Решение по дело №133/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Решение № 54/21.07.2022 г. по В.ч.н.дело № 133/2022 г.

МОТИВИ: Производството се движи по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с
чл. 436 от НПК.
С Определение № 129/11.05.2022 год., постановено по Ч.н.дело №
325/2022 год., К.йският районен съд е реабилитирал на основание чл.87 от НК
М.. С.. М.. от с.Ж., обл.К., по присъда, наложена му по Н.о.х.дело № 938/2016
год. по описа на Районен съд – К.. Със същото определение съдът е оставил
без уважение молбата на М.. С.. М.. за реабилитация по чл.87 от НК по
присъди, наложени по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на Районен съд –
К. и по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на Районен съд – К., като
неоснователна.
Против така постановеното определение е подадена частна жалба от
защитника на осъдения М.. С.. М.. от с.Ж., общ.К., обл.К. – адв.Д.Ш. от АК –
К., с която определението е обжалвано в частта му, с която е оставена без
уважение молбата на М.М. за реабилитация по съдебен ред за осъжданията му
по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на Районен съд – К. и по Н.о.х.дело №
401/2011 год. по описа на Районен съд – К.. Защитникът на осъденото лице
счита определението в тази част за неправилно – незаконосъобразно, поради
което моли същото да бъде отменено в посочената част, вместо което да бъде
постановено друго такова, с което да бъде постановена съдебна реабилитация
на молителят М. и за първите му две осъждания. Развива подробни
съображения в подкрепа на жалбата си, като твърди, че съгласно трайната
съдебна практика тригодишният срок по чл.87 от НК започва да тече от
изтичане срока на наложеното с последната присъда наказание, когато
присъдите са повече от една. В съдебно заседание защитникът на молителя
М.М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Молителят М.М.
също поддържа жалбата, като моли да бъде реабилитиран за всичките му
осъждания.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява
становище, че жалбата е основателна, а определението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част намира за
незаконосъобразно. Развива съображения, че трайната съдебна практика е
наложила извода, че когато дадено лице е осъдено с повече от една присъди,
тригодишния срок по чл.87 ал.1 от НК за реабилитация по съдебен ред тече от
изтърпяване на наказанието по последната присъда. Предлага
първоинстанционното определение да бъде отменено в обжалваната му част,
като бъде постановен съдебен акт, с който молителят М. бъде реабилитиран и
за първите му две осъждания по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на
Районен съд – К. и по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на Районен съд –
К., а в останалата му част определението да бъде потвърдено.
1

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, на основание чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл. от
НПК, и с оглед изложените оплаквания в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена
писмена молба от М.. С.. М.. от с.Ж., общ.К., обл.К., чрез защитника му –
адв.Д.Ш. от АК - К., с която осъденият М. е поискал на основание чл.87 от НК
съдебна реабилитация за осъжданията му с влезли в сила съдебни актове по
Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на РС – К., по Н.о.х.дело № 401/2011 год.
по описа на Районен съд – К. и по Н.о.х.дело № 938/2016 год.по описа на
Районен съд - К.. Молбата е била разгледана в открито съдебно заседание,
като с обжалваното определение, след анализ и оценка на събраните по
делото доказателства, съдът е реабилитирал молителя М.М. за осъждането му
по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на РС – К., и е оставил без уважение
молбата на М.М. за реабилитация за осъжданията му по Н.о.х.дело №
691/2010 год. по описа на РС – К., по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на
Районен съд – К..
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
С Присъда № 121/12.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело №
691/2010 год. по описа на РС - К., молителят М.М. е осъден за извършено на
16.04.2010 год. престъпление по чл.234 ал.1 от НК на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила, като присъдата е влязла в сила на 28.10.2010 год.
С Присъда № 84/16.06.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 401/2011
год. по описа на РС - К., молителят М.М. е осъден за извършено на 03.02.2011
год. престъпление по чл.234 ал.2 т.1 , във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда, на основание
чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил М.М. да изтърпи и отложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено му по
Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на Районен съд – К., при първоначален
„общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата е влязла в
сила на 14.10.2011 год.
С влязло в сила на 27.09.2016 год. Споразумение за решаване на делото
по реда на чл.381 и сл. от НПК по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на PC -
К., М.. С.. М.. е осъден за извършено 13.05.2016 год. престъпление по чл.234
ал.2 т.1 , във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 месеца, при първоначален „строг“ режим на
2

изтърпяване в затвор.
От приложената по делото Справка за съдимост на осъдения М.М. с рег.
№ 761/01.03.2022 год., издадена от РС – К., се установява, че наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено му с присъдата по
Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на РС – К. /чието ефективно изтърпяване
е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК с присъдата по Н.о.х.дело №
401/2011 год. по описа на РС - К./, М.. С.. М.. е изтърпял на 07.07.2012 год.;
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено му с
присъдата по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС – К., М.М. е изтърпял
на 25.04.2013 год., когато с определение по Ч.н.дело № 239/2013 год. по описа
на ОС – С. З. е постановено предсрочното му условно освобождаване досежно
остатъка от неизтърпяното наказание по посочената присъда, в размер на 6
месеца и 22 дни; а наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от
5 месеца М.. С.. М.. е изтърпял на 02.02.2017 год. Видно от същата справка за
съдимост, след цитираните три осъждания липсват данни молителят да е
извършвал престъпни деяния. По делото са представени и писмени и гласни
доказателства - положителна характеристика за молителя, доказателства за
липса на водени и налични наказателни производства срещу него, за липса на
публични задължения, както и свидетелски показания, всички сочещи на
негово добро поведение в периода след изтърпяването на наказанието по
последната му присъда.
За да постанови определението си, от правна страна
първоинстанционният съд е приел, че не са налице императивните
изисквания на чл.87 ал.1 от НК по отношение на осъждането на молителя М. с
присъдата по Н.о.х.дело № 691/2010 год по описа на РС - К., а именно - в
течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата по
посоченото дело наказание да не е извършил друго престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или с по - тежко наказание. Този извод съдът е
мотивирал с обстоятелството, че срокът на наложеното с присъда наказание
се счита изтекъл след изтичане на определения изпитателен срок, а в
настоящия случай именно в този изпитателен срок молителят е извършил на
03.02.2011 год. деяние, за което с присъдата по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по
описа на РС - К. на М. е наложено наказание „лишаване от свобода“, както и е
постановено изтърпяването на наложеното условно наказание „лишаване от
свобода“ по първата присъда. Поради това, първоинстанционният съд е счел,
че не е изтекъл тригодишния срок, изискуем от разпоредбата на чл.87 ал.1 от
НК по отношение на осъждането му по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа
на РС - К., поради което молбата за реабилитация на осъдения М. в тази част
е неоснователна и я е оставил без уважение. По аналогични съображения
първоинстанционният съд е намерил, че не са налице императивните
изисквания на чл.87 ал.1 от НК и по отношение на наложеното с присъдата по
Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС - К. наказание на М.М., което е
изтърпяно от него на 27.10.2013 год. Посочил е, че в този тригодишен срок,
който започва да тече от 27.10.2013 год., молителят М. на 13.05.2016 год. е
3

извършил престъпление, за което със споразумение по Н.о.х.дело № 938/2016
год. по описа на РС - К. му е наложено наказание „лишаване от свобода“,
поради което и за осъждането му по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на
РС - К. не може да се постанови съдебна реабилитация, тъй като в този
тригодишен срок е извършил ново престъпление с наложено наказание
„лишаване от свобода“. Съдът е посочил също, че за тези осъждания следва
да се изчака изтичането на законовите срокове по чл.88а от НК.
По отношение на осъждането на М.М. по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по
описа на РС – К., първоинстанционният съд е посочил, че определението за
одобряване на споразумението, с което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 5 месеца за престъпление, извършено на 13.05.2016
год., е влязло в сила на 27.09.2016 год., като същото наказание е изтърпяно на
02.02.2017 год. Приел е, че оттогава до настоящия момент за молителя М.
няма данни да е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или по -тежко наказание, при което е изтекъл 3 годишния срок по
чл.87 ал.1 от НК. Съдът е приел още, че през този период молителят М. е
имал добро поведение, като от деянието не са настъпили имуществени вреди,
които следва да бъдат възстановени. С оглед на това, първоинстанционният
съд е направил извода, че по отношение на това осъждане са налице
императивните изисквания на чл.87 ал.1 от НК, а именно - в течение на три
години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание /който в
случая е изтекъл на 02.02.2017 год./, осъденият М. не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по- тежко наказание.
Съдът е счел за налична и другата кумулативна предпоставка за съдебна
реабилитация по чл.87 от НК – осъденият да е имал добро поведение през
този период, като от престъплението не са нанесени имуществени вреди,
които следва да бъдат възстановени. С оглед на тези съображения
първоинстанционният съд е приел, че молбата на осъдения М.М. е
основателна в частта й по отношение на последно посоченото осъждане,
поради което и на основание чл.87 от НК е реабилитирал молителя за
осъждането му със споразумението по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на
РС - К..
Настоящата инстанция намира, че така постановеното от
първоинстанционния съд определение е неправилно – необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон, в частта му част, с която е
оставена без уважение молбата на М.. С.. М.. за реабилитация по съдебен ред
за осъжданията му с присъди по по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на
Районен съд – К. и по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на Районен съд –
К.. Това е така, по следните съображения:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
молителят М. е осъждан три пъти с влезли в сила съдебни актове, а именно: с
Присъда № 121/12.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по
описа на РС- К.; с Присъда № 84/16.06.2011 год., постановена по Н.о.х.дело №
401/2011 год. по описа на РС- К.; и със Споразумение от 27.09.2016 год. за
4

решаване на делото по реда на чл.381 и сл. от НПК по Н.о.х.дело № 938/2016
год. по описа на PC –К.. Първоинстанционният съд е направил обоснования и
законосъобразен извод, че по отношение на осъждането на М.М. със
споразумението от 27.09.2016 год. са налице предпоставките за съдебна
реабилитация по чл.87 ал.1 от НК – в тригодишния срок от изтърпяване на
наложеното наказание по това споразумение, а и до настоящия молителят М.
не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с
по-нежко наказание, както и че през този период молителят М. е имал добро
поведение, като от деянието не са настъпили имуществени вреди, които
следва да бъдат възстановени. С оглед на това, първоинстанционният съд е
реабилитирал молителя М. за това осъждане.
За да остави без уважение молбата на осъдения М.М. за реабилитация
за първите му две осъждания, първоинстанционният съд е приел, че в течение
на три години от изтичане на срока на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ /а в случая – в изпитателния срок на условното осъждане на М. по
първата присъда/ по всяка от двете присъди, М.М. е извършил друго
престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“, което представлява пречка
за реабилитация за всяко от тези осъждания по съдебен ред. Този извод на
първоинстанционния съд е незаконосъобразен – направен е в нарушение на
материалния закон. Това е така, тъй като логическото и систематическо
тълкуване на разпоредбата на чл.87 ал.1 от НК сочи на това, че когато
присъдите са повече от една, изискуемият от посочената разпоредба
тригодишен срок, в който лицето да не е извършило друго престъпление и да
е имало добро поведение, започва да тече от изтърпяване на наказанието по
последната присъда /респ. споразумение/, в случая – от 02.02.2017 год.
/когато е изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“, наложено на
осъдения М. със споразумението по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на
РС – К./, и който срок е изтекъл на 02.02.2020 год. Впрочем, в този смисъл е и
трайната, безпротиворечива и последователна практика на съдилищата по
приложението на нормата на чл.87 от НК. Следва да се отбележи в тази
връзка още, че възприемането на тезата на първоинстанционния съд би довела
да извода, че при хипотеза, аналогична на настоящата, никога не би могла да
бъде извършена съдебна реабилитация за такива осъждания, което е абсурдно
и очевидно противоречи на буквата и духа на закона. Поради същите
съображения, при такава хипотеза не би могла да настъпи и т.нар.
„абсолютна реабилитация“ по чл.88а от НК, каквото становище е изразил
първоинстанционният съд в мотивите към определението си, тъй като
настъпването и на пълната реабилитация по посочената законова уредба
законът свързва с изтичането на определен срок от изтърпяването на
наказанието, в който осъденият да не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че в случая са
налице предпоставките за съдебна реабилитация по чл.87 ал.1 от НК по
5

отношение на всички осъждания на молителя М.. С.. М.., а именно: в течение
на три години от изтичане на срока на наложеното наказание по последното
му осъждане /а и до настоящия момент/, осъденият М. не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание; а
така също същият е имал през този период добро поведение, като
същевременно при никое от престъпленията на осъдения М. няма причинени
вреди, които да подлежат на възстановяване.
Ето защо, следва определението на първоинстанционния съд да бъде
отменено в частта му, с която е оставена без уважение молбата на М.. С.. М..
за реабилитация по съдебен ред за осъжданията му с присъди по Н.о.х.дело №
691/2010 год. по описа на Районен съд – К. и по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по
описа на Районен съд – К., вместо което следва да бъде постановено решение,
с което да бъде реабилитиран молителя М.. С.. М.. за осъжданията му, както
следва: с Присъда № 121/12.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело №
691/2010 год. по описа на РС- К., влязла в сила на 28.10.2010 год., с която М..
С.. М.. е осъден за извършено на 16.04.2010 год. престъпление по чл.234 ал.1
от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила; и с Присъда № 84/16.06.2011
год., постановена по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС- К., влязла в
сила на 14.10.2011 год., с която М.. С.. М.. е осъден за извършено на
03.02.2011 год. престъпление по чл.234 ал.2 т.1 , във вр. с ал.1, във вр. с чл.28
ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване в затвор.
В останалата му част, с която на основание чл.87 ал.1 от НК е
постановена съдебна реабилитация на молителя М. за осъждането му по
Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на РС – К., определението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като правилно –
обосновано и законосъобразно.
Водим от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
6

Номер на акта:	54
Дата:	21 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия:	Деян Георгиев Събев

Дело:	20225100600133
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юни 2022 г.

Решение по дело №133/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите