№ 30605
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110124342 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба,поправена с последваща такава от Е. С. Асенова –
Здравкова ,ЕГН : 680530606816 срещу Сдружение „Българска федерация по
гимнастика“ЕИК : ********* ,с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на сумата в размер на 1 500лв.,представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 16 работни дни ,от които 1 ден за 2022год. и 15
дни за 2023год.,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане.
В исковата молба ищцата сочи ,че трудовото й правоотношение с ответника било
прекратено на основание чл.330,ал.2 ,т.6 от КТ вр. чл.195,ал.1 и чл.190,ал.1т,.2 от КТ.Твърди
,че не била използвала платен годишен отпуск за 2022год. от 1 ден и 15 дни ,платен годишен
отпуск за 2023год. или общо 16 работни дни.Сочи ,че
Сдружение „Българска федерация по гимнастика“ при ММС била извършила
прихващане за вземане в размер на 1500лв. и още 67,33лв., с нейно вземане в размер на
12020,25лв., като останала задължена за сумата от 365,08лв.Сочи ,че прихващането е
извършено в нарушение на чл.103 от ЗЗД във връзка с чл.105 от ЗЗД,предвид че двете
вземания не били едновременно изискуеми и ликвидни и неможели да се прихванат без
съгласие на единия кредитор.Претендира ,че ответното дружество й дължи сумата от
1 500лв. ,обезщетение за неизползваният платен годишен отпуск ,при прекратяване на
трудовото й правоотношение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от Сдружение
„Българска федерация по гимнастика“ЕИК : *********, който оспорва изцяло предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Сочи ,че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №
1/07.12.2023год. ,на основание чл.195,ал.1,вр. чл.190,ал.1,т.2 от КТ – поради неявяване на
служителя на работа за периода от 27.09.2023год. до 07.12.2023год.,с което е нарушена
разпоредбата на чл.190,ал.1,т.2 от КТ.Заповедта била връчена при отказ ,чрез изпращането й
с куриерска фирма Еконт ,с товарителница № 5300534343969,съответно било констатирано
неполучаването й от служителя.
Твърди ,че при прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнение ,на
основание чл.221,ал.2 от КТ ищцата дължала на работодателя обезщетение в размер на
едномесечното брутно трудово възнаграждение в размер на 1 500лв.
1
Сочи ,че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работодателя
дължал обезщетение в размер на 1202,25лв. за неизползван платен годишен отпуск по
чл.224,ал.1 и ал.2 от КТ за 1 ден за 2022год. и 15 дни за 2023год.
В тази връзка оспорва размера на претендираното от ищцата обезщетение по
чл.224,ал.1 от КТ от 1500лв.
Твърди ,че тъй като ищцата не била престирала труд от 27.09.2023год. до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение 07.12.2023год. ,то не й се дължало и трудово
възнаграждение.Затова и за работодателя възникнало вземане в размер на 1 500лв.
,обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ.Сочи и че с протокол от 05.01.2024год. бил извършил
прихващане на вземанията ,предвид че били налице всички предпоставки за това,като с
оглед на това ,двете насрещни вземания били погасени до размера на по-малкото от тях.
Предвид това моли съда да отхвърли предявения иск ,а в условията на евентуалност
,ако приеме ,че извършеното материално изявление за прихващане е незаконосъобразно то
прави възражение за съдебно прихващане на вземането на работодателя към ищцата в
размер на 1500лв. ,обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ ,с вземането му за сумата от
1202,25лв.,представляваща обезщетение по чл.224,ал.1 и ал.2 от КТ за 1 ден за 2022год. и 15
дни за 223год.Моли съда да постанови решение ,с което да установи основанието и размера
на двете насрещни вземания и да допусне съдебно прихващане на сумите ,до размера на по-
малката от тях.
Претендира и съдебни разноски.
Представя писмени доказателства ,които иска да се приемат при разглеждането на
делото.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
Предявен е осъдителен иск , с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ,за заплащането
на сумата от на 1 500лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 16 работни дни ,от които 1 ден за 2022год. и 15 дни за 2023год.,ведно със законната лихва
от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност
три материални предпоставки – 1) да е прекратено трудовото правоотношение; 2)
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години и 3) правото на отпуск да
не е погасено по давност – за което липсва възражение от ответната страна.
В случая ищецът носи тежестта да докаже ,че през исковия период е полагал труд
по трудово правоотношение,което е прекратено ,което не се оспорва от ответника и че за
този период е имал право да ползва платен годишен отпуск от 1 ден за 2022год. и 15 дни за
2023год. ,което също не се оспорва от ответната страна.В тежест на ищеца е да докаже и
размера на това обезщетение.
В тежест на ответникът е да докаже ползването на платен годишен отпуск от
страна на ищеца за процесния период ,респ. ,че е заплатил обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск – в случая че същото е погасено ,чрез извънсъдебно прихващане
,при което в негова тежест е да докаже ,че са налице предпоставките по чл.103 от ЗЗД –
ликвидност и изискуемост на двете вземания ,а така също и че е отправено изявление за
прихващане по реда на чл.104 от ЗЗД и е налице съгласие на служителя по чл.105 от ЗЗД
,което е спорно.
По предявеното в условията на евентуалност от ответника възражение за съдебно
прихващане ,в негова тежест е да докаже че е възникнало в негова полза вземане в размер
на 1 500лв. ,обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно : че е
2
налице прекратяване на безсрочно трудово правоотношение, поради дисциплинарното
уволнение на ищцата ,че е уговорен едномесечен срок на предизвестие ,както и размера на
последното брутно трудово възнаграждение на ищцата по чл.228 от КТ.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и писмения
отговор писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.10.2024год. в 10,35 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото!
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата
молба и писмения отговор на ответника писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3