№ 39
гр. Габрово , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100337 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от М. В. М., лично и в качеството си на майка на малолетното
дете В.Ф.Ц., против Ф. М. Ц..
В молбата се твърди, че молителката и ответника живели във фактическо
съпружеско съжителство до края на м. октомври 2020 г. От връзката си имат две
малолетни деца - В.Ф.Ц., родена на 01.02.2015 г. и В.Ф. Ц., роден на 14.01.2017 г.
Докато живели заедно с ответника, той системно упражнявал физическо и психическо
насилие върху молителката, включително и пред двете им деца. През месец октомври
2020 г. молителката и двете деца се изнесли на квартира.
Въпреки раздялата, ответникът продължил да преследва, да заплашва и да
тормози молителката под най-различни форми, в това число и пред децата им.
Ответникът имал такова поведение и спрямо детето В..
На 26.01.2021 г., пред сградата на Банка "ОББ" ответникът залял молителката с
чаша кафе от автомат, тъй като му отказала да се съберат отново да живеят заедно.
На 29.01.2021 г. ответникът й се обадил по телефона и пожелал да вземе детето В.,
но казал, че няма да вземе В.. Молителката трябвало да отиде с двете деца на неговия
адрес, тъй като нямало къде да остави сина им. Във входа на блока В. се разплакала,
1
защото не искала да ходи без братчето си и тогава ответникът я зашлевил през лицето.
Молителката се намесила в нейна защита, след което той я скубал и дърпал за косата.
В. бил навън в колата и не видял какво се случва.
На 06 и 07.02.2021 г. ответникът заплашвал молителката по телефона, че ще влезе
у дома с вратата и ще я счупи, че ще й счупи ръцете и краката, че ще набие хората,
които й помагат и ще подпали гумите на колите им.
На 10.02.2021 г. ответникът взел В. и заедно с нея отишъл да подаде поредната
жалба срещу молителката в „Закрила на детето"'. Обадил й се по телефона и я наричал
с нецензурни епитети. Отправил към нея заплаха, че ще я разсипе и ще й вземе децата.
На същата дата, в разговор по телефона с детето В., й казал да каже на молителката, че
е инкубатор за деца и да направи още 6-8 деца като майка си. Агресията, заплахите и
обидите към молителката не спират, често те са в присъствието на детето В., което се
използва от ответника да препредава обидни квалификации за майката или е
принуждавано да дава обяснения как тя живее, а при случката на 29.01.2021 г. тя
директно станала обект на грубо физическо насилие, което нямало нищо общо с
възпитателните мерки от страна на родител към дете и което не е провокирала с нищо.
Поради изложеното молителката моли съда да издаде заповед за защита, с която
да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и
детето В.Ф.Ц., и да му забрани да се приближава до тях двете, до жилището им,
местоработата на молителката и детската градина на детето В., както и до местата им за
социални контакти и отдих, при условия, определени от съда, за срок от 18 месеца,
ведно с всички законни последици от това.
В с.з. молителката не се явява. От нейно име адвокат Даначева поддържа молбата
и излага съображения за уважаването й.
Ответникът също не се явява лично в с.з. От негово име се явява редовно
упълномощеният му процесуален представител адвокат Даниел Ников, който оспорва
молбата, като заявява че изложеното в нея не отговаря на истината, в не се съдържат
много логически противоречия.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, а се установява и от представените
удостоверения за раждане, че М.М. и Ф.Ц. са живели на съпружески начала, като имат
две общи деца - В.Ф.Ц., ЕГН:**********, родена на 01.02.2015 г. и В.Ф. Ц.,
ЕГН:**********, роден на 14.01.2017 г.
2
Към молбата е приложена декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, в която молителката е
декларирала следните упражнени спрямо нея действия на домашно насилие от страна
на ответника:
На 26.01.2021 г., пред сградата на Банка "ОББ" ответникът залял молителката с
чаша кафе от автомат, тъй като му отказала да се съберат отново да живеят заедно. На
29.01.2021 г. ответникът скубал и дърпал за косата молителката, а детето В. зашлевил
през лицето. На 06-ти и 07-ми февруари 2021 г. ответникът заплашил молителката по
телефона, че ще влезе у дома й с вратата и ще я счупи, че ще й счупи ръцете и краката,
че ще набие хората, които й помагат и ще подпали гумите на колите им. На 10.02.2021
г. в присъствието на детето В. ответникът се обадил на молителката по телефона и я
наричал с нецензурни епитети. Отправил към нея заплаха, че ще я разсипе и ще й
вземе децата. На същата дата, в разговор по телефона с детето В., й казал да каже на
молителката, че е инкубатор за деца и да направи още 6-8 деца като майка си.
Видно от представената служебна бележка, детето В.Ф.Ц. посещава Детска
градина "Мики маус" в гр. Габрово.
От приложеното свидетелство за съдимост на ответника е видно, че същият е
реабилитиран.
От изисканата и приложена по делото преписка с № 173900-8223/02.06.2020 г. по
описа на РУ Габрово се установява, че същата е образувана първоначално в РУ В.
Търново по повод сигнал от М.М. за това, че на 30.05.2020 г. й е нанесен побой от
лицето, с което живее на семейни начала - Ф. М. Ц.. В справката за извършената
проверка е посочено, че молителката е заявила, че впоследствие е оправила
отношенията си с ответника. На Ф.Ц. е съставен приложения протокол за
предупреждение по чл. 65 от ЗМВР - да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М..
Видно от приложеното гр.д. № 1167/2011 г., на основание постановено по делото
влязло в сила решение спрямо ответника е издадена заповед за защита, с която са
наложени ограничителни мерки в защита на М.М. Ц.а и С.И.Г.. Видно от приложеното
гр.д. № 2363/2017 г. на РС Габрово, същото е образувано по молба на М.М. с искане за
издаване на заповед за защита спрямо ответника, но е прекратено поради оттегляне на
молбата от нейна страна.
От изготвения във връзка с делото социален доклад се установява, че
понастоящем децата В. Ц.а и В. Ц. се отглеждат от майката М.М. в гр. Габрово, като
понастоящем детето В. е временно при бащата. При разговор с детето В., то
потвърдило, че на посочената в молбата и декларацията дата - 29.01.2021 г., ответникът
3
й ударил шамар. Заявила, че това е единственият подобен случай. В доклада е
отразено, че детето е привързано към баща си и желае да се вижда с него и посещава
жилището, в което той живее. Отразено е, че по времето, когато двамата родители са
живели заедно, детето В. нерядко проявявало агресивно поведение, често била
тревожна, изнервена и видимо недоспала.
Останалите доказателства не следва да се обсъждат, тъй като не са относими към
предмета на доказване.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Законът предвижда няколко кумулативни предпоставки, при наличието на които
могат да бъдат постановени предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки за защита от домашно
насилие, а именно – извършен акт на насилие от лице, което се намира с пострадалия в
някоя от връзките, посочени в чл. 3 от ЗЗДН, с цел да се въздейства върху физиката или
психиката на пострадалия по начин, поставящ го в подчинено положение. В настоящия
случай тези предпоставки са налице.
Безспорно се установява, че молителката и ответникът са живели на съпружески
начала и имат две общи деца, с оглед на което молителката е активно легитимирана да
търси защита за себе си и детето В. по смисъла на чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, а Ф.Ц.
е пасивно легитимиран като ответник по молбата.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
При съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до извода, че следните
действия на ответника представляват актове на емоционално и физическо насилие
спрямо молителката: на 26.01.2021 г. - чрез заливане с чаша кафе; на 29.01.2021 г. -
чрез скубане и дърпане на косата; на 06-ти и 07-ми февруари 2021 г. - чрез отправени
заплахи по телефона, че ответникът ще влезе у дома на молителката с вратата и ще я
счупи, че ще й счупи ръцете и краката, че ще набие хората, които й помагат и ще
подпали гумите на колите им; на 10.02.2021 г. - чрез отправяне на нецензурни епитети
и заплаха, че ще я разсипе и ще й вземе децата.
Установиха се и осъществени от страна на ответника актове на домашно насилие
спрямо детето му В., както следва: На 29.01.2021 г., в негово присъствие ответникът
4
скубал и дърпал за косата молителката, а детето В. зашлевил през лицето. На
10.02.2021 г. в присъствието на детето В. ответникът се обадил на молителката по
телефона и я наричал с нецензурни епитети. Отправил към нея заплаха, че ще я разсипе
и ще й вземе децата. На същата дата, в разговор по телефона с детето В., й казал да
каже на молителката, че е инкубатор за деца и да направи още 6-8 деца като майка си.
Тези действия на ответника покриват предвидените в легалното определние на
чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН признаци на психическо и емоционално насилие върху дете,
съгласно която за такова се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. В случая се установи, че детето е станало свидетел на осъщественото
спрямо майка му домашно насилие, а спрямо него е осъществен и пряк акт на
физическо насилие, изразен в удряне на шамар.
Гореописаните актове на домашно насилие се установяват основно от
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН. Съгласно чл. 13, ал.
3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона съставлява достатъчно доказателство
за основателност на молба за защита по реда на същия закон. С оглед спецификата на
отношенията предмет на разглеждане в процеса, жертвата на домашно насилие може
да доказва факта на това насилие и само с декларацията. Ответникът е този, който
следва да обори доказателствената сила на декларацията и да установи, че не е
извършил описания в нея акт на домашно насилие, което не беше сторено от него.
В настоящия случай, изложените в декларацията факти се подкрепят от
отразеното в социалния доклад събеседване с детето В., което пред социалните
работници е потвърдило упражненото спрямо него физическо насилие. От доклада се
установява и отражението, което са оказали върху детето влошените отношения между
родителите във времето - то се стресирало и само било склонно да проявяви агресия.
Тъй като съдът приема, че гореописаните действия на ответника покриват
признаците, посочени в чл. 2 от ЗЗДН, намира и че са налице предпоставките, визирани
в закона, за постановяване на предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки за защита по
отношение на молителката М.М. и детето В. Ц.а, а именно – извършен акт на насилие
от лице, което се намира с пострадалите лица във връзката, посочена в чл. 3, т. 1, т. 3 и
т. 4 от ЗЗДН.
По отношение на конкретните мерки, които следва да се определят спрямо
ответника, съдът намира, че са налице предпоставки за определяне на поисканите от
молителката мерки, предвидени в чл. 5, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно - задължение
за въздържане от домашно насилие спрямо молителката и детето В., както и забрана да
се доближава до тях, жилището, в което живеят, местоработата на майката, детската
градина, която посещава детето, местата им за социални контакти и отдих на по-малко
5
от 100 метра. Съдът ще постанови тази мярка да не се прилага в случаите, когато
двамата съпрузи следва да участват като страни в съдебни заседания по водените
между тях дела, както и в случай на осъществяване на постановени от съд лични
контакти между единия родител и детето в присъствието на другия родител.
Като взема предвид тежестта на акта на домашно насилие и обстоятелствата, при
които е извършен, съдът счита, че мярката за защита по чл. 5, ал.1 т. 3 от ЗЗДН трябва
да бъде наложена за срок от една година, считано от издаването на заповедта за защита.
Тези мерки съдът приема за адекватни такива, които ще доведат до постигане на
целите, предвидени в закона, и ще се даде в максимална степен защита на пострадалите
лица.
На основание чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и
задължителната кумулативна санкция - глоба в минимален размер от 200,00 лева.
На основание чл. 21, ал. І от ЗЗДН органите на РУ – Габрово следва да следят за
изпълнението на заповедта, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал
нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, в тежест на ответника следва да бъде
възложена държавната такса по делото в размер на 25 лв., платими по сметката на
Габровски районен съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ ,
извършено на 26.01.2021 г., на 29.01.2021 г., на 06.02.2021 г., на 07. 02.2021 г. и на
10.02.2021 г. от Ф. М. Ц., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 16, вх.
А, ет. 4, ап. 19, по отношение на М. В. М., ЕГН:********** и детето В.Ф.Ц.,
ЕГН:**********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Ф. М. Ц., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*******" №
16, вх. А, ет. 4, ап. 19, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
М. В. М., ЕГН:********** и детето В.Ф.Ц., ЕГН:**********, двете с адрес гр. Габрово,
ул. "*********" № 47, на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Ф. М. Ц., ЕГН:**********, да приближава М. В. М.,
6
ЕГН:********** и детето В.Ф.Ц., ЕГН:**********, двете с адрес гр. Габрово, ул.
"*********" № 47, дома им на посочения адрес, местоработатата на М. В. М. и
детската градина на В.Ф.Ц., както и местата им за социални контакти и отдих, на по-
малко от 100 /сто/ метра за срок от 1 /една/ година, считано от датата на
постановяване на настоящото решение, с изключение на случаите, в които Ф. М.
Ц. и М. В. М. следва да участват като страни в съдебни заседания по водени между тях
дела, както и в случаите на осъществяване на постановени от съд лични контакти
между единия родител и детето, на осн. чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за защита, като на осн. чл. 20
ЗЗДН, заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
НАЛАГА на Ф. М. Ц., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 16,
вх. А, ет. 4, ап. 19, с адрес гр. Габрово, ул. „********” № 8, глоба в полза на държавата
в размер на 200 /двеста/ лева, платима по сметка на Габровския районен съд.
ОСЪЖДА Ф. М. Ц., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "*******" № 16,
вх. А, ет. 4, ап. 19, да заплати по сметка на Районен съд Габрово държавна такса в
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, както и 5,00 /пет/ лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в 7-дневен срок от
обявяването му на страните – 19.03.2021 г.
Преписи от решението и заповедта да се изпратят на РУ на МВР Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7