М О Т И В И
Обвинението срещу подс.М.Н.И. е по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК за това, че на 14.12.2018г., в гр.Стара Загора, се е заканил с убийство на другиго
– Д.Г.Д., като опрял нож в главата ѝ с думите - „Ще ти
отрежа ухото, ще те заколя
и нарежа цялата на малки парчета!“,
както и като опрял в главата на Д. дулото на
боен пистолет марка „Макаров“, калибър 9х18, с думите - „Ако кажеш на
някого за случилото се ще
намеря начин да те убия!
Нищо няма да ме спре
да те намеря
и да те убия!“,
и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването
му.
Подсъдимият в с.з. не се признава
за виновен. Защитникът му– адв. Р.– пледира
за оправдателна присъда, поради липса на извършено
престъпление и недоказаност
на обвинението.
Пострадалата Д.Г.Д. бе конституирана като частен обвинител в процеса с повереник адвокат Б. .
Частният
обвинител чрез повереника си поддържа обвинението.
Представителя на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з.
поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
От събраните по
делото доказателства установени с доказатествени средства – показанията на свидетелите , писмени, експертните заключения, обясненията на подсъдимия – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдиимят
М.И. и пострадалата Д.Д. са бивши съпрузи.
Сключеният през 1997г. граждански брак бил прекратен през 2001 г.и св. Д.
заедно със сина си живеели на квартира.
През 2012г. въпреки СР за развод пострадалата Д. заживяла на съпружески
начала / фактическо съжителство / с подс. И. в
домът му, находящ
се в гр.Стара Загора, ул.“Майор Таньо Кавалджиев“ № 38, вх. „Б“, ет.1, ап. № 1.
В периода от 12 до 14.12.2018г. св. Д. отишла на екскурзия в Република
Турция , която била организирана и с поети разходи от работодателя ѝ. По
време на екскурзията пострадалата на няколко пъти се опитала да се свърже с подс. И., както той искал, но същият не си вдигал телефона,
не ѝ отговорил и не я набрал по-късно. Тя споделила със св.В.И. / тя също
била на екскурзията в Турция / – нейна
приятелка и колежка, че когато се върне в Р.България ще бъде пребита или убита
от подсъдимия, тъй като не можела да се свърже с него по телефона.
През деня на 14.12.2018г. пострадалата Д. се прибрала в дома си, находящ се на ул.“Майор Таньо Кавалджиев“ № 38, бх.“Б“, ет.1, ап. № 1, в гр.Стара Загора , където живеела
на сдъпружески начала с подсъдимия. Около 20,30-21,00
часа се прибрал и подс. И.. Последният почти веднага
започнал да обижда пострадалата. След това ѝ нанесъл няколко удара с
юмрук (свита длан) в окосмената част на главата. Ударите били силни и тя
паднала на земята, а главата започнала да я боли. Тъй като знаел, че
пострадалата е вярваща християнка и в момента е в период на „пости“, и тъй като
желаел да я унижи, продължил да я удря по главата и въпреки молбите ѝ с
бой я принудил да яде местни продукти – луканка и баклава. След това подс. И. хванал св. Д. с лявата си ръка за косата и
започнал да удря главата ѝ (в окосмената и част) в мебелите в стаята,
като я влачел по земята. Нанасял и също така удари с крака по хълбоците и в
корема.
Подс. И.
довлякъл св. Д. до масата и взел от там с дясната си ръка ножа, с който малко
преди това бил нарязал луканката и който бил с острие дълго около 15
сантиметра. Веднага след това опрял ножа в главата и с думите – „Ще ти отрежа
ухото, ще те заколя и нарежа цялата на малки парчета!“. Веднага след това подс. И. пуснал ножа на земята, извадил личния си боен
пистолет марка „Макаров“, калибър 9х18, и опрял
дулото му в главата на св. Д. с думите – „Ако кажеш на някого за случилото се
ще намеря начин да те убия! Нищо няма да ме спре да те намеря и да те убия!“.
Отправената ѝ с думи и действия закана за убийство пострадалата
възприела като сериозна и същата възбудила силен и основателен страх за
осъществяването ѝ. Последната плачела и се молела на подс.
И. да я остави, като се съгласявала с всичко казано и поискано от него. Св. Д.
паднала и останала да лежи и да плаче на пода в стаята.
През цялата нощ св. Д. изпитвала
силни болки в главата и тялото, гадело ѝ се .Около 09,00 часа на
следващия ден / 15.12.2018г./, пострадалата излязла от дома си, за да изпълни
някои поръчки от работодателя си и да отиде на църква, при което, около 10,00
часа, поради травмите от нанесения ѝ побой ѝ станало много лошо,
започнало да ѝ се вие свят и паднала на земята в близост до ъгъла на
ул.“Г.С.Раковски“ и ул.“Св.Княз Борис 1-ви“ в гр.Стара Загора. Тя била видяна
малко по-късно от св.К.Б. ***, който оказал спешна помощ на място и след като
успял да стабилизира състоянието на пострадалата я транспортирал с личния си
автомобил до „Спешен център“ при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“
гр.Стара Загора. Пострадалата била настанена за лечение в отделението по
„Неврохирургия“.
Описаната фактическа обстановка, която съответства на фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт се установява
от показанията на свидетелите Д. Д., П. С., К. Б., В. И., П. Г., Я. Г.,
протокол за обиск и изземване, Заповед за незабавна защита.
Видно от експертното заключение на съдебномедицинска
експертиза на живо лице по писмени данни (№ 48/ 16.02.2019г. – л.92-95), което
в с.з. се поддържа от вещото лице д-р П. на пострадалата Д.Д.
са били причинени отоци по окосмената част на главата, контузия на
главата, шията и таза и мозъчно сътресение.
Видно от експертното заключението на съдебномедицинска
експертиза на живо лице (№ 310/15.12.2018г. – л.60), което в с.з. се поддържа
от вещото лице д-р П. на Д.Д. са били причинени отоци
по окосмената част на главата довели до болка.
Видно от експертното заключение на съдебномедицинска
експертиза на живо лице (№ 311/15.12.2018г. – л.65), което в с.з. се поддържа
от вещото лице д-р П. при огледа на тялото на подс. М.И.
е установена повърхностна прорезна рана по гърба на
четвъртия пръст на лявата ръка с дължина 1 сантиметър. Установеното травматично
увреждане добре отговаря да е получено от действието на предмет с режещ ръб и
може да бъде получено от действието на нож – при боравене с такъв.
Видно от
експертното заключение на комплексна психолого-психиатрична
експертиза (л.113-126), което в с.з. се поддържа от вещите лица при
пострадалата Д.Г.Д. е настъпило посттравматично стресово разстройство, коморбидно съчетано с разстройство в адаптацията, довело до
значими емоционални, когнитивни и поведенчески промени. Отчита се частична
редукция на болестната симптоматика, но същата остава умерено изразена и
рефлектира върху цялостното личностово и социално
функциониране на пострадалата. Д.Г.Д. е психически годна да участва в
наказателното производство, могла е правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите, имащи значение за делото, както и да дава достоверни
обяснения за тях. При извършване на престъплението срещу нея пострадалата е
била психически годна да разбира свойството и значението на извършеното спрямо
нея, като при Д. е настъпило състояние на страх, изводимо от процесното деяние.
Показанията на св.Д. Д.
, които по същество са преки доказателствени средства
относно обстоятелствата свързани с отправените закани / с думи и действия / и
нанесеният и побой са в пълно съответствие с експертните заключения на
съдебно-медицинските експертизи / № 48/16.02.2019 г. и № 310/15.12.2018 г. / ,
които потвърждават получените телесни увреждания – отоци по окосмената част на
главата, контузия на главата, шията и таза и мозъчно сътресение. – установени и
с показанията на пострадалата.От експертните заключения и разпита на вещото
лице в с.з. се установява, че установените телесни увреждания са с давност от
максимум 48 часа преди прегледа / 15.12.2018 г. / и не е изключено да са
получени по начина описан от св. Д. – от действието на твърд и тъп предмет.
Следователно
установените телесни увреждания, тяхната давност и начина на причиняването им /
установени от показанията на свидетеля и експертинте
заключения / изключват тезата на защитника, че същите могат да са получени
преди датата на деянието при самонараняване.
Установените наранявания по тялото на подс. И.
с експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза № 311/15.12.2018 г.
освен, че потвърждават показанията на св. Д. / за заканата с ножа и за
нанесените и телесни увреждания / установяват , че именно подс.
И. е автор и извършител на деянието, а така също доказват и обстоятелството ,
че е използвал като средство нож.
Показанията на св. Д. в частта на отправените закани / с думи и
действия /, възприемането им и възбуждането на основателен страх се
потвърждават и от експертното заключение на
комплексна психолого-психиатрична експертиза .
Възприетите от пострадалата закани за убийство и установени с нейните показания
са довели до посттравматично стресово разстройство, коморбидно
съчетано с разстройство в адаптацията, довело до значими емоционални,
когнитивни и поведенчески промени, което се установява от изводите на
експертното заключение.
Показанията на св. Д. косвено се потвърждават и от показанията на
свидетелите В. И. и К. Б.. Първата / св. И. / установява направени изявления от
пострадалата свързани с нейни опасения преди деянието ,а така също установява и
какво е било нейното състояние след деянието когато я посетила в болничното
заведение/, а последният / св. Б. / установява какво е било състоянието на
пострадалата непосредствено след деянието.Установените от тези свидетели
телесни увреждания на пострадалата, нейното емоционално и психическо състояние
съответстват напълно с експертните заключения на СМЕ и комплекщсната
психолого-психиатрична експертиза.
Следователно показанията на св. Д. из цяло кореспондират с останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите,
експертни заключения, писмени доказателства. Те не съдържат никакво
противоречие по между си, а напротив – кореспондират из цяло по между си и
взаимно се допълват, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира
безрезервно.Това налага извода, че тези доказателствени
средства установяват доказателства ,
които образуват едно хомогенно цяло и установяват посочената по-горе фактическа
обстановка, което я прави доказана по несъмнен и безспорен начин.Липсват
доказателства, които да я поставят под съмнение или опровергават.
В обясненията си подс. И. твърди, че не е отправял никакви закани към
пострадалата и не е нанасял никакъв побой,
описва случилото се в процесната вечер като
един нормален разговор между двамата и умело спестява всички факти и
обстоятелства имащи отношение към състава на престъплението в което е обвинен.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия И. не
се подкрепят пряко или косвено от нито едно доказателствено
средство / показанията на свидетелите, писмени, експертните заключения/ . Същите се явяват изолирани от останалия доказателствен материал.
От друга страна на фона на
направеният по-горе анализ на доказателствените
средства / показанията на свидетелите,
писмени, експертните заключения/ , които
из цяло кореспондират по между си опровергават обясненията на подсъдимия по
категоричен начин от една страна и от друга установяват възприетата от съда
фактическа обстановка.
Следователно обясненията на
подсъдимия И. са изолирани от доказателствения
материал и опровергани, което ги прави неубедителни и съдът не ги кредитира с
доверие. Същите по същество са една защитна позиция, на която той има право.
Възраженията на защитата за
несъответствие относно вида на травмите и че същите могат да са с давност от
преди деянието / последното бе обсъдено по-горе/ са неоснователни. Причинените
травматични увреждания не са елемент от състава на престъплението, но тяхното
наличие независимо какви точно са и къде са само потвърждават упражненото
физическо насилие спрямо пострадалата. Подобни възражения по никакъв начин не
могат да опровергаят обстоятелствата свързани с отправените закани и не могат
да станат повод за промяна на направените изводи.
Имайки предвид изложените до тук
мотиви съдът приема за безспорно
установена и доказана по несъмнен начин
фактическата обстановка посочена по-горе в мотивите и обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Същата дава основание
да се направи единствено възможният
извод относно главният факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е
неговият автор / и да се приеме, че подсъдимият И. е осъществил от обективна
и субективна страна при условията на релна еднородна съвкупност състава на чл.
144, ал. 3 във вр.с
ал. 1 НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .
Субект на наказателната отговорност може да бъде всяко наказателно
отговорно лице.
От обективна страна съставът не престъплението изисква изпълнително
деяние заканване с престъпление против личността на другиго, заканване с
престъпление против имота на другиго, заканване с престъпление против личността
на ближни, заканване с престъпление против имота на ближни – изпълнителни
деяния в съотношение на алтернативност.
Необходимо е да са осъществени и обективните признаци – заканването да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с личната
свобода на гражданите.
Видно от експертното заключение на
комплексна психолого-психиатрична експертиза
(л.128-145), което в с.з. се подддържа от вещите лица
към момента на деянието подс. И. е могъл да разбира
свойството и значението на извършените от него действия и да ръководи
постъпките си, не страда от психично и/или ментално заболяване, може да участва в наказателния
процес , което дава основание да се приеме, че е вменяем
и годен субект на НО съгласно чл. 31, ал. 1 НК..
Подсъдимият И. по отношение на пострадалата Д.
е осъществил изпълнителното деяние
закана с убийство – извършил е поредица от действия представляващи деяния /
система от физически и механически движения извършени под контрола на
съзнанието / покриващи изпълнителното деяние -
извадил е пистолет, насочвал го е срещу пострадалата , опрял е нож до
главата на пострадалата отправял е думи че ще и отрежа ухото, ще
е заколи и нареже цялата
на малки парчета, че ще намери начин да я убие.
Всички
тези действия , с които е осъществено изпълнителното деяние биха могли да
възбудят основателен страх.В конкретният случай те са възприети пряко и
непосредствено от пострадалата и дори са възбудили основателен страх / достатъчно е само да могат да възбудят основателен страх /.И този страх е бил
напълно основателен тъй като подсъдимият е имал обективната възможност да
изпълни заканите си – били са само двамата в стаята / майката на подсъдимия е
била в другата стая, възрастна е и не е чувала /, подсъдимият е имал средствата
с които може да изпълни заканите си – нож, пистолет , а е притежавал и нужната
физическа сила. Този извод за възникналия основателен страх се потвърждава по
несъмнен начин от ексдпертното заключение на
комплексната съдебно-психолого-психиатрична
експертиза / по-горе бяха посочени изводите на вещите лица/.
Макар и да няма изискване за осъществяване на състава на чл. 144, ал. 3
във вр. с ал. 1 НК пострадалият да се е уплашил в
конкретният казус пострадалата е била в състояние на уплаха, тревожност и страх / експертно заключение на комплексна съдебно-психолого-психиатрична
експертиза /.
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От субективна страна съставът на перстъпхлението
изисква пряк умисъл.
От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия И. следва извода, че
към момента на деянието е действал
с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Той е знаел и съзнавал съдържанието на отправяните
закани, подплатил ги е с конкретни действия / насочване на пистолет, нож,
вербална атака /, преследвал е конкретна пряка цел – да възбуди
страх у
пострадалата , която цел е успял и да
реализира.
Изложените до тук мотиви
дават основание на съда да
приеме, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 144,ал. 3 във вр. с ал. 1 НК , поради което следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието за съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно минало, липсата на негативни
характеристични данни за други деяния / извън отношението му към пострадалата Д.
/ , а като отегчаващи
– условията на време
, място и обстановка /престъплението е
извършено в семейното жилище, в тъмната част на денонощието, които
обстоятелства са засилвали основателния страх от осъществяването на заканата и
на практика пострадалата е била лишена от възможност да потърси помощ/,
проявената упоритост при извършването на престъплението / заканите са отправяни
с думи, които са били потвърждавани и с действия, упражнено и физическо
насилие/, настъпилите допълнителни обществено опасни последици / пострадалата е
била унижавана, наложило се е лечение в болнично заведение,пострадалата е
изпаднала в психически срив – експертно заключение на съдебно-психолого-психиатрична
експертиза /. Всички тези обстоятелства характеризират деянието като такова с
изключително висока степен на обществена опасност в сравенние
с други подобни случаи на деяния от същия вид.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства под средния размер / 3 г. / , но значително над минимума / с оглед наличието на множество
отегчаващи вината обстоятелства / в близост до средния размер и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален общ режим.
На
основание чл. 59, ал. 1 НК изтърпяното до момента наказание по МН „ Задържане
под стража „, считано от 15.12.2018 г. следва да се зачете.
Чистото
съдебно минало на подсъдимия и размера на наложеното наказание / под 3 години лишаване
от свобода / даде повод на съда да обсъди възможността за приложение на чл. 66 НК.
Принципът е, че целите на наложените наказания се постигат чрез
ефективното им изтърпяване / Р 526/96 г. на ВКС на РБ /.
В
конкретният случай извършеното деяние се отличава с изключително висока степен на
обществена опасност в сравенние с други подобни
случаи на деяния от същия вид - престъплението е извършено в семейното жилище,
в тъмната част на денонощието, които обстоятелства са засилвали основателния
страх от осъществяването на заканата и на практика пострадалата е била лишена
от възможност да потърси помощ, проявена е
упоритост, агресия и жестокост при извършването на престъплението /
заканите са отправяни с думи, които са били потвърждавани и с действия,
упражнено е и физическо насилие/, настъпили са допълнителни обществено опасни
последици / пострадалата е била унижавана, наложило се е лечение в болнично
заведение,пострадалата е изпаднала в психически срив/. Начинът на извършване на
деянието и неговата висока степен на обществена опасност характеризират и дееца
като такъв с висока степен на обществена опасност. Същият не проявява никаква
критичност към извършеното деяние и близо седем месеца след извършването му не
е осъзнал и оценил своите действия.
Всички тези обстоятелства дават основание
на съда да приеме, че за постигане целите
на наложеното наказание и преди всичко за поправянето
на осъдения същото следва да се
изтърпи ефективно, поради което не е налице изключението за приложение института на условното
осъждане и отрлагане изпълнението на наложеното накаазние на основание чл. 66, ал.
1 НК .
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл. 53, ал. 1 б. „ А „ НК вещите
послужили за извършвавето на престъплението - 1 бр. боен пистолет марка „Макаров“, калибър 9х18, с № ВА
392228, 3 броя пълнители (магазини) за пистолет
Макаров калибър 9х18 с поставени в тях 22 броя патрони калибър
9х18, от които: 8 броя бойни с червен на цвят кант – в единия от пълнителите, 8 броя бойни със зелен на
цвят кант – във втория от пълнителите, и 6 броя стоп патрони с бял на
цвят връх – в третия пълнител - намиращи се на съхранение в Служба „КОС“ при Второ РУ –
Стара Загора – следва да се отнемат в полза на държавата.
На основание чл. 111, ал. 1 НПК - 1 бр. мобилен телефон с бял на цвят
дисплей, марка „HUAWEI“ – следва да се върне на собственика подс.
М.Н.И. .
На основание чл. 111, ал. 1 НПК
- 1 бр. дебитна карта ВИЗА с № 4333 2652 6743 0193, валидна до
10.03.2019г., издадена на името на Д.Г.Д.
- следва да се върне на собственика Д.Г.Д..
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл.
189, ал. 2 НПК направените по делото разноски
в размер на 1479 ,26 лева / възнаграждение
за експертите / следва да се
заплатят на ОД на МВР град Стара
Загора, разноските в съдебна фаза в размер на 210 лева / възнаграждение за вещите лица/
следва да се заплатят на
РС – Ст. Загора от подс. И..
Причини – незачитане правата на личността.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: