. Г. дължи сумите: 6068.80 лв - главница по Договор за потребителски заем №PLUS-14138585 от 03.11.2016 г.; 6218.54 лв - възнаградителна лихва, и 919.04 лв – законна лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до 14.01.2019 г. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 6068.80 лв - главница по Договор за потребителски заем №PLUS-14138585 от 03.11.2016 г.; 6218.54 лв - възнаградителна лихва, и 919.04 лв – законна лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане. Претендира и заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба. Ответникът чрез особен представител излага становище, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен.

Предпоставките за уважаване на предявените искове се свързват с пълното и главно доказване от ищеца на: наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника; предоставянето на кредитната сума в полза на длъжника; изпадането му в забава; размера, периода, основанието и (предсрочната) изискуемост на всяко от претендираните искови вземания, в т. ч. тяхната действителност.

В процесуална тежест на ответника е да докаже своята изправност по отношение на задължението за плащане, еветуално положителните факти, на които основава възраженията си за недължимост – в случая поради нищожност и неравноправност на договора и лихвата за ползване; на осн. чл.193, ал.3 ГПК ответникът следва да докаже, че подписите за „клиент“ договора за кредит, ОУ и сертификата към него, не са поставени от ответника.

Представените договор за кредит, сертификат, общи условия и приложения към него съдържат подписи на страните. Подписите за „потребител“ не са оспорени, поради което тези двустранни писмени актове обвързват авторите им. Това налага извод, че на дата 03.11.2016 г. ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника кредит в размер 6000.00 лв, а последният от своя страна се задължил да върне получената сума на 60 равни месечни анюитетни вноски в размер по 80.64257.41 лв всяка с падеж съобразно договорен погасителен план, при краен падеж на договора 20.09.2021 г. Договорът е доказан.

Видно от записаното в раздел „удостоверявания“ от договора, заемополучателят е декларирал, че се е ползвал от кредитната сума, поради което съдът приема и предаването на заемната сума в патримониума на ответника, също за доказано.

Видно от представеното извлечение за получени и разнесени  плащания по процесния договор за кредит, поседната платена от ответника погасителна вноска е от 19.05.2017 г., като за следващите две вноски с падеж 20.06.2017 г. и 20.07.2017 г. плащания не са извършени, при което за кредитора е възникнало регламентираното в чл.5 от договора за кредит основание за обявяване на цялото вземане по кредита за предсрочно изискуемо.

Видно от представените писмо от 12.12.2017 г. до ответника М. Г., ведно с товарителница №8201712120113 по заявка 219612 от 12.12.2017 г., до посочения от ищеца в процесния договор негов адрес в гр. Вълчи дол, е изпратено писмо изх.№PLUS-1413858, съдържащо изявление за обявяване на вземането по процесния договор за кредит за предсрочно изискуемо поради преустановени от 20.06.2017 г. плащания, чието получаване на съответния адрес на 20.12.2017 г. в 19.00 ч. е удостоверено с подпис и изписани имена на лицето Стефка Иванова. Тези обстоятелства налагат извод, че кредиторът е изпълнил задължението да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията, доколкото писмото е изпратено и получено на адреса, посочен от длъжника, а не е върнато с отразяване, че длъжникът не е намерен или че трето, живущо на адреса лице е отказало да получи писмото за длъжника.

При тези констатации съдът приема, че исковите вземания за  главница, възнаградителна лихва и мораторна такава (с оглед липса на спор по момента на спиране на плащанията) са доказани по основание, а тъй като няма изричен спор относно размера им – и по този показател, още повече че сборът от вземанията съответства и на сбора на останалите неплатени анюитети, тоест исковете следва да се уважат изцяло.

Предвид изхода по спора и представените доказателства, съобразно чл.78, ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да се присъди обезщетение за направените разноски в производството на обща стойност 1984.82 лв, от която 1670.69 лв по исковото производство и 314.13 в заповедното производство.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.Г., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумите: 6068.80 лв (шест хиляди шестдесет и осем лева, 80 ст.) - главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14138585 от 03.11.2016 г.; 6218.54 лв (шест хиляди двеста и осемнадесет лева, 54 ст.) - възнаградителна лихва; 919.04 лв (деветстотин деветнадесет лева, 04 ст.) – законна лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до 14.01.2019 г., на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 1984.82 лв (хиляда деветстотин осемдесет и четири лева, 82 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски по делото, от която 1670.69 лв в исковото производство и 314.13 лв в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: