№ 293
гр. гр. Добрич, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Ч***ве:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500677 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.435 ал. 2 т.6 от
ГПК по жалба рег.№ 10108/02.09.2022 год. на длъжника “***“ ООД,ЕИК ***
,от гр. С. срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение ,обективиран в постановление от 16.08.2022 год. по
изпълнително дело № 2022***0400283 на ЧСИ Д.И. с рег.№ *** на КЧСИ и
район на действие-района на Окръжен съд Добрич.
Жалбата е основана на оплаквания, че съдебния изпълнител не зачел
представено му влязло в сила съдебно решение по спор между страните ,в
който било установено, че договорената неустойка в документа по чл. 417 от
ГПК е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и по тази причина
незаконосъобразно отказал да прекрати производството по изпълнителното
дело. Независимо ,че съдебното решение касаело заповедно производство
,проведено от друг съд, а не този ,издал заповедите и изпълнителните листи
за вземанията, събирани от съдебния изпълнител , правопораждащите
изпълнителните основания и изпълняемо право бил и едни и същи-договорна
неустойка в договор за паричен заем от 12.12.2014 год.,като единствено
различен бил периода на забавата, за който се претендирала-по
1
изпълнителното дело за период следващ този, по отношение на който било
постановено съдебното решение ,поради което приложимо било
разрешението по т. 2 от тълкувателно решение №3/22.04.2019 год. по
тълкувателно дело № 3/2016 год. на ОСГТК на ВКС, че решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Взискателят “***“ АД,ЕИК ***,от гр. П. счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Излага доводи, че към
настоящия момент не бил постановен съдебен акт, с който договора за заем и
представени по изпълнителното дело заповеди за изпълнение и
изпълнителните листи, да са отменени или признати за подправени, поради
което не били изпълнени условията на чл.433 ал.1 т.4 от ГПК за прекратяване
на принудителното изпълнение .Със сила на пресъдено нещо се ползвало
само решението /неговия диспозитив/ по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска ,като предмет на делото
съобразно постановките на тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. по гр.
д.№ 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Частния съдебен изпълнител излага мотиви ,че обжалваното действие е
законосъобразно извършено. Представеното съдебно решение не покривало
изискванията на чл. 433 ал.1 т.4 от ГПК, ако и в мотивите му да бил направен
коментар за нищожност на договорна неустойка.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК от страна в
изпълнителното производство и срещу подлежащо на обжалвано действие
,поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Настоящото принудително изпълнение е отпочнало на дата 14.04.2021
год. първоначално по изпълнително дело № 20218340400094 на ЧСИ Е.Ю. с
рег.№ 834 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд С., продължено от ЧСИ
М.М. с рег.№ 831 и район на действие Окръжен съд Р. под нов №
20228310402153 , а считано от 13.05.2022 год. продължено от ЧСИ Д.И. с рег.
№ *** на КЧСИ и район на действие-района на Окръжен съд Добрич под нов
2
№ 2022***0400283.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителни листи, издадени въз основа на заповеди за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, както следва:
1./ изпълнителен лист № 8/07.01.2021 год. ,издаден на основание чл.404
т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК ,въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение
№ 5/07.01.2021 год. по ч. гр. д.№ 20203420101631/2020 год. на Районен съд С.
,с която “***“ ООД,ЕИК *** ,от гр. С. е осъдена да заплати на кредитора
“***“ АД,ЕИК ***,от гр. П. сумата от 178 850.00 евро ,представляваща
неустойка за забава по чл.2.3,/с/ и /d/ от договор за заем Бизнес кредит
“Сохо“-Клиентски № 913/12.12.2014 год. с нотариална заверка на подписите
№ 1089 и № 1090/12.12.2014 год. ,начислена за периода 28.10.2017 год.-
28.10.2018 год. ,както и сумата от 7 146.00 лв.-разноски по делото;
2./ изпълнителен лист № 91/25.02.2021 год. ,издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 101/25.02.2021 год. по ч.гр.д.№
20213420100232/2021 год. на Районен съд С. ,с която “***“ ООД,ЕИК *** ,от
гр. С. е осъдена да заплати на кредитора “***“ АД,ЕИК ***,от гр. П. сумата
от 178 850.00 евро ,представляваща неустойка за забава по чл.2.3 от договор
за заем Бизнес кредит “Сохо“,заедно със законната лихва ,считано от
23.02.2021 год. до окончателното плащане на задължението и сумата от
7 146.00 лв. разноски по делото.
Длъжникът не е подал възражение по чл.414 от ГПК и исковото
производство по чл. 422 ал.1 от ГПК не е било провеждано.
Правните последици от влязлата в сила заповед за изпълнение са
идентични с тези на влязлото в сила съдебно решение –така решение № 3 от
4.02.2022 год. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 год., IV год. ;определение № 214
от 15.05.2018 год. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 год., IV г. о. Влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Процесуалната преклузия по
отношение на фактите и доказателствата, настъпили, респ. известни, до
изтичане на срока за възражение, обуславя същото установително действие на
заповедта в отношенията между страните, каквото е предвидено в чл. 298 ал.
1 от ГПК по отношение на влязлото в сила съдебно решение. Изпълнителната
3
сила на двата акта е еднаква – чл. 405 ал. 1 от ГПК. От момента на връчване
на заповедта за изпълнение на длъжника става известна претенцията на
кредитора и от този момент той има възможност да се защити с всички
предоставени му от закона средства. Ако длъжникът не възрази в
определения срок след получаване на заповедта, същата ще влезе в сила и ще
добие силата и значението на подлежащото на изпълнение съдебно решение, с
което е потвърдено съществуването на съответното притезание, а
формираната СПН преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни
факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от която категория е възражението за недействителност на
договорна клауза.
Обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от
заповедния съд в случаите по чл. 415 ал. 5 ГПК и чл. 414а, ал. 4 и 6 ГПК, от
въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423 ал. 3 изр. 4
ГПК .
В случай, че искът за съществуване на вземането бъде отхвърлен с
влязло в сила решение, изпълнението се прекратява-така разпоредбата на
чл.422 ал.3 от ГПК.
Ако с влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на ГПК,
бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист или
този акт се признае за подправен, по реда на чл. 439 ГПК бъде установено, че
изпълняемото право не съществува или изпълнителният лист бъде обезсилен,
изпълнителното производство се прекратява -чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и 7 ГПК.
Нито една от тези хипотези не е била удостоверена от длъжника по
изпълнителното дело, като основание то да бъде прекратено, а представено
решение на Окръжен съд Добрич не може да обуслови приложението на
разпоредбата на чл.433 ал.1 т.4 от ГПК.
С решение № 260031/27.11.2020 год. по т.д.№ 72/2020 год. на Окръжен
съд Добрич са отхвърлени предявените от “***“ АД,ЕИК ***,от гр. П. срещу
“***“ ООД,ЕИК *** ,от гр. С. искове за установяване съществуването на
вземане в размер на 166 600 .00 евро, представляваща неустойка за забава
периода от 06.08.2016 год. до 12.07.2017 год.,присъдена със заповед №
4
1536/12.08.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и издадения към нея изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 2810/2019 год. на Районен съд Добрич ;за плащане на сумата от 6 516.83
лв.,представляваща пропорционална държавна такса за образуване на
заповедното производство и за плащане на сумата от 53.56
лв.,представляваща пропорционално юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство. Решението е било потвърдено с решение №
260120/24.06.2021 год. по в.т.д.№ 55/2021 год. на Апелативен съд Варна,
касационно обжалване на което не е допуснато с определение №
460/26.07.2022 год. по т.д.№ 2275/2021 год. на ВКС,I т.о.
Съдебното решение за отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК е влязло в
сила след стабилизиране на заповед за изпълнение № 5/07.01.2021 год. по ч.
гр. д.№ 20203420101631/2020 год. на Районен съд С. и заповед за изпълнение
№ 101/25.02.2021 год. по ч.гр.д.№ 20213420100232/2021 год. на Районен съд
С. и може да има за последици прекратяването по реда на чл.422 ал.3 от ГПК
само на изпълнението въз основа на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 2810/2019 год. на Районен съд
Добрич за събиране вземането, предмет на този иск. Съобразно т. 2 от
тълкувателно решение №3/22.04.2019 год. по тълкувателно дело № 3/2016
год. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право. Тази хипотеза би била приложима в
случай, че разгледания иск по чл.422 от ГПК е бил заявен като частичен и
след влизането в сила на решението на Добричкия окръжен съд бъде
предявен друг иск от кредитора и взискател “***“ АД,ЕИК ***,от гр. П.
срещу длъжника “***“ ООД, за вземане, основано на същия договор за
заем .В този смисъл не е от значение довода на длъжника, че вземането за
неустойка ,събирано по изпълнителното дело било за период на забава
,следващ периода на забавата, посочен в съдебното решение. От значение е
,че констатациите в съдебното решение във връзка с нищожността на
договорна клауза са направени след като са стабилизирани заповедите за
изпълнение, т.е. при настъпила преклузия по отношение възражение за
действителността на договорната клауза, поради което и не могат да бъдат
5
основание за прекратяване на принудителното изпълнение.
По изложените съображения,отказа на ЧСИ да прекрати
принудителното изпълнение е законосъобразно извършено действие и
жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег.№ 10108/02.09.2022 год.,подадена от
длъжника “***“ ООД,ЕИК *** ,от гр. С. срещу отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение ,обективиран в
постановление от 16.08.2022 год. по изпълнително дело № 2022***0400283
на ЧСИ Д.И. с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие-района на Окръжен
съд Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Ч***ве:
1._______________________
2._______________________
6